Наредба № 2 от 27 януари 1993 г. за дисциплинарната отговорност на офицерите и сержантите от МВР

Чл. 1

(1) Стази наредба се определят съставите на дисциплинарните нарушения, редът за налагане, обжалване и изпълнение на дисциплинарните наказания, както и правните последици от тях.

(2) Дисциплинарната отговорност на офицерите и сержантите от Гранични и Вътрешни войски се осъществява съобразно правилата за Въоръжените сили на Република България.

(3) Дисциплинарната отговорност на служителите от гражданската администрация и на работниците от помощния състав се осъществява по реда на Кодекса на труда.

Чл. 2

Дисциплинарната отговорност се основава на следните принципи:

1. спазване на Конституцията и законите на страната и изпълнение на служебните заповеди;

2. налагане наказание за всяко дисциплинарно нарушение;

3. нормативни гаранции за установяване на истината при служебното разследване на нарушенията и налагане на дисциплинарните наказания;

4. предвидена процедура за защита на неправомерно наказаните служители.

Чл. 3

Дисциплинарната отговорност се прилага независимо от имуществената, административно-наказателната и наказателната отговорност, ако за същото деяние се предвижда такава.

Чл. 4

(1) Офицерите и сержантите се наказват с дисциплинарни наказания за нарушения, свързани със службата.

(2) Дисциплинарните нарушения са деяния, с които се нарушава нормативно установеният ред за изпълнение на професионалните функции и служебната дисциплина, извършени виновно, и се наказват с налагане на дисциплинарно наказание, предвидено в закон.

Чл. 5

Дисциплинарните нарушения са:

1. пропуски или неизпълнение в срок на служебна задача, с което се увреждат или се създава опасност от увреждане на правата и интересите на гражданите или се затруднява дейността на други държавни органи и длъжностни лица;

2. уровнане престижа на службата при или по повод изпълнение на служебни задължения;

3. нарушаване на служебната етика, морал и колегиалност;

4. отсъствие или закъснение при явяване в службата;

5. отказ от изпълнение, неизпълнение или лошо изпълнение на служебните задължения и на заповедите на началниците;

6. грубо или друго неправомерно отношение спрямо гражданите или подчинените;

7. неупражняване или упражняване на слаб контрол над подчинените;

8. лошо стопанисване, повреждане или унищожаване на служебно имущество;

9. извършване на действия по служба, с които се нарушава политическият неутралитет;

10. морална разпуснатост и системна злоупотреба с алкохол.

Чл. 6

На офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи се налагат следните дисциплинарни наказания:

1. мъмрене;

2. писмено предупреждение;

3. глоба;

4. порицание;

5. понижаване в звание;

6. уволнение.

Чл. 7

(1) Дисциплинарната отговорност е лична.

(2) Всеки служител отговаря за своите виновно извършени актове, действия или бездействия съобразно служебните задължения, свързани със заеманата длъжност.

Чл. 8

(1) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, последиците, вината, поведението и личностните качества на служителя.

(2) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

(3) Дисциплинарното наказание се налага, за да се принуди служителят да спазва установения ред и дисциплина и да се въздейства предупредително върху останалите служители. С налагане на наказание не е допустимо да се унижават честта и достойнството на служителя.

Чл. 9

(1) „Мъмрене“ се налага за маловажни нарушения на служебната дисциплина, с извършването на които се създава опасност от настъпване на вредни последици.

(2) То се изразява в предупреждение, при което се посочват обстоятелствата, за които се налага наказанието, и на служителя се обръща внимание да не допуска в работата си същите слабости.

(3) Наказание се налага за срок до три месеца.

Чл. 10

(1) „Писмено предупреждение“ се налага за нарушения, свързани с преминаване на службата, засягане на нейния престиж, професионалната етика, морал и колегиалност, като:

1. повторно извършване на маловажни нарушения;

2. небрежност в служебната дейност;

3. неправомерно поведение спрямо граждани, длъжностни лица и колеги;

4. неетично поведение на обществено място.

(2) Наказанието се изразява в писмено предупреждение на служителя, че при повторно извършване на подобно деяние ще бъде санкциониран с по-тежко наказание.

(3) Наказанието се налага за срок от три до шест месеца.

Чл. 11

(1) „Глоба“ представлява имуществена санкция за отказ да се изпълни, неизпълнение или лошо изпълнение на служебни задължения, неоправдано отсъствие, системно закъсняване за работа и др., като:

1. повторно извършване на нарушение, което е санкционирано с писмено предупреждение;

2. неправомерно упражняване на стопанска, търговска, занаятчийска или друга регламентирана дейност;

3. поддържане извън служебните задължения на връзки със заподозрени, обвиняеми или осъдени за лична или за трети лица изгода, както и посещаване на места, уронващи престижа на службата и добрите нрави;

4. неспазване на поети договорни задължения с подчинени или сключване на сделки със заподозрени или обвинени в извършено правонарушение;

5. системни пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност;

6. неспазване на реда в службата;

7. забавено или лошо изпълнение на заповед;

8. издаване на заповед, която не съответства на професионалните функции или превишава правомощията на органа.

(2) Глобата представлява намаляване за срок от един до шест месеца от 5 до 15 % на възнаграждението за длъжност на служителя.

Чл. 12

(1) „Порицание“ се налага за нарушения, които сериозно засягат служебната дисциплина и законността, довели са до накърняване правата и свободите на гражданите и са затруднили дейността на други служби, държавни органи и организации, като:

1. системни или сериозни пропуски при изпълнение на професионалните функции и служебните задължения;

2. повторно извършване на по-леко санкционирано нарушение;

3. сериозно нарушаване на нормите за поведение в обществото;

4. пропуски и нарушения, станали обществено достояние и засегнали престижа на службата;

5. действия, насочени към възпрепятстване или ограничаване на професионалните или синдикалните права или на правото на защита, предвидени в Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР);

6. незадоволително ръководство и незаинтересуваност за подчинените;

7. неспазване или нарушаване на разпоредбите за съхранение, опазване и използване на оръжия, взривни вещества, други имущества, картотеки и документи.

(2) Порицанието се изразява в обявяване на наложеното наказание, понижаване в най-ниската квалификационна степен на длъжността и предупреждаване на служителя, че при извършване на друго подобно или по-тежко дисциплинарно нарушение ще бъде уволнен от МВР.

(3) Наказанието се налага за срок от шест месеца до една година.

Чл. 13

(1) „Понижаване в звание“ се налага за нарушения, които са свързани с носенето на службата, служебните взаимоотношения, етика и колегиалност или уронват офицерския или сержантския престиж при упражняване на службата и извън нея, като:

1. тежки нарушения по чл. 11 и 12;

2. злепоставяне на колеги и началници;

3. поведение в службата и извън нея, което е несъвместимо с присвоеното звание и служебното положение;

4. снизходителност и прикриване на нарушения, извършени от подчинени;

5. незаконно противодействие от подчинени;

6. действия, публично нарушаващи добрите нрави и морал.

(2) Наказанието се изразява в понижаване с едно звание за срок от една година, с която се удължава производството в по-горно звание.

Чл. 14

(1) „Уволнение“ се налага за неявяване на работа без уважителна причина, както и за други тежки нарушения на служебната дисциплина, характерът и последиците на които са несъвместими с оставането на служба.

(2) Неявяването на работа е отсъствие в два последователни работни дни без уведомяване и уважителна причина за това.

(3) Тежките нарушения на служебната дисциплина са:

1. извършване на престъпление по непредпазливост, свързано със службата, за което е наложено наказание лишаване от свобода;

2. нарушаване на държавната или на служебната тайна;

3. превишаване на власт или използване на служебното положение за лична изгода или на трети лица;

4. демонстративно неподчинение, неизпълнение или отказ да се изпълни правомерна заповед, заплаха или физически действия спрямо началник или подчинен;

5. недостойни или неморални действия, които са несъвместими със службата;

6. действия, които са в противоречие със задълженията, поети с клетвата;

7. злоупотреба с власт или доверие;

8. умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили вреда на държавата, министерството, обществени организации или на отделни граждани;

9. немаловажни случаи на неподчинение, извършено публично, или подбуждане към неподчинение;

10. повторно извършване на тежко нарушение, за което има наложено по-леко наказание.

Чл. 15

„Уволнение“ се налага задължително при осъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер или при лишаване от право да се заема държавна длъжност.

Чл. 16

(1) Дисциплинарното производство се образува при получаване от съответния началник на данни за извършено дисциплинарно нарушение.

(2) Данни за извършено дисциплинарно нарушение са:

1. съобщенията до службите на министерството от държавни органи, длъжностни лица, обществени организации и граждани за извършено нарушение;

2. публикациите и предаванията в средствата за масово осведомяване;

3. рапортите и докладните записки от служители на министерството;

4. непосредственото разкриване от съответния началник на признаци за извършено дисциплинарно нарушение.

(3) Ако в данните не е посочен извършителят на нарушението, началникът разпорежда да се извърши проверка за неговото установяване.

Чл. 17

(1) По анонимни сведения не се образува дисциплинарно производство.

(2) Анонимни са и сведенията, при които посочените лица и адреси са недействителни.

Чл. 18

(1) Дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява, когато:

1. деянието не е дисциплинарно нарушение;

2. от извършване на нарушението е изтекла една година;

3. посоченият или установен извършител не е служител в министерството;

4. извършителят е починал;

5. за същото деяние на същия служител вече е наложено дисциплинарно наказание или има вече образувано дисциплинарно производство.

(2) В случаите по ал. 1, т. 5 новопостъпилите материали се прилагат към дисциплинарната преписка, ако производството продължава.

Чл. 19

(1) Производството се спира:

1. когато за същото деяние и срещу същия служител има образувано наказателно производство;

2. до откриване на извършителя, но не покъсно от изтичане на срока по чл. 18, ал. 1, т. 2;

3. по искане на служителя или негов надлежно упълномощен представител или защитник, когато уважителни причини го затрудняват да участва в производството.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 служителят може да се отстрани от длъжност.

Чл. 20

(1) При наличие на основанията по чл. 16 ръководните служители са длъжни да образуват дисциплинарно производство с писмена заповед.

(2) За образуване на производството се уведомяват служителят, извършил нарушението, пострадалият, ако има такъв, непосредственият ръководител и подалият рапорта или докладната.

Чл. 21

(1) Заповедта за налагане на наказание може да се издаде само след като се изяснят всички факти и обстоятелства по случая и се преценят обясненията и възраженията на заинтересуваните служители.

(2) За разкриване на истината могат да се използват всички начини и средства, които са допустими от закона.

(3) За доказване на фактите и обстоятелствата могат да се искат официално от други органи, организации и граждани сведения, мнения, документи и предмети.

(4) Гражданите предоставят сведения, мнения, документи и предмети, ако това не уврежда правата и законните им интереси или не накърняват яхното или натехниблизки достойнство.

Чл. 22

Ръководният служител, образувал дисциплинарната преписка, е длъжен преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да изслуша служителя и да приеме писмените му обяснения или други представени документи, да събере необходимите доказателства, както и да поиска становището на дисциплинарния съвет в случаите по чл. 88, ал. 1 ЗМВР.

Чл. 23

(1) Дисциплинарните наказания се налагат до два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

(2) При дисциплинарно нарушение, което представлява и престъпление или административно нарушение, свързано с извършваната дейност, и те са установени с влязла в сила присъда или наказателно постановление, сроковете по ал. 1 започват да текат от датата на влизането им в сила.

(3) Срокът не тече през времето, когато служителят е в законоустановен отпуск.

Чл. 24

(1) Заповед за налагане на дисциплинарно наказание може да издаде само компетентен за това ръководен служител.

(2) Дисциплинарните наказания се налагат:

1. „мъмрене“ и „писмено прупреждение“ – от началник група, от приравнените на него и нагоре;

2. „порицание“ и „глоба“ до 10 % от възнаграждението за длъжност – от началник сектор, от приравнените на него и нагоре;

3. „глоба“ до 15 % от възнаграждението за длъжност – от началник на служба и нагоре;

4. „понижаване в звание“ и „уволнение“ – от органите, които имат право да дават звание и да назначават на съответната длъжност.

Чл. 25

(1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват: извършителят, нарушението и кога е извършено, правното основание и наказанието, което се налага.

(2) Мотивите представляват кратко описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици.

(3) Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на служителя, като се отбелязва и датата.

(4) При отказ на наказания да подпише заповедта тя се връчва в присъствието на двама служители, които се подписват.

Чл. 26

Дисциплинарен съвет се създава при органа, който има право да налага дисциплинарно наказание „уволнение“.

Чл. 27

(1) Дисциплинарният съвет се състои от равен брой представители на органите на управление и на организациите по чл. 82 ЗМВР, като:

1. в националните, централните, общите и териториалните служби, научно-приложните институти и ВИПОНД – от шест или осем членове;

2. при министъра на вътрешните работи – от осем членове.

(2) Представителите на органите на управление се определят със заповед на съответния ръководен служител.

(3) На първото си заседание дисциплинарните съвети избират председател, който по възможност да има юридическо образование.

Чл. 28

(1) Дисциплинарният съвет заседава в работен ден, два пъти месечно, ако има образувани дисциплинарни производства за случаи, които се разглеждат от него, и ако присъстват най-малко по двама представители от органите и организациите по чл. 27, ал. 1.

(2) Служителят, извършил деянието, се уведомява за постъпилата преписка и писмено се поканва да се яви пред съвета, което се удостоверява с подпис.

(3) Писмената покана се връчва от съответната служба „Личен състав“ и се изпраща служебно на дисциплинарния съвет за сведение.

Чл. 29

(1) Служителите имат право да представят допълнително писмени обяснения, възражения или други материали.

(2) На заседанието служителят се явява лично и може да бъде подпомаган от един или няколко посочени от него защитници, които могат да бъдат само служители на министерството.

(3) Неявяването на служителя, който редовно е поканен, или на негов представител, не е пречка за разглеждане на преписката от дисциплинарния съвет и приемане на становище.

Чл. 30

(1) В разискванията на съвета участват всички присъстващи негови членове, но при гласуването на становище се спазва принципът за равенство в представителството на органите на управление и на организациите по чл. 82 ЗМВР.

(2) При вземане на становище не се допуска въздържане от гласуване на член на съвета освен в случаите по ал. 1.

(3) Дисциплинарният съвет приема становището си с тайно гласуване в деня на заседанието.

(4) При равенство на гласовете се приема становището, за което е гласувал председателят на съвета.

(5) Становището на дисциплинарния съвет се съобщава на служителя.

Чл. 31

(1) Писменото становище на съвета заедно с кратки мотиви към него, подписани от председателя, се изпраща на началника на съответната служба „Личен състав“.

(2) Началниците на службите „Личен състав“ докладват преписката заедно със становището на дисциплинарния съвет на наказващия орган.

(3) Становището подпомага вземането на решение от съответния орган.

Чл. 32

(1) Заповедите за налагане на дисциплинарно наказание могат да се обжалват относно тяхната законосъобразност по административен ред.

(2) Жалба могат да подават само наказаните служители.

(3) Не е допустимо подаването на петиции и други колективни жалби срещу заповеди за наложени наказания.

(4) Служебните ръководители, изготвили предложението за дисциплинарно наказание, могат да подават рапорти в случаите, когато наказанието не съответства на нарушението или има отказ да се наложи дисциплинарно наказание.

Чл. 33

Жалбата се подава в двуседмичен срок от връчване на заповедта за налагане на наказание пред непосредствено по-горестоящия ръководен служител.

Чл. 34

(1) Жалбата се подава в писмена форма чрез органа, чиято заповед се обжалва.

(2) В жалбата се посочват:

1. органът, до който се подава;

2. званието, името и длъжността на жалбоподателя;

3. заповедта, която се обжалва;

4. исканията на жалбоподателя.

(3) Към жалбата се прилагат писмени доказателства, на които се позовава жалбоподателят. В нея може да се иска събирането на доказателства за определени факти и обстоятелства, които не са взети предвид при издаване на заповедта или са били неизвестни при издаването ѝ.

Чл. 35

(1) Подадената след срока жалба не се приема и се връща на подателя срещу разписка.

(2) В тридневен срок от връщане на жалбата може да се иска възстановяване на срока, ако той е пропуснат поради важни и непредвидими обстоятелства, като се прилага и върнатата жалба.

(3) Ръководният служител, компетентен да разгледа жалбата, преценява искането за възстановяване на срока и ако то е основателно, приема жалбата за разглеждане, а ако прецени, че е неоснователно, оставя жалбата без разглеждане, за което уведомява жалбоподателя.

Чл. 36

Рапортите по чл. 32, ал. 4 се подават в сроковете и при условията, предвидени за жалбите.

Чл. 37

(1) В тридневен срок от получаване на жалбата ръководният служител, издал заповедта за наказание, може да преразгледа въпроса и сам да отмени обжалваната заповед или да я измени. В тези случаи той уведомява заинтересувания служител. Новата заповед подлежи на обжалване по административен ред на общо основание.

(2) Когато съответният ръководител не намери основания за пререшаване на въпроса, той изпраща незабавно жалбата с цялата преписка на по-горестоящия орган.

Чл. 38

(1) Ако в седемдневен срок от подаването ѝ жалбата не е изпратена на по-горестоящия ръководен служител, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата направо до него или да го уведоми за забавянето по друг начин.

(2) По-горестоящият орган изисква преписката служебно.

(3) Когато не е изслушан служителят, не са приети писмените му обяснения или не е поискано становище на дисциплинарния съвет, с изключение на случаите по чл. 88, ал. 13МВР, органът, разглеждащ жалбата по наложеното наказание, го отменя, без да разглежда случая по същество.

Чл. 39

(1) По-горестоящият орган се произнася в едномесечен срок от получаване на жалбата. Той може да отмени изцяло или отчасти заповедта или с резолюция върху заповедта да отхвърли жалбата.

(2) Когато отмени наложеното наказание, но следва да издаде друга заповед, органът по ал. 1 сам я издава. При необходимост той разпорежда събирането на допълнителни доказателства.

(3) При подаване на жалба е недопустимо да се налага по-тежко от първоначално определеното наказание.

Чл. 40

(1) Заповедта на по-горестоящия орган се връчва на жалбоподателя срещу подпис.

(2) Наложеното след рапорт по-тежко наказание подлежи на обжалване по общия ред.

Чл. 41

(1) Заповедите за дисциплинарно уволнение могат да се обжалват пред министъра на вътрешните работи.

(2) Жалбата се подава в срока и по реда на чл. 32-35.

Чл. 42

(1) Жалбите срещу заповеди за дисциплинарно уволнение на сержанти се подават чрез директорите на съответните национални служби.

(2) Директорите на националните служби в едноседмичен срок дават писмено становище по уволнението на съответния служител и изпращат преписката в служба „Личен състав“ – МВР.

Чл. 43

(1) Служба „Личен състав“ се запознава с жалбата, становището на директорите на националните служби и приложените доказателства. При необходимост може да събере допълнителни доказателства за определени факти и обстоятелства.

(2) Службите в министерството са длъжни да окажат съдействие за допълване на преписката и събиране на необходимите доказателства.

Чл. 44

(1) В срока по чл. 39, ал. 1 началникът на служба „Личен състав“ внася становище по преписката пред министъра на вътрешните работи.

(2) Министърът отменя заповедта или с резолюция отхвърля жалбата.

(3) Когато отмени заповедта за дисциплинарно уволнение, но следва да се наложи друго дисциплинарно наказание, министърът постъпва по реда на чл. 39, ал. 2.

Чл. 45

(1) За решението по предходния член службите „Личен състав“ уведомяват жалбоподателя не по-късно от седем дни.

(2) Ако в срока по ал. 1 служителят не бъде намерен, производството се спира до изясняване на случая.

Чл. 46

(1) В двуседмичен срок от връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение офицерите могат да поискат нейното преразглеждане.

(2) В тези случаи се прилага редът на чл. 42-44.

Чл. 47

Заповедите за дисциплинарно уволнение могат да се обжалват и пред съда.

Чл. 48

(1) Заповедите за налагане на дисциплинарни наказания, ако няма изрично посочени в тях срок или дата, влизат в сила от момента на издаването им.

(2) Заповедта се привежда в изпълнение от ръководния служител, който я е издал.

(3) При уведомяването на уволнения служител се връчва препис от заповедта.

Чл. 49

(1) Заповедите за налагане на дисциплинарно наказание се обявяват пред личния състав на съответната служба.

(2) По преценка на ръководния служител тя може да се обяви само пред офицерския или сержантския състав.

Чл. 50

Заповедта се изпълнява от началниците на служби, изрично посочени в нея.

Чл. 51

Когато заповедта за налагане на дисциплинарно наказание бъде отменена, органът, който я е издал, е длъжен да възстанови нарушеното право.

Чл. 52

Препис от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и за неговото изменение или отмяна се прилага към личното кадрово дело на служителя.

Чл. 53

(1) В срока на наложеното наказание служителят не може да бъде предлаган за ведомствени награди и други стимули, свързани със службата.

(2) В срока на наложените наказания „глоба“, „порицание“ и „понижаване в звание“ служителите не се допускат до вътрешни конкурси.

Чл. 54

(1) Ако изпълнението на наказанието продължи след срока на заповедта, служителят може да поиска от компетентния орган прекратяване на изпълнението.

(2) Ръководният служител е длъжен да вземе мерки за възстановяване на вредите, настъпили от изпълнението след изтичане на срока на наказанието.

§ 1

Наредбата се издава на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

§ 2

Изпълнението на Наредбата се възлага на директорите (началниците) на националните, централните и общите служби, на директорите на Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи и началниците на съответните служби в тях, ръководителите на научно-приложните институти, ВИПОНД и на службите от централната администрация в МВР.

§ 3

Началникът на служба „Личен състав“ – МВР, методически подпомага прилагането на наредбата и анализира дисциплинарната практика в МВР.

§ 4

Контролът по изпълнението на Наредбата се възлага на главния секретар на МВР.

§ 5

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“. Министър: В. Михайлов