Наредба № 31 от 29 ноември 1999 г. за общите ветеринарномедицински мерки за профилактика и борба със зоонозите

Чл. 1

(1) . С тази наредба се определят:

1. общите ветеринарномедицински мерки за епизоотичен контрол на зоонозите;

2. изискванията към лабораториите, извършващи диагностични изследвания за зоонози и причиняващите ги заразни агенти;

3. редът за набиране и обработка на информация за зоонозите.

(2) Зоонозите, изброени в приложението, подлежат на задължително обявяване по реда на Наредба № 1 от 1998 г. за обявяване възникването и ликвидирането на заразните болести по животните (ДВ, бр. 7 от 1998 г.).

Чл. 2

(1) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) осъществява координацията и провеждането на епизоотичния контрол върху зоонозите, изброени в приложението, като за целта:

1. осигурява диагностицирането на зоонозите и причиняващите ги заразни агенти;

2. контролира реда и начина за вземане на проби за извършването на лабораторно-диагностични изследвания на зоонозите, съобразно с методите, утвърдени от нормите на действащото законодателство и регламентирани от Международното бюро по епизоотиите;

3. събира, обобщава и анализира резултатите от лабораторно-диагностичните изследвания за зоонозите по животни и хора;

4. при установяване на зоонози в сроковете, посочени в Наредбата за обявяване възникването и ликвидирането на заразните болести по животните, информира органите на управление „Здравна профилактика и държавен санитарен контрол“ (ЗПДСК) на Министерството на здравеопазването, другите заинтересувани ведомства и съответните международни организации за установените зоонози, както и за заразните агенти, които ги причиняват;

5. ежегодно до 31 януари изготвя епизоотологичен анализ за зоонозите, установени през предходната година, и в едномесечен срок го представя на Министерството на здравеопазването и на другите заинтересувани ведомства.

(2) При установяване на посочените в приложението зоонози или причиняващите ги заразни агенти регионалните ветеринарномедицински служби, на територията на които са установени, уведомяват съответното поделение на ЗПДСК.

Чл. 3

(1) Лабораториите, които извършват лабораторно-диагностични изследвания за зоонозите в приложението, се определят от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа съгласно чл. 14, ал. 3 ЗВМД.

(2) Лабораториите по ал. 1 отговарят на следните изисквания:

1. да разполагат с персонал, притежаващ необходимата квалификация за лабораторно-диагностични изследвания на зоонозите;

2. да разполагат с диагностична апаратура и диагностикуми за провеждане на лабораторно-диагностични изследвания на зоонозите;

3. да бъдат обособени функционални звена, позволяващи поддържането на постоянна диагностична готовност.

Чл. 4

При установена зооноза или идентифициран заразен агент на зооноза, включена в приложението, ръководителите на лаборатории незабавно уведомяват ГУ на НВМС, съответната РВМС, ветеринарния лекар, обслужващ съответния ветеринарен участък, и собственика (ръководителя) на животновъдния обект.

Чл. 5

(1) Собствениците и ръководителите на животновъдни обекти са длъжни да съхраняват резултатите от лабораторните изследвания за наличие на зоонозите от приложението за период 5 години, както и да ги представят на държавните ветеринарномедицински органи при поискване.

(2) При съмнение за зооноза, съдържаща се в приложението, собствениците или ръководителите на животновъдни обекти незабавно уведомяват обслужващия ветеринарен лекар.

Чл. 6

При лабораторно потвърждаване на зооноза, съдържаща се в приложението, органите на НВМС незабавно:

1. извършват епизоотологичен анализ за оценка степента на риска от разпространение на заболяването;

2. определят схемата за вземане на материал за изследване от засегнатия животновъден обект за определяне степента на разпространение на заболяването;

3. определят мерките за ликвидиране и предотвратяване разпространението на заболяването.

Чл. 7

Националната ветеринарномедицинска служба като специализиран орган на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и органите на Министерството на здравеопазването осъществяват самостоятелни и съвместни проверки за контрол на посочените в приложението зоонози.

Чл. 8

(1) За осъществяване на съвместен епизоотологичен и епидемиологичен контрол на зоонозите на национално ниво се създава Междуведомствена комисия със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и министъра на здравеопазването.

(2) Членовете на Междуведомствената комисия от квотата на МЗГАР се определят от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на ръководителя на НВМС.

Чл. 9

Мерките за профилактика и борба с бруцелозата по говедата, бруцелозата по овцете и козите, туберкулозата по говедата, трихинелозата, беса, лептоспирозата, салмонелозите и антракса се уреждат с наредби.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „Зоонози“ са заразни и паразитни болести, предаващи се от животните на човека.

2. „Заразни агенти, причиняващи зоонози“ са инфекциозни и паразитни микроорганизми, които причиняват зоонози.

3. „Материал за изследване“ са органи, тъкани, секрети и екскрети от животни, животински продукти или външна среда, взети от държавен ветеринарен лекар или собственика на животни и предоставени на лаборатория за изследване.

4. „Държавни ветеринарномедицински органи“ са органите на НВМС.

5. „Диагностикуми“ са биологични продукти, които се използват за диагностика на зоонози и други заболявания.

§ 2

Наредбата се издава на основание § 5 от заключителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Министър: В. Върбанов

Приложение 1 Приложение към чл. 1, ал. 2

Списък на зоонозите 1. Туберкулоза по говедата, причинена от Mycobacterium bovis; 2. Бруцелоза по овце и кози; 3. Бруцелоза по говедата; 4. Треска от долината на Рифт; 5. Класическа чума (инфлуенца) по птиците; 6. Трихинелоза; 7. Шап по двукопитните; 8. Японски енцефалит по конете; 9. Венецуелски енцефалит по конете; 10. Червенка по свинете; 11. Тиф по птиците; 12. Пситакоза и орнитоза по птиците; 13. Пулороза по птиците; 14. Салмонелози, причинени от подвижни салмонелни видове; 15. Ехинококоза; 16. Кампилобактериоза; 17. Листериоза; 18. Бяс; 19. Антракс; 20. Сап по конете; 21. Туларемия; 22. Актиномикоза по говедата; 23. Токсоплазмоза; 24. Йерсиниоза; 25. Лептоспироза; 26. Ку-треска; 27. Зоонози и заразни агенти, причиняващи зоонози, които не са установени в България.