Чл. 1
(1) Работниците и служителите, освободени на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда след 1 януари 2000 г. от търговските дружества и предприятия по списъка съгласно приложението, които са с преобладаващо държавно и/или общинско участие, могат да получат еднократно парично обезщетение в размер 1000 лв.
(2)
(3)
(4)
(5) Право на еднократното парично обезщетение по ал. 1 имат само работниците и служителите, които са били непрекъснато в трудови правоотношения с търговското дружество или предприятие не по-малко от 18 месеца преди освобождаването им и ако не получават или не са придобили право на лична пенсия за изслужено време и старост.
Чл. 2
(1) Средствата за еднократните парични обезщетения по чл. 1 се осигуряват от централния бюджет.
(2)
Чл. 3
(1) Паричното обезщетение по чл. 1 се изплаща от бюрата по труда на Националната служба по заетостта по адресната регистрация на лицата.
(2) Бюрата по труда изплащат паричното обезщетение след подаване на молба от лицата, в която те заявяват, че желаят да получат еднократното парично обезщетение вместо парично обезщетение и помощи за безработица по реда на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (ДВ, бр. 120 от 1997 г.), към която се прилагат заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и оформена от работодателя трудова книжка. В молбата се посочва и сметката на лицето в търговска банка или в Държавната спестовна каса, на която да бъде преведено паричното обезщетение.
(3) Молбата по ал. 2 се подава едновременно с регистрирането на лицето в бюрото по труда, но не по-късно от 3 месеца от датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
(4) В 14-дневен срок от датата на подаване на молбата бюрата по труда превеждат сумата по посочената от лицето сметка.
Чл. 4
(1) Лицата по чл. 1, които не желаят да получат еднократното парично обезщетение по постановлението, получават парично обезщетение и помощи за безработица при условията и по реда на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.
(2) Лицата, получили еднократно обезщетение по постановлението, могат да ползват права за обезщетяване по реда на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта при условията на чл. 67 от същия закон, ако са били осигурявани или са подлежали на осигуряване за безработица в продължение на нови 9 месеца през 15 календарни месеца след получаването на еднократното обезщетение.
(3) Лицата, ползвали права на обезщетяване по реда на Постановление № 131 на Министерския съвет от 1996 г. за еднократни допълнителни обезщетения, свързани със структурната реформа (обн., ДВ, бр. 53 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 71, 84, 88 и 93 от 1996 г.; отм., бр. 32 от 1997 г.), или по реда на чл. 1а от Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. за пренасочване и ефективно използване на освобождаваната работна сила (обн., ДВ, бр. 96 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 81 от 1990 г., бр. 23, 49 и 91 от 1991 г., бр. 35, 43, 59 и 90 от 1992 г., бр. 26, 68 и 69 от 1993 г.; попр., бр. 73 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 63 и 96 от 1994 г., бр. 45 и 51 от 1996 г. и бр. 22, 32, 70, 94 и 110 от 1997 г.; отм., бр. 81 от 1998 г.), нямат право на обезщетение по реда на това постановление.
Чл. 5
(1) Получените суми за обезщетения по постановлението се възстановяват на Националната служба по заетостта, когато в 9-месечен срок след прекратяване на трудовите им правоотношения лицата са постъпили отново на работа при работодателя, който ги е освободил.
(2) В случаите по ал. 1 сумата се възстановява от работодателя, приел на работа лицето, получило обезщетението.
Чл. 6
(1)
1. декларират, че ще започнат самостоятелна или съвместна дейност за производство на стоки и/или услуги;
2. декларират, че ще участват в търговски дружества като съдружници или акционери или като член-кооператори в кооперация;
3. представят сключен трудов договор с друг работодател за срок не по-малък от 24 месеца.
(2) Лицата, които желаят да получат допълнителното обезщетение по ал. 1, подават молба в срок 3 месеца от датата на прекратяване на трудовото правоотношение и декларират, че ще се осигуряват за всички осигурителни случаи сами или от работодател най-малко 12 месеца в рамките на 24-месечен период от датата на решението на бюрото по труда за отпускане на допълнителното обезщетение.
(3) Лицата, неизпълнили условието за осигуряване по ал. 2, възстановяват на бюрото по труда полученото допълнително обезщетение в едномесечен срок след изтичането на 24-месечния период.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1
Работниците и служителите, които могат да ползват права по постановлението, но са се регистрирали в бюрата по труда по реда на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, могат в 14-дневен срок след обнародването на постановлението да подадат молба за определяне и изплащане на еднократното парично обезщетение. В тези случаи, ако има вече начислени и изплатени суми за обезщетение при безработица, се определя и изплаща само разликата.
§ 2
(отменен)
Изпълнението на чл. 1 се осигурява от средствата по Договора за заем (оздравителен заем) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, ратифициран със закон от Народното събрание (ДВ, бр. 83 от 1996 г.).
§ 2а
(отменен)
Министърът на финансите осигурява необходимите средства за изпълнението на чл. 6 по фонд „Професионална квалификация и безработица“ за сметка на консолидирания държавен бюджет.
§ 3
Министърът на труда и социалната политика и ръководителят на Националната служба по заетостта осъществяват контрол и дават указания за решаване на възникнали въпроси по прилагането на постановлението.
§ 4
Постановлението се издава на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
§ 26
Средствата в размер до 180 хил. лв. за изплащане обезщетенията по чл. 1 и 6 да се осигурят през 2002 г. от определения в рамките на сумата източник по § 1, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 141 на Министерския съвет от 2000 г. за изплащане на еднократно парично обезщетение на освободените работници и служители от едноличните търговски дружества с държавно имущество в подотрасъл „Въгледобив“ (обн., ДВ, бр. 63 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 8 от 2001 г. и бр. 30 от 2002 г.).