§ 1
Член 1 се изменя така: „1. Всеки гражданин на Народна република България има право да напуска страната и да се завръща в нея с български задграничен паспорт или със заместващ го документ. Правото по ал. 1 не подлежи на ограничения, освен ако са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, народното здраве или морал или на правата и свободите на другите граждани и това е предвидено със закон.“
§ 2
Член 2 се изменя, както следва: „2. Документите за преминаване на границата на Народна република България са: обикновен задграничен паспорт; дипломатически паспорт; служебен паспорт; моряшки паспорт; пътен лист (пасаван) — само за завръщане в страната, и служебен пропуск. Деца до 16-годишна възраст, които пътуват заедно с възходящи, могат да бъдат вписани в техните задгранични паспорти. На лице без гражданство се издава специален документ за преминаване на границата. Министърът на вътрешните работи и министърът на външните работи могат да въвеждат и други документи за преминаване на границата. Задграничният паспорт е валиден 5 години от датата на издаването му. Срокът на валидността може да бъде продължаван.“
§ 3
Член 6 се изменя така: „6. Задгранични паспорти или заместващи ги документи по чл. 2 на български граждани в чужбина се издават от българските дипломатически или консулски представителства при условията на този закон.“
§ 4
Член 7 се изменя така: „7. Задграничен паспорт или изходна виза може да не се издава на: а) малолетни, непълнолетни и поставени под запрещение, когато няма писмено съгласие за пътуването им в чужбина от техните родители, настойници или попечители; б) лица, срещу които е образувано наказателно производство за престъпление от общ характер и на осъдени за такива престъпления, но неизтърпели наложеното им наказание; в) лица, които са осъдени да плащат другиму издръжка и не са я осигурили за срока на пребиваването си в чужбина; г) лица, чието пътуване застрашава сигурността на Народна република България; д) лица, които при подаване на молба за задграничен паспорт или изходна виза са съобщили неверни данни, свързани с основания за отказ — шест месеца след подаване на молбата; е) лица, които имат значителни парични задължения към държавата, български юридически лица, както и към български граждани, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение; ж) лица, които са осъждани или наказвани за системно нарушаване на българското митническо или валутно законодателство — една година от изпълнение на последното наказание; з) лица, наказвани за нарушаване разпоредбите за митническия контрол върху наркотични вещества — една година от изпълнение на наказанието. Издаването на задграничен паспорт на български гражданин, постоянно живеещ в чужбина, може да се откаже само в изключителни случаи и като временна мярка, ако е налице основанието по чл. 7, буква „г“.“
§ 5
Създават се чл. 7а и 76: „7а. Фактическите и правните основания за отказа да се издаде задграничен паспорт или изходна виза се съобщават писмено на молителя. 76. Молбите за издаване на задграничен паспорт и изходна виза се разглеждат в срок не по-късно от един месец, а когато пътуването е по повод на тежка болест или смърт на роднина, както и по други нетърпящи отлагане причини — до три дни. Молбите за издаване на задграничен паспорт с цел събиране на разделени семейства или за сключване на брак с гражданин на друга държава се разглеждат в тримесечен срок.“
§ 6
Член 8 се изменя така: „8. Задграничният паспорт може да бъде отнет или изходната виза анулирана по причина, посочени в чл. 7 — до отпадането им.“
§ 7
В чл. 9 думите „а в чужбина — чрез българските дипломатически или консулски представителства“ се заличават.
§ 8
Член 12 се изменя така: „12. Наказва се с глоба до 500 лева: а) който използува невалиден задграничен паспорт; б) който без уважителни причини не се завърне в страната в продължение на три месеца от изтичане срока на изходната виза; в) който загуби или повреди задграничен паспорт, издаден от българските власти; г) български гражданин, който се намира в чужда държава за повече от един месец и в определения срок не съобщи на съответното българско дипломатическо или консулско представителство своето местопребиваване и срок на престой. Български гражданин, който без уважителни причини не се завърне в страната в продължение на две години от изтичане срока на изходната виза, се наказва с глоба до 1000 лева.“
§ 9
Създава се чл. 14а: „14а. Отказът да се издаде задграничен паспорт или изходна виза, както и отнемането на задграничен паспорт и анулирането на изходната виза могат да се обжалват по Закона за административното производство.“
§ 10
Член 16 се изменя, както следва: „16. За прилагането на закона Министерският съвет приема правилник.“
§ 11
Член 17 се изменя така: „17. „Семейство“ по смисъла на този закон са съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца. които не са встъпили в брак.“
§ 12
Създава се: „Заключителна разпоредба Този закон влиза в сила от 1 септември 1989 г.“