Чл. 1 Предмет
(1) Този закон урежда условията и реда за извършване на инвестиции в страната от чуждестранни лица и закрилата на тези инвестиции.
(2) Разпоредбите на този закон не се прилагат изцяло или отчасти за инвестициите на чуждестранни лица от държави, в които спрямо българските дружества или граждани се прилагат дискриминационни мерки.
Чл. 2 Чуждестранни лица
(1) По смисъла на този закон чуждестранно лице е:
1. юридическо лице, което не е регистрирано в Република България;
2. дружество, което не е юридическо лице и е регистрирано в чужбина;
3. физическо лице – чуждестранен гражданин с постоянно местопребиваване в чужбина.
(2)
Чл. 3 Право за извършване на инвестиции
(1) Чуждестранно лице може да извършва инвестиции в страната и да придобива акции или дялово участие в търговски дружества по реда, предвиден за българските лица, като има равни права с тях, доколкото в закон не е предвидено друго.
(2) Дружество с чуждестранно участие има всички права както дружество без чуждестранно участие освен в случаите, предвидени в този закон.
(3) Размерът на чуждестранното участие в новообразувани или съществуващи дружества не е ограничен.
(4) Чуждестранно физическо лице трябва да има разрешение за постоянно пребиваване в страната, когато:
1. се регистрира като едноличен търговец;
2. участвува в кооперация;
3. участвува в събирателно дружество;
4. участвува като неограничено отговорен съдружник в командитно дружество или в командитно дружество с акции.
(5) Правото на постоянно пребиваване на чуждестранно лице по предходната алинея може да бъде отнето от министъра на вътрешните работи само в предвидени от закона случаи. Административният акт, с който се отнема правото на постоянно пребиваване, подлежи на обжалване пред съда по реда на Закона за административното производство.
(6) Чуждестранно физическо лице или дружество, което не е юридическо лице по националния си закон, може да регистрира клон, ако е регистрирано с право да извършва стопанска дейност (търговец) според закона на съответната страна.
Чл. 4 Търговски представителства
(1) Чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в Българската търговско-промишлена палата.
(2) Представителствата по предходната алинея не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност.
(3) Сделките, които чуждестранно лице сключва с местни лица за нуждите на регистрирано от него представителство по ал. 1, се подчиняват на реда за извършване на сделки между местни лица.
Чл. 5 Ограничения
(1) Чуждестранно лице може да придобива право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти. То може да придобие жилище само чрез осъществено от него право на строеж или по ред, определен със закон.
(2) Чуждестранно лице, включително и чрез клон или като едноличен търговец, не може да придобива право на собственост върху земя. Дружество с чуждестранно участие не може да придобива право на собственост върху земеделска земя.
(3) Чуждестранно лице или дружество, в което участието на чуждестранно лице пряко или чрез други дружества с чуждестранно участие им осигурява мнозинство при вземането на решения или възпрепятствува вземането на решения, трябва да получат разрешение в следните случаи:
1. производство на оръжие, муниции и военно снаряжение;
2. извършване на банкова и застрахователна дейност и участие в банкови и застрахователни дружества;
3. придобиване на право на собственост и ограничени вещни права върху сгради и други недвижими имоти, когато това е допустимо в района на гранични зони и други, определени от Министерския съвет територии, свързани с националната сигурност.
4. проучване, разработване или извличане на природни ресурси от териториалното море, континенталния шелф или изключителната икономическа зона;
5.
(4) Сделките, извършени в нарушение на този член или чрез подставено лице, се обявяват за нищожни с решение на съда по иск на прокурора или на заинтересуваните лица. В този случай даденото от недобросъвестната страна се отнема в полза на държавата.
Чл. 6 Издаване на разрешенията
(1) Разрешенията по ал. 3 на предходния член се издават от Министерския съвет или от упълномощен от него орган. Разрешенията за банкова дейност и за участие в банкови дружества се издават от Управителния съвет на Българската народна банка. Разрешенията за извършване на застраховане и за участие в застрахователни дружества се издават от Дирекцията за застрахователен надзор.
(2) Министерският съвет, съответно Българската народна банка, обнародва в „Държавен вестник“ условията, които трябва да бъдат спазени, за да се издаде разрешение по ал. 3 на предходния член.
(3) Министерският съвет разглежда молбата в 45-дневен срок. Българската народна банка разглежда искането за банкова дейност в 6-месечен срок, а за участие в банково дружество – в 3-месечен срок. Отказът трябва да бъде мотивиран.
Чл. 7 Приоритет на международните договори
Когато международен договор, по който е страна Република България, предвижда поблагоприятни условия за извършване на стопанска дейност от чуждестранни лица, прилагат се по-благоприятните условия според международния договор.
Чл. 8 Последващи изменения на закона
За чуждестранни инвестиции по смисъла на чл. 9, регистрирани преди изменения в законодателството, които установяват нормативни ограничения за чуждестранните инвестиции в продължение на 10 години след влизането в сила на тези изменения, се прилагат законовите разпоредби, които са действали в момента на регистрация на инвестициите.
Чл. 9 Чуждестранни инвестиции
(1) По смисъла на този закон чуждестранна инвестиция е всяко вложение не по-малко от 50 хил. щатски долара или равностойността им в левове или друга чуждестранна валута по фиксинга на Българската народна банка в деня на вложението на чуждестранно лице, негов клон, чуждестранно физическо лице – едноличен търговец, или на дружество с чуждестранно участие до размера на това участие във:
1. акции и дялове в търговски дружества;
2. право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти;
3. право на собственост и ограничени вещни права върху движими вещи с характер на дълготрайни материални активи;
4. право на собственост върху предприятие, както и върху обособени части от предприятие по смисъла на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия;
5. облигации, съкровищни бонове и други ценни книжа, издадени от държавата, общините или други български юридически лица, с остатъчен срок до падежа не по-къс от 6 месеца;
6. кредит за повече от 5 години;
7. интелектуална собственост – обекти на авторското право и сродните му права, патентноспособни изобретения, полезни модели, търговски марки, марки за услуги и промишлени образци;
8. непарични и парични вноски в капитала на търговски дружества;
9. права по концесионни договори.
(2)
(2) Чуждестранната инвестиция включва и увеличението на стойността на вложението по предходните алинеи.
Чл. 10 Защита на чуждестранните инвестиции
(1) Имоти, собственост на чуждестранно лице по смисъла на този закон, могат да се отчуждават само за особено важни нужди на държавата, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. Отчуждаването не може да стане въз основа на подзаконов нормативен акт.
(2) Отчуждаването на имота и обезщетяването на чуждестранното лице става със заповед на министъра на финансите.
(3) Отчужденият имот и този, който се отстъпва в обезщетение, се оценяват по пазарни цени към датата на отчуждаването.
(4) Отстъпеният в обезщетение имот трябва да бъде равностоен на отчуждавания и в близост до него, а със съгласие на собственика – на друго място.
(5) Отчужденият имот може да бъде завзет само след като собственикът бъде надлежно обезщетен.
(6) При обезщетяване с имот разликата в стойността се доплаща от собственика или от държавата.
(7) Ако чуждестранното лице се съгласи, обезщетението може да бъде парично.
(8) Заповедта за отчуждаване подлежи на обжалване пред Върховния съд по реда на Закона за административното производство както по отношение основанието за отчуждаване, така и по отношение оценката, начина на обезщетяването и другите елементи на заповедта.
Чл. 10а Регистрация на чуждестранните инвестиции
(1) Чуждестранните инвестиции се регистрират като:
1. преки инвестиции, когато включват:
2. портфейлни инвестиции, когато включват:
3. „други“ инвестиции – кредити за срок повече от 5 години.
(2) Към окръжните съдилища се води специален регистър, в който се вписват всички търговски дружества с чуждестранно участие и чуждестранните физически лица – еднолични търговци, както и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в Търговския закон и Закона за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции.
Чл. 11 Регистрация на чуждестранните инвестиции
(1) Чуждестранните вложения, независимо от техния размер по чл. 9, ал. 1, подлежат на регистрация:
1. по чл. 10а, ал. 1, т. 1 и 3 – от Министерството на финансите;
2. по чл. 10а, ал. 1, т. 2 – от Комисията по ценните книжа и фондовите борси.
(2) Министерският съвет приема наредба за условията и реда за регистриране на чуждестранните инвестиции, както и единен регистър за чуждестранните инвестиции, в който се отразява информацията, предоставена задължително от окръжните съдилища, Министерството на финансите и Комисията по ценните книжа и фондовите борси.
Чл. 12 Обезпечаване вземанията на чуждестранно лице
(отменен)
Вземанията в левове и валута на чуждестранно лице могат да бъдат обезпечавани със залог или ипотека. Залогът е действителен и в случай, че заложената вещ е оставена при длъжника и се използва от него при условие, че има писмен договор с достоверна дата. За вписването на ипотека не е необходимо разрешение на държавен орган.
Чл. 13 Превод на доходи и обезщетения
(1) Чуждестранно лице има право да закупува валута от български банки, за да я преведе в чужбина в следните случаи:
1. реализирани в левове доходи от инвестиция;
2. обезщетение при отчуждаване обекта на инвестицията за държавни нужди;
3. ликвидационна квота, при прекратяване на инвестицията;
4. цена при продажба на обекта на инвестиция;
5. получената сума в левове от принудително изпълнение за обезпечено вземане във валута по чл. 12.
(2) Чуждестранно лице може да преведе закупената валута в чужбина, след като представи удостоверения за платени данъци и други държавни вземания, както и документ за извършена регистрация на инвестициите си.
(3) С правото по ал. 1 се ползват и чуждите граждани по чл. 3, ал. 4 след представяне на удостоверение за платени данъци и за извършена регистрация на инвестициите, а лицата по чл. 14, ал. 5 – след представяне на удостоверение за платени данъци.
Чл. 14 Трудови и осигурителни отношения
(1) Трудовите отношения между чуждестранно лице – едноличен търговец, дружество с чуждестранно участие повече от 50 на сто, както и клон или представителство на чуждестранно лице, и работници и служители – български и/или чуждестранни граждани, се уреждат съгласно правилата, установени в този член.
(2) Трудовите правоотношения между лицата по предходната алинея се уреждат с трудов договор. Трудовият договор не може да се отклонява от разпоредбите на българското трудово законодателство относно:
1. писмената форма на договора;
2. максималната продължителност на работното време, минималната продължителност на междудневните и междуседмичните почивки и на платения годишен отпуск;
3. минималната работна заплата, установена за страната;
4. минималния срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор, когато такова е уговорено или се изисква от закона, както и относно минималния размер на обезщетенията при прекратяване на трудовия договор със или без предизвестие;
5. отговорността на работодателя за вреди, причинени от трудова злополука или професионално заболяване;
6. правилата за хигиена и безопасност на труда.
(3) Българските граждани на работа при работодателите по ал. 1 се осигуряват задължително за сметка на работодателя за всички осигурителни случаи съгласно българското осигурително законодателство.
(4) Работниците и служителите – чужди граждани, задължително се осигуряват за временна и трайна нетрудоспособност за сметка на работодателя. За останалите случаи осигуряването се урежда с трудовия договор.
(5) Чуждите граждани, работещи по трудов договор с търговски дружества с чуждестранно участие повече от 50 на сто, с чуждестранно лице, регистрирано като едноличен търговец, или с клон, или с представителство на чуждестранно лице, имат право да закупят валута до 70 на сто от полученото трудово възнаграждение, както и получените обезщетения по трудовия договор и лични застраховки.
(6) Трудовите спорове на работодатели по ал. 1 с български граждани се решават от българските съдилища, а с чужди граждани – съгласно уговореното в трудовия договор.
(7) По всички въпроси на трудовите и осигурителните отношения с работодател по ал. 1, които не са уредени с трудовия договор, се прилага българското трудово и осигурително законодателство.
Чл. 15 Валутен режим
(1) Чуждестранно лице може да открива сметки, да прави влогове в чуждестранна валута и в левове в банки, както и да се разпорежда с акции, облигации и други ценни книги.
(2) Сделките на чуждестранно лице, извършвани чрез клон или като едноличен търговец, се подчиняват на реда, предвиден за местните лица.
(3) Когато местни лица имат право да извършват в полза на чуждестранни лица плащания във валута в чужбина, тези плащания могат да се извършват в страната, включително чрез чекове, записи на заповед и менителници.
Чл. 15а Режим на непаричните вноски
(1) Освобождават се от данък върху добавената стойност, мита и такси непаричните вноски, направени по реда на чл. 72 и 73 от Търговския закон в търговски дружества с чуждестранно участие, регистрирали инвестиция по смисъла на чл. 9.
(2) Непарични вноски по смисъла на ал. 1 са внесените в страната: машини, съоръжения, технологично оборудване, патенти, промишлени образци, търговски марки, авторско право и сродните му права, ноу-хау и лицензи на стойност не по-малка от левовата равностойност на 100 хил. щатски долара по фиксинга на Българската народна банка към датата на съдебното решение.
(3) Дружеството с чуждестранно участие, което отчужди внесения в страната предмет на непаричната вноска преди изтичането на 5 години от датата на включването му в капитала на дружеството, заплаща дължимите данък върху добавената стойност, мита и такси.
(4) Разликата между балансовата стойност и оценката по чл. 72 от Търговския закон на внесени непарични вноски в капитала на търговско дружество с чуждестранно участие се отразява в увеличение на допълнителния (запасния) капитал или резервите на вносителя.
(5) До постановяване на решение от съда стойността на внесените непарични вноски служи за обезпечение на сборовете по ал. 1, като се учредява залог в полза на Министерството на финансите до представянето на съдебно решение.
Чл. 16 Административнонаказателна отговорност
(1) За нарушаване разпоредбата на чл. 4, ал. 2 на ръководителя на търговското представителство се налага санкция в размер от 40 000 до 100 000 лв.
(2) Чуждестранно лице, което нарушава чл. 5, ал. 3, се наказва с глоба, равна на двукратния размер на реализираната в страната печалба, установена от данъчните органи, но не по-малка от 500 000 лв.
(3) Чуждестранно лице, което не регистрира инвестицията си съгласно чл. 11, ал. 1 или даде неверни данни при регистрацията, не се ползва от правата по чл. 13.
(4) Банка, която извърши превод на валута, без да са ѝ представени документите по чл. 13, ал. 2 и 3, подлежи на имуществена санкция в размер на извършения превод.
(5) При повторно извършване на нарушенията по ал. 1 – 4 административните наказания се налагат в двоен размер.
Чл. 17 Установяване на административните нарушения, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления
(1) Нарушението по чл. 16 се установява с акт на органите на Министерството на финансите, а наказателното постановление се издава от министъра на финансите или от упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Установяването на нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Заключителни разпоредби
§ 1
Този закон отменя Закона за чуждестранните инвестиции (обн., ДВ, бр. 47 от 1991 г.; попр., бр. 48 от 1991 г.).
§ 2
Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.