Правилник за устройството и дейността на държавните факултетски болници

Чл. 1

(1) С този правилник се уреждат устройството и дейността на държавните факултетски болници към Министерството на здравеопазването (МЗ).

(2) В съответствие с разпоредбите на този правилник всяка болница по ал. 1 изработва правилник за устройството и дейността си.

Чл. 2

(1) Факултетска е болница, която притежава необходимата материална база и кадри за клинично обучение на студенти и специализанти.

(2) Държавните факултетски болници са отделни юридически лица към Министерството на здравеопазването със седалище София на бюджетна издръжка и осъществяват диагностично-лечебна, профилактична и рехабилитационна дейност. В болниците се провежда клинично обучение на студенти и следдипломна специализация на лекари, стоматолози и друг персонал и се извършва научна дейност. За целта болниците сключват договори с Висшия медицински институт (ВМИ) – София, неговите факултети и други организации.

Чл. 3

В държавните факултетски болници в съответствие с профила им се:

1. установяват, лекуват и облекчават заболявания и телесни увреждания и се оказват спешна и родилна помощ и медико-козметични услуги;

2. извършват диагностични консултации и изследвания, поискани от лекари или стоматолози на извънболнична практика или от други болнични заведения.

Чл. 4

(1) В зависимост от основната специалност, на която отговаря профилът на влизащите в състава ѝ клиники, факултетската болница е многопрофилна или специализирана.

(2) Основни специалности в болницата са: вътрешна медицина, педиатрия, акушерство и гинекология, хирургия, ортопедотравматология, урология, неврология, психиатрия, офталмология, оториноларингология, дерматология и венерология, инфекционни болести и стоматология.

Чл. 5

(1) Многопрофилна е факултетска болница, в която има разкрити най-малко две клиники (отделения) от различните специалности по чл. 4, ал. 2.

(2) Специализирана е факултетска болница, чиито клиники (отделения) съответстват на:

1. една от посочените в чл. 4, ал. 2 специалности;

2. една или повече тесни специалности, производни на една от основните специалности;

3. повече от една тясна специалност, производна на различни основни специалности, когато болницата е предназначена за лечение на заболявания на една и съща органна система или са от една и съща нозологична група.

Чл. 6

(1) Към всяка факултетска болница могат да се обособят структури за:

1. амбулаторна медицинска помощ с диагностично-консултативни функции и наблюдение;

2. трудова терапия.

(2) В зависимост от профила на болниците могат да се създават и структури за продължително лечение и рехабилитация.

Чл. 7

(1) Факултетската болница се състои от функционално обединени в едно цяло структури: клиники, отделения, клинични секции, операционни блокове, лаборатории, централизирани звена за апаратни изследвания, административни служби и др.

(2) Структурите по ал. 1 трябва да отговарят на определени от МЗ критерии и изисквания за лечение на болни и за клинично обучение на студенти и специализанти.

Чл. 8

(1) Основни диагностично-лечебни структури на факултетската болница са:

1. клиники, отделения и секции;

2. параклинични звена.

(2) Ръководител на клиника може да бъде само лице от съответната клинична специалност, което има званието професор или доцент или приравнени на тях.

(3) Ръководителят на клиниката съгласува единството на лечебно-диагностичния и учебния процес с ръководителя (завеждащ) на съответната катедра.

Чл. 9

(1) За уреждане на отношенията между държавните факултетски болници в София се създава междуболничен съвет.

(2) В междуболничния съвет се включват директорите и медицинските управители на факултетските болници и представители на МЗ.

(3) Председател на междуболничния съвет е представител на МЗ, определен от министъра на здравеопазването.

Чл. 10

(1) Междуболничният съвет решава всички проблеми, свързани със:

1. условията и реда за ползването на наличната диагностично-лечебна апаратура с междуболнична значимост и доставка на нова;

2. реда за извършване на веществени, енергийни, транспортни, информационни и други услуги от звена с общи обслужващи функции;

3. реда за извършване на междуболничните диагностично-лечебни консултации;

4. създаването на нови структури в болниците с междуболнична значимост, изискващи целеви инвестиции от държавния бюджет.

(2) Решенията на съвета се утвърждават от министъра на здравеопазването.

Чл. 11

За уреждане на отношенията между факултетските болници и ВМИ – София, по проблема на клиничното обучение на студенти и специализанти, доколкото това не може да се реши чрез преки преговори, се създава болнично-институтски координационен съвет.

Чл. 12

(1) Болнично-институтският координационен съвет се състои от по един представител на ръководството на всяка болница, равен брой представители на ВМИ и двама представители на МЗ.

(2) Първото заседание на болнично-институтския координационен съвет се свиква от ректора на ВМИ – София, и на него се избира председател с мандат, определен от съвета.

Чл. 13

(1) Болнично-институтският координационен съвет се свиква на редовно заседание от председателя един път на тримесечие. Свикването се извършва чрез писмена покана най-малко седем дни преди датата на заседанието, в която е посочен дневният ред.

(2) Извънредно заседание се свиква от председателя или по искане, подписано най-малко от 1/4 от членовете. Заседанието се насрочва в 3-дневен срок.

(3) Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на съвета. Решенията се вземат с квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите членове.

(4) В протокола на заседанието задължително се вписват мотивите за взетото решение.

Чл. 14

Болнично-институтският координационен съвет взема решения по:

1. критериите, на които трябва да отговарят двустранните договори между факултетските болници и ВМИ за осъществяване на учебна и научна дейност;

2. оптимизиране на условията за клинично обучение на студенти и специализанти и за провеждане на научна дейност;

3. закриването на съществуващи или откриването на нови дейности във факултетските болници, имащи отношение към клиничното обучение на студенти и специализанти.

Чл. 15

Факултетските болници се финансират за извършена от тях лечебно-диагностична и профилактична дейност:

1. от държавния бюджет в съответствие с чл. 7, ал. 2 от Постановление № 220 на Министерския съвет от 1992 г. за определяне статута на националните центрове при закритата Медицинска академия и за уреждане на други правоотношения, свързани със закриването ѝ (обн., ДВ, бр. 93 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 4 и 25 от 1993 г.);

2. от други извънбюджетни източници съгласно съответните нормативни актове.

Чл. 16

(1) Към всяка болница се изгражда комисия по медицинска етика.

(2) Членовете на комисията и председателят ѝ се определят със заповед на медицинския управител.

(3) Мандатът на комисията е две години.

(4) При необходимост комисията може да привлича експерти.

Чл. 17

(1) Комисията по медицинска етика:

1. извършва възложени ѝ от медицинския управител проверки по жалби на пациенти или техни представители;

2. извършва проверки при възникнали груби неетични взаимоотношения между лица от персонала на болницата или между тях и обучаващите се студенти и специализанти;

3. дава становище и следи за спазване на законовите изисквания за клинично изпитание на лекарствени средства, медицинска апаратура и медицински консумативи.

(2) Констатациите и заключенията на комисията се предоставят на медицинския управител, а по негова преценка – и на медицинския съвет.

Чл. 18

(1) Служителите от болницата са задължени да предоставят на комисията всички необходими документи и данни.

(2) При необходимост на лекарите (стоматолозите), влизащи в състава на комисията, както и на експерти с висше медицинско образование, които тя е поканила, се предоставя възможност за преглед на пациенти.

§ 1

(1) Управлението на факултетските болници се извършва по реда на Наредбата за управление на здравните заведения, приета с Постановление № 118 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 93 от 1992 г.).

1. Наредба за организация и управление на типизационната дейност в строителството (БАС, кн. 8 от 1981 г.);

2. Наредба за експериментиране на типизационните разработки в строителството (БАС, кн. 9 – 10 от 1990 г.).

1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Измерването и отчитането на топлинната енергия се извършват франко потребителя съобразно границата на собственост: 1. когато топлопреносните мрежи са собственост на потребителя, топлинната енергия се отчита франко топлоизточника; 2. когато топлопреносните мрежи са собственост на доставчика, топлинната енергия се отчита в основната абонатна станция на потребителя.“

2. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание: „(3) Когато участъкът от топлопровода преди основната абонатна станция, в която се измерва и отчита ползваната топлинна енергия, е собственост на потребителя, той заплаща на доставчика всички загуби на топлинна енергия в този участък. Количеството им се определя в договора.“

(2) В медицинския съвет по право се включват завеждащите клиники.

(3) Медицинският управител на факултетската болница е хабилитирано лице.

(4) В комисиите за провеждане на конкурс за назначаване на медицинския управител се включва представител на Висшия медицински институт – София.

Отменят се:

Алинея 4 на чл. 5 се отменя.

В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:

§ 2

Този правилник се издава на основание чл. 5, т. 2 от Постановление № 220 на Министерския съвет от 1992 г. за определяне статута на националните центрове при закритата Медицинска академия и за уреждане на други правоотношения, свързани със закриването ѝ (обн., ДВ, бр. 93 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 4 и 25 от 1993 г.). Министър: Т. Гугалов 6848 МИНИСТЕРСТВО НА ТЕРИТОРИАЛНОТО РАЗВИТИЕ И СТРОИТЕЛСТВОТО Наредба за отменяне на наредби

1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Топлинната енергия за производствени цели и за отопление, вентилация и горещо водоснабдяване на нежилищни сгради и помещения се използва въз основа на писмен договор.“

2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Писмени договори се сключват при използване на топлинна енергия за жилищни нужди, когато енергията се измерва с топломер.“

Всички типизационни разработки се обявяват за примерни, като при всяко тяхно прилагане проектантът, инвеститорът и предприемачът поемат същите отговорности, както при прилагане на индивидуален проект. Министър: Хр. Тотев МИНИСТЕРСТВО НА ТЕРИТОРИАЛНОТО РАЗВИТИЕ И СТРОИТЕЛСТВОТО КОМИТЕТ ПО ЕНЕРГЕТИКА Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия (обн., ДВ, бр. 49 от 1975 г.; изм., бр. 39 от 1983 г. и бр. 68 от 1991 г.)

В чл. 6 се правят следните изменения:

В чл. 21 към първото изречение се добавя: „или по уреди за измерване на топлинна енергия с топлоносител водна пара или гореща вода, вписани в Държавния регистър като уреди за търговско измерване.“

§ 1

§ 2

§ 1

§ 2

§ 3

В чл. 9 се правят следните изменения:

1. В чл. 2 се заличава последното изречение.

2. В чл. 3 се заличава последното изречение.

3. Алинея 5 се изменя така: „(5) При промишленото топлоснабдяване границата на собственост на съоръженията е: 1. спирателната арматура пред основната абонатна станция, когато топлопроводът е собственост на доставчика; 2. мястото, където топлопроводът пресича оградата на площадката на топлоизточника, когато топлопроводът е собственост на потребителя.“

Член 26 се изменя така: „Чл. 26. (1) Потребителите на топлинна енергия съобразно начина на нейното отчитане се делят на две групи. (2) Към първа група спадат потребителите, измерващи топлинната енергия с прибор. Един прибор измерва топлинната енергия, ползвана само от един абонат (един потребител или множество потребители). (3) Към втора група спадат потребителите без прибори за измерване на ползваната топлинна енергия.“

§ 4

Алинея 1 на чл. 10 се изменя така: „(1) Разходът на топлинна енергия се измерва чрез контролно-измерителни уреди в абонатните станции или жилищата. Техническите параметри и техният монтаж се съгласуват с топлоснабдителната организация.“

1. Период за събиране и изкупуване на охлюви за търговски цели от 10 май до 10 юни 1993 г. включително.

2. Минимален размер на събираните и изкупувани охлюви – 28 мм в диаметър. Физическите и юридическите лица, извършващи търговска дейност с охлюви, да регистрират изкупвателните си пунктове в съответната районна инспекция по околната среда до 5 май 1993 г. За охлювите, които не са изнесени в посочения период, фирмите износителки в срок до 14 юни 1993 г. да декларират писмено в Министерството на околната среда наличните количества, включително и тези в специализираните ферми. Министерството на околната среда ще съгласува удостоверения за износ след 14 юни 1993 г. само в рамките на декларираните количества. Към удостоверенията за износ на охлюви, отгледани в специализирани ферми, да се прилагат протоколи от съответната районна инспекция по околната среда за наличните количества, изготвени в срок до 10 май 1993 г. Нарушителите на тази заповед се наказват по чл. 31 от Закона за административните нарушения и наказания, ако не подлежат на потежко наказание. Районните инспекции по околната среда да извършат контрол по спазване на тази заповед. Отменям Заповед № 222 от 1982 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда (ДВ, бр. 31 от 1982 г.). Заповедта влиза в сила от обнародването ѝ в „Държавен вестник“. Министър: В. Босевски МИНИСТЕРСТВО НА ТЪРГОВИЯТА ЗАПОВЕД № РД 21-45 от 16 април 1993 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 21 и 33 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, чл. 2, ал. 1 от ПМС № 155 от 1992 г. (ДВ, бр. 68 от 1992 г.), чл. 2, т. 2 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация (ДВ, бр. 50 от 1992 г.) нареждам:

1-dup. Да се приватизира Масивен склад (магазия) № 2 – Оряхово, обособена част от „Стил Рейд“ – ЕООД, Оряхово.

2-dup. Забранявам извършването на разпоредителни сделки с имуществото на Масивен склад (магазия) № 2 – Оряхово. Министър: В. Карабашев 6930 КОМИТЕТ ПО СТАНДАРТИЗАЦИЯ И МЕТРОЛОГИЯ ЗАПОВЕД № А-167 от 14 април 1993 г. Отменям Заповед № А-29 от 10 февруари 1992 г. за определяне продукцията, произвеждана и внасяна в страната, която трябва да бъде сертифицирана за безопасност, допустими вредности, охрана на труда и екологичност (ДВ, бр. 18 от 1992 г.). Заповедта да се обнародва в „Държавен вестник“. 6868 Председател: Й. Йорданов

В чл. 27 ал. 1 се изменя така: „(1) При повече потребители на топлинна енергия в една сграда с измерителен прибор топлинната енергия се разпределя помежду им по възприет от тях начин. При наличие в абонатната станция на измерителен уред със самопишещи разходомер и термометър използваната от сградата топлинна енергия се определя по изчислителен път.“ Министър на териториалното развитие и строителството: Хр. Тотев Председател на Комитета по енергетика: Л. Радулов 6929 МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЗАПОВЕД № 314 от 26 април 1993 г. На основание чл. 11 от Закона за защита на природата с оглед осигуряване на условия за нормално възпроизводство на лозовия и градинския охлюв определям:

§ 5

Член 18 се изменя така: „Чл. 18. Новите мрежи и инсталации за ползване на топлинна енергия трябва да съответстват на проектната документация.“

§ 6

В чл. 27 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Цената на използваната топлинна енергия с топлоносител водна пара за технологични нужди, отопление, вентилация и горещо водоснабдяване се определя за 100 % връщане на кондензат.“

2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Процентът на подлежащия за връщане кондензат се определя от доставчика и потребителя на топлинна енергия и се посочва в договора.“

3. Алинея 5 се изменя така: „(5) За невърнат кондензат под определения в договора за връщане процент потребителят заплаща неустойка, предвидена в договора.“

4. Алинея 7 се отменя.

5. Алинея 8 става ал. 7.

6. Алинея 9 става ал. 8.

§ 7

В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Основните абонатни станции трябва да бъдат снабдени с контролно-измерителни уреди за отчитане на консумираната топлинна енергия: регистриращи манометри, термометри и разходомери, или уреди за измерване на топлинна енергия с топлоносител водна пара или гореща вода, вписани в Държавния регистър като уреди за търговско измерване.“

2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Новите абонатни станции, неокомплектовани с регулатори за отопление и уреди за измерване на топлинната енергия, не се въвеждат в работа.“

3. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание: „(3) При използване на уреди за измерване на топлинна енергия с топлоносител водна пара те следва да регистрират параметрите разход, налягане и температура на парата.“

§ 8

Член 44 се отменя.

§ 9

В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Топлоснабдителната организация прави преглед и настройка на абонатната станция в началото на всеки отоплителен сезон за своя сметка.“

2. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание: „(2) Потребителят възлага извършване на преглед и настройка на вътрешната отоплителна инсталация на физически или юридически лица за своя сметка.“

3. Алинея 2 става ал. 3.

§ 10

В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Топлоснабдителната организация е длъжна да доставя в абонатната станция на сградата топлинна енергия в количество и параметри (температура и налягане) съгласно хидравличния режим и температурния график на топлопреносната мрежа, които да осигуряват в отопляваните помещения температура съгласно нормите с допустими отклонения за болници, училища и детски заведения – минус 1°С, а за всички останали сгради – минус 1,5°С. В нощните часове от 22 до 7 часа се допуска понижаване на нормативната температура с 2°С. За жилищни помещения: спалня, дневна, хол и столова, нормативната температура е плюс 20°С. 2. Създават се нови ал. 3 и 4: „(3) Топлоснабдителната организация не носи отговорност за понижение на температурата в отопляваните помещения под определената в нормите при неизправни вътрешни отоплителни инсталации, поставени декоративни решетки и други прегради на отоплителните тела, непредвидени в проекта на инсталацията. (4) Топлоснабдителната организация е длъжна да доставя топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на сградата в количество и параметри, осигуряващи температура на подгрятата вода на изхода на подгревателя, съгласно нормите за проектиране на водопроводни и канализационни инсталации в сградите.“

§ 11

Член 59 се изменя така: „Чл. 59. Използваната топлинна енергия се заплаща месечно по ред и начин, определени от топлоснабдителна организация.“

§ 12

В ал. 1 на чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 1 се изменя така: „1. при неплатената каса за използваната топлинна енергия в 30-дневен срок, следващ отчетния период. Топлоснабдяването се възстановява след заплащане на таксата заедно със законната лихва за периода;“

2. Точка 3 се изменя така: „3. след съставяне на акт от топлоснабдителната организация за повреди в абонатната станция, несъгласувани изменения в отоплителната инсталация, както и при други дейности, водещи до нарушаване на топлоснабдяването. Топлоснабдяването се възстановява след отстраняване на повредите на съоръженията, но за срок не повече от 3 дни;“

3. Създават се нови т. 4 и 5: „4. когато потребителят самоволно въведе в работа отоплителната инсталация. Топлоснабдяването се възстановява след налагане на санкциите, предвидени в чл. 63; 5. когато топлоснабдителните инсталации не съответстват на нормите за проектиране, на одобрения проект или в тях са настъпили изменения, в резултат на което те не изпълняват предназначението си частично или изцяло. В този случай топлоснабдяването се прекратява не по-рано от една година след писмено предизвестие.“

§ 13

В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Рекламация за неправилно изчислена стойност на потребена топлинна енергия се прави в 45-дневен срок, следващ отчетния период.“

2. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание: „(2) Рекламация за некачествено топлоснабдяване може да се уважи за предшестващ период за не повече от 30 дни.“

§ 14

В преходните и заключителните разпоредби се създава нов § 5 със следното съдържание: „§ 5. След 1 октомври 1993 г. към централизираното топлоснабдяване се включват само абонатни станции с прибори за измерване на ползваната топлинна енергия.“ Министър на териториалното развитие и строителството: Хр. Тотев Председател на Комитета по енергетика: Л. Радулов 6928 Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 за отчитане на топлинната енергия (ДВ, бр. 48 от 1976 г.)

§ 1

§ 2

§ 3

§ 4