Чл. 1
Преустановява се предоставянето на безвъзмездна помощ от Република Еългария на други страни.
Чл. 2
От 1 януари 1991 г. средствата по влоговете на местни физически лица в съветски рубли и в кубински песос да се изплащат от банките в левове, като:
1. влоговете в съветски рубли да се преизчислят в левове по курса на съветската рубла към лева, действуващ към 31 декември 1990 г., и премия от 30 на сто за сметка на държавния бюджет;
2. влоговете в кубински песос да се преизчислят в левове в съотношение 100 кубински песос към 160 лв.
Чл. 3
През 1991 г. да се извърши износ в размер на 33,4 млн. щ. д. в изпълнение на междуправителствени кредитни спогодби само за обектите в процес на напреднало изпълнение и предстоящо завършване през 1991 и 1992 г. в развиващите се страни и в Република Куба.
Чл. 4
Министерствата, ведомствата и фирмите, към които има учебни заведения, както и народните съвети могат да подпомагат изцяло или частично чрез заплащане стойността на храната, столуващите ученици от социално слаби семейства с месечен доход на член от семейството до 65 на сто от минималната работна заплата.
Чл. 5
(1) Дневният стойностен хранителен оклад в учебно-възпитателните и други заведения по образованието се определя в началото на учебната година на общо събрание на родителите, училищното настоятелство, училищното ръководство и представител на финансиращия орган — народен съвет, министерство, ведомство, фирма, при спазване на утвърдените от Министерството на здравеопазването натурални нормативи за балансирано хранене.
(2) При настъпили промени в икономическите условия нормативът може да се актуализира по реда на предходната алинея и през годината.
(3) От държавния бюджет за 1991 г. се поема част от стойността на дневния стойностен хранителен оклад, както следва: за обяд — 0,20 лв. и за вечеря — 0,10 лв.
(4)
(5)
Чл. 6
Фирмите, народните съвети, министерствата и ведомствата, както и отделни лица могат да подпомагат със собствени средства и в натура ученическото столово хранене, включително за подобряване и поевтиняване на храната и въвеждане на безплатно хранене.
Чл. 7
Народните съвети осъществяват в рамките на предоставените им правомощния гарантирано снабдяване за нуждите на ученическото столово хранене с хранителни продукти, перилни и миещи препарати, дезинфекционни средства и др.
Чл. 8
(1) Намалява се фондът на работната заплата във временните изпълнителни комитети на областните народни съвети с 25 на сто, считано от 1 април 1991 г.
(2) Намалява се фондът на работната заплата във временните изпълнителни комитети на общинските народни съвети и мероприятията към изпълнителните им комитети с 20 на сто, считано от 1 април 1991 г.
(3) Временните областни и общински изпълнителни комитети на народните съвети да приведат до 15 март 1991 г. организационно-функционалната си структура и числеността на персонала в съответствие с намаления фонд „Работна заплата“ съгласно предходните алинеи.
Чл. 9
(1) Намалява се числеността на персонала в организациите и заведенията на бюджетна издръжка в системата на народните съвети, както следва:
1. в териториалната система на образованието — предучилищните, учебно-възпитателните, извънучилищните дейности и дейностите на младежта — с 2,5 на сто, или с 5200 щатни бройки, считано от 1 юли 1991 г.
2. в териториалната система на здравеопазването — с 1,8 на сто, или с 1800 щатни бройки, считано от 1 април 1991 г.;
3. в териториалната система на културата — театри, оркестри, ансамбли, художествена самодейност, читалища, библиотеки, галерии, музеи и др. — с 10 на сто, или с 1690 щатни и субсидирани бройки, считано от 1 април 1991 г.
(2) Министерството на народната просвета, Министерството на здравеопазването и Министерството на културата, съгласувано с временните изпълнителни комитети на народните съвети, до 15 март 1991 г. да разпределят по общини намалението на числеността и съответствуващия фонд „Работна заплата“.
Чл. 10
Освободените средства за работна заплата от намалената численост на персонала по предходните два члена да се използуват за изплащане на месечни компенсационни добавки във връзка с либерализацията на цените.
Чл. 11
Разходите за издръжка на чуждестранните и българските експерти, включени при изпълнение на целеви програми и задачи за сметка на българската страна по договореност с международни валутно-финансови организации, се поемат от държавния бюджет извън средствата, предоставени на съответните министерства и ведомства.
Чл. 12
Средствата от бюджета за фонд „Социално-битови и културни мероприятия“ на бюджетните организации и тези, които осъществяват дейността си по специална извънбюджетна приходно-разходна сметка, се определят в размер на 5 на сто от средствата за работна заплата. Разходването на средства става по решение на общото събрание на трудовия колектив.
Чл. 13
Изпълнението на това постановление се възлага на министъра на финансите, който дава указания по неговото прилагане.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1
Отменят се следните разпоредби на Министерския съвет:
1. точка 3 на чл. 2 от Постановление № 28 на Министерския съвет от 1989 г. за по-нататъшно повишаване на ролята и мястото на областните и общинските народни съвети и кметствата в системата на териториалното управление (обн., ДВ, бр. 48 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 15, 40, 44 и 48 от 1990 г.);
2. Постановление № 10 от 1987 г. за разширяване дейността на школите за активисти на Отечествения фронт (ДВ, бр. 15 от 1987 г.);
3. член 4 от Постановление № 35 от 1990 г. за развитие на туризма като приоритетен отрасъл на националната икономика (ДВ, бр. 33 от 1990 г.);
4. алинея 3 на т. 7 от Постановление № 41 от 1966 г. за образуване на ДСО „Гражданска авиация“ (необнародвано; изм., ДВ, бр. 3 от 1987 г.);
5. алинея 3 на чл. 2 от Постановление № 17 от 1986 г. за ускорено развитие на корабостроенето през деветата петилетка и до 1995 г. (ДВ, бр. 35 от 1986 г.);
6. Постановление № 30 от 1988 г. за по-пълно използуване труда на шофьорите и на леките автомобили за служебни и специални (производствени) нужди (обн., ДВ, бр. 80 от 1988 г.; изм., бр. 12 и 89 от 1990 г.);
7. членове 3, 4 и 12, ал. 1, т. 1 от Постановление № 45 от 1989 г. за увеличаване броя на кравите и овцете и създаване на условия за развитие на млечното овцевъдство и говедовъдство (обн., ДВ, бр. 74 от 1989 г.; изм., бр. 28 от 1990 г. и бр. 6 от 1991 г.);
8. Постановление № 26 от 1987 г. за усъвършенствуване на системата за самозадоволяване на населението със селскостопански продукти (обн., ДВ, бр. 37 от 1987 г.; доп., бр. 81 от 1988 г.);
9. Постановление № 70 от 1973 г. за утвърждаване Наредба за изкупуването и движението на амбалажа, подлежащ на повторна употреба, и Наредба за функциите на Министерството на снабдяването и държавните резерви и ДСО „Нефтохим“ по снабдяване на народното стопанство и населението с течни горива и стоки за широко потребление (отменена) (обн., ДВ, бр. 5 от 1974 г.; изм. и доп., бр. 42 от 1974 г. и бр. 42 от 1983 г.);
10. алинея 4 на чл. 11 от Постановление № 19 от 1983 г. за по-пълно оползотворяване на вторичните суровини (обн., ДВ, бр. 64 от 1983 г.; изм. и доп., бр. 51 от 1986 г. и бр. 3 от 1989 г.);
11. буква „6“ от точка 3 на чл. 5 от Постановление № 43 от 1988 г. за усъвършенствуване организацията на дейността по оползотворяването на вторичните суровини (ДВ, бр. 3 от 1989 г.);
12. точки 1, 2, 3 и 4 от Постановление № 255 от 1961 г. за установяване ново златно съдържание и нов курс на лева към чуждестранните валути от 1 януари 1962 г. (ДВ, бр. 2 от 1962 г.);
13. Постановление № 25 от 1987 г. за приемане на Наредба за набиране и използуване на средствата по фонд „Държавно кредитиране“ (обн., ДВ, бр. 34 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 1 от 1988 г.; доп., бр. 3 от 1989 г.);
14. алинея 3 на чл. 6 от Постановление № 44 от 1988 г. за организацията на работа при изграждането на обекти на територията на Съветския съюз по междуправителствени спогодби (необнародвано);
15. член 2 от Постановление № 79 от 1990 г. за финансиране участието в строителството на Кривойрожния мининобогатителен комбинат — СССР (ДВ, бр. 63 от 1990 г.);
16. букви „а“ и „б“ на точка 4 от Постановление № 58 от 1974 г. за облекчаване и освобождаване от данък населението в някои райони на страната и някои доходи (обн., ДВ, бр. 58 от 1974 г.; изм. и доп., бр. 2 от 1986 г.; бр. 10 от 1988 г. и бр. 74 от 1989 г.);
17. Постановление № 31 от 1988 г. за развитието на населените места, разположени по южната и западната граница (обн., ДВ, бр. 31 от 1988 г.; изм. и доп., бр. 37, 48 и 79 от 1989 г.; бр. 24 и 43 от 1990 г. и бр. 6 от 1991 г.);
18. Решение № 156 от 1989 г. за частично освобождаване от данък върху печалбата дейността на фирмата с държавно имущество „Чавдар“ — Ботевград (необнародвано);
19. Решение № 160 от 1988 г. за допълнително стимулиране производството на стоки и услуги за населението (необнародвано);
20. Решение № 68 на Бюрото на Министерския съвет от 1973 г. за подобряване снабдяването на населението с хляб в отдалечените планински селища, Решение № 234 на Бюрото на Министерския съвет от 1976 г. и извлечение от Протокол № 6 на Бюрото на Министерския съвет от 1979 г. (необнародвани);
21. Решение № 445 от 1973 г. за подобряване снабдяването на населението в планинските селища с хляб (ДВ, бр. 63 от 1973 г.);
22. точка 3 от Решение № 95 от 1988 г. за резултатите от посещението на председателя на Министерския съвет на НР България в Република Ирак (необнародвано);
23. Решение № 107 от 1987 г. за износ на машини за Република Никарагуа на фирмен кредит (необнародвано);
24. точка 5 от Решение № 123 от 1987 г. (необнародвано);
25. алинея 2 на т. 1 от Решение № 169 от 1987 г. за утвърждаване на споразумение и спогодба (необнародвано);
26. точка 2, ал. 1, точки 4, 6 и 7 от Решение № 51 от 1989 г. за търговско-икономическото сътрудничество с Република Никарагуа през 1989 и 1990 г. (необнародвано);
27. точка 1 от Решение № 172 от 1989 г. за осигуряване финансирането на износа на машини за НСР Албания (необнародвано);
28. Решение № 56 от 1989 г. за утвърждаване резултатите от преговорите и Протокола на Двадесетата сесия на Смесения българо-иракски комитет за икономическо и научно-техническо сътрудничество (необнародвано);
29. Разпореждане № 1260 от 1962 г. за някои допълнителни мероприятия за по-нататъшното развитие и подобряване на пчеларството (ДВ, бр. 63 от 1962 г.);
30. точка 6 от Разпореждане № 534 от 1971 г. за развитието и подобряването на общественото хранене на учащи се (необнародвано);
31. точки 3 и 8 от Разпореждане № 5 на Бюрото на Министерския съвет от 1984 г. за развитие на художествената гимнастика в страната (необнародвано);
32. точка 4 от Решение № 82 от 1968 г. за подобряване организацията на борбата с вредните гризачи и насекоми (ДВ, бр. 32 от 1968 г.);
33. Разпореждане № 375 от 1971 г. за осигуряване на бутилки за нуждите на ДСО „Винпром“ и ДСО „Булгарплод“ за 1971 г. (необнародвано);
34. Решение № 146 на Бюрото на Министерския съвет от 1987 г. за битово устройване на ръководните кадри в общините (необнародвано);
§ 2
Тарифата за местните такси към Закона за местните данъци и такси, утвърдена с Постановление № 69 на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 45 от 1975 г.; изм. и доп., бр. 64 от 1976 г.; бр. 73 от 1979 г.; бр. 78 от 1980 г.; бр. 17 и 68 от 1982 г.; бр. 77 от 1983 г.; бр. 78 от 1984 г.; бр. 48 от 1985 г.; бр. 2 от 1986 г.; бр. 19 и 62 от 1988 г.; бр. 23 от 1989 г.; бр. 33 и 46 от 1990 г.) се изменя и допълва, както следва:
1. В чл. 22 се правят следните изменения:
2. В чл. 24 се правят следните изменения:
3. Член 25 се изменя така:
4. Алинея 1 на чл. 26 се изменя така: „(1) За ползуване на летни детски градини, площадки и игрища се събират месечни такси в размери, определени от общинските народни съвети.“
5. Член 27 се изменя така: „Чл. 27. (1) Лицата, обслужвани от системата за социални грижи, заплащат за ползуване на всички видове заведения за социални грижи и форми на социално обслужване месечна такса в размер на съответствуващата реална издръжка на едно лице. (2) Реалната издръжка се определя помесечно за всяко заведение или форма на обслужване и включва всички разходи за издръжка на настанените (обслужваните) без разходите за работна заплата на обслужващия персонал.“
6. Член 28 се изменя така: „Чл. 28. (1) Дължимата такса се удържа от личните доходи на лицето. (2) На настанените лица се оставя за лични разходи сума, не по-малка от 20 на сто от социалната пенсия. Когато оставащата сума е недостатъчна за покриване на реалната издръжка, разликата е за сметка на бюджета за социални грижи. (3) За лицата, които изплащат издръжка за деца, сумата за лични разходи и средствата за заплащане на реалната издръжка се определят след приспадане на присъдената издръжка. (4) Не се събират такси от лица, които нямат лични доходи, включително спестявания. Лицата, направили дарение в полза на социални грижи, се освобождават от такса за времето, през което издръжката се покрива от размера на дарението.“
7. Член 29 се изменя така: „Чл. 29. За децата до 16-годишна възраст, обслужвани в системата за социални грижи, се събира такса в размер на средния доход на член от семейството, но не повече от реалната издръжка. Навършилите 16 години заплащат такса по реда на чл. 27 и 28.“
8. Член 30 се изменя така: „Чл. 30. Приетите за обучение в социалните учебно-професионални заведения заплащат месечна такса в размер на 50 на сто от личния си доход, ако имат такъв, но не повече от размера на реалната издръжка. На приетите се осигуряват средства за лични разходи в размер, не по-малък от 40 на сто от социалната пенсия.“
9. Член 31 се изменя така: „Чл. 31. Под „доход“ се разбира: трудово възнаграждение, обезщетения и помощи, свързани с трудова дейност, и месечни добавки за деца; пенсия, включително добавката за чужда помощ към пенсията на инвалидите; компенсационни добавки към всички видове плащания; наеми от движимо и недвижимо имущество, суми по договори, арендни вноски и различни обезщетения; наследства, завещания; присъдени издръжки и други.
10. Член 32 се изменя така: „Чл. 32. Лицата, настанени в частни пансиони или социални патронажи, заплащат такси на договорни начала.“
11. Член 33 се отменя.
§ 3
В Тарифата за наеми на жилищни помещения и на помещения и места, предназначени за стопански и административни нужди (утвърдена с Постановление № 63 на Централния комитет на Българската комунистическа партия и Министерския съвет от 1967 г.; изм. и доп. с Разпореждане № 84 на Комитета за стопанска координация от 1970 г., обн., ДВ, бр. 49 от 1970 г.; изм. и доп., бр. 50 и 91 от 1973 г.; бр. 85 от 1974 г., бр. 18 от 1979 г., бр. 48 от 1982 г., бр. 51 от 1985 г.; попр., бр. 74 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 78 от 1986 г., бр. 3 от 1987 г. и бр. 71 от 1989 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1, ал. 1 числото „0,19“ се заменя с „1,65“.
2. В § 5 числото „12“ се заменя с „20“.
3. В § 12 се правят следните изменения:
4. Параграф 15 се изменя така: „§ 15. Тази тарифа се прилага за определяне на наемната цена на жилищни помещения и на помещения, предназначени за стопански и административни нужди — собственост на държавата и на общините, обществените и кооперативните организации.“
5. Параграф 16 се заличава.
6. Параграф 17 се отменя.
§ 4
Алинея 3 на чл. 4 от Постановление № 77 на Министерския съвет от 1985 г. (обн., ДВ, бр. 4 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 34 и 43 от 1990 г.) се изменя така: „(3) Народните съвети могат да подпомагат изданията си със собствени бюджетни и извънбюджетни средства.“
§ 5
Продължава се действието на Постановление № 72 на Министерския съвет от 1990 г. (ДВ, бр. 60 от 1990 г.) до приемането на основните стопански закони от Великото народно събрание.
§ 6
Министерствата и ведомствата в срок от един месец да представят в Министерството на финансите проекти за изменение и допълнение на размерите на таксите по техните ведомствени тарифи.
§ 7
Министерството на финансите в срок от един месец да изготви проект на постановление за изменение и допълнение на Тарифата за местните такси по Закона за местните данъци и такси. Председател на Министерския съвет: Димитър Попов