Наредба № 7 от 26 февруари 1999 г. за профилактика и борба с африканската чума по конете

Чл. 1

С тази наредба се определят:

1. мерките срещу проникване, разпространение, ограничаване и за ликвидиране на африканската чума по конете (АЧК);

2. методите за диагностика на заболяването;

3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, физическите и юридическите лица при прилагане на мерките и методите по т. 1 и 2.

Чл. 2

Африканската чума по конете подлежи на обявяване по реда на Наредба № 1 от 1998 г. за обявяване възникването и ликвидирането на заразните болести по животните (ДВ, бр. 7 от 1998 г.).

Чл. 3

(1) Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) утвърждава оперативен план за прилагане на мерките по чл. 1 при съмнение или възникване на АЧК.

(2) Оперативният план по ал. 1 отговаря на изискванията, посочени в приложение № 1.

Чл. 4

(1) Внос, транзит и временно пребиваване на еднокопитни животни се разрешава от НВМС при условие, че:

1. животните произхождат от страна, свободна от АЧК най-малко две години преди датата на износа и която не провежда ваксинация срещу това заболяване;

2. страните, през които преминават и в които пребивават животните до вноса им в България, отговарят на изискванията по т. 1.

(2) Внесените еднокопитни животни се подлагат на задължителна 30-дневна карантина по реда на Наредба № 1 от 1999 г. за провеждане на задължителна карантина при внос на животни (ДВ, бр. 10 от 1999 г.).

Чл. 5

Срещу проникване и разпространение на АЧК НВМС провежда следните профилактични мерки:

1. идентификация на еднокопитните животни и регистрация на обектите, в които се отглеждат;

2. контрол върху придвижването и търговията с такива животни;

3. контрол върху животновъдните обекти, пазарите, изложбите и спортните състезания с еднокопитни животни;

4. наблюдение и проучване върху видовия състав на мокреците от рода „Куликоидес“ и други преносители на вируса и вирусологично изследване на проби от тях;

5. дезинфекция и дезинсекция на влизащите в страната транспортни средства, превозващи еднокопитни животни.

Чл. 6

(1) При установяване на АЧК в съседни страни, в застрашените райони НВМС провежда и:

1. ежеседмични клинични прегледи на еднокопитни животни;

2. сондажни серологични изследвания;

3. засилен контрол върху движението и търговията с еднокопитни животни и обектите с епизоотично значение;

4. ограничаване придвижването на еднокопитни животни.

(2) Когато епизоотичните огнища в съседни държави се намират на разстояния по-малки от 150 км от границата, НВМС съгласува профилактичните мерки с държавната ветеринарна служба на засегнатата страна.

(3) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа със заповед въвежда мерките по ал. 1 и забранява вноса на еднокопитни животни от засегнатите страни.

Чл. 7

При прилагане на мерките по чл. 5 и 6:

1. кметовете:

2. ветеринарните лекари:

3. собствениците на еднокопитни животни:

4. търговците на еднокопитни животни:

Чл. 8

(1) При съмнение за АЧК до идването на специализиран диагностичен екип на НВМС ветеринарният лекар:

1. поставя еднокопитните животни в обекта на оборен режим в затворени помещения;

2. забранява:

3. сменя облеклото и обувките, с които е извършил клиничния преглед, дезинфекцира ръцете си преди излизане от обекта и незабавно уведомява РВМС, като описва клиничните признаци, патологоанатомичните и епизоотологичните данни;

4. разпорежда да се подготви и зареди с дезинфекционен разтвор площадка с одобрени от НВМС дезинфекционни средства;

5. сравнява съответствието на броя и вида на еднокопитните животни в обекта с тези, посочени в регистъра на кметството, и извършва епизоотологично проучване;

6. уведомява кмета и собствениците на еднокопитни животни за мерките по т. 1 и 2;

7. не посещава други обекти с еднокопитни животни, без да е предприел необходимите мерки за обезвреждане на дрехите и предметите, които биха могли да са механични преносители на вируса на АЧК.

(2) Собствениците и управителите на обекти с еднокопитни животни:

1. незабавно уведомяват обслужващия ветеринарен лекар при заболяване, придружено с повишена температура (40 – 41 °C) и спазматична кашлица, изтечения от ноздрите и зачервяване на конюнктивата;

2. до идването на ветеринарния лекар:

Чл. 9

Мерките по чл. 8 се отменят от НВМС.

Чл. 10

(1) При сигнал за АЧК главно управление на НВМС изпраща специализиран диагностичен екип на място.

(2) Екипът по ал. 1 извършва епизоотологично проучване, клиничен преглед, аутопсия на умрелите животни и взема материал за лабораторно изследване, както следва:

1. за изолиране на вируса:

2. за серологично изследване – проби кръвен серум, взети двукратно през 21 дни, които се съхраняват при минус 20 °C;

3. материалите за лабораторни изследвания по т. 1 и 2 се транспортират до специализираната лаборатория с хладилна чанта, след дезинфекция на външната част на стъклата с материала и на контейнера, в който се поставят.

Чл. 11

(1) Диагностиката на АЧК се извършва в специализирана лаборатория, определена от НВМС.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява постоянен контрол върху спазване на изискванията за безопасност при работа с вируса на АЧК в лабораторията по ал. 1.

(3) В лабораторията по ал. 1 се използват следните методи:

1. изолиране на вируса:

2. идентификация на вируса чрез:

3. серологична диагноза чрез:

Чл. 12

Ръководителят на лабораторията по чл. 11, ал. 1:

1. поддържа постоянна диагностична готовност;

2. изследва незабавно получените проби и уведомява за резултата главно управление на НВМС, съответната РВМС и лицензирания частнопрактикуващ ветеринарен лекар в участъка;

3. използва утвърдените от Международното бюро по епизооти методи за диагностика по чл. 11, ал. 3;

4. изпраща проби за потвърждаване на диагнозата в световна референтна лаборатория.

Чл. 13

Диагноза АЧК се поставя въз основа на епизоотологичните, клиничните и патологоанатомичните данни, както и на резултатите от лабораторните изследвания по чл. 11, ал. 3.

Чл. 14

(1) При лабораторно потвърждаване на диагноза АЧК:

1. Националната ветеринарномедицинска служба:

2. министърът на земеделието, горите и аграрната реформа определя със заповед мерките за ограничаване и ликвидиране на заболяването;

3. кметовете издават заповед, в която посочват мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на АЧК в зависимост от особеностите на съответния регион;

4. когато заболяването е установено в няколко общини и кметства в една област, заповедта по т. 3 се издава от областния управител, а от две или повече области – от областните управители на засегнатите области.

(2) Генералният директор на НВМС издава заповед за:

1. провеждане на епизоотологично проучване за изясняване:

2. определяне районите, върху които се налагат ограничителните мерки в зависимост от разпространението на заболяването;

3. извършване на дезинсекция в помещенията с еднокопитни животни и биотопите с преносители на вируса с одобрени от НВМС дезинсекционни средства, посочени в приложение № 2;

4. умъртвяване по безкръвен начин и загробване на всички болни еднокопитни животни с клинични признаци за АЧК и на серопозитивните еднокопитни животни, реагирали при лабораторно изследване за АЧК;

5. проследяване придвижването на еднокопитни животни от епизоотичното огнище в други обекти с такива животни;

6. основно механично почистване и дезинфекция в животновъдния обект – сгради, конюшни, складови и битови помещения, транспортни средства, пътища и околния терен.

(3) В зависимост от промените в епизоотичната обстановка мерките по ал. 1 и 2 могат да бъдат изменяни, допълвани или отменяни по реда на тяхното въвеждане.

Чл. 15

(1) Зона „А“ обхваща:

1. епизоотичните огнища със засегнатите обекти с еднокопитни животни;

2. територията на цялото населено място;

3. населените места в радиус 20 км от епизоотичното огнище;

4. обектите с еднокопитни животни извън 20-километровата зона, имали връзка с епизоотичното огнище 28 дни преди появата на първите клинични признаци.

(2) Мерките в зоната по ал. 1 включват:

1. поставяне на епизоотичното огнище под контрола на държавен ветеринарен лекар;

2. налагане на оборен режим за еднокопитните животни в затворени помещения, като собственикът осигурява изхранването и обслужването им;

3. въвеждане на пропускателен режим за влизане и излизане във и от животновъдния обект;

4. поставяне на полицейски постове около засегнатия животновъден обект за осъществяване на контрол върху придвижването на еднокопитните животни и транспортните средства;

5. поставяне на предупредителни за АЧК;

6. извършване на ново преброяване на еднокопитните животни;

7. забрана за придвижване на еднокопитни животни, изнасяне на продукти и предмети, които могат да бъдат преносители на вируса, кръвни операции, други манипулации, профилактични имунизации и противопаразитни третирания;

8. проследяване придвижването на еднокопитни животни от засегнатия животновъден обект 28 дни преди предполагаемото проникване на вируса;

9. извършване на ежедневни клинични прегледи с термометриране на еднокопитните животни;

10. умъртвяване по безкръвен начин на еднокопитните животни с клинични признаци и положително реагиралите при лабораторните изследвания за АЧК;

11. обезвреждане в екарисаж или чрез загробване в ров дълбок най-малко 2 м на труповете на болни или серопозитивни животни по т. 10; на дъното на рова и върху труповете се посипва хидратна вар и се покрива с пласт от пръст не по-малко от 1 м;

12. двукратно серологично изследване през 21 дни на еднокопитните животни без клинични признаци, умъртвяване и загробване на серопозитивните по начин, посочен в т. 10 и 11;

13. извършване на клинични прегледи в населените места, извън епизоотичното огнище на всеки 3 дни в продължение на 28 дни след умъртвяване на последното болно или серопозитивно животно;

14. прегледите по т. 9 се извършват в продължение на 28 дни след умъртвяването на последното болно или серопозитивно животно, а след това всеки 3 дни в продължение на 2 месеца;

15. извършване на серологични изследвания на останалите еднокопитни животни в зона „А“ по схема на НВМС;

16. извършване на дезинсекция, дезинфекция и дератизация;

17. изграждане на дезинфекционни площадки пред входовете на обектите с еднокопитни животни.

(3) Ограничителните мерки по ал. 2 се вдигат 60 дни след ликвидиране на епизоотичното огнище и отрицателни резултати от серологичните изследвания за АЧК, след което се преминава към условна възбрана.

(4) Еднокопитните животни с отрицателен резултат при двукратното серологично изследване се считат за здрави.

(5) Собствениците на унищожени еднокопитни животни се обезщетяват по реда на Наредбата за обезщетяване на собствениците на животни, унищожени с профилактична и диагностична цел (ДВ, бр. 75 от 1996 г.).

Чл. 16

(1) Условната възбрана в зона „А“ продължава от 3 до 6 месеца в зависимост от годишния сезон.

(2) По време на условната възбрана се извършват:

1. ежеседмични клинични прегледи на еднокопитните животни;

2. основно механично почистване и заключителна дезинфекция на помещенията с еднокопитни животни, складовите и битовите помещения и транспортните средства в засегнатия животновъден обект;

3. закопаване на тора и отпадъците в траншея;

4. дезинсекция с одобрени от НВМС дезинсекционни средства в помещенията с еднокопитни животни и в биотопите на биологичните преносители.

Чл. 17

(1) Застрашената зона „Б“ включва територията в радиус най-малко 80 км от външната граница на зона „А“.

(2) В зона „Б“ се изпълняват мероприятията, посочени в чл. 15, ал. 2, т.7 и 13.

(3) Забранява се търговията с еднокопитни животни в зона „Б“ в срок 60 дни след ликвидирането на епизоотичното огнище в зона „А“.

(4) Ограничителните мерки в зона „Б“ се прекратяват 60 дни след унищожаване на болните еднокопитни животни в засегнатите животновъдни обекти, след извършване на дезинсекция и при отрицателни сондажни серологични изследвания за АЧК в обектите с еднокопитни животни.

Чл. 18

(1) Предпазната зона „В“ включва територия с радиус най-малко 50 км около външната граница на зона „Б“.

(2) В зона „В“ се провеждат:

1. преброяване, регистрация и контрол върху движението на еднокопитни животни;

2. сондажни серологични изследвания за АЧК по схема, утвърдена от НВМС.

(3) Забранява се търговия, пазари, изложби и спортни състезания с еднокопитни животни от зона „В“ за срок 60 дни от датата на ликвидиране на последното болно или серопозитивно за АЧК животно.

Чл. 19

Когато територията на зона „А“, зона „Б“ или зона „В“ включва и територията на съседни държави, мерките по чл. 14, 15, 16 и 17 се съгласуват с държавните ветеринарни служби на засегнатите страни.

Чл. 20

(1) Забранява се профилактичната ваксинация срещу АЧК.

(2) Принудителна ваксинация се извършва при опасност от широко разпространение на заболяването, извън зона „А“.

(3) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на НВМС издава заповед за провеждане на ваксинация по ал. 2, в която посочва:

1. територията, на която се провежда ваксинацията;

2. видовете еднокопитни животни, подлежащи на ваксинация;

3. схемата на ваксинация;

4. ограниченията върху придвижването и търговията с ваксинирани еднокопитни животни;

5. начина на идентификация на ваксинираните животни.

(4) Ваксинацията се извършва с одобрена от НВМС ваксина.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „Еднокопитни животни“ са домашни и диви животни от рода „Еквиде“.

2. „Животновъден обект“ – е всяко място, ферма, двор, комплекс или база в страната, в което се отглеждат или настаняват еднокопитни животни.

3. „Държавни ветеринарномедицински органи“ са ограните на Националната ветеринарномедицинска служба.

4. „Епизоотично огнище“ е мястото на пребиваване на източника на инфекция в тези предели и територия, при които е възможно предаване на инфекциозния причинител.

5. „Африканска чума по конете“ е заразно вирусно заболяване по еднокопитните животни, причинявано от орбивирус от семейство „Реовириде“, което се характеризира с повишена телесна температура (40 – 41 °С), спазматична кашлица, изтечения от ноздрите, зачервяване на конюнктивата, белодробен едем и висока смъртност. Предава се чрез ухапване от кръвосмучещи насекоми от вида „Куликоидес“.

6. „Мокреци (куликоиди)“ са дребни кръвосмучещи насекоми от род „Куликуиде“, семейство „Кератопогониде“.

7. „Биотоп“ е територия, където протича развитието на ларвите на мокреците.

§ 2

Тази наредба се издава на основание чл. 35 от Закона за ветеринарното дело. Министър: В. Върбанов

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2

Изисквания за оперативния план за действие на НВМС при съмнение или при възникване на африканска чума по конете 1. Заповед на генералния директор на НВМС за създаване на Национален координационен център за контрол на мерките. 2. Заповед на директора на РВМС за създаване на регионален координационен център за контрол на мерките. 3. Списък на държавните ветеринарни лекари от НВМС, участващи в провеждането и контрола на мерките. 4. Списък за спешно уведомяване системата на НВМС, вкл. и на специализираната лаборатория за диагностика на АЧК. 5. Списък на моторните превозни средства (регистрационни номера и шофьори), дезинфекционна техника, средства за дезинфекция, дезинсекционна техника, средства за дезинсекция, друга техника, инструменти и оборудване, необходими за провеждане на мерките за профилактика и борба. 6. Наредбата за профилактика и борба с АЧК. 7. Програми за обучение на държавните и частно-практикуващите ветеринарни лекари за болестта АЧК. 8. Изисквания към специализираната лаборатория за диагностика на АЧК. 9. Нормативни документи за приложение на оперативния план.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 14, ал. 2, т. 3

Дезинсекция при африканска чума по конете Дезинсекционните мероприятия при АЧК са насочени към унищожаване на векторите (преносителите) на заболяването и включват: 1. Мерки срещу преимагиналните стадии на развитие на мокреците: 1.1. премахване биотопите за развитие на ларвите на мокреците – отводняване на по-малките естествени и изкуствени водоеми със застояла вода, като блата, мочурища, канавки, вирове и др.; 1.2. ларвицидни обработки на биотопите, неподдаващи се на мелиорация с одобрени от НВМС ларвицидни средства, на всеки 14 дни от април до октомври. 2. Мерки за унищожаване на възрастните мокреци: 2.1. унищожаване на мокреците в откритото пространство с радиус 5 – 10 км от епизоотичното огнище чрез опръскване с авиотехника по метода „ултранисък обем“ или чрез използване на топъл или студен аерозол и димни шашки; провежда се привечер, нощем или рано сутрин с интервал между отделните обработки 10 – 14 дни; 2.2. унищожаване на влетелите в помещенията мокреци чрез опръскване или обгазяване с топъл или студен аерозал, димни шашки при отсъствието на еднокопитни животни. 3. Мерки за предотвратяване влитането на мокреците в помещенията: 3.1. замрежване на прозорците със ситна (сечение 1 мм2) мрежа и поставяне на допълнителни летящи входни врати от същата мрежа; 3.2. обработка на стените на помещенията отвън, в т.ч. прозорците и вратите, с одобрени от НВМС инсектицидни препарати на всеки 10 дни. 4. Мерки за предпазване от ухапване на коне от мокреци чрез обработка на кожата с одобрени от НВМС репелентни и инсектицидни средства по метода на опръскването, обливането и намазването. Провеждат се на всеки 7 – 14 дни.