Раздел 1. Общи положения
Чл. 1
(1) Международните и регионалните стандарти, които отговарят на интересите на Република България, се въвеждат в страната чрез българските държавни стандарти, наричани понататък "БДС".
(2) Проекти за международни стандарти и приети международни и регионални стандарти се третират като първи проект на БДС по смисъла на Правилника за прилагане на Закона за стандартизацията (обн., ДВ, бр. 47 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 20 и 47 от 1973 г. и бр. 15 от 1989 г.).
(3) Сроковете за публикуване на проекти за международни или регионални стандарти и сроковете за съгласуването им в качеството на проект на БДС се съобразяват с очакваните срокове за разработване и приемане на съответния международен или регионален стандарт.
(4) Когато в БДС се въвеждат приети международни или регионални стандарти, включват се и всички приети към момента изменения и допълнения по тях.
(5) Международният или регионалният стандарт може да бъде третиран като втори проект на БДС, когато страната е взела участие при разработването и приемането на международния стандарт и са спазени изискванията на чл. 1, ал. 3.
Чл. 2
(1) Спрямо въведените в тях международни или регионални стандарти БДС са:
1. идентични;
2. еквивалентни;
3. нееквивалентни.
(2) Българските държавни стандарти и съответният международен или регионален стандарт са идентични, когато имат еднакво техническо съдържание и оформяне.
(3) Българските държавни стандарти и съответният международен или регионален стандарт са еквивалентни, когато имат еднакво техническо съдържание, но не си съответстват напълно по начина на представяне на това съдържание.
(4) Българските държавни стандарти и съответният международен или регионален стандарт са нееквивалентни, когато БДС съдържа частично различаващ се информация (номенклатура, брой и стойности на показателите, допълнителни раздели и др.) в сравнение с международния или регионалния стандарт или има променена структура.
Чл. 3
Общите изисквания относно реда за разработване, съгласуване и утвърждаване на БДС, въвеждащи международни или регионални стандарти, съответстват на действащите в страната правила.
Чл. 4
Координацията на дейността по въвеждането на международните и регионалните стандарти в Република България се извършва от Комитета по стандартизация, сертификация и метрология и съответните технически комитети по стандартизация.
Раздел 2. Начини на въвеждане на международните и регионалните стандарти в българските държавни стандарти
Чл. 5
(1) Международните и регионалните стандарти се въвеждат в БДС чрез:
1. превод на български език или в двуезично издание на български език и на оригиналния език на стандарта (документа);
2. преработка и/или включване.
(2) Въвеждането чрез превод се прилага за БДС, идентични или еквивалентни на международни или регионални стандарти. Въвеждането чрез преработка и/или включване се прилага за БДС, нееквивалентни на международни или регионални стандарти.
Раздел 3. Позоваване на други международни или регионални стандарти
Чл. 6
(1) Когато в международния или регионалния стандарт са цитирани други международни или регионални стандарти и когато той се въвежда в идентичен или еквивалентен БДС, цитираните международни или регионални стандарти трябва да имат български аналог. Българският аналог трябва да бъде идентичен или еквивалентен на цитирания стандарт или идентичен или еквивалентен само в онази част, заради която е цитиран.
(2) Българският аналог се посочва с номера си съгласно националната класификационна система, като при еквивалентност само на част от него се описва допълнително нейният обхват (раздел, точка, таблица, абзац, страница и др.).
(3) Ако такъв български аналог няма, стандартът се въвежда като нееквивалентен на съответния международен или регионален стандарт.
Раздел 4. Оформяне на български държавни стандарти, въвеждащи международни или регионални стандарти
Чл. 7
(1) Българските държавни стандарти, идентични на международен или регионален стандарт, получават абревиатурата "БДС", вписана на първия ред на полето за номер на българския държавен стандарт, и оригиналните сигнатура и номер на международния или регионалния стандарт, вписани на втория ред в полето за номер на БДС.
(2) Българските държавни стандарти, еквивалентни или нееквивалентни на международен или регионален стандарт, получават номер съгласно националната класификационна система с добавяне в скоби на оригиналните сигнатура и номер на съответния международен или регионален стандарт. Тези данни се вписват в полето за номер на българския държавен стандарт.
Чл. 8
(1) Българските държавни стандарти, въвеждащи международни или регионални стандарти, трябва да съдържат информация за съответствие (идентични, еквивалентни, нееквивалентни) с международния или регионалния стандарт. Тази информация се вписва на първата страница на стандарта под превода на наименованието на английски език и на обложката, ако има такава.
(2) За стандартите, идентични на международен или регионален стандарт, информацията за съответствие гласи: "Международният (регионалният) стандарт (означение и оригинално наименование на документа, година на издаване) е въведен в този стандарт без изменение".
(3) За стандартите, еквивалентни на международен или регионален стандарт, информацията за съответствие гласи: "Международният (регионалният) стандарт (означение и оригинално наименование на документа, година на издаване) е въведен в този стандарт с изменения (виж поясненията)".
(4) За стандартите, нееквивалентни на международен или регионален стандарт, информацията за съответствие гласи: "Този стандарт е разработен на база международен (регионален) стандарт (означение и оригинално наименование на документа, година на издаване) (виж поясненията)".
Чл. 9
Българските държавни стандарти, еквивалентни или нееквивалентни на международен или регионален стандарт, задължително съдържат данни за отклоненията от съответния международен или регионален стандарт. Тези данни се вписват с пояснения към съответните текстове на стандарта или в информационно приложение.
Чл. 10
Българските държавни стандарти, въвеждащи международен или регионален стандарт, съдържат национално въведение с необходимата информация, облекчаваща прилагането им.
Чл. 11
Конкретните правила за оформяне на БДС, идентични, еквивалентни или нееквивалентни на международен или регионален стандарт, се определят от съответните документи на националната система за стандартизация и в съответствие с тази наредба.
Заключителна разпоредба
§ 1
Тази наредба се издава на основание чл. 6 от Правилника за прилагане на Закона за стандартизацията (обн., ДВ, бр. 47 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 20 и 74 от 1975 г. и бр. 15 от 1989 г.) и влиза в сила от 1 септември 1991 г. За председател: Л. Дачев 7125 ----- МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНИТЕ ГРИЖИ Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция № 6500 за реда за издаване на болнични листове за временна нетрудоспособност на работниците, служителите и земеделските стопани кооператори (Обн., ДВ, бр. 8 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 52 от 1972 г., бр. 82 от 1973 г., бр. 14 от 1979 г.; бр. 101 от 1983 г. и бр. 25 от 1987 г.)
Създава се нов раздел VIIA със следното съдържание: "VIIA. Издаване на болнични листове от медицински специалисти, които упражняват частна медицинска практика Чл. 48а. Лекари (стоматолози), упражняващи частна медицинска практика по Наредба № 5 за условията и реда за упражняване частна медицинска практика (ДВ, бр. 37 от 1991 г.), издават болнични листове по реда на тази инструкция при условие, че са регистрирани в съответното районно управление "Социално осигуряване", откъдето получават бланките за болнични листове по предвидения за държавните здравни заведения ред. Чл. 48б. Болничен лист по чл. 48а се издава само на лица с местоживеене или месторабота в района на съответното управление "Социално осигуряване". Чл. 48в. Медицинските специалисти, които упражняват частна медицинска практика, регистрират всички необходими данни в личната амбулаторна карта, представена от пациента и издадена от съответното държавно здравно заведение по месторабота или местоживеене. Личната амбулаторна карта се предоставя при поискване на пациента от държавното здравно заведение и след завършване на лечението се връща обратно. Чл. 48г. Издаденият болничен лист се заверява от здравната служба по месторабота. Чл. 48д. Медицинските специалисти, които упражняват частна медицинска практика, регистрират издадените болнични листове в книга за издаване на болнични листове, уч.ф. № 36 на Министерството на здравеопазването, прошнурована, прономерована и подпечатана от съответното районно управление "Социално осигуряване". Чл. 48е. Когато временната нетрудоспособност е продължила повече от 10 дни и се налага лечението да бъде продължено, медицинските специалисти насочват болните с мотивирано предложение към съответната ЛКК на държавното здравно заведение по месторабота или местоживеене. Чл. 48ж. (1) Медицинските специалисти, които упражняват частна медицинска практика, изпращат в 3-дневен срок отрязъка от болничния лист за машинна обработка в управление "Социално осигуряване".
(2) В 7-дневен срок от получаването на отрязъка по ал. 1 управление "Социално осигуряване" го препраща в съответните центрове (отделения) за информационни технологии. Чл. 48з. Контролът върху издаването на болничните листове от медицински специалисти, които упражняват частна медицинска практика, се осъществява от главните експерти по контрол на трудово-лекарската експертиза и контролните органи на районните управления "Социално осигуряване". Чл. 48и. Контролните органи по чл. 48з имат право да обжалват неправилно издадените болнични листове по реда на чл. 23 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда." Министър на здравеопазването: Ив. Черноземски Министър на труда и социалните грижи: Е. Масларова 7199 ----- МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция № 4 за съдържанието на аптечките на моторните превозни средства (ДВ, бр. 65 от 1991 г.)
В чл. 1 се създава нова точка 20 със следното съдържание: "20. уред за обдишване с издишан въздух."
§ 1
§ 1
§ 2
В заключителната разпоредба, параграф единствен думите "тази наредба" се заменят с "тази инструкция".