Чл. 1
Договорите за външни заеми на министерства и други ведомства, на общини, както и на държавни предприятия и банки не се гарантират от Република България и задълженията по тях, включително и за бъдещи периоди, не се поемат от държавата освен в случаите, когато по установения ред е дадено съгласие от Народното събрание за сключване на гаранционно споразумение по заема и то е ратифицирано със закон.
Чл. 2
Министърът на финансите съвместно с другите компетентни органи, упълномощени по установения ред, представлява Република България в преговорите, свързани с външни заеми и с държавни гаранции по тях.
Чл. 3
Когато договорите за външен заем или гаранционно споразумение са ратифицирани от Народното събрание, министърът на правосъдието и правната евроинтеграция изготвя юридическо становище за факта на ратификацията, което служи като уведомление на кредиторите.