Чл. 1
С тази наредба се определят критериите за получаването на допълнителен платен годишен отпуск от работниците и служителите за работа във вредни за здравето условия или за работа при специфични условия.
Чл. 2
Право на допълнителен платен годишен отпуск за работа във вредни за здравето условия или за работа при специфични условия имат работници и служители:
1. които при работата си са под въздействието на силикозоопасни прахове, йонизиращи лъчения, азбест, тежки метали и канцерогенни вещества независимо от стойността на посочените вредности в работната среда или работят с биологични материали, създаващи риск от възникване на опасни и особено опасни инфекции;
2. които работят в условия на шум над 85 dB (А);
3. които работят в производства, на работни места, изпълняват видове работи или професии, оценени с 80 и повече точки съгласно Наредбата за комплексна оценка на условията на труд, утвърдена от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на здравеопазването на основание ПМС № 169 от 1991 г.
Чл. 3
(1) Работниците и служителите, работещи при условията на чл. 2, имат право на допълнителен платен годишен отпуск не помалко от 5 работни дни.
(2) Работниците и служителите, които работят при едновременното действие на критериите, определени в т. 1 и 3 на чл. 2, имат право на допълнителен платен годишен отпуск не помалко от 8 работни дни.
Чл. 4
При определяне на размера на допълнителния отпуск над установения минимум при колективното трудово договаряне следва да се взема предвид и величината на комплексната оценка на условията на труд за съответната професия, работно място или вид работа.
Чл. 5
Право на допълнителен платен годишен отпуск по тази наредба имат работници и служители, които работят в определените в чл. 2 условия на труд не помалко от половината от:
1. максимално установената с Кодекса на труда продължителност на работното време;
2. установеното с решение на Министерския съвет за тях намалено работно време.
Заключителни разпоредби
§ 1
Тази наредба се издава на основание чл. 156, ал.1, т.1 от Кодекса на труда.
Член 2 се отменя.
Член 1 се изменя така: „Чл. 1. Работодател с повече от 50 работници и служители е длъжен всяка година да определя работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност, в процент от общия брой на работниците и служителите в зависимост от отрасъла на народното стопанство. Този процент не може да бъде по-малък от:“
§ 2
Указания за решаване на възникнали въпроси по прилагането на наредбата дават Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на здравеопазването съобразно със своята компетентност.
В чл. 3 текстът „Инспекциите по трудовоправна и социална защита при общинските съвети на професионалните съюзи“ се заменя с „Инспекциите по труда“.
Член 2 се отменя.
§ 3
Контролът върху правилното определяне на критериите за ползване на допълнителния платен годишен отпуск се осъществява от контролните органи на Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на здравеопазването.
Член 4 се изменя така: „Чл. 4. При промени в условията на труд работодателят е длъжен да направи предложение до министъра на труда и социалните грижи и министъра на здравеопазването за изменение и допълнение на списъка по чл. 1.“
Параграф 2 на заключителните разпоредби се изменя така: „§ 2. Указания по прилагането на наредбата дават Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на здравеопазването.“ Министър на труда и социалните грижи: Е. Матинчев Министър на здравеопазването: Т. Гугалов
§ 4
Отменя се Инструкция № 3 от 14 април 1987 г. за прилагане на глава трета от Наредбата за работното време, почивките и отпуските относно допълнителния платен годишен отпуск за работа във вредни за здравето или специфични условия по чл. 156, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 42 и 43 от 1987 г.; доп., бр. 6 от 1988 г. и бр. 62 от 1990 г.). Министър на труда и социалните грижи: Е. Матинчев Министър на здравеопазването: Т. Гугалов 8375 Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 1987 г. за работите, които са забранени за лица от 15- до 18-годишна възраст (ДВ, бр. 44 от 1987 г.)
В заключителните разпоредби § 3 се изменя така: „§ 3. Указания за решаване на възникнали въпроси по прилагането на тази наредба дават Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на здравеопазването.“ Министър на труда и социалните грижи: Е. Матинчев Министър на здравеопазването: Т. Гугалов 8376 Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 1987 г. за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност (ДВ, бр. 52 от 1987 г.)