Към съдържанието
Правото

Правилник за устройството и дейността на Националния център по обществено здравеопазване

ДВ, бр. 32 от 1996 г. В сила Непроверен

Текстът е разпознат (OCR) от сканиран брой на „Държавен вестник“ и може да съдържа грешки при разпознаването.

Докладвай грешка

Раздел 1. Общи положения

Чл. 1

Националният център по обществено здравеопазване (НЦОЗ), наричан по-нататък „центърът“, е научна организация към Министерството на здравеопазването с предмет на дейност: научна и научно-приложна дейност в областта на общественото здравеопазване; анализи и разработки по организация, икономика, финансиране и управление на здравеопазването.

Чл. 2

Центърът осъществява своята дейност самостоятелно или в сътрудничество с други звена от системата на здравеопазването, научни организации, правителствени и неправителствени организации в страната и в чужбина.

Раздел 2. Основни функции

Чл. 3

Центърът осъществява функции на:

1. специализиран орган на МЗ по проблеми на организацията, икономиката, управлението и финансирането на здравеопазването;

2. консултативен и експертен орган;

3. база за научни изследвания;

4. методичен ръководител;

5. база за квалификация.

Раздел 3. Основни дейности

Чл. 4

Центърът изпълнява следните основни дейности:

1. систематизира и анализира международния опит по общественото здравеопазване, отразен в материалите на Световната здравна организация и другите международни организации;

2. проучва и анализира:

3. разработва и обосновава проекти и модели за осъществяване и развитие на национална здравна стратегия за решаване проблемите на здравето и жизнеността на нацията чрез балансирано развитие на здравеопазването спрямо останалите компоненти на обществената система и алтернативи за развитието на самата здравеопазна система;

4. изследва икономическите функции на здравеопазването в обществената система, механизмите на неговото вътрешно- и външноикономическо взаимодействие в условията на пазарната икономика, разпределяне и преразпределяне на ресурсите в здравеопазването;

5. разработва въпросите по изграждането, организацията и управлението на здравеопазната система съобразно различните форми на собствеността;

6. разработва социологичните аспекти на вътрешните и външните взаимодействия в здравеопазването и системно наблюдава здравеопазните дейности;

7. изпълнява приложни задачи чрез методична и консултативна дейност, съставя и разпространява информационни материали;

8. разработва приложни модели и подходи за измерване и оценка на проекти и резултати в здравеопазването, управление на здравните ресурси и иновационните технологии;

9. извършва информационно и биостатистическо осигуряване на проекти в областта на икономиката, финансирането и управлението в здравеопазването;

10. организира симпозиуми, конференции, сесии, съвещания и др. по проблемите на общественото здравеопазване и участва в международни научни прояви;

11. подготвя за печат научноизследователски трудове, периодични издания и учебна литература;

12. организира курсове и квалификация на ръководни и изпълнителски кадри от различни нива на здравеопазната система във връзка с изпълнението на проекти по икономика, финансиране, управление и информатика.

Раздел 4. Устройство

Чл. 5

(1) Структурата на центъра включва секции, сектори, учебен център, административно-стопански и други спомагателни звена.

(2) Съгласно утвърдената от МЗ планова численост на персонала центърът определя самостоятелно своята структура.

Раздел 5. Управление

Чл. 6

Центърът е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Чл. 7

(1) Ръководството на центъра се осъществява от директор, който е хабилитирано лице в областта на социалната медицина. Трудовият договор с директора на центъра се сключва от министъра на здравеопазването.

(2) Директорът:

1. определя и утвърждава структурата в рамките на определената численост на персонала и извършва трансформация на длъжности;

2. отговаря за цялостната дейност на центъра и го представя пред юридически и физически лица в страната и в чужбина;

3. определя длъжностните характеристики на персонала и правилника за вътрешния ред;

4. в качеството си на работодател назначава служителите, определя размера на индивидуалните възнаграждения и другите материални и морални стимули в съответствие с наличните фондове и законовите разпоредби;

5. разпорежда се с кредити, предоставени от бюджета, и с извънбюджетни средства;

6. отчита своята дейност пред министъра на здравеопазването.

(3) В дейността си директорът се подпомага от зам.-директор.

Чл. 8

(1) Съвещателен орган на директора е дирекционният съвет, в чийто състав влизат директорът, зам.-директорът, ръководителите на основните структурни звена, главният счетоводител и юрисконсултът.

(2) Дирекционният съвет обсъжда структурата и организацията на работа, управлението на финансовите средства, щата, дълготрайните активи и прави предложения за подобряване дейността и координацията на отделните звена.

(3) При обсъждане на трудово-правни и социални въпроси в заседанията на дирекционния съвет участват и представители на синдикатите.

Чл. 9

Общото събрание на центъра включва всички негови служители и има следните функции:

1. взема решения за начина на използване на средствата, предвидени за социално-битови и културни нужди на персонала;

2. осъществява други предоставени му от трудовото законодателство функции.

Чл. 10

(1) Към центъра функционира научно-учебен съвет (НУС).

(2) Съставът на НУС, правомощията и дейността му се определят съгласно Закона за научните степени и научните звания и правилника за неговото прилагане.

(3) Директорът на центъра е по право член на НУС.

Раздел 6. Финансиране

Чл. 11

(1) Центърът осигурява финансово дейността си чрез бюджетни и извънбюджетни средства.

(2) Центърът има право да открие извънбюджетна сметка съгласно ПМС № 146 от 1991 г. за приоритетно снабдяване на системата на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 71 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1991 г. и бр. 47 от 1992 г.; бр. 74 от 1993 г.; бр. 5 от 1994 г. и бр. 12 от 1996 г.).

Заключителна разпоредба

Препратки към акта

  • Няма.

Докладвай грешка

Разминаване с „Държавен вестник“, липсващо изменение или грешка при разпознаването.