Чл. 1
Тази наредба урежда специфични въпроси, свързани с трудовите и осигурителните отношения на български граждани, изпращани на работа в чужбина на строителни, монтажни, дърводобивни, проектантски, геологопроучвателни, минни и други обекти и дейности, изпълнявани от български изпращащи организации.
Чл. 2
(1) Кандидатите за работа в чужбина сключват трудов договор с изпращащата организация по ред, установен в Кодекса на труда.
(2) В трудовия договор се определят страната, обектът, срокът, характерът на работата, трудовото възнаграждение, начинът на заплащането му, както и други права и задължения, които не противоречат на тази наредба и на Кодекса на труда.
Чл. 3
(1) Срокът за работа в чужбина по реда на тази наредба е до 4 години. На обекти със срок за изпълнение повече от 4 години трудовият договор може да бъде продължен до завършването на обекта, но за не повече от 6 години.
(2) Първоначалният трудов договор се сключва за срок до 2 години.
(3) Изменението или прекратяването на споразумението с чуждата страна, както и предсрочното завършване на определената работа или обекта са основание да се измени или прекрати трудовият договор с изпратения на работа в чужбина.
Чл. 4
(1) Изпратените на работа в чужбина по реда на тази наредба имат право на редовен платен годишен отпуск в размер на предвидените дни за съответната страна съгласно чл. 48 от Наредбата за трудовоправното положение на задграничните служители, приета с Постановление № 60 на Министерския съвет от 1980 г.
(2) Към отпуска, полагащ се по предходната алинея, работниците на обектите в СССР — Коми АССР, Крайния север, пустинните райони и Курската магнитна аномалия, получават допълнителен платен годишен отпуск до 12 работни дни.
(3) Платеният годишен отпуск, който се ползува в Република България, се удължава с дните, необходими за пътуване, които не могат да бъдат повече от 2 дни за отиване и 2 дни за връщане. За отдалечени страни и райони, до които пътуването се извършва предимно с влак, може да се признаят и повече от 4 дни, но не повече от необходимото време за пътуване по най-краткия маршрут.
Чл. 5
Редовният платен годишен отпуск за времето на работа в чужбина се заплаща във валута. При ползуване на отпуск се получава и определената левова заплата.
Чл. 6
(1) Пътните разходи на българските граждани, изпратени на работа в чужбина, се заплащат от изпращащата организация при пътуване във връзка със:
1. заминаване на работа в чужбина;
2. окончателно завръщане в страната след изтичане срока на договора;
3. ползуване на платен годишен отпуск в Република България на 2 години веднъж или ежегодно, когато тези разходи са включени във валутно-финансовата сметка на обекта и е предвидено в трудовия договор;
4. ползуване в Република България на отпуск поради временна нетрудоспособност, продължил повече от 30 дни, бременност, раждане и осиновяване;
5. погребение на съпруг (съпруга), дете, родител, брат и сестра.
(2) Пътните разходи се признават срещу представяне на билетите за пътуване или други документи.
Чл. 7
При пътуване с лично моторно превозно средство работникът има право на пътни пари в левове и валута в размер на стойността на един билет за влак със спално легло или самолет туристическа класа по най-краткия маршрут включително и когато в едно превозно средство пътуват няколко работници.
Чл. 8
Когато прекратяването на трудовия договор и връщането в Република България е станало по вина на работника, пътните за връщането му са за негова сметка.
Чл. 9
При командировка на работник от местоработата в чужбина до Република България дневните и квартирните пари за времето на престоя в страната се заплащат в левове в размер, предвиден в Наредбата за командировките в страната.
Чл. 10
Дисциплинарните наказания по чл. 188, ал. 1, т. 1—3 от Кодекса на труда се налагат от ръководителя на обекта, а по чл. 188, ал. 1, т. 4 и 5 от Кодекса на труда — от ръководителя на изпращащата организация.
Чл. 11
(1) На работниците, изпратени на работа в чужбина, и на членовете на техните семейства изпращащата организация осигурява подходяща безплатна квартира по установен от нея норматив за жилище. За ползувано жилище над норматива се заплаща наем.
(2) На работниците, изпратени на работа в чужбина по реда на тази наредба, се запазват заеманите от тях и семействата им ведомствени жилища съобразно Закона за наемните отношения.
Чл. 12
Изпращащите организации са длъжни да превеждат спестяванията на работниците в Република България не по-късно от 3 месеца след изплащането на трудовото възнаграждение за съответния месец. При просрочване на това време те заплащат лихва в размер на установената от банката лихва за валутни спестявания.
Чл. 13
Трудовото възнаграждение, получавано във валута, не се облага с данъци в Република България.
Чл. 14
Българските граждани, които работят в български предприятия и обекти в чужбина, се осигуряват задължително за всички осигурителни случаи съгласно българското осигурително законодателство от изпращащата организация.
Чл. 15
(1) Осигурителните вноски на работещите в български предприятия и обекти в чужбина се начисляват от полученото брутно трудово възнаграждение за календарния месец, предхождащ заминаването им от страната.
(2) Когато лицата по предходната алинея през календарния месец преди заминаването не са получавали трудово възнаграждение, осигурителните вноски се начисляват върху трудовото възнаграждение за съответните длъжности в страната. Това възнаграждение се определя от Министерството на заетостта и социалните грижи съгласувано с Министерството на финансите.
Чл. 16
(1) При ползуване на отпуск пореди временна нетрудоспособност в чужбина се изплаща парично обезщетение съгласно българското осигурително законодателство, изчислено от заплатата, получавана във валута.
(2) Ако временната нетрудоспособност продължи повече от 1 месец без прекъсване, българският гражданин се връща в Република България за лечение, освен ако транспортирането му е невъзможно.
(3) Когато отпускът поради временна нетрудоспособност се ползува в Република България, паричното обезщетение се изчислява в левове от заплатата, върху която се начисляват осигурителните вноски, и се изплаща в левове.
Чл. 17
Отпускът за бременност, раждане и осиновяване се определя съгласно българското осигурително законодателство. Този отпуск се ползува по избор в Република България или в чужбина, като паричното обезщетение се изчислява и изплаща съответно във валута, когато е в чужбина, или в левове, когато е в страната. Отпускът за отглеждане на дете се изплаща в левове.
Чл. 18
Ако отпускът за временна нетрудоспособност, бременност, раждане и осиновяване продължи повече от 1 месец за една календарна година и се ползува в чужбина, паричните обезщетения се изплащат във валута, изчислени от трудовото възнаграждение, върху което се изчисляват осигурителните вноски по официалния банков курс.
Чл. 19
Когато паричните обезщетения за временна нетрудоспособност, бременност, раждане и осиновяване се изплащат във валута, общественото осигуряване възстановява на изпращащата организация сума в размер на следващите се парични обезщетения, изчислени от трудовото възнаграждение, върху което е внесена осигурителната вноска.
Чл. 20
Месечните добавки за деца се изплащат в левове при условията и по реда, предвидени в българското законодателство, от изпращащата организация за сметка на общественото осигуряване.
Чл. 21
Времето на работа в чужбина се признава за трудов стаж. Документи за трудов стаж се издават от изпращащата организация.
Чл. 22
Изпращащата организация осигурява на работниците и на членовете на техните семейства безплатна медицинска помощ.
Чл. 23
Разходите за правна защита в чужбина на работника или за защита на правата на неговите наследници, свързани със служебните му задължения в чужбина, се заплащат от изпращащата организация.
Чл. 24
Разходите по изпращането на български граждани на работа в чужбина, с изключение на превод и легализиране на лични документи, се поемат от изпращащата организация.
Чл. 25
Изпращащите организации, изпратили работници на работа в чужбина по реда на тази наредба, събират вземанията си от работниците по общия исков ред.
Допълнителни разпоредби
§ 1
По смисъла на тази наредба:
1. „изпращаща организация“ е всяка фирма и друга организация;
2. „работник“ е всяко лице, което работи по трудово правоотношение;
3. „членове на семейството“ са съпругата (съпругът), непълнолетните деца и пълнолетните деца, ако са учащи се. Семейните деца не се считат за членове на семейството.
Заключителни разпоредби
§ 2
Нормативните актове, с които са установени трудови възнаграждения във валута и възнаграждения в левове, както и системи на работна заплата за работещите в български предприятия и обекти в чужбина, продължават да се прилагат и след влизане в сила на тази наредба.
§ 3
Неуредените с тази наредба въпроси се решават по българското трудово, социално и гражданско законодателство.
§ 4
Тази наредба влиза в сила от 1 декември 1990 г. с изключение на чл. 4 и 5, които са в сила, считано от 1 януари 1990 г.
§ 5
Указания по възникнали въпроси при прилагане на тази наредба дава Министерството на заетостта и социалните грижи съгласувано с Министерството на външноинокомическите връзки и Министерството на финансите. ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 115 ОТ 19 НОЕМВРИ 1990 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ОТМЕНЯНЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ, УСТАНОВЯВАЩИ ПРИВИЛЕГИИ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Одобрява законопроекти за:
1. изменение на Закона за пенсиите;
2. изменение на Указ № 1094 за духовното стимулиране в Република България;
3. отменяне на Указ № 1698 за категоризиране труда при пенсиониране на висши и други ръководни обществено-политически, държавни и стопански дейци и на Указ № 3097 за добавка към пенсиите на някои категории активни борци против фашизма и капитализма.
Заключителни разпоредби
§ 1
Отменя от 1 декември 1990 г. следните актове на Министерския съвет:
1. Постановление № 152 от 1959 г. (необнародвано).
2. Алинея 2 от т. 12 на Постановление № 63 от 1960 г. (необнародвано).
3. Буква „в“ от точка 11 на Постановление № 83 от 1960 г. (необнародвано).
4. Точки 2, 3, 5, 9, 10, 11 и 12 от Постановление № 49 от 1965 г. (ДВ, бр. 92 от 1965 г.).
5. Постановление № 31 от 1969 г. (необнародвано).
6. Постановление № 138 от 1974 г. (необнародвано) в частта му, отнасяща се за активните борци против фашизма и капитализма.
7. Постановление № 49 от 1975 г. (ДВ, бр. 36 от 1975 г.).
8. Член 7 от Постановление № 114 от 1975 г. (ДВ, бр. 69 от 1975 г.).
9. Членове 6, 7, 8 и 11 от Постановление № 40 от 1985 г. (необнародвано).
10. Постановление № 53 от 1986 г. (ДВ, бр. 71 от 1986 г.).
11. Разпореждане № 1996 от 1959 г. (необнародвано).
12. Разпореждане № 151 от 1976 г. (необнародвано).
13. Точка 3 от Решение № 252 от 1965 г. (необнародвано) в частта му, допълнена с Решение № 479 от 1965 г. (необнародвано).
14. Решение № 200 от 1984 г. (необнародвано).
§ 2
Изменя от 1 декември 1990 г. следните актове на Министерския съвет:
1. В ал. 1 на чл. 1 от Постановление № 168 от 1975 г. (необнародвано) думите „на активните борци против фашизма и капитализма“ се заменят с „на инвалидите от борбата против фашизма“.
2. В чл. 12 от Постановление № 7 от 1979 г. (ДВ, бр. 17 от 1979 г.) думите „а ако са признати за активни борци против фашизма и капитализма — до 70 лв.“ се заличават.
§ 3
Министерствата и другите ведомства да отменят или изменят, считано от 1 декември 1990 г., нормативните актове, приети въз основа на отменените и изменените актове на Министерския съвет по § 1 и 2. Председател на Министерския съвет: Андрей Луканов