Раздел 1. Общи положения
Чл. 1
С тази наредба се определят условията и изискванията за представяне на хранителна информация при етикетирането на храните включително и в случаите на предявяване на хранителни претенции с цел защита на потребителите срещу невярна и подвеждаща информация.
Чл. 2
(1) Представянето на хранителна информация при етикетирането на храни включва:
1. данни за енергийната стойност;
2. съдържанието на следните хранителни вещества:
(2) Значително количество на витамините и минералите по ал. 1, т. 2, буква „е“ представлява най-малко 15% от посочения в приложението препоръчителен прием на 100 g или 100 ml или на опаковка, ако опаковката съдържа само една доза.
Чл. 3
(1) Представянето на хранителна информация при етикетирането на храните е доброволно.
(2) Когато при етикетирането, представянето и рекламирането на храни, с изключение на общата реклама за вида продукти, се предявява хранителна претенция, обявяването на хранителната информация е задължително.
Чл. 4
Тази наредба се прилага за:
1. храните, които се предлагат като такива на крайния потребител;
2. храните, предназначени за снабдяване на лечебни заведения за болнична помощ, ресторанти, столове и други места за обществено хранене;
Чл. 5
Изискванията към представяне на хранителната информация по тази наредба не се отнасят до:
1. натурални минерални или други води, предназначени за консумация от човека;
2. хранителните добавки.
Чл. 5а
При представянето на хранителна информация при етикетирането на храни със специално предназначение се спазват и изискванията на съответните наредби по чл. 4 от Закона за храните.
Раздел 2. Общи изисквания за представяне на хранителна информация при етикетиране на храните
Чл. 6
Хранителната информация върху етикетите трябва задължително да бъде представена и на български език, да бъде конкретна и лесно разбираема за потребителите.
Чл. 7
(1) Хранителната информация трябва да бъде:
1. представена на едно място върху етикета или опаковката на храната;
2. изписана четливо, с незаличими букви, на видно място.
(2) Хранителната информация при етикетирането трябва да се представя в таблична форма, с подравнени в колона цифри,, а ако големината на етикета не позволява такъв начин на представяне – в линейна последователност.
Раздел 3. Специални изисквания при представяне на хранителна информация при етикетиране на храните
Чл. 8
(1) Хранителната информация при етикетиране на храните може да бъде основна или разширена.
(2) Основната информация включва данни за:
1. енергийната стойност;
2. количества на белтък, въглехидрати и мазнини.
(3) Разширената информация включва данни за:
1. енергийната стойност;
2. количества на белтък, въглехидрати, захари, мазнини, наситени мастни киселини, хранителни влакнини и натрий.
(4) Хранителната информация при етикетирането може да включва и количествата на едно или повече от следните хранителни вещества:
1. нишесте;
2. полиоли;
3. мононенаситени мастни киселини;
4. полиненаситени мастни киселини;
5. холестерол;
6. всеки от витамините или минералите, изброени в приложението и присъстващи в значителни количества.
(5)
Чл. 9
(1) При непакетираните храни, предназначени за продажба на крайния потребител или за снабдяване на заведения за обществено хранене и при храните, пакетирани на мястото на продажбата по молба на купувача, или предварително опаковани храни за незабавна продажба, хранителната информация включва само основна информация за енергийната стойност и хранителни вещества съгласно чл. 8, ал. 2.
(2) Хранителната информация по ал. 1 се представя на подходящо място, което е видно за потребителя, при спазване изискванията на чл. 7.
Чл. 10
Енергийната стойност се изчислява чрез прилагане на следните фактори на превръщане за:
1. въглехидрати – 4,0 ккал/г (17 кДж/г);
2. полиоли – 2,4 ккал/г (10 кДж/г);
3. белтъци – 4,0 ккал/г (17 кДж/г);
4. мазнини – 9,0 ккал/г (37 кДж/г);
5. алкохол (етанол) – 7,0 ккал/г (29 кДж/г);
6. органични киселини – 3,0 ккал/г (13 кДж/г).
7. салатрими - 6,0 kcal/g (25 kJ/g).
8. хранителни влакнини – 2 kcal/g (8 kJ/g);
9. еритритол – 0 kcal/g (0 kJ/g).
Чл. 11
(1) При обявяването на енергийната стойност и на съдържанието на хранителни вещества или техните компоненти изразяването се извършва чрез числени стойности, като се използват следните мерни единици:
1. енергия – килокалории (kcal) и килоджаули (kJ), като 1 kcal е равна на 4,184 kJ;
2. белтъци, въглехидрати, мазнини, хранителни влакнини и натрий – грамове (g);
3. холестерол – милиграми (mg);
4. витамини и минерали – съгласно приложението.
(2) При обявяването на енергийната стойност и на съдържанието на хранителни вещества или техните компоненти изразяването се извършва чрез числени стойности, като се използват следните мерни единици:
1. енергия – килокалории (kcal) и килоджаули (kJ), като 1 kcal е равна на 4,184 kJ;
2. белтъци, въглехидрати, мазнини, хранителни влакнини и натрий – грамове (g);
3. холестерол – милиграми (mg);
4. витамини и минерали – съгласно приложението.
Чл. 12
(1) Хранителната информация при етикетирането се изразява на 100 g или на 100 ml храна.
(2) В допълнение информацията по ал. 1 може да се обявява на база:
1. единица на сервирана храна, количествено определена върху етикета;
2. порция, при условие че броят на порциите е определен на опаковката.
Чл. 12а
Хранителната информация и информацията за съдържанието на витамините и минералите по чл. 11, ал. 2 може да бъде посочена и в графична форма.
Чл. 13
(1) Обявените стойности трябва да се отнасят за храната, както се продава.
(2) По целесъобразност може да се предостави информация за готовата храна, при условие че:
1. начинът за приготвяне е описан достатъчно подробно;
2. информацията се отнася до готовата за консумация храна.
Чл. 14
При обявяване съдържанието на захари и/или поливалентни алкохоли и/или нишесте е необходимо тази информация да бъде предшествана от обявяване съдържанието на въглехидрати по следния начин: „въглехидрати (г), от които: захари (г); поливалентни алкохоли (г); нишесте (г)“.
Чл. 15
При обявяване на количеството и/или вида на мастните киселини и/или количеството на холестерола тази информация е необходимо да бъде предшествана от обявяване на общото съдържание на мазнини по следния принцип: „мазнини (г), от които: наситени мастни киселини (г); мононенаситени мастни киселини (г); полиненаситени мастни киселини (г); холестерол (мг)“.
Чл. 16
Когато е обявено количеството на полиненаситените мастни киселини и/или мононенаситените мастни киселини и/или холестерола, задължително се обявява и количеството на наситените мастни киселини като в такъв случай обявяването на наситените мастни киселини не представлява хранителна претенция..
Чл. 17
Обявените стойности в зависимост от индивидуалния случай трябва да представляват средни стойности, основани на:
1. анализ на храната от производителя;
2. изчисление въз основа на известни или актуални данни за действителните средни стойности на използваните съставки на храни;
3. изчисление на база общоустановени и общоприети данни за състава на храната.
Чл. 18
(отменен)
Хранителните претенции по чл. 2, т. 2 може да се отнасят до енергийната стойност и/или до съдържанието на хранителни вещества.
Чл. 19
(1) Разрешават се само хранителни претенции, които се отнасят до енергийната стойност и до хранителните вещества по чл. 2, ал. 1, т. 2 и субстанциите, които принадлежат към или са компоненти на категория от тези хранителни вещества.
(2) При хранителна претенция по ал. 1, отнасяща се за хранителните вещества, задължително се обявява тяхното съдържание.
(3) При хранителна претенция, отнасяща се до захарите, наситените мастни киселини, хранителните влакнини или натрия, се обявява разширената хранителната информация по чл. 8, ал. 3.
Чл. 20
Хранителните претенции и условията за предявяването им се определят съгласно Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ, Специално издание 2007 г., глава 15, том 18).
Чл. 21
(отменен)
Вслучай, че храната естествено е с ниско съдържание или не съдържа дадено хранително вещество, което е обект на хранителната претенция, това се обявява с израза „храна с ниско съдържание на“ или „храна несъдържаща“, следван от наименованието на веществото.
Чл. 22
(отменен)
(1) Сравнителна претенция се разрешава при условие, че сравняваните храни са различни разновидности на една и съща храна или принадлежат към една и съща група храни.
(2) Разликите в енергийната стойност и съдържанието на хранителни вещества в сравняваните храни трябва да са изразени количествено.
(3) Непосредствено до сравнителната претенция трябва да бъде обявена следната информация:
1. обявеното различие, отнасящо се за едно и също количество на сравняваните храни, което може да бъде изразено като относителен дял в проценти (части) или в абсолютни стойности;
2. храната/храните, с които дадената храна се сравнява; храната/храните трябва да са описани по начин, който дава възможност да бъдат лесно разпознати от потребителите.
(4) Сравняването се извършва въз основа на:
1. относителна разлика най-малко 25 % в енергийната стойност или съдържанието на хранителни вещества;
2. минимална абсолютна разлика в енергийната стойност и/или съдържанието на хранителни вещества, еквивалентна на количеството, съответстващо на условията за „ниско съдържание“ или „източник“ съгласно приложение № 2.
Чл. 23
(отменен)
Претенции за функционално въздействие на хранителни вещества се разрешават при условие, че:
1. се отнасят за незаменими хранителни вещества, които са включени в приложение № 2, и за тези, за които има определени референтни стойности за хранителен прием съгласно Наредба № 16 от 1994 г. за физиологични норми за хранене на населението (ДВ, бр. 64 от 1994 г.);
2. хранителните вещества, обект на претенцията, са с „високо съдържание“ в храните съгласно претенциите и условията по приложение № 2;
3. се основават на широко потвърдени научни данни, които се подкрепят от компетентните институции.
Допълнителна разпоредба
§ 1
По смисъла на тази наредба:
1. „хранително вещество“ е всяка субстанция, нормално консумирана като съставка на храните, която осигурява енергия или е необходима за растежа, развитието и поддържането на живота на човека, или чийто дефицит предизвиква определени биохимични или физиологични промени;
2. „незаменимо хранително вещество“ е хранително вещество, което не може да бъде синтезирано в организма на човека или се синтезира в малки количества, които не могат да задоволяват физиологичните потребности, и задължително трябва да бъде прието с храната;
3. „белтък“ е белтъчното съдържание на храната, изчислено по формулата: белтък = общ азот (определен по метода на Kjeldahl) × 6,25;
4. „въглехидрати“ са всички въглехидрати, които се метаболизират в организма на човека, и включват полиолите.
5. „захари“ са всички моно- и дизахариди, съдържащи се в храните, с изключение на поливалентните алкохоли;
6. „хранителни влакнини (фибри)“ са въглехидратни полимери с три или повече мономери, които не подлежат на смилане, нито на абсорбиране в тънките черва на човека и спадат към следните категории:
7. „мазнини“ са общите липиди и включват фосфолипидите;
8. „наситени мастни киселини“ са мастните киселини без двойна връзка;
9. „мононенаситени мастни киселини“ са мастните киселини с една цис- двойна връзка;
10. „полиненаситени мастни киселини“ са мастните киселини с две и повече неспрегнати (цис-) двойни връзки;
11. „средна стойност“ е стойността, която отговаря най-точно на количеството на хранителното вещество, съдържащо се в храната, и отразява вариабилността на реалната стойност, свързана със сезонното вариране, вида на обработката на храната и въздействието на други фактори;
12. „хранителна претенция“ е всяко представяне и всяко рекламно съобщение, което заявява, създава впечатление или внушава, че дадена храна има специални хранителни свойства, които се дължат на:
13. „сравнителна претенция“ е хранителна претенция, свързана със сравняване нивата на енергийната стойност и/или съдържанието на хранителни вещества на две или повече храни;
14. „претенция за функционално въздействие на хранителни вещества“ е хранителна претенция, която отразява физиологичната роля на дадено хранително вещество за растежа, развитието и нормалните функции на организма;
15. „добавки към храната“ са таблетки, капсули, прах или течности, които са съставени от или съдържат хранителни вещества и/или други подходящи за хранителна употреба биологично активни субстанции като допълнение към консумираната храна.
§ 1а
Навсякъде мерните единици “ккал/г”, “кДж/г”, “ккал”, “кДж”, “мл”, “г”, “мг”, “мкг”, “г/мл” се заменят съответно с “kcal/g”, “kJ/g”, “kcal”, “kJ”, “ml”, “g”, “mg”, “mg” и “g/ml”.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2
Тази наредба влиза в сила една година след обнародването ѝ в „Държавен вестник“.
§ 3
След влизане в сила на наредбата се забранява търговията с храни, хранителната информация при етикетирането на които не отговаря на изискванията ѝ.
§ 4
Контролът по изпълнението на изискванията по тази наредба се осъществява от органите на Държавния здравен контрол съгласно Закона за храните.
§ 5
Тази наредба се издава на основание чл. 10, ал. 2 от Закона за храните и е съгласувана с министъра на земеделието и горите и министъра на икономиката. Министър: И. Семерджиев
Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 8, ал. 4
(отменен)
Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 20
(отменен)
§ 1б
С тази наредба се въвеждат изискванията на Директива 90/496/ЕИО на Съвета относно етикетирането за питателност на храните (ОВ L 276, 6.10.1990 г.), последно изменена с Директива 2008/100/ЕО.