Чл. 1
Република България оттегля резервите по Женевските конвенции (необнародвани) от 12 август 1949 г., по които е страна от 1955 г., ратифицирани с Указ № 181 от 22 май 1954 г. (Изв., бр. 43 от 1954 г.), в сила от 22 януари 1955 г., както следва:
1. по чл. 10 от Конвенцията за подобряване участта на ранените и болните в действащите въоръжени сили;
2. по чл. 10 от Конвенцията за подобряване участта на ранените, болните и претърпелите корабокрушение от състава на морските въоръжени сили;
3. по чл. 10, 12 и 85 от Конвенцията относно третирането на военнопленниците;
4. по чл. 11 и 45 от Конвенцията относно закрила на цивилните лица във време на война.
Чл. 2
Република България приема следната декларация по чл. 90, т. 2, буква „а“ от Първия допълнителен протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 г. (необнародван), ратифициран с Указ № 1586 от 4 август 1989 г. (ДВ, бр. 62 от 1989 г.), в сила от 26 март 1990 г.: „Република България, в съответствие с т. 2, буква „а“ на чл. 90 от Първия допълнителен протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 г., признава ipso facto и без специално споразумение, по отношение на всяка друга високодоговаряща страна, която приема същото задължение, компетенциите на Международната комисия за установяване на факти.“