Наредба № 5 за корабните документи

Чл. 1

Тази наредба определя вида и формата, издателя, сроковете на валидност и съхранение на корабните документи, с които Кодексът на търговското мореплаване (КТМ), Указът за търговското корабоплаване на Народна република България (УТК) (Изв., бр. 79 от 1953 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 56 от 1970 г., бр. 55 от 1975 г. и бр. 36 от 1986 г.) и международните конвенции, страна по които е Република България, изискват да бъдат снабдени българските морски кораби и българските кораби, плаващи по вътрешните водни пътища.

Чл. 2

(1) Корабните документи трябва да бъдат постоянно на кораба и при поискване да се представят на компетентните власти за проверка.

(2) При липса или невалидност на корабните документи началникът на Държавната инспекция по корабоплаване – капитан на пристанището, може да забрани влизането на съответния кораб в пристанището или отплаването му.

(3) Корабните документи по чл. 9, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 32, 38 и 39 на корабите, плаващи под чуждо знаме, получили разрешение от компетентните власти за престой или обработка в пристанище, се задържат от Държавната инспекция по корабоплаване до отплаването им.

Чл. 3

(1) Корабният документ става невалиден, когато:

1. е изтекъл срокът, за който е издаден;

2. отпадне основанието корабът да плава под знамето на Република България;

3. корабът промени името си;

4. корабът промени собственика си;

5. корабът потъне, изчезне или се разруши;

6. с кораба са станали изменения, застрашаващи неговата безопасност и мореходност;

7. на кораба са направени изменения, предизвикващи недействителност на данните, вписани в документа.

(2) Временното свидетелство за плаване под знамето на Република България остава валидно и след промяна на собственика на кораба, когато промяната е вписана в свидетелството.

Чл. 4

Срокът на валидност на корабните документи може да бъде продължаван: в страната – от компетентните органи, които са издали документа, а в чужбина – от българските дипломатически представителства или от местните компетентни органи по молба на българската администрация, на морски кораби до 5 месеца и на кораби от вътрешно плаване до 3 месеца.

Чл. 5

Срокът на валидност на корабните документи на кораб, плаващ под чуждо знаме, може да бъде продължен от органите на Държавната инспекция по корабоплаване: по молба на администрацията на страната, в която е регистриран корабът, и по силата на взаимни задължения, произтичащи от международни конвенции или споразумения, на които Република България и съответната страна са членове, след преглед, при който трябва да се установи, че условията за това са налице.

Чл. 6

Корабните документи, издадени на български кораб от администрация на чужда държава, се признават наравно с българските документи, когато Република България има споразумение с тази държава за взаимно зачитане на съответните документи или това е предвидено в международна конвенция или договор, на който Република България и съответната държава са членове, както и в случаите, когато документите са издадени по молба на българските компетентни власти.

Чл. 7

Временно свидетелство за плаване под знамето на Република България (приложение № 1) се издава на кораб, придобит в чужбина, или на новопостроен кораб в нашата страна. Когато корабът е придобит в чужбина, свидетелството се издава по молба на купувача от съответното българско дипломатическо представителство, за което то уведомява Министерството на транспорта. Когато корабът е построен в нашата страна, свидетелството се издава по молба на корабостроителя от Министерството на транспорта. Свидетелството е валидно до пристигането на кораба в първото българско пристанище за срок не по-дълъг от 1 година или до предаването на кораба от корабостроителя на притежателя му.

Чл. 8

С "Акт за националност" (приложение № 2) се удостоверяват правото корабът да плава под знамето на Република България и правото на собственост върху кораба. Актът за националност е безсрочен. Той се издава от Министерството на транспорта, след като корабът бъде регистриран в едно от българските пристанища.

Чл. 9

(1) С "Корабно удостоверение" (приложение № 3) се удостоверяват правото корабът да плава под знамето на Република България, правото на собственост върху кораба, че корабът е построен и стъкмен така, че техническото състояние на корпуса, механизмите, системите и уредбите, броят, квалификацията и организацията на екипажа удовлетворяват изискванията за безопасност на корабоплаването, че корабът е годен да плава по предназначение в указан район. Корабното удостоверение се издава от Министерството на транспорта, след като корабът бъде регистриран и прегледан от Държавната инспекция по корабоплаване.

(2) Държавната инспекция по корабоплаване извършва периодично преглед на корабите и заверява корабните им удостоверения: на пътническите кораби, танкерите и на корабите, превозващи опасни товари – ежегодно, а на останалите – на всеки 2 години.

Чл. 10

С "Позволително за плаване" (приложение № 4) се удостоверяват правото корабът да плава под знамето на Република България и правото на собственост върху кораба. Позволителното за плаване се издава, след като корабът бъде регистриран в едно от българските пристанища, и се заверява ежегодно от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът е годен да плава по предназначение в указан район.

Чл. 11

Със "Свидетелство за годност" (приложение № 5) се удостоверява, че състоянието на корпуса, механизмите, системите и уредбите, броят, квалификацията и организацията на екипажа удовлетворяват изискванията за безопасност на корабоплаването, че корабът е годен да плава по предназначение в указан район. Свидетелството за годност се издава и заверява ежегодно от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед.

Чл. 12

(1) "Списък на екипажа" (приложение № 6) се изготвя от капитана или от упълномощено от него лице от командния състав на кораба. С този списък се установява целият личен състав, обезпечаващ управлението, обслужването или работата. Той трябва да съдържа всички изисквани от държавните власти сведения за броя и състава на екипажа при пристигане и заминаване на кораба. Промените в екипажа се отразяват веднага в списъка.

(2) Списъкът на екипажа се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване при всяко първоначално комплектуване на кораба с екипаж, при всяка промяна в екипажа и преди всяко отплаване на кораба от българско пристанище в задгранично плаване.

Чл. 13

(1) "Документ за надеждно комплектуване на кораба с екипаж" (приложение № 7) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 2 години. Той удостоверява необходимия минимален екипаж, с който съгласно принципите и препоръките на Резолюция А.481 (XII) на Международната морска организация трябва да бъде комплектуван корабният екипаж.

(2) Документът по ал. 1 се преиздава, когато изтече срокът на валидност и при промяна на условията на плаване, изискващи друг състав на екипажа.

Чл. 14

(1) Със "Свидетелство за отплаване" (приложение № 8) се удостоверява, че корабът е прегледан и готов за плаване във всяко отношение.

(2) Свидетелството по ал. 1 се издава от Държавната инспекция по корабоплаване след проверка на корабните документи, количеството и укрепването на товара, броя на пътниците и другите условия за безопасност преди всяко отплаване на кораба.

Чл. 15

С "Международно свидетелство за тонажа (1969)" (приложение № 9) се удостоверяват бруто и нето тонажите на кораба, определени съгласно разпоредбите на Международната конвенция за измерване тонажа на корабите от 1969 г. (ДВ, бр. 70 от 1982 г.). Свидетелството е безсрочно и се издава от Държавната инспекция по корабоплаване на основание извършени измервания от упълномощени от нея компетентни лица или организация.

Чл. 16

С "Мерително свидетелство за кораби от вътрешно плаване" (приложение № 10) се удостоверява максимално допустимото газене на кораба за осигуряване на необходимата запасна плавателност, както и теглото на товара, пресметнато на база газенето на кораба. Свидетелството се издава от бюрото за измерване в Русе или Лом със срок на валидност 15 години.

Чл. 17

(1) С "Разрешително за корабна станция" (приложение № 11) се снабдява всеки кораб, който има радиостанция.

(2) Разрешителното по ал. 1 се издава от Комитета по съобщения и информатика без срок на валидност. С него се определят повиквателните (позивните) сигнали на кораба и се удостоверява правото да се ползва корабната станция на съответни честоти.

Чл. 18

(1) "Радиодневник" (приложение № 12) се води на всеки кораб, снабден с радиостанция. В него корабният радиооператор отразява дейността на корабната станция и събитията, свързани с нея.

(2) Радиодневникът се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.

Чл. 19

(1) В "Корабен дневник" (приложения № 13, 14, 15, 16 и 17) се отразяват непрекъсната цялостна дейност на кораба и събитията, свързани с кораба и екипажа. Корабният дневник се води от капитана и вахтените помощник-капитани денонощно, всякога, докато на кораба има капитан или лице, изпълняващо задълженията на капитана.

(2) Корабният дневник се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.

Чл. 20

(1) В "Машинен дневник" (приложение № 18) се отразяват работата по техническата експлоатация на корабната силова уредба, системите и устройствата, разходът на горивосмазочни материали, котелната вода и др. и събитията, свързани с тях.

(2) Машинният дневник се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.

Чл. 21

В "Санитарен дневник" (приложение № 19) се отразява санитарно-хигиенното състояние на кораба. Органите на Транспортното медицинско управление вписват в дневника своите предписания и контролират изпълнението им.

Чл. 22

(1) "Международно свидетелство за товарните водолинии – 1966 г." (приложение № 20) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване за срок не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът удовлетворява изискванията на Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г. (ДВ, бр. 94 от 1968 г.) и че марките на товарните водолинии са нанесени на двата борда на кораба.

(2) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът не е претърпял изменения, влияещи на изчисленията за определяне местата на марките на товарните водолинии, и че корабът продължава да удовлетворява изискванията на конвенцията.

Чл. 23

"Свидетелство за сигурност на пътнически кораб" (приложение № 21) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 1 година. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът удовлетворява изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (ДВ, бр. 61 от 1983 г.), както и всички други изисквания по отношение безопасността на корабоплаването.

Чл. 24

(1) "Свидетелство за сигурност на конструкцията на товарен кораб" (приложение № 22) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че конструкцията на кораба и нейните елементи, както и тяхното състояние удовлетворяват изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., както и всички други изисквания по отношение безопасността на корабоплаването.

(2) Свидетелството по ал. 1 се придружава от:

1. "Приложение към свидетелството за сигурност на конструкцията на товарен кораб" (приложение № 22а). То се издава за срок не по-дълъг от 5 години и се заверява ежегодно от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед в съответствие с правило 6(б) на глава I от протокола от 1978 г. към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. и Резолюция А.413(XI) на Международната морска организация.

2. "Допълнение към свидетелството за сигурност на конструкцията на товарен кораб" (приложение № 226). То се издава за срок не по-дълъг от 5 години и се заверява ежегодно от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед в съответствие с правило 10 на глава I от протокола от 1978 г. към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г.

Чл. 25

(1) "Свидетелство за сигурност на оборудването и снабдяването на товарен кораб" (приложение № 23) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 2 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че оборудването и снабдяването на кораба, както и техните елементи и състояние удовлетворяват изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., както и всички други изисквания по отношение безопасността на корабоплаването.

(2) Свидетелството по ал. 1 се придружава от:

1. "Приложение към свидетелството за сигурност на оборудването и снабдяването на товарен кораб" (приложение № 23а). То се издава за срок не по-дълъг от 2 години и се заверява ежегодно от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед в съответствие с правило 6(б) на глава I от протокола от 1978 г. към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. и Резолюция А.413(XI) на Международната морска организация.

2. "Допълнение към свидетелството за сигурност на оборудването и снабдяването на товарен кораб" (приложение № 236). То се издава за срок не по-дълъг от 2 години и се заверява ежегодно от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед в съответствие с правило 8 на глава I от протокола от 1978 г. към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г.

Чл. 26

"Свидетелство за радиотелеграфна сигурност на товарен кораб" (приложение № 24) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не повече от 1 година. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че радиотелеграфната станция на кораба по тип и състояние удовлетворява изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., както и всички други изисквания към радиооборудването за безопасност на корабоплаването.

Чл. 27

"Свидетелство за радиотелефонна сигурност на товарен кораб" (приложение № 25) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не повече от 2 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че радиотелефонната станция на кораба по тип и състояние удовлетворява изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., както и всички други изисквания към радиооборудването за безопасност на корабоплаването.

Чл. 28

"Свидетелство за освобождаване" (приложение № 26) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване, когато по изключение, за извършването на отделен рейс, инспекцията допусне корабът да не удовлетворява някои изисквания на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. Свидетелството се издава като допълнение към съответния корабен документ по чл. 23, 24, 25, 26 и 27 за допуснатото изключение. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът удовлетворява изискванията за безопасност на корабоплаването или че са взети допълнителни мерки, които Държавната инспекция по корабоплаване счете, че са достатъчни за безопасното извършване на рейса.

Чл. 29

"Международно свидетелство за освобождаване по товарните водолини" (приложение № 27) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване вместо свидетелството по чл. 22. С него се освобождава корабът от някои изисквания на Международната конвенция за товарните водолини от 1966 г. Свидетелството се издава и заверява по ред и срокове, предвидени в чл. 22.

Чл. 30

(1) "Международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване с нефт" (приложение № 28) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че обзавеждането и снабдяването, арматурата и тяхното разположение, конструкцията и материалите на кораба, както и тяхното състояние във всяко отношение са удовлетворителни и че корабът като цяло удовлетворява изискванията на приложение I към Международната конвенция за предотвратяване замърсяването на морето от кораби от 1973 г. (Решение № 122 на Бюрото на МС от 1984 г. – необнародвано).

(2) За да има валидност, свидетелството по ал. 1 трябва да бъде заверявано ежегодно. Заверката се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът продължава да удовлетворява изискванията, съдържащи се в конвенцията, посочена в ал. 1.

(3) Свидетелството по ал. 1 се допълва с "Форма А" (приложение № 28а), в която се описват конструкцията и оборудването на корабите, които не са танкери, или с "Форма В" (приложение № 286), в която се описват конструкцията и оборудването на корабите, които са танкери.

Чл. 31

(1) В "Дневник за нефтените операции" (приложение № 29) се вписват извършените на кораба операции с нефт, приемането или изхвърлянето на баласт или сантинни води. Вписванията в дневника се правят на български и английски език от длъжностните лица, извършващи операциите. Воденето му се контролира от главния механик и от капитана на кораба.

(2) Дневникът по ал. 1 се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.

Чл. 32

(1) "Международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване при превозване на наливно на вредни течни вещества" (приложение № 30) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му на кораба се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че той е построен, снабден и обзаведен така, че неконтролираното изхвърляне зад борда на вредни течни вещества е сведено до минимум съгласно изискванията на Международната конвенция за предотвратяване замърсяването на морето от кораби от 1973 г.

(2) За да има валидност, свидетелството по ал. 1 трябва да бъде заверявано през 30 месеца. Заверката се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че състоянието на кораба продължава да удовлетворява изискванията, съдържащи се в конвенцията, посочена в ал. 1.

Чл. 33

(1) В "Дневник за товарни операции на кораб, превозващ наливно вредни течни вещества" (приложение № 31) се вписват всички извършени операции с тези товари. Вписванията в дневника се правят на български и английски език. Те се подписват от инспектора на Държавната инспекция по корабоплаване, който контролира операциите с товара, или от лицата от екипажа, отговорни за операциите. Воденето на дневника се контролира от капитана на кораба.

(2) Дневникът по ал. 1 се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.

Чл. 34

(1) "Свидетелство за съответствие със специалните изисквания към корабите, превозващи опасни товари" (приложение № 32) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че конструкцията и оборудването на кораба удовлетворяват изискванията на глава II-2, правило 54 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. към корабите, превозващи опасни товари.

(2) Документът по ал. 1 се преиздава, когато изтече срокът на валидност и при промяна на елементи от конструкцията и оборудването, включени като специални изисквания за безопасно превозване на опасни товари.

Чл. 35

(1) "Разрешение за превоз на зърно" (приложение № 33) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години на кораби, на които конструкцията, оборудването и информацията за устойчивост удовлетворяват изискванията на глава VI на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. Разрешението е неразделна част от корабната информация за устойчивост и другите документи, които дават възможност на капитана да осигури способността на кораба през всички етапи на превозния процес да удовлетворява нормите и критериите за устойчивост.

(2) Документът по ал. 1 се преиздава, когато изтече срокът на валидност и при промяна на елементи в конструкцията, оборудването и информацията за устойчивост.

Чл. 36

Със "Свидетелство за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт" (приложение № 34) се удостоверява, че корабът е финансово обезпечен за щети, причинени от замърсяване с нефт. Свидетелството се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност, равен на срока на обезпечаването, след като се установи, че за кораба са изпълнени изискванията на чл. 7, т. 1 на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт от 1969 г.

Чл. 37

(1) "Свидетелство за противопожарните съоръжения" (приложение № 35) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 2 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че корабните противопожарни системи за обемно гасене и преносимите въгледвуокисни пожарогасители удовлетворяват изискванията на глава II-2 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г.

(2) За да има валидност, свидетелството по ал. 1 трябва да бъде заверявано ежегодно. Заверката се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът продължава да удовлетворява изискванията на конвенцията, посочена в ал. 1.

Чл. 38

(1) "Международно свидетелство за годност на кораба да превозва опасни химически товари наливно" (приложение № 36) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави първоначален или периодичен преглед, при който трябва да бъде установено, че конструкцията, оборудването, арматурата, устройствата и материалите удовлетворяват изискванията на Кодекса за конструкцията и оборудването на корабите, превозващи опасни химически товари наливно, с оглед свойствата на превозваните продукти да се намали опасността за екипажа, кораба и околната среда.

(2) Свидетелството по ал. 1 е валидно, когато се придружава от "Потвърждение за задължително ежегодно освидетелстване" (приложение № 36а), което се издава от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че конструкцията, оборудването, арматурата, устройствата и материалите продължават да удовлетворяват всички изисквания по отношение условията на експлоатация, за които корабът е предназначен.

Чл. 39

(1) "Международно свидетелство за годност на кораба да превозва втечени газове наливно" (приложение № 37) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави първоначален или периодичен преглед, при който трябва да бъде установено, че конструкцията, оборудването, арматурата, устройствата и материалите удовлетворяват съответните изисквания на Кодекса за конструкцията и оборудването на корабите, превозващи втечени газове наливно, с оглед свойствата на превозваните втечени газове да се намали опасността за екипажа, кораба и околната среда.

(2) Свидетелството по ал. 1 е валидно, когато се придружава от "Потвърждение за задължително ежегодно освидетелстване" (приложение № 37а), което се издава от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че конструкцията, оборудването, арматурата и материалите продължават да удовлетворяват всички изисквания по отношение условията на експлоатация, за които корабът е предназначен.

Чл. 40

(1) В "Дневник за нефтени операции" (приложение № 38) се вписват на български и руски език извършените на кораба операции с нефт: измиване на горивни танкове, изливане зад борда или предаване на замърсени с нефт баластни, промивни и сантинни води, както и аварийно изливане на нефтосъдържащи водни смеси. Вписванията в дневника се правят от длъжностните лица, които извършват операциите, под контрола на главния механик и капитана на кораба.

(2) Дневникът по ал. 1 се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.

Чл. 41

(1) В "Дневник за операции с вредни вещества" (приложение № 39) се вписват всички операции на кораба, свързани с изхвърляне на вредни вещества, независимо от това, дали са остатъци от товар или продукт от експлоатацията на кораба. Вписванията в дневника се правят от длъжностните лица, които извършват операциите, под контрола на главния механик и капитана на кораба.

(2) Дневникът по ал. 1 се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.

Чл. 42

(1) В "Дневник за операции с отровни и радиоактивни вещества" (приложение № 40) се вписват всички извършени на кораба операции с отровни и радиоактивни вещества независимо от това, дали са случайни, необичайни или са свързани с експлоатацията на кораба. Вписванията в дневника се правят от длъжностните лица, които извършват операциите, под контрола на главния механик и капитана на кораба.

(2) Дневникът по ал. 1 се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.

Чл. 43

(1) В "Дневник за операции със сточни води и отпадъци" (приложение № 41) се вписват всички извършени на кораба операции със сточни води и отпадъци независимо от това, дали са случайни, необичайни или са свързани с експлоатацията на кораба. Вписванията в дневника се правят от длъжностните лица, които извършват операциите, под контрола на главния механик и капитана на кораба.

(2) Дневникът по ал. 1 се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.

Чл. 44

Със "Свидетелство за дератизация / Свидетелство за освобождаване от дератизация" (приложение № 42) се удостоверява, че на кораба са проведени мероприятия за унищожаване на гризачите. Свидетелството се издава от Транспортна хигиенно-епидемиологична инспекция, а в чужбина – от съответния орган, упълномощен от Световната здравна организация, със срок на валидност 6 месеца.

Чл. 45

(1) Със "Свидетелство за корабната аптека" (приложение № 43) се удостоверява, че корабът е снабден с медикаменти, медицински инструменти и материали съгласно изискванията и препоръките на Световната здравна организация.

(2) Свидетелството се издава от органите на Транспортното медицинско управление със срок на валидност не по-дълъг от 1 година след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабната аптека е комплектувана съгласно изискванията.

Чл. 46

(1) След попълването на последната страница корабният документ по чл. 19 се съхранява на кораба 1 година и в архивния фонд на корабопритежателя 10 години. След изтичането на този срок експертна комисия на корабопритежателя преглежда дневниците и онези от тях, в които има записани данни от научен и исторически характер, се предават за постоянно съхранение в съответния държавен архив.

(2) След попълването на последната страница корабните документи по чл. 18, 20, 31, 33, 40, 41, 42 и 43 се съхраняват на кораба 3 години, след което не се съхраняват в архив.

(3) Останалите корабни документи, станали невалидни, не се съхраняват в архив.

Чл. 47

Корабите от крайбрежно плаване с вместимост до 40 бруто регистъртона (БРТ) включително трябва да бъдат снабдени със:

1. позволително за плаване;

2. свидетелство за годност;

3. корабен дневник (приложение № 13);

4. свидетелство за отплаване;

5. разрешително за корабна станция, когато има радиостанция;

6. списък на екипажа;

7. радиодневник, когато има радиостанция.

Чл. 48

Корабите с вместимост до 40 БРТ, извършващи задгранични плавания, и корабите с вместимост от 40 до 500 БРТ трябва да бъдат снабдени със:

1. акт за националност;

2. свидетелство за годност;

3. международно свидетелство за тонажа (1969 г.);

4. списък на екипажа;

5. корабен дневник (приложение № 13);

6. машинен дневник, когато има механичен двигател;

7. свидетелство за отплаване;

8. свидетелство за сигурност на пътнически кораб, когато превозва повече от 12 пътници;

9. разрешително за корабна станция, когато има радиостанция;

10. радиодневник, когато има радиостанция;

11. свидетелство за дератизация / свидетелство за освобождаване от дератизация;

12. документ за надеждно комплектуване на кораба с екипаж;

13. свидетелство за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, когато има такова обезпечаване;

14. свидетелство за противопожарните съоръжения;

15. санитарен дневник;

16. свидетелство за корабната аптека.

Чл. 49

Корабите, построени след 1963 г., подълги от 24 м, и корабите, построени след 1963 г., с обща вместимост по-голяма от 150 БРТ, освен с документите по чл. 48 трябва да бъдат снабдени със:

1. международно свидетелство за товарните водолини (1966 г.);

2. международно свидетелство за освобождаване по товарните водолини, когато корабът е освободен от изисквания на Международната конвенция за товарните водолини (1966 г.).

Чл. 50

(1) Товарните кораби с вместимост от 300 г.; 1600 БРТ освен с документите по чл. 48 и 49 трябва да бъдат снабдени със "Свидетелство за радиотелефонна сигурност".

(2) Товарните кораби с вместимост над 1600 БРТ освен с документите по чл. 48 и 49 трябва да бъдат снабдени със "Свидетелство за радиотелеграфна сигурност".

(3) Когато кораб има едновременно радиотелефонна и радиотелеграфна станция, издава се свидетелство за радиотелеграфна станция.

Чл. 51

Товарните кораби с вместимост над 500 БРТ освен с документите по чл. 48, 49 и 50 трябва да бъдат снабдени със:

1. свидетелство за сигурност на конструкцията на товарен кораб и приложение и допълнение към свидетелството;

2. свидетелство за сигурност на оборудването и снабдяването на товарен кораб и приложение и допълнение към свидетелството;

3. свидетелство за освобождаване – за допуснати изключения от изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., когато корабът е освободен от някои изисквания по тази конвенция.

Чл. 52

Корабите с вместимост над 400 БРТ и танкерите, предназначени за превоз на нефт и нефтопродукти, с вместимост над 150 БРТ освен с документите по чл. 48, 49, 50 и 51 трябва да бъдат снабдени със:

1. международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване с нефт;

2. форма А или форма В;

3. дневник за нефтените операции (приложение № 29).

Чл. 53

Всички кораби, когато превозват наливно вредни течни вещества, освен с документите по чл. 47 до 52 включително трябва да бъдат снабдени със:

1. международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване при превозване наливно на вредни течни вещества;

2. форма А или форма В;

3. дневник за товарни операции на кораб, превозващ наливно вредни течни вещества.

Чл. 54

Всички кораби, когато превозват опасни химически товари наливно, освен документите по чл. 47 до 53 включително трябва да бъдат снабдени със:

1. международно свидетелство за годност на кораба да превозва опасни химически товари наливно;

2. потвърждение за задължително ежегодно освидетелстване.

Чл. 55

Всички кораби, когато превозват втечени газове наливно, освен документите по чл. 47 до 53 включително трябва да бъдат снабдени със:

1. международно свидетелство за годност на кораба да превозва втечени газове наливно;

2. потвърждение за задължително ежегодно освидетелстване.

Чл. 56

(1) Всички кораби, когато превозват опасни товари, освен с документите по чл. 47 до 54 включително трябва да бъдат снабдени със "Свидетелство за съответствие със специалните изисквания към корабите, превозващи опасни товари".

(2) Свидетелството по ал. 1 може да бъде заменено със "манифест-опис на опасните товари", съставен в съответствие с класификацията им, или с подробен "товарен план", в който е посочен класът на опасните товари и мястото им на кораба.

Чл. 57

Всички кораби, когато превозват зърно, освен с документите по чл. 47 до 52 включително трябва да бъдат снабдени с "Разрешение за превоз на зърно".

Чл. 58

Корабите с вместимост до 10 БРТ, които не са предназначени за стопанска дейност, когато плават в териториалното море и вътрешните води на Република България, трябва да бъдат снабдени само с "Позволително за плаване".

Чл. 60

Корабите с пропулсивна мощност на корабната силова уредба по-голяма от 57 кВт и танкерите, превозващи нефт и нефтопродукти, освен с документите по чл. 59 трябва да бъдат снабдени с "Дневник за нефтените операции" (приложение № 38).

Чл. 61

Корабите, които имат екипаж и пътници общо повече от 10 души, освен с документите по чл. 59 и 60 трябва да бъдат снабдени с "Дневник за операции със сточни води и отпадъци".

Чл. 62

Малките кораби, които не извършват стопанска дейност, трябва да бъдат снабдени само с позволително за плаване.

§ 1

Морските кораби, когато плават по вътрешните водни пътища, и корабите от вътрешно плаване, когато плават в морски води, трябва да бъдат снабдени с корабни документи за морски кораби.

§ 2

По смисъла на тази наредба някои от употребяваните думи и изрази имат следното значение:

1. "пътнически кораб" е всеки кораб, който превозва повече от 12 пътници независимо от предназначението му;

2. "товарен кораб" е всеки кораб, който не е пътнически;

3. "крайбрежно плаване" е плаването във вътрешните морски води и в териториалното море на Република България;

4. "вътрешни водни пътища" са реките, езерата и каналите на Европа, ползвани за корабоплаване;

5. "вътрешно плаване" е плаването по вътрешните водни пътища;

6. "малък кораб" е всеки кораб, плаващ по вътрешните водни пътища, чиято дължина и широчина са съответно по-малки от 15 и 3 м, или максималното водоизместване на който е помалко от 15 т, с изключение на платформите и малките кораби, предназначени да влачат, тласкат или придвижват на борд други кораби, които не са малки кораби.

§ 3

Наредбата не се прилага за военни кораби.

§ 4

За издаване и заверяване на корабни документи се събират такси съгласно Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта (обн., ДВ, бр. 91 от 1975 г.; изм., бр. 71 от 1978 г. и бр. 29 от 1980 г.).

§ 5

Тази наредба се издава на основание чл. 86 от Кодекса за търговското мореплаване и чл. 14 от Указа за търговското корабоплаване на Народна република България (обн., ДВ, бр. 79 от 1953 г.; изм., бр. 56 от 1970 г., бр. 55 от 1975 г. и бр. 36 от 1986 г.) и Нота ФАЛ 19/9 от 1990 г. на Международната морска организация за документите и свидетелствата, с които трябва да бъдат снабдени морските кораби.

§ 6

Наредбата отменя Наредба № 5 за корабните документи (ДВ, бр. 5 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 52 от 1986 г.).

§ 7

Приложенията, към които препращат разпоредбите на тази наредба, са приложени към ведомственото издание на наредбата.