Наредба № 116 от 8 януари 2004 г. за одобряване на типа на нови моторни превозни средства по отношение защитата на пътниците при челен удар

Чл. 1

С тази наредба се определят:

1. условията и редът за ЕО одобряване типа на превозни средства (ПС) по отношение защитата на пътниците при челен удар;

2. техническите изисквания към превозните средства по отношение на защитата на пътниците при челен удар.

Чл. 2

(1) Наредбата се прилага за ПС от категория М1 с обща допустима маса до 2,5 t с изключение на многоетапно произведените ПС в количества, които не превишават тези, фиксирани като малки серии.

(2) Превозните средства с обща допустима маса над 2,5 t и многоетапно произведените ПС могат да бъдат одобрени по искане на производителя.

Чл. 3

Типът на ПС по отношение на защитата на пътниците при челен удар се одобрява по реда и условията на глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 59 от 2003г.).

Чл. 4

(1) За ЕО одобряване на типа на ПС по отношение на защитата на пътниците при челен удар производителят подава заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” (ИА “АА”) в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага попълнен списък с данни в три екземпляра по образец съгласно приложение № 1 с приложено към него съдържание.

(3) Всички схеми и чертежи, приложени към списъка с данни по ал. 2, се представят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 или в папка с размер А4. Снимките, ако има такива, показват ПС и съответните елементи с достатъчни и ясно различими подробности.

(4) За системите, компонентите и отделните възли с електронно управление към списъка с данни се прилага информация за неговото действие.

(5) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага и документ за платена държавна такса.

Чл. 5

Производителят предоставя за изпитване на техническата служба ПС, представително за типа, за който е подадено заявление за одобряване.

Чл. 6

Производителят предоставя всякаква информация и протоколи от изпитвания на изпълнителния директор на ИА “АА” като доказателство за съответствието на ПС с техническите изисквания.

Чл. 7

(1) Изпълнителният директор на ИА “АА” издава ЕО сертификат за одобряване типа на ПС по отношение защитата на пътниците при челен удар, когато:

1. превозното средство отговаря на техническите изисквания по тази наредба;

2. е изпълнена процедурата по глава втора, раздел II или III и чл. 41 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) ЕО сертификатът по ал. 1 се издава по образец съгласно приложение № 2.

Чл. 8

(1) За всеки одобрен тип ПС по отношение на защитата на пътниците при челен удар се издава номер на одобряването при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) За различните одобрени типове ПС се издават различни номера.

Чл. 9

(1) Изпълнителният директор на ИА “АА” не може да откаже издаването на сертификат по чл. 7, ал. 1, когато защитата на пътниците при челен удар отговаря на изискванията на наредбата.

(2) Отказът да се издаде сертификат по чл. 7, ал. 1 се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Изпълнителният директор на ИА “АА” предлага на съответните компетентни органи да не регистрират превозното средство, когато то не отговаря на изискванията на наредбата.

Чл. 10

При необходимост за доказване, че ПС съответства на техническите изисквания на наредбата, производителят предоставя всички данни или изпитвателни протоколи на изпълнителния директор на ИА “АА”.

Чл. 11

(1) Производителят писмено информира изпълнителния директор на ИА “АА” за всички изменения на типа по отношение на защитата на пътниците при челен удар.

(2) В случай на изменения на одобрения в съответствие с тази наредба тип се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 12

В случаи на изменения по конструкцията на ПС и/или на увеличаване на еталонната му маса с повече от 8 %, които биха оказали влияние на резултатите от изпитванията, се извършва повторение на изпитването, описано в приложение № 3.

Чл. 13

Ако измененията засягат вътрешното обзавеждане на ПС и/или масата не е увеличена с повече от 8 % и ако броят на предните седалки е непроменен, се извършва:

1. опростено изпитване съгласно приложение № 4, и/или

2. частично изпитване, определено от техническата служба в зависимост от направените изменения.

Чл. 14

Мерките за осигуряване съответствието на продукцията се предприемат в съответствие с изискванията на глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 15

Техническите изисквания към ПС по отношение защитата на пътниците при челен удар са дадени в приложение № 5.

Чл. 16

Изпитвателната процедура на ПС по отношение на защитата на пътниците при челен удар е дадена в приложение № 3.

Чл. 17

Характеристичните показатели на манекена при челен удар са посочени в приложение № 6.

Чл. 18

Техническите изисквания към деформируема преграда са посочени в приложение № 7.

Чл. 19

Техническите изисквания за разполагане и монтаж на манекени и регулиране на системи за обезопасяване са посочени в приложение № 8.

Чл. 20

Техническите изисквания към контролно-измервателната апаратура и техниката на измерване по време на изпитването са посочени в приложение № 9.

Чл. 21

Изпитвателната процедура за изпитване устойчивост на удар на крака и стъпалото на манекена е посочена в приложение № 10.

Чл. 22

Изпитвателната процедура с количка с колела е посочена в приложение № 4.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. “Защитна система” са вътрешни оборудвания и устройства, предназначени да обезопасят пътниците и да осигурят изпълнението на изискванията, посочени в приложение № 5.

2. “Тип защитна система” е категория защитни устройства, които не се различават по: - технология, - геометрия, - съставни материали.

3. “Широчина на превозно средство” е разстоянието между две равнини, успоредни на средната надлъжна равнина и допиращи ПС от двете външни страни, като се изключват огледалата за виждане назад, страничните габаритни светлини, индикаторите за налягане в гумите, пътепоказателите, габаритните светлини, калобраните и най-външната част на гумите, без да се включва тяхното деформиране близо до мястото на контакта им с пътната настилка.

4. “Припокриване” е процентът на широчината на ПС, проектирана върху лицевата страна на преградата.

5. “Деформируема лицева страна на преградата” е монтирана част на предната страна на твърд блок, която се деформира при удар.

6. “Тип превозно средство” са ПС от дадена категория, които не се различават по:

7. “Отделение за пътници” е пространството за настаняване на пътници, ограничено от покрива, пода, страничните стени, вратите, стъклата, предната ограничителна стена и равнината на задната ограничителна стена на отделението или равнината на подпората на задната седалка.

8. Точка “R” е основна точка, определена за всяка седалка от производителя във връзка с конструкцията на ПС.

9. Точка “H” е основна точка, определена за всяка седалка от техническата служба, отговорна за одобряването.

10. “Маса на ненатовареното превозно средство” е масата на ПС в готовност за движение без водач и пътници или товар, но оборудвано с гориво, охлаждаща течност, масло, инструменти и резервно колело (когато такива се осигуряват от производителя на ПС).

11. “Въздушна възглавница” е устройство, монтирано, за да допълва работата на обезопасителните колани и системите за удържане в моторни ПС, т. е. система, която в случай на силен удар на ПС автоматично задейства еластична структура, предназначена да ограничи чрез нагнетяване на газ, който се съдържа в нея, силата при контакт на една или повече части на тялото на пътник в ПС с вътрешността на отделение за пътници.

12. “Превозно средство” е всяко моторно превозно средство (МПС), предназначено за движение по пътищата, комплектувано или некомплектувано, притежаващо най-малко четири колела и максимална конструктивна скорост не по-малка от 25 km/h и техните ремаркета, с изключение на МПС, движещо се по релси, трактори за селското и горското стопанство, както и всяка друга самоходна машина.

13. “Производител” е физическо или юридическо лице, което осъществява производството на ПС, система, компонент или отделен технически възел, отговаря на всички етапи в процеса на одобряване типа и осигурява съответствието на произведените ПС, система, компонент или отделен технически възел с одобрения тип. Производителят може да не е пряко свързан с всички етапи на производство на ПС, система, компонент или отделен технически възел, които са предмет на одобряване на типа. Производителят може да упълномощи писмено свой представител - лице, установено в ЕС, да действа от негово име за изпълнение на задълженията, свързани с изискванията по тази наредба.

§ 2

Наредбата се издава на основание чл. 138, ал. 4 от Закона за движение по пътищата и въвежда разпоредбите на Директива 96/79/ЕО, последно изменена от Директива 1999/98/ЕО.

§ 3

За категория М1 наредбата влиза в сила от 1 юни 2004 г., а за категория М2, М3, N1, N2 и N3, - от 31 декември 2005 г. Министър: Н. Василев

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2

Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 Списък с данни №............... за целите на ЕО одобряване типа на превозно средство по отношение защитата на пътниците при челен удар в съответствие с Наредба № 116 от 2004 г. за одобряване на типа на нови моторни превозни средства по отношение защитата на пътниците при челен удар (Директива 96/79/ЕО, последно изменена с Директива 99/98/ЕО) и съгласно приложение № 2 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (Приложение I на Директива 70/156/ЕИО) (1) Тази информация се попълва в три екземпляра и включва приложенията към нея, когато се изисква. Приложените схеми и чертежи се представят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 или папка с размер А4. Снимките, когато има такива, показват съответните части с достатъчно ясни и различими подробности. За системите, компонентите или отделните технически възли с електронно управление към попълнения списък с данни се прилага информация и за неговото действие 0. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ 0.1. Марка (търговско наиме- нование на производителя): 0.2. Тип и търговско наимено- вание (я):............... 0.3. Начин на идентификация на типа, когато се маркира на превозното средство (b)............... 0.3.1. Местоположение на тази маркировка:............... 0.4. Категория на превозното средство (с):............... 0.5. Наименование и адрес на производителя:............... 0.8. Адрес(и) на монтажния(те) завод(и):............... 1. ОБЩИ КОНСТРУКТИВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО 1.1. Снимки и/или чертежи на представително превозно средство:............... 1.6. Местоположение и разпо- ложение на двигателя:............... 2. МАСИ И РАЗМЕРИ (е) (в kg и mm) (препратка към чертеж, където е необходимо)............... 2.4. Външни размери на превоз- ното средство (габаритни):............... 2.4.2. За шаси с каросерия 2.4.2.1. Дължина (j):............... 2.4.2.2. Широчина(k):............... 2.4.2.6. Просвет (съгласно т. 4.5 на раздел А на приложение № 1)............... 2.4.2.7. Междуосово разстояние:............... 2.6. Маса на ПС с каросерия в готовност за движение или масата на шаси с кабина, ако производителят не монтира каросерия (включително охладителна течност, масла, гориво, инструменти, резерв- но колело и водач) (о) (максимум и минимум за всеки вариант):............... 2.6.1. Разпределение на тази маса между осите и в случай на полуремарке с централна ос натоварване в точката на прикачване (максимум и минимум за всеки вариант):............... (1) Номерацията и забележките, използвани в този списък с данни, съответстват на описаните в приложение № 2 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (Директива 70/156/ЕИО). Точките, които не се отнасят за целите на тази наредба, са премахнати. 7. КОРМИЛНА УРЕДБА 7.2. Кормилно задвижване и кормилен механизъм 7.2.6. Обхват и начин на регулира- не (когато има) на устрой- ството за управление:............... 9. КАРОСЕРИЯ 9.1. Тип на каросерията:............... 9.2. Използвани материали и начини на изработка:............... 9.10. Вътрешно оборудване:............... 9.10.3. Седалки:............... 9.10.3.1 Брой:............... 9.10.3.2. Местоположение и подреж- дане:............... 9.10.3.5. Координати или чертеж на R точката (*)............... 9.10.3.5.1. Седалка на водача:............... 9.10.3.6. Ъгъл на наклона на облегал- ката на седалката:............... 9.10.3.6.1. Седалка на водача:............... 9.10.3.6.2. Всички други седалки (*):............... 9.10.3.7. Обхват на регулиране на седалката:............... 9.10.3.7.1. Седалка на водача:............... хоризонтален вертикален 9.10.3.7.2. Всички други седалки (*):............... хоризонтален вертикален 9.12. Обезопасителни колани и/или други системи за обезопасяване:............... 9.12.1. Брой и местоположение на обезопасителните колани и на системите за обезопа- сяване и седалките, на които те могат да бъдат използвани:............... R/C/L Пълна ЕО маркировка Вариант, за одобряване на типа когато има Първи ред на седалките Втори ред на седалките и т. н. Допълнителни екстри (напр. седалки с настройка на височи- ната, устройство за предварител- но обтягане на коланите, т. н.) (R - дясна страна, C - център, L - лява страна) 9.12.2. Въздушни възглавници на предните седалки: - страна на водача да/не/по избор (1) - страна на пътника да/не/по избор (1) - център да/не/по избор (1) 9.12.3. Брой и разположение на закрепването на обезопа- сителни колани съгласно Наредба № 90 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение закрепването на обезопасителните колани (ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (Ди- ректива 76/115/ЕИО, САС- то е изменена) (т.е. номер на одобряването или прото- кол от изпитванията)(**):............... Дата, досие (*) За предната седалка за пътник. (**) За предните външни седалки. (1) Излишното се задрасква.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 7, ал. 2

Приложение № 2 към чл. 7, ал. 2 ОБРАЗЕЦ (максимален формат: А4 (210 х 297 mm) ЕО СЕРТИФИКАТ ЗА ОДОБРЯВАНЕНА ТИПА ПЕЧАТ НА ИА “АА” Информация, отнасяща се до: - одобряване на типа (1) - изменение на одобряването на типа (1) - отказ за одобряване на типа (1) - отнемане на одобряването на типа (1), за тип превозно средство/компонент/отделен технически възел (1) съгласно Наредба № 116 за одобряване на типа на нови моторни превозни средства по отношение защитата на пътниците при челен удар (Директива 96/79/ЕО, последно изменена с Директива 99/98/ЕО). Номер на одобряването на типа: .............. Основание за изменението: ............... Раздел I 0.1. Марка (търговско наименование на производителя): ............... 0.2. Тип и общо търговско(и) описание(я): ............... 0.3. Начини за идентификация на типа, когато се маркира на пре- возното средство/компонента/ отделния технически възел(1) (2): ............... 0.3.1. Местоположение на тази маркировка: ............... 0.4. Категория на превозното средство (3): ............... 0.5. Наименование и адрес на произ- водителя: ............... 0.7. В случай на компоненти и отделни технически възли, местоположение и начин на нанасяне на ЕО марки- ровката за одобряване на типа: ............... 0.8. Адрес(и) на монтажния(те) завод(и): ............... Раздел II 1. Допълнителна информация (където е приложимо): съгласно допълнението ............... 2. Техническа служба, която отго- варя за извършване на изпитва- нията: ............... 3. Дата на протокола от изпитване: ............... 4. Номер на протокола от изпитване: ............... (1) Излишното се задрасква. (2) Когато начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, за които се отнася сертификатът за одобряване на типа, такива знаци се представят в документацията чрез символа: “?” (например ABC??123???). (3) Съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (Приложение IIА от Директива 70/156/ЕИО). 5. Забележки (когато има): съгласно допълнението ............... 6. Място: ............... 7. Дата: ............... 8. Подпис: ............... 9. Прилага се номерът на техни- ческото досие, представено на ИА “АА”, което може да се получи при поискване. Допълнение към ЕО сертификат за одобряване на типа № ....... относно одобряването на тип превозно средство в съответствие с Наредба № 116 за одобряване на типа на нови моторни превозни средства по отношение защитата на пътниците при челен удар (Директива 96/79/ЕО, последно изменена от Директива 1999/98/ЕО) 1. Допълнителна информация: 1.1. Кратко описание на типа превозно средство по отношение на него- вите конструкция, размери, форми и използвани материали: ............... 1.2. Описание на защитната система, монтирана в превозното средство: ............... 1.3. Описание на вътрешното оборуд- ване и скрепителни елементи, които могат да повлияят върху изпитването: ............... 1.4. Разположение на двигателя: предно/задно/ централно (1) 1.5. Задвижване: на предните колела/на задните колела (1) 1.6. Маса на предоставеното за изпитване превозно средство ............... предна ос: ............... задна ос: ............... общо: ............... 5. Забележки (напр. валидно за превозни средства с ляво и дясно управление): ............... 6. Въздушни възглавници на пред- ните седалки: - страна на водача да/не/ (1) - страна на пътника да/не/ (1) - център да/не/ (1) (1) Излишното се задрасква.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 12

Изпитвателна процедура 1. Инсталация и подготовка на превозното средство 1.1. Изпитвателен полигон Изпитвателният полигон е достатъчно голям, за да включва участък за засилване, преградата и техническите инсталации, необходими за изпитването. Последната част от участъка най-малко 5 m преди преградата е хоризонтална, плоска и гладка. 1.2. Преграда Предната страна на преградата се състои от деформируема структура, както е описано в приложение № 7. Предната страна на деформируемата структура е перпендикулярна ± 1° на посоката на движение на изпитваното ПС. Преградата се закрепва за маса не по-малка от 7 ? 104 kg, предната страна на която е вертикална ± 1°. Тази маса се закрепва в земята или се поставя на земята, ако е необходимо - с допълнителни застопоряващи устройства, които да ограничават движението й. 1.3. Ориентация на преградата Преградата се ориентира така, че първият контакт на ПС да бъде от страната на колонката на кормилното колело. Където има избор между провеждане на изпитването с ПС с дясно или с ляво кормилно колело, то се провежда откъм по-малко благоприятната страна на кормилното колело, което се определя от техническата служба, отговорна за изпитването. 1.3.1. Хоризонтална проекция на ПС върху преградата Превозното средство трябва да покрива предната стена на преградата с 40 % ± 20 mm. 1.4. Състояние на ПС 1.4.1. Общи изисквания Изпитва се представително за серийното производство в нормално работно състояние превозно средство, включващо цялото нормално оборудване. Някои компоненти могат да бъдат заменени от еквивалентни маси, като се прецени, че тази замяна няма да има забележим ефект върху резултатите, измерени според т. 6. 1.4.2. Маса на превозното средство 1.4.2.1. За изпитването масата на предоставеното ПС да е равна на масата на ПС в ненатоварено състояние. 1.4.2.2. Резервоарът за гориво се напълва с вода до 90 % от общия обем, както е определено от производителя, с допустимо отклонение ± 1 %. 1.4.2.3. Всичките други системи (спирачна, охладителна и др.) могат да бъдат празни; в този случай масата на течностите се компенсира. 1.4.2.4. Ако масата на измервателната апаратура, натоварена на ПС, превишава разрешените 25 kg, тя може да бъде компенсирана чрез намаляване, което няма забележим ефект върху резултатите, измерени според т. 6. 1.4.2.5. Използва се измервателна апаратура с маса, която не променя еталонния товар на всяка ос с повече от 5 %; всеки вариант не превишава 20 kg. 1.4.2.6. Масата на ненатовареното ПС се отбелязва в протокола. 1.4.3. Регулировки в пътническото отделение 1.4.3.1. Положение на кормилното колело Кормилното колело, ако е регулируемо, се поставя в нормалната позиция, отбелязана от производителя, или в случай, че няма такава отбелязана - в средата между границите на регулиране. В края след привеждане в движение кормилното колело се оставя свободено, в положение, което съответства на движение на ПС право напред. 1.4.3.2. Стъкла При изпитването подвижните стъкла на ПС са затворени. За целите на изпитвателните измервания и със съгласието на производителя то може да бъде отворено, ако положението на дръжката за отговаряне е в положение “затворено”. 1.4.3.3. Лост за смяна на предавките Лостът за смяна на предавките е в неутрално положение. 1.4.3.4. Педали Педалите са в тяхното нормално положение на покой. Ако са регулируеми, се поставят в средно положение, освен ако друго положение не е определено от производителя. 1.4.3.5. Врати Вратите са затворени, но не заключени. 1.4.3.6. Отварящ се покрив Ако е монтиран отварящ се или махащ се покрив, той е на място в затворено положение. За целите на изпитвателните измервания и по споразумение с производителя може да бъде отворен. 1.4.3.7. Противослънчева козирка Противослънчевите козирки са в прибрано положение. 1.4.3.8. Огледало за обратно виждане Вътрешното огледало за обратно виждане е в нормалното положение. 1.4.3.9. Облегалки за ръце Облегалките за ръце отпред и отзад, ако са подвижни, са в долно положение, освен ако това се възпрепятства от положенията на манекените в ПС. 1.4.3.10. Облегалки за глава Регулируемите облегалки за глава са в най-горно положение. 1.4.3.11. Седалки 1.4.3.11.1. Положение на предните седалки Седалки, които са надлъжно регулируеми, се поставят така, че тяхната “Н” точка (виж 3.1.1, приложение № 5) е в средното положение или в най-близкото до него застопоряващо се положение и в положението във височина, определено от производителя (ако са независимо регулируеми във височина). В случай на седалка-пейка регулировката е към “Н” точката на мястото на водача. 1.4.3.11.2. Положение на облегалките на предните седалки Ако са регулируеми, облегалките се регулират така, че общият наклон на торса на манекена да бъде възможно най-близо до препоръчания от производителя при нормална употреба или при отсъствие на някаква особена препоръка от страна на производителя - до 25° назад от вертикалното положение. 1.4.3.11.3. Задни седалки Ако са регулируеми, задните седалки или задните седалки-пейки се поставят в най-задно положение. 2. Манекени 2.1. Предни седалки 2.1.1. Манекен, съответстващ на спецификациите за “Хибрид III”1, оборудван с 45° глезен и съответстващ на изискванията за неговото регулиране, се монтира на всяка от предните седалки в съответствие с условията, изложени в приложение № 8. Манекенът се оборудва с техника за записване, съответстваща на изискванията в приложение № 9. Глезенът на манекена се сертифицира в съответствие с процедурите в приложение № 10. 2.1.2. Колата се изпитва със задържащи системи, както се предоставя от производителя. 3. Привеждане в движение и курс на превозното средство 3.1. Превозното средство се привежда в движение от своя собствен двигател или от някакво друго устройство за привеждане в движение. 3.2. В момента на удар ПС не трябва да е подложено на действието на допълнително устройство за управление или за привеждане в движение. 3.3. Курсът на ПС се избира такъв, че да задоволява изискванията по т. 1.2 и т. 1.3.1. 4. Скорост на изпитване Скоростта на превозното средство в момента на удар е 56 - 0 + 1 km/h. В случай, че изпитването е извършено с по-висока скорост и ПС отговаря на изискванията, изпитването се счита за задоволително. 5. Измервания, които се извършват на манекен на някоя от предните седалки 5.1. Всичките измервания, необходими за изследването на характеристичните показатели, се извършват с информационни канали, съответстващи на изискванията в приложение № 9. 5.2. Различните параметри се записват през независими информационни канали на следния CFC (клас на честотата на канала): 5.2.1. Измервания в главата на манекена Ускорението (а), отнасящо се за центъра на тежестта, се изчислява от трите му компонента, измерени с CFC 1000. 5.2.2. Измервания във врата на манекена 5.2.2.1. Осовата сила на опън и пред/след силата на срязване във връзката врат/глава се измерват с CFC 1000. 5.2.2.2. Моментът на огъване около напречната ос на връзката глава/врат се измерва с CFC 600. 5.2.3. Измервания в гръдния кош на манекена Гръдното огъване между гръдната кост и гръбнака се измерва с CFC 180. 5.2.4. Измервания в бедрената кост и пищяла на манекена 5.2.4.1. Осовата сила на натиск и моментите на огъване се измерват с CFC 600. 5.2.4.2. Преместването на пищяла по отношение на бедрената кост се измерва в колянната плъзгаща става с CFC 180. 6. Измервания на превозното средство 6.1. За да стане възможно провеждането на опростеното изпитване, описано в приложение № 4, кривата на намаляване на скоростта на конструкцията се определя на базата на стойността на надлъжните акселерометри в основата на “Б” колоната на ударената страна на ПС с CFC 180 чрез информационни канали, съответстващи на изискванията, изложени в приложение № 9. 6.2. Кривата на скоростта, която ще бъде използвана в изпитвателната процедура, описана в приложение № 4, се получава от надлъжния акселерометър на “Б” колоната на ударената страна. 1 Техническите спецификации и детайлните чертежи на “Хибрид III”, съответстващи на основните размери на 50 % от мъжете на Съединените американски щати, и спецификациите за неговото регулиране за този тест са депозирани при Генералния секретар на Обединените нации и може да бъде проведена консултация по молба в секретариата на Икономическата комисия за Европа, Palais des Nations, Женева, Швейцария.

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 13, т. 1

Изпитвателна процедура с количка с колела 1. Изпитвателно оборудване и процедура 1.1. Изпитвателна количка Използва се количка с колела, конструирана така, че да не се появява остатъчна деформация след изпитването. Тя се насочва така, че по време на фазата на удара отклонението да не превишава 5° във вертикалната равнина и 2° в хоризонталната равнина. 1.2. Състояние на конструкцията 1.2.1. Общи положения Изпитва се конструкция, представителна за серийното производство на ПС. Някои компоненти могат да бъдат заменени или отстранени, ако не влияят на резултатите. 1.2.2. Регулировки Регулировките съответстват на изложените в т. 1.4.3 от приложение № 3, като се взема предвид формулираното в т. 1.2.1. 1.3. Закрепване на конструкцията 1.3.1. Конструкцията се закрепва здраво към количката, така че да не се получава относително изместване по време на изпитването. 1.3.2. За закрепване на конструкцията към количката се използва методът за закрепените седалки или задържащите устройства, за да не се получи ненормална деформация на конструкцията. 1.3.3. Препоръчаното прикачващо устройство е такова, чрез което конструкцията лежи на подпори, поставени приблизително по оста на колелата, или закрепване за количката чрез компонентите на системата на окачването. 1.3.4. Ъгълът между надлъжната ос на ПС и посоката на движение на количката е 0 ± 2°. 1.4. Манекени Манекените и тяхното разположение съответстват на изискванията по т. 2 от приложение № 8. 1.5. Измервателна апаратура 1.5.1. Отрицателно ускорение на структурата Датчикът, измерващ отрицателното ускорение на конструкцията по време на удара, се поставя в положение, успоредно на надлъжната ос на количката, според изискванията от приложение № 9 (CFC 180). 1.5.2. Измервания, които се извършват на манекените Всички измервания, необходими за проверяване на изброените показатели, са изложени в т. 5 от приложение № 3. 1.6. Крива на отрицателното ускорение на конструкцията По време на фазата на удара се следи кривата на отрицателното ускорение на конструкцията да бъде такава, че кривата на “измененията на скоростта по отношение на времето”, получена чрез интегриране, е в границите на ± 1 m/s спрямо основната крива на “измененията на скоростта по отношение на времето”, считана за определена във фигурата. Изместване по отношение на оста на времето на основната крива може да бъде използвано, за да се получи скоростта на конструкцията в границите на коридора. 1.7. Основна крива V = f(t) на изпитваното ПС Тази основна крива се получава чрез интегриране на кривата на отрицателното ускорение на изпитваното ПС, измерено по време на изпитването при челен удар в преграда съгласно т. 6 от приложение № 3. 1.8. Еквивалентен метод Изпитването може да се проведе чрез друг метод, освен този чрез отрицателно ускорение на количката, при условие че такъв метод е в съответствие с изискванията за обхвата на изменение на скоростта, описано в т. 1.6. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Основната крива на “измененията на скоростта по отношение на времето”

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 15

Технически изисквания към превозните средства по отношение защитата на пътниците при челен удар 1. Основно изискване, приложимо за всички тестове 1.1. Точка “H” за всяка седалка се определя в съответствие с процедурата, описана в Наредба № 112 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на полето на видимост на водача. 2. Изисквания 2.1. Характеристичните показатели в съответствие с приложение № 6 за манекените на предните външни седалки са: 2.1.1. характеристичният показатели на главата (НРС) не трябва да превишава 1000 и резултантното ускорение на главата да не превишава 80 g за повече от 3 ms; резултантното ускорение се изчислява с натрупване, изключвайки отскачащото движение на главата; 2.1.2. характеристичният показател за нараняване на врата (NIC) да не превишава стойностите, показани на фиг. 1 и 2; 2.1.3. огъващият момент на врата спрямо оста у да не превишава 57 Nm при изтегляне главата назад; 2.1.4. характеристичният показател за налягане към гръдния кош (ThCC) да не превишава 50 mm; 2.1.5. вискозният показател (V*C) за гръдния кош да не превишава 1,0 m/s; 2.1.6. силовият показател за бедрена кост (FFC) да не превишава силово-времевия характеристичен показател, показан на фиг. 3; 2.1.7. силовият показател на големия пищял (TCFC) да не превишава 8 kN; 2.1.8. индексът на пищяла (ТI), измерен в горния и долния му край, да не превишава 1,3 при всяко негово положение; 2.1.9. движението на плъзгащите се стави на коляното да не превишава 15 mm. 2.2. Остатъчното изместване на кормилното колело, измерено в центъра на главината на волана, да не превишава 80 mm в посока вертикално нагоре и 100 mm в посока хоризонтално назад. 2.3. По време на изпитването да не може да се отваря нито една врата. 2.4. По време на изпитването не бива да се получава заключване на предните врати. 2.5. След удара да е възможно без употребата на инструменти с изключение на тези, необходими за поддържане тежестта на манекена: 2.5.1. да се отвори поне една врата, ако има по една за всяка редица от седалки, а където няма такава, да се преместят седалките или да се наклонят техните облегалки, за да се позволи евакуацията на всички пътници; това обаче се прилага само за ПС с покрив с твърда конструкция; 2.5.2. да се освободят манекените от защитната система, която, ако е застопорена, да се отвори със сила максимум 60 N; 2.5.3. да се извадят манекените от ПС без регулиране на седалките. 2.6. В случай на ПС, двигателят на което работи с течно гориво, се допуска изтичането на минимално количество гориво от цялата горивна уредба по време на удара и след него, като: 2.6.1. ако след удара се забележи продължително изтичане на гориво от която и да е част от горивната уредба, скоростта на изтичане да не превишава 5 ? 10-4 kg/s; 2.6.2. ако изтичащото гориво след удара се смесва с течности от други уредби или системи и тези течности не могат да се отделят и разпознаят, се взема под внимание цялото количество изтичащи течности. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Продължителност на натоварването при даден опън (msec) Фиг. 1. Опъващ показател на врата Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Продължителност на натоварването при дадена сила на срязване (msec) Фиг. 2. Критерии на срязване на врата Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Продължителност на натоварването при дадена сила (msec) Фиг. 3. Критерий на силата на бедрената кост

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 17

Определяне на характеристичните показатели 1. Характеристичен показател за главата (НРС) 1.1. Този показател се счита за задоволителен, когато по време на изпитването няма контакт между главата и някой от компонентите на ПС. 1.2. В случай на контакт се прави изчисление на стойността на НРС(HPC) - на основата на ускорението (а), измерено съгласно т. 5.2.1. от приложение № 3, чрез следния израз: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя където: 1.2.1. “а” е резултантното ускорение, измерено в единици гравитация g (1 g = 9,81 m/s2); 1.2.2. ако началото на контакта на главата може да бъде определено задоволително, t1 и t2 са двата момента, изразени в s, дефиниращи интервал между началото на контакта на главата и края на записа, за който стойността на НРС е максимална; 1.2.3. ако началото на контакта на главата не може да бъде определено, t1 и t2 са двата момента, изразени в s, дефиниращи интервал между началото и края на записа, за който стойността на НРС е максимална; 1.2.4. стойности на НРС, за които интервал (t1 - t2) е по-голям от 36 ms, не се взимат под внимание за целта на изчисляване на максималната стойност. 1.3. Стойността на резултантното ускорение на главата по време на челен удар, която е превишала 3 ms, се изчислява общо от резултантното ускорение на главата, измерено съгласно т. 5.2.1 от приложение № 3. 2. Критерии за нараняване на врата (NIC) 2.1. Тези показатели се определят от осовата сила на натиск, осовата сила на опън и пред/след силите на срязване при връзката врат/глава, изразени в kN и измерени според т. 5.2.2 от приложение № 3, и от продължителността на действие на тези сили, изразено в ms. 2.2. Критерият на огъващия момент на врата се определя от стойността на огъващия момент, изразен в Nm, около напречна ос на връзката глава/врат и се измерва според т. 5.2.2 от приложение № 3. 2.3. Огъващият момент на свиване на врата, изразен в Nm, се отчита. 3. Критерий за налягане на гръдния кош (ThCC) и вискозен показател (V*C) 3.1. Критерият за налягане на гръдния кош се определя от абсолютната стойност на деформацията на гръдния кош, изразена в mm и измерена според т. 5.2.3 от приложение № 3. 3.2. Вискозният показател (V*C) се изчислява като моментния резултат от налягането и степента на огъване на гръдната кост, измерена според т. 6 и т. 5.2.3 от приложение № 3. 4. Силов показател за бедрената кост (FFC) 4.1.* Този показател се определя от силата на натиск, изразена в kN, предавана осово на всяка бедрена кост на манекена и измервана според т. 5.2.4 от приложение № 3, и от продължителността на действие на тази сила, изразена в ms. 5. Пищялен силов показател за натиск (ПКСК) и индекс на пищяла (ТI) 5.1. Пищялният силов показател за натиск се определя от силата на натиск (F2), изразена в kN, предавана осово на всеки пищял на манекена и измервана според т. 5.2.4 от приложение № 3. 5.2. Индексът на пищяла се изчислява на основата на огъващите моменти (Мх и Му), измерени според т. 5.1 чрез израза: ТI = MR/(MC)R + FZ/(FC)Z, където: MX е огъващият момент около оста х; MY - огъващият момент около оста у; (MC)R - критичният огъващ момент; приема се 225 Nm; FZ - осовата сила на натиск по оста z; F(C)Z - критичната сила на натиск по оста z; приема се 35,9 kN; MR - ((MX)2 + (MY)2)1/2 Индексът на пищяла (ТI) се изчислява за горния и долния край на всеки пищял. Fz може да се измери само в едно от тези положения. Получената стойност се използва за изчисляване на горен и долен ТI. Моментите MX и MY се измерват поотделно за двете положения. 6. Процедура за изчисляване на вискозния показател (V*C) за манекен “Хибрид III” 6.1. Вискозният показател се изчислява като резултат от моментното налягане и степента на огъване на гръдната кост. И двете се получават чрез измерване огъването на гръдната кост. 6.2. Реакцията на гръдната кост при огъването се филтрира един път при CFC 180. Налягането С(t) за време t се изчислява от този филтриран сигнал като: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя Скоростта на огъване на гръдната кост V(t) за време t се изчислява от филтрираното огъване като: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя където D(2) е огъването при време t в m, а Δt - времевият интервал в s и между измерванията на огъване. Максималната стойност на Δt е 1,25 x10-4 s. Тази изчислителна процедура е показана в диаграмата. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на ЕС.

Приложение 7 Приложение № 7 към чл. 18

Деформируема преграда 1. Изисквания към компонентите и материала Размерите на преградата са илюстрирани на фиг. 1. Размерите на компоненти на преградата са: 1.1. Главен блок с шестоъгълни клетки (тип пчелна пита) Размери: Всички размери трябва да позволя- ват допустимо отклонение от ± 2,5 mm Височина: 650 mm (по посоката на оста на ивицата от шестоъгълни клетки) Широчина: 1000 mm Дълбочина: 450 mm (по посока на осите на шестоъгълните клетки) Материал: Алуминий 3003 (ISO 209, част 1) Дебелина на фолиото: 0,076 mm Размер на клетката: 19,14 mm Плътност: 28,6 kg/m3 Якост на смачкване: 0,342 MPa + 0 % - 10 %1 1.2. Буферен елемент Размери: Всички размери да позволяват допустимо отклонение от ± 2,5 mm Височина: 330 mm (по посоката на оста на ивицата от шестоъгълни клетки) Широчина: 1000 mm Дълбочина: 90 mm (по посока на осите на шестоъгълните клетки) Материал: Алуминий 3003 (ISO 209, част 1) Дебелина на фолиото: 0,076 mm Размер на клетката: 6,4 mm Плътност: 82,6 kg/m3 Якост на смачкване: 1,711 MPa + 0 % - 10 %1 1.3. Основен лист Размери: Височина: 800 mm ± 2,5 mm Широчина: 1000 mm ± 2,5 mm Дебелина: 2,0 mm ± 0,1 mm 1.4. Плакиран лист Размери: Дължина: 1700 mm ± 2,5 mm Широчина: 1000 mm ± 2,5 mm Дебелина: 0,81 mm ± 0,07 mm Материал: Алуминий 5251/5052 (ISO 209, част 1) 1.5. Лицев лист на буфера Размери: Височина: 330 mm ± 2,5 mm Широчина: 1000 mm ± 2,5 mm Дебелина: 0,81 mm ± 0,07 mm Материал: Алуминий 5251/5052 (ISO 209, част 1) 1.6. Свързващо вещество Свързващото вещество, което се използва през цялото време, е полиуретан от две съставки (като смола Ciba-Geigy XB5090/1 с втвърдител XB5304 или еквивалент). 2. Сертификация на алуминиев елемент от шестоъгълни клетки Пълна изпитвателна процедура за сертификация на алуминиев елемент от шестоъгълни клетки е дадена в NHTSA TP-214D. Направено е кратко описание на процедурата, която да се прилага на материали за челната ударна преграда, с якост на смачкване 0,342 MРa и 1,711 МРа респективно. 2.1. Местонахождения на мострите За да се гарантира еднаквост на якостта на смачкване по цялата лицева страна на преградата, осем мостри се вземат от четири местонахождения, равномерно разположени в блока от шестоъгълни клетки. Местоположението на мострите зависи от размера на блока от шестоъгълни клетки. Четири мостри, всяка с размери 300 mm ? 300 mm ? 50 mm, се изрязват от блока на лицевия материал на преградата. На фиг. 2 е илюстрирано САС се разполагат тези секции в блока от шестоъгълни клетки. Всяка от тези по-големи мостри се нарязва на мостри за сертификационно изпитване (150 mm ? 150 mm ? 50 mm). Сертификацията се базира на изпитване на две мостри от всяко от тези четири местонахождения. Другите две се предоставя на кандидата при молба. 2.2. Размери на мостра За изпитване се използват мостри със следните размери: Дължина: 150 mm ± 6 mm Широчина: 150 mm ± 6 mm Дебелина: 50 mm ± 2 mm Стените на незавършени клетки по ръба на мострата се подрязват, както следва: - във вертикална (W) посока краищата да не са по-големи от 1,8 mm (виж фиг. 3); - в хоризонтална (L) посока половината от дължината на стената на една свързана клетка (по посока на ивицата) се оставя от всеки край на образеца (виж фиг. 3). 2.3. Измерване на площта Дължината на мострата се измерва на три места: 12,7 мм от всеки край и в средата, и се записва като L1, L2 и L3 (фиг. 3). По същия начин широчината се измерва и записва като W1, W2 и W3 (фиг. 3). Тези измервания се правят в средата на мострата. Площта на смачкване тогава се определя като: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя 2.4. Скорост на смачкване и дистанция Мострата се смачква при скорост не по-малка от 5,1 mm/min и не повече от 7,6 mm/min. Минималната дистанция на смачкване е 16,5 mm. 2.5. Събиране на данни Данните за сила срещу деформация се събират в аналогова или цифрова форма за всяка изпитана мостра. Ако са събрани аналогови данни, е необходимо средство за тяхното конвертиране към цифрови. Всички цифрови данни се събират при скорост не по-малка от 5 Нz (5 точки за s). 2.6. Определяне якостта на смачкване Всички данни преди 6,4 mm смачкване и след 16,5 mm смачкване се игнорират. Разделят се оставащите данни на три секции или интервали на изместване (n = 1, 2, 3) (виж фиг. 4), както следва: а) 06,4 - 09,7 mm с границите на интервала; б) 09,7 - 13,2 mm без границите на интервала; в) 13,2 - 16,5 mm с границите на интервала. Средната стойност за всяка секция се определя с израза: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя където m е броят на точки на данни, измерени във всеки от трите интервала. Якостта на смачкване на всяка секция се изчислява чрез: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя 2.7. Изисквания към якосттта на смачкване на мостра Мостра с шестоъгълни клетки преминава тази сертификация, ако са изпълнени следните условия: а) 0,308 МРа < S(n) < 0,342 МРа за 0,342 МРа материал; б) 1,540 МРа < S(n) < 1,711 МРа за 1,711 МРа материал n = 1, 2, 3. 2.8. Изисквания към якостта на смачкване на блок Изпитват се осем мостри, взети от четири места, равномерно разположени в блока. За да премине блок тази сертификация, седем от осемте мостри следва да изпълнят спецификацията на якост на смачкване на предишния раздел. 3. Процедура на свързване чрез лепене 3.1. Непосредствено преди свързване повърхностите на алуминиевите листове, които се свързват, напълно почистени, като се използва подходящ разтворител, като 1-1-1 трихлоретан. Това се извършва поне два пъти или както се изисква, за да се премахнат натрупвания от смазка и мръсотия. Почистените повърхности се изтъркват с хартиена шкурка 120. Не се използва шкурка от метален/силиконов карбид. Повърхностите напълно се изтъркват, като шкурката на хартиена основа се подменяна регулярно през време на процеса, за да се избегне напластяване на материал върху нея, което може да доведе до полиращ ефект. След като са изтъркани, повърхностите се почистват напълно повторно. Общо повърхностите се изчистват с разтворител най-малко четири пъти. Прахът и натрупванията, останали в резултат на процеса на изтъркване, се премахват, защото имат неблагоприятен ефект върху свързването. 3.2. Слепващото вещество се полага само върху едната от повърхностите с оребрен гумен валяк. В случаите, когато лист от шестоъгълни клетки се свързва с алуминиев лист, слепващото вещество се полага само върху алуминиевия лист. Максимум 0,5 kg/m2 се полагат равномерно по повърхността, при което се получава максимална дебелина на филма 0,5 mm. 4. Конструкция 4.1. Главният блок от шестоъгълни клетки се свързва към основния лист със слепващо вещество така, че осите на клетките са перпендикулярни на листа. Плаките се свързват с предната повърхност на блока от шестоъгълни клетки. Връхната и дънната повърхност на плакирания лист не се свързват с главния блок от шестоъгълни клетки, но се позиционират близко до него. Плакираният лист се свързва чрез слепване с основния лист при монтажните фланци. 4.2. Буферният елемент се свързва чрез слепване с предната стена на плакирания лист така, че осите на клетките да бъдат перпендикулярни на листа. Дъното на буферния елемент се монтира наравно с дънната повърхност на плакирания лист. Лицевата страна на буферния лист се свързва чрез слепване към предната страна на буферния елемент. 4.3. Буферният елемент се разделя на три еднакви секции чрез два хоризонтални шлица. Тези шлицове се прорязват през цялата дълбочина на буферната секция и обхващат цялата широчина на буфера. Шлицовете се прорязват с циркулярен трион. Тяхната широчина е широчината на използвания нож и не надвишава 4 mm. 4.4. Отворите, които осигуряват гарантирана хлабина за монтиране на преградата, се пробиват в монтажните фланци (виж. фиг. 5). Дупките са с диаметър 9,5 mm. Пет дупки се пробиват в горния фланец на разстояние 40 mm от горния край на фланеца и пет - в долния фланец на разстояние 40 mm от долния край на този фланец. Дупките са на 100 mm, 300 mm, 500 mm, 700 mm, 900 mm от всеки край на преградата. Всички дупки се пробиват до ± 1 mm от номиналните дистанции. 5. Монтаж 5.1. Деформируемата преграда се закрепва твърдо към края на тяло с маса не по-малка от 7 ? 104 kg или към някаква структура, закрепена към нея. Лицето на преградата се прикрепва така, че превозното средство да не влиза в контакт с никоя част от структурата, която е на повече от 75 mm от горната повърхност на преградата (изключвайки горния фланец) по време на някой етап от удара. Предното лице на повърхността, към която е закрепена деформируемата преграда, е плоско, продължава над височината и широчината на лицевата повърхност и е вертикално ± 1° и перпендикулярно ± 1° на оста на участъка за засилване. Закрепващата повърхност не бива да бъде изместена с повече от 10 mm по време на изпитването. Ако е необходимо, допълнителни анкерни или задържащи устройства се използват, за да се избегне изместване на бетонния блок. Краят на деформируемата преграда се изравнява с ръба на бетонния блок, съответен на страната на ПС, което се изпитва. 5.2. Деформируемата преграда се закрепва към бетонния блок посредством десет болта - пет в горния монтажен фланец и пет в долния. Тези болтове са с диаметър най-малко 8 mm. Стоманени стягащи ивици се използват и за горния, и за долния монтажен фланец (виж фиг. 1 и 5). Тези ивици са 60 mm високи и 1000 mm широки и имат дебелина най-малко 3 mm. Пет отвора, които осигуряват гарантирана хлабина, с диаметър 9,5 mm се пробиват в двете ивици, така че да съответстват на тези в монтажния фланец на преградата (виж т. 4). Задържащите устройства и закрепващите елементи не бива да се повредят по време на ударния тест. Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя Фиг. 1. Размери на деформируемата преграда Фиг. 2. Разположение на секции в блока от шестоъгълни клетки Фиг. 3. Подрязване на стените на незавършени клетки по ръба на мострата Фиг. 4. Определяне якостта на смачкване Фиг. 5. Отвори на преградата

Приложение 8 Приложение № 8 към чл. 19

Разполагане и монтаж на манекени и регулиране на системи за обезопасяване 1. Разполагане на манекени 1.1. Единични седалки Манекенът се разполага така, че равнината му на симетрия да съвпада с вертикалната средна равнина на седалката. 1.2. Предна седалка-пейка 1.2.1. Водач Равнината на симетрия на манекена да лежи във вертикалната равнина, минаваща през центъра на волана и успоредна на надлъжната средна равнина на ПС. Ако положението за сядане е определено от формата на седалката за изпитване, такава седалка се счита за самостоятелна седалка. 1.2.2. Пътник Равнината на симетрия на манекена пътник да бъде симетрична на тази на манекена водач относно надлъжната средна равнина на ПС. Ако мястото за сядане е определено от формата на седалката за изпитване, такава седалка се счита за самостоятелна седалка. 1.3. Седалка-пейка за пътници отпред (не се включва водачът) Равнините на симетрия на манекените да съвпадат със средните равнини на местата за сядане, определени от производителя. 2. Монтаж на манекени 2.1. Глава Напречната платформа с измервателна апаратура да бъде хоризонтална до 2,5°. Да се спазва следната последователност, за да се нивелира главата на манекена в ПС с прави седалки с нерегулируеми облегалки. Първо се регулира положението на точката “Н” - в границите, изложени в т. 2.4.3.1, за да се нивелира напречната платформа с измервателна апаратура. Ако напречната платформа с измервателна апаратура не се нивелира, се регулира тазовият ъгъл на манекена в границите, дадени в т. 2.4.3.2. Ако въпреки това напречната платформа с измервателна апаратура все още не е нивелирана, тогава минимално необходимо се регулира скобата на врата на манекена, за да се гарантира хоризонтиране до 2,5°. 2.2. Ръце (от китката до рамото) 2.2.1. Горните части на ръцете на манекена водач са прибрани до торса, а осовите им линии - възможно най-близо до вертикалната равнина. 2.2.2. Горните части на ръцете на манекена пътник са в контакт с облегалката на седалката и страните на торса. 2.3. Ръце (от китката надолу) 2.3.1. Дланите на манекена водач са в контакт с външната част на кормилното колело. Палците да бъдат над колелото и да бъдат закрепени с лепенка към кормилното колело, така че, ако се приложи сила напред не по-малка от 9 N и не по-голяма от 22 N, да се освободи. 2.3.2. Дланите на манекена пътник са в контакт с външната страна на бедрата. Малкият пръст е в контакт с възглавницата на седалката. 2.4. Торс 2.4.1. В ПС, оборудвани със седалки за изпитване, горната част на торса на манекена на водача и пътниците са облегнати на облегалката. Средната стреловидна равнина на манекена водач е вертикална и успоредна на надлъжната централна ос на превозното средство и минава през центъра на кормилното колело. Средната стреловидна равнина на манекена пътник е вертикална, успоредна на надлъжната централна ос на ПС и на същото разстояние от надлъжната централна ос на превозното средство както средната стреловидна равнина на манекена водач. 2.4.2. В ПС, оборудвани с индивидуални седалки, горната част на торса на манекените на водача и пътниците е облегната на облегалката. Средната стреловидна равнина на манекена водач и на манекените-пътници са вертикални и съвпадат с надлъжната централна ос на индивидуалната седалка. 2.4.3. Долна част на торса 2.4.3.1. Точка “Н” Точката “Н” на манекените на водача и пътниците съвпада до 13 mm във вертикална и 13 mm в хоризонтална равнина с точка 6 mm под позицията на точката “Н” на манекена, освен ако дължината на бедрото и частите на долната част на крака, използвани, за да се изчисли точка “Н”, не са регулирани на 414 и 401 mm вместо съответно на 432 и 417 mm. 2.4.3.2. Тазов ъгъл Използваните уреди за измерване на тазовия ъгъл се поставят в дупката на точката “Н” на манекена. Измереният ъгъл от хоризонталната равнина на 76,2 mm плоска повърхност на уреда за измерване е 22,5° ± 2,5°. 2.5. Крака (от бедрото до стъпалото) 2.5.1. Горната част на краката на манекените на водача и пътниците лежат на възглавницата на седалката до степента, разрешена от поставянето на ходилата. Началната дистанция между повърхностите на фланците на външната колянна скоба е 270 mm ± 10 mm. 2.5.2. До осъществимата степен левият крак на манекена водач и двата крака на манекена пътник са във вертикални надлъжни равнини. До осъществимата степен десният крак на манекена водач е във вертикална равнина. За да се приспособи местоположението на ходилата в съответствие с т. 2.6 за различни конфигурации на пътническото отделение, е разрешено финално регулиране. 2.6. Стъпала 2.6.1. Дясното стъпало на манекена водач се поставя да лежи на незадействания педал на газта с най-задната точка на петата на подовата повърхност в равнината на педала. Ако стъпалото не може да бъде поставено на педала на газта, то се позиционира перпендикулярно на пищяла и възможно най-напред по посока на централната линия на педала с най-задната точка на петата, лежаща на подовата повърхност. Петата на лявото стъпало се поставя възможно най-напред и лежи на пода. Лявото стъпало се позиционира възможно най-хоризонтално върху основната дъска. Надлъжната централна линия на лявото стъпало се поставя успоредно на надлъжната централна линия на ПС. 2.6.2. Петите на двете стъпала на манекена пътник се поставят възможно най-напред и лежат върху пода. И двете стъпала се позиционират хоризонтално върху основната дъска. Надлъжната централна линия на стъпалата се поставя успоредно на надлъжната централна линия на ПС. 2.7. Измервателните инструменти се инсталират така, че по никакъв начин да не засягат движението на манекена по време на удар. 2.8. Температурата на манекените и на системата от измервателни инструменти се стабилизира преди изпитването и се поддържа, доколкото е възможно, в диапазона между 19 и 22 °С. 2.9. Облекло на манекена 2.9.1. Оборудваните с апаратура манекени се обличат в памучни еластични дрехи в подходящ размер, с къси ръкави и панталони с дължина до средата на прасеца, определени в FMVSS 208, чертежи 78051-292 и 293 или техен еквивалент. 2.9.2. Обувка с размер 11XW, която отговаря на изискванията на военния стандарт на САЩ MIL-S 131192, корекция “Р”, за размера, дебелината на подметката и тока и която тежи 0,57 ± 0,1 kg, се поставя и задържа на всяко стъпало на манекените за изпитването 3. Регулиране на защитни системи На манекен в указаната му поза за сядане, както е определено от съответните изисквания по т. 2.1 - 2.6, се поставя коланът и се закопчава. Обира се хлабината от предпазния колан при пояса. Издърпва се лентата на горната част на торса извън прибиращото устройство и се пуска да се прибере. Тази операция се повтаря четири пъти. Прилага се натоварване на опън между 9 и 18 N върху предпазния колан на пояса. Ако защитната системата е оборудвана с опън-отпускащо устройство, се осигурява максималната хлабина на колана на горната част на торса, която е препоръчана от производителя за нормална употреба в наръчника на потребителя за ПС. Ако системата на коланите не е оборудвана с опън-отпускащо устройство, се позволява излишната лента от колана на рамото да бъде прибрана от прибиращата сила на прибиращото устройство.

Приложение 9 Приложение № 9 към чл. 20

Приложение № 9 към чл. 20 Техника на измерване по време на изпитването и контролно-измервателна апаратура 1. Определения 1.1. Измервателна верига Измервателна верига включва всички измервателни уреди, включващи отделен преобразувател (или няколко преобразувателя, чиито изходи са комбинирани по определен начин) и включително всички процедури за анализ, които могат да променят честотата или амплитудата на данните. 1.2. Преобразувател Преобразувател е първото устройство от измервателната верига, използвано за преобразуване на измерваната физическа величина в друга величина (например електрическо напрежение), която да бъде обработена от останалата част на измервателната верига. 1.3. Амплитуден клас на измервателната верига: CAC Означение на измервателна верига, която съответства на дадени характеристики на амплитудата, определени в това приложение. Номерът на САС е числено равен на горната граница на измервателния обхват. 1.4. Характеризиращи честоти FH, FL, FN Тези честоти са определени на фиг. 1. 1.5. Честотен клас на измервателната верига: CFC Честотен клас е означен с номер, показващ, че честотната характеристика на измервателната верига е разположена в границите, определени на фиг. 1. Този номер и стойността на честотата FH, в херци (Hz), са числено равни. 1.6. Коефициент на чувствителност Наклонът на правата линия, представяща най-доброто приближение спрямо стойностите за калибриране, определени чрез метода на най-малките квадрати в рамките на амплитудния клас на измервателната верига. 1.7. Фактор на калибриране на измервателна верига Средната стойност на коефициента на чувствителност, изчислен за честоти, равномерно разпределени върху логаритмичната скала между FL и FH/2,5. 1.8. Линейна грешка Отношението, в проценти (%), на максималната разлика между стойността за калибриране и съответната стойност, отчетена върху правата линия, определена в т. 1.6, в горната граница на амплитудния клас на измервателната верига. 1.9. Напречна чувствителност Отношението на изходния сигнал към входния сигнал при възбуждане на преобразувателя, перпендикулярен на оста на измерване. То се изразява като процент от чувствителността по оста на измерване. 1.10. Време на фазово закъснение Времето на фазово закъснение на измервателна верига е равно на фазовото закъснение, изразено в радиани (в rad), на синусоидален сигнал, разделено на ъгловата честота на този сигнал, изразена в радиани за секунда (radians/s). 1.11. Околна среда Съвкупност от всичките външни условия и влияния, на които е подложена измервателната верига в определен момент. 2. Изисквания за работа 2.1. Линейна грешка Абсолютната стойност на линейната грешка на измервателната верига при някаква честота в CFC трябва да бъде по-малка или равна на 2,5 % от стойността за САС в целия измервателен обхват. 2.2. Амплитудата като функция от честотата Честотната характеристика на една измервателна верига трябва да се намира в ограничителните криви, дадени на фиг. 1. Линията 0 dB е определена от фактора на калибриране. 2.3. Време на фазово закъснение Времето на фазово закъснение на измервателната верига между нейния вход и изход трябва да бъде определено. То не трябва да се променя с повече от 1/10 FH s между 0,03 FH и FH. 2.4. Времева база 2.4.1. Трябва да бъде записана времева база, която трябва да бъде най-малко 10 ms, с точност от 1%. 2.4.2. Относително време на закъснение Относителното време на закъснение между сигналите на две или повече измервателни вериги, какъвто и да е техният честотен клас, не трябва да превишава 1 ms, като се изключва закъснението, дължащо се на дефазиране. Две или повече измервателни вериги, чиито сигнали се комбинират, трябва да имат еднакъв честотен клас и не трябва да имат относително време на закъснение повече от 1/10 FH s. Това изискване се прилага за аналогови сигнали, импулси за синхронизация и цифрови сигнали. 2.5. Коефициент на напречна чувствителност на преобразувател Коефициентът на напречна чувствителност на преобразувател трябва да бъде по-малко от 5% във всички направления. 2.6. Калибриране 2.6.1. Общи положения Една измервателна верига трябва да бъде калибрирана най-малко веднъж годишно чрез сравнителни технически средства, проследими чрез работни еталони. Методите, използвани за извършване на сравняването с техническите средства, не трябва да бъдат причина за грешка, по-голяма от 1 % от САС. Използването на сравнителни технически средства е ограничено от честотния обхват, за който те са калибрирани. Подсистемите на една измервателна верига могат да бъдат оценени поотделно, а резултатите да се включат при пресмятане на точността за цялата измервателна верига. Това може да бъде направено, например, чрез електрически сигнал с известна амплитуда, имитиращ изходния сигнал на преобразувателя, който позволява да се провери усилването на измервателната верига, изключвайки преобразувателя. 2.6.2. Точност на сравнителните технически средства за калибриране Точността на тези сравнителни технически средства трябва да бъде удостоверена или потвърдена от одобрена метрологична служба. 2.6.2.1. Статично калибриране 2.6.2.1.1. Ускорения Грешките да са по-малко от ± 1,5 % от CAC. 2.6.2.1.2. Сили Грешките да са по-малко от ± 1,0 % от CAC. 2.6.2.1.3. Премествания Грешките да са по-малко от ± 1,0 % от CAC. 2.6.2.2. Динамично калибриране 2.6.2.2.1. Ускорения Грешката на сравнителните ускорения, изразена в процент от САС, трябва да е по-малка от ± 1,5 % под 400 Hz, по-малка от ± 2 % между 400 Hz и 900 Hz и по-малка от 2,5 % над 900 Hz. 2.6.2.3. Време Относителната грешка на времето за сравнение трябва да бъде по-малка от 10-5. 2.6.3. Коефициент на чувствителност и линейна грешка Коефициентът на чувствителност и линейната грешка трябва да бъдат определени, като се измерва изходният сигнал на измервателната верига, по отношение на известен входен сигнал, за различните стойности на този сигнал. Калибрирането на измервателната верига трябва да покрива целия обхват на амплитудния клас. За двупосочни измервателни вериги трябва да се използват положителни и отрицателни стойности. Когато сравнителните технически средства за калибриране не могат да дадат изискваните характеристики на входа, поради твърде високи стойности на величината за измерване, калибриранията трябва да бъдат осъществени в границите на тези еталони за калибриране и тези граници трябва да бъдат записани в протокола. Цялата измервателна верига трябва да бъде калибрирана за една честота или за спектър от честоти, чиято основна стойност се намира между FL и 0,4 FH. 2.6.4. Калибриране на честотна характеристика Кривите на фазата и амплитудата в зависимост от честотата трябва да бъдат определени, като се измерват изходните сигнали на измервателната верига, по фаза и амплитуда, по отношение на известен входен сигнал за различните стойности на този сигнал, с честота, изменяща се между FL и десет пъти CFC или 3000 Hz, като се вземе по-ниската от двете стойности. 2.7. Въздействие на околната среда Редовна проверка се прави, за да се определи всяко въздействие на околната среда (т.е. въздействието на електрическия или магнитния поток, скоростта на предаване на данни по кабела и т. н.). Това може да се направи, например, като се записва изходният сигнал на спомагателни свободни канали, снабдени с фиктивни преобразуватели. Когато са получени значителни изходни сигнали, трябва да се извършат поправки, например чрез пренареждане или замяна на кабелите. 2.8. Избор и означение на измервателната верига САС и CFC определят измервателната верига. Стойността на САС трябва да е 1, 2 или 5 на десета степен. 3. Монтаж на преобразуватели Препоръчва се монтажът на преобразувателите да бъде твърд, за да може вибрациите по-малко да влошават данните. Монтажът на преобразувателя може да се счита за валиден, когато най-ниската му резонансна честота е равна поне на пет пъти честотата FH на разглежданата измервателна верига. Необходимо е монтажът на преобразувателите за ускорение да бъде такъв, че първоначалният ъгъл на реалната измервателна ос по отношение на оста на координатната система да не бъде по-голям от 50, освен ако не бъде направена аналитична или опитна оценка на въздействието на монтажа на преобразувателя върху събраните данни. Когато в точка се измерват ускорения в няколко направления, всяка ос на преобразувателя на ускорение трябва да минава най-много на 10 mm от тази точка, а центърът на сеизмичната маса на всеки акселерометър трябва да бъде на разстояние не по-голямо от 30 mm от тази точка. 4. Записване 4.1. Аналогово магнитно записващо устройство Скоростта на лентата се стабилизира в граници до не повече от 0,5 % от използваната скорост на лентата. Отношението сигнал/шум на записващото устройство да не е по-малко от 42 dB при максимална скорост на лентата. Общото хармонично изкривяване да е по-малко от 3 %, а линейната грешка да е по-малка от 1 % от обхвата на измерването. 4.2. Цифрово магнитно записващо устройство Скоростта на лентата се стабилизира в граници до не повече от 10 % от използваната скорост на лентата. 4.3. Записващо устройство върху хартиена лента В случай на директно записване на данни скоростта на хартията в mm/s да е най-малко 1,5 пъти числото, изразяващо FH в Нz. В други случаи скоростта на хартията да е такава, че да се получи еквивалентна разделителна способност. 5. Обработка на данни 5.1. Филтрация Филтрацията, съответстваща на честотите на класа на измервателната верига, може да се извърши по време на записа или по време на обработката на данните. Все пак се препоръчва аналогова филтрация на ниво, равно или по-високо от CFC 1000, да бъде извършена преди записа, за да се използва поне 50 % от динамичния обхват на записващото устройство и да се намали рискът, предизвикан от присъствието на високи честоти, можещи да доведат до насищане на записващото устройство или грешки от припокриване в процеса на превръщане в цифров вид. 5.2. Цифровизация 5.2.1. Честотата на дискретизация трябва да бъде поне 8 FН. В случай на аналогов запис, когато скоростите на записа и на четенето се различават, честотата на дискретизация може да бъде разделена на отношението на тези скорости. 5.2.2. Разделителна способност на амплитуда Дължината на цифровите думи трябва да е най-малко 7 bit и да са еднакви. 6. Представяне на резултатите Резултатите се представят на хартия с формат А4 (210 ґ 297 mm). Когато резултатите са представени във вид на диаграма, е необходимо осите да бъдат градуирани с една измерителна единица, съответстваща на подходяща кратна стойност на избраната единица (например 1, 2, 5, 10, 20 mm). Трябва да бъдат използвани единиците от системата SI. Скоростта на превозното средство може да бъде посочена в километри в час, а за ускорението, предизвикано от удара, може да бъде използвано g, (където g = 9,81 m/s2). (Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя) Фиг. 1. Амплитудно-честотна характеристика

Приложение 10 Приложение № 10 към чл. 21

Процедура за изпитване на крака и стъпалото на манекена 1. Изпитване устойчивостта на удар на предната част на стъпалото 1.1. Целта на това изпитване е да се измери реакцията на стъпалото и глезена на манекена “Хибрид III” на премерени удари, предизвикани от махало с твърда повърхност. 1.2. За изпитването се използват сглобените крака на манекена “Хибрид III” в частта от коляното надолу, ляв (86-5001-001) и десен (86-5001-002), снабдени със стъпало и глезен, леви (78051-614) и десни (78051-615), включително и коляното. Коляното (78051-16 Rev B) е закрепено към опората за изпитване с помощта на динамометричен симулатор (78051-319 Rev A). 1.3. Процедура за изпитване 1.3.1. Всеки сглобен крак престоява за 4 h преди изпитването при температура 22 °С ± 3 °С и относителна влажност 40 (± 30 %). Периодът на престой не включва времето, което е необходимо, за да се достигнат стабилни условия. 1.3.2. Преди изпитването се очистват кожата на тялото и лицето, които ще бъдат изпитвани, с изопропилов алкохол или с еквивалентен агент. Посипват се с талк. 1.3.3. Акселерометърът се нагласява по такъв начин, че неговата чувствителна ос да бъде успоредна на посоката на удара при контакт със стъпалото. 1.3.4. Сглобеният крак се поставя върху опората, показана на фиг. 1. Опората за изпитване е неподвижно закрепена, за да се избегне движение по време на удара. Средната ос на динамометричния имитатор на бедрената кост (78051-319) е вертикална (± 0,5°). Стойката се нагласява по такъв начин, че линията, минаваща през скобата на колянната става и съединителния болт на глезена, да бъде хоризонтална (± 3°) заедно с петата, лежаща върху два листа материал със слабо триене (PTFE). Следи се за това, меката тъкан около пищяла да бъде разположена изцяло по посока на коляното. Глезенът се нагласява по такъв начин, че равнината под стъпалото да е вертикална и перпендикулярна на посоката на удара (± 3°), а средната стреловидна равнина на стъпалото да е изравнена с рамото на махалото. Нагласява се колянната става на 1,5 (± 0,5) g преди всяко изпитване. Глезената става се нагласява по такъв начин, че движенията на глезена да бъдат свободни, а след това се пристяга, колкото е необходимо, за да се стабилизира стъпалото върху PTFE листа. 1.3.5. Неподвижното махало се състои от хоризонтален цилиндър с диаметър 50 (± 2) mm и опорно рамо с диаметър 19 ± 1 mm (фиг. 4). Масата на цилиндъра е 1,25 (± 0,02) kg, включително и контролно-измервателните уреди и всички елементи на опорното рамо във вътрешността на цилиндъра. Масата на рамото на махалото е 285 (± 5) g. Масата на всяка въртяща се част на оста, към която е прикрепено опорното рамо, е не по-голяма от 100 g. Широчината между средните хоризонтални оси на цилиндъра на махалото и осите на въртене на цялото махало е 1250 (± 1) mm. Удрящият цилиндър се монтира така, че надлъжните му оси да са хоризонтални и перпендикулярни на посоката на удара. Махалото ударя долната страна на стъпалото на разстояние 185 (± 2) mm от основата на петата, лежаща върху неподвижна хоризонтална платформа, така, че надлъжната средна линия на рамото на махалото да образува ъгъл 1° с вертикалната линия при удара. Махалото да се направлява така, че да се избегне всяко значително странично, вертикално или въртеливо движение. 1.3.6. Изчаква се поне 30 min между две последователни изпитвания върху същия крак. 1.3.7. Системата за събиране на данни, включително датчици, съответства на спецификациите за CFC 600, описани в приложение № 9 от наредбата. 1.4. Изискване 1.4.1.* Когато всяко стъпало на крака се удря със скорост 6,7 (± 0,1) m/s в съответствие с т. 1.3, максималният момент на огъване на долната част на пищяла около оста у (Му) трябва да бъде 120 ± 25 Nm. 2. Изпитване устойчивостта на удар на задната част на стъпалото без обувка 2.1. Целта на това изпитване е да се измери реакцията на кожата и покритието на стъпалото на манекена “Хибрид III” на премерени удари, предизвикани от махало с твърда повърхност. 2.2. За изпитването се използват сглобените крака на манекена “Хибрид III” в частта от коляното надолу, ляв (86-5001-001) и десен (86-5001-002), снабдени със стъпало и глезен, леви (78051-614) и десни (78051-615), включително и коляното. Коляното (78051-16 Rev B) се закрепва към опората за изпитване с помощта на динамометричен имитатор (78051-319 Rev A). 2.3. Процедура за изпитване 2.3.1. Всеки сглобен крак престоява за 4 h преди изпитването при температура 22 °С ± 3 °С и относителна влажност 40 (± 30 %). Периодът на престой не включва времето, което е необходимо, за да се достигнат стабилни условия. 2.3.2. Преди изпитването се очистват кожата на тялото и лицето, които ще бъдат изпитвани, с изопропилов алкохол или с еквивалентен агент. Посипват се с талк. Проверява се да няма някаква видима повреда по вътрешността на петата, поемаща енергия. 2.3.3. Акселерометърът се нагласява по такъв начин, че неговата чувствителна ос да бъде успоредна на посоката на удара при контакт със стъпалото. 2.3.4. Сглобеният крак се поставя върху опората, показана на фиг. 2. Опората за изпитване е неподвижно закрепена, за да се избегне движение по време на удара. Средната ос на динамометричния имитатор на бедрената кост (78051-319) е вертикална (± 0,5°). Стойката се нагласява по такъв начин, че линията, минаваща през скобата на колянната става и съединителния болт на глезена, да бъде хоризонтална (± 3°) заедно с петата, лежаща върху два листа материал със слабо триене (PTFE). Следи се за това, меката тъкан около пищяла да бъде разположена изцяло по посока на коляното. Глезенът се нагласява по такъв начин, че равнината под стъпалото да е вертикална и перпендикулярна на посоката на удара (± 3°), а средната стреловидна равнина на стъпалото да е изравнена с рамото на махалото. Нагласява се колянната става на 1,5 (± 0,5) g преди всяко изпитване. Глезената става се нагласява по такъв начин, че движенията на глезена да бъдат свободни, а след това се пристяга, колкото е необходимо, за да се стабилизира стъпалото върху PTFE листа. 2.3.5. Неподвижното махало се състои от хоризонтален цилиндър с диаметър 50 (± 2) mm и опорно рамо с диаметър 19 ± 1 mm (фиг. 4). Масата на цилиндъра е 1,25 (± 0,02) kg, включително и контролно-измервателните уреди и всички елементи на опорното рамо във вътрешността на цилиндъра. Масата на рамото на махалото е 285 (± 5) g. Масата на всяка въртяща се част на оста, към която е прикрепено опорното рамо, е не по-голяма от 100 g. Широчината между средните хоризонтални оси на цилиндър на махалото и осите на въртене на цялото махало е 1250 (± 1) mm. Удрящият цилиндър се монтира така, че надлъжните му оси да са хоризонтални и перпендикулярни на посоката на удара. Махалото ударя долната страна на стъпалото на разстояние 62 (± 2) mm от основата на петата, лежаща върху неподвижна хоризонтална платформа, така, че надлъжната средна линия на рамото на махалото да образува ъгъл 1° с вертикалната линия при удара. Махалото да се направлява така, че да се избегне всяко значително странично, вертикално или въртеливо движение. 2.3.6. Изчаква се поне 30 min между две последователни изпитвания върху същия крак. 2.3.7. Системата за събиране на данни, включително датчиците, съответства на спецификациите за CFC 600, описани в приложение № 9 от наредбата. 2.4. Изискване 2.4.1.* Когато всяко стъпало на крака се удря със скорост 4,4 ± 0,1 m/s в съответствие с точка 2.3, максималното ускорение на махалото трябва да бъде 295 ± 50 g. 3. Изпитване устойчивостта на удар на задната част на стъпалото (с обувка) 3.1. Целта на това изпитване е да се измери реакцията на обувката и на плътта на петата и на глезенната става на манекена “Хибрид III” на премерени удари, предизвикани от махало с твърда повърхност. 3.2. За изпитването се използват сглобените крака на манекена “Хибрид III” в частта от коляното надолу, ляв (86-5001-001) и десен (86-5001-002), снабдени със стъпало и глезен, леви (78051-614) и десни (78051-615), включително и коляното. Коляното (78051-16 Rev B) е закрепено към опората за изпитване с помощта на динамометричен имитатор (78051-319 Rev A). Стъпалото е снабдено с обувката, описана в приложение № 3, т. 2.9.2 от наредбата. 3.3. Процедура за изпитване 3.3.1. Всеки сглобен крак престоява за 4 h преди изпитването при температура 22° С ± 3 °С и относителна влажност 40 (± 30 %). Периодът на престой не включва времето, което е необходимо, за да се достигнат стабилни условия. 3.3.2. Преди изпитването се очистват кожата на тялото и лицето, които ще бъдат изпитвани, с изопропилов алкохол или с еквивалентен агент. Посипват се с талк. Проверява се да няма някаква видима повреда по вътрешността на петата, поемаща енергия. 3.3.3. Акселерометърът се нагласява по такъв начин, че неговата чувствителна ос да бъде успоредна на посоката на удара при контакт със стъпалото. 3.3.4. Сглобеният крак се поставя върху опората, показана на фиг. 2. Опората за изпитване е неподвижно закрепена, за да се избегне движение по време на удара. Средната ос на динамометричния имитатор на бедрената кост (78051-319) е вертикална (± 0,5°). Стойката се нагласява по такъв начин, че линията, минаваща през скобата на колянната става и съединителния болт на глезена, да бъде хоризонтална (± 3°) заедно с петата, лежаща върху два листа материал със слабо триене (PTFE). Следи се за това, меката тъкан около пищяла да бъде разположена изцяло по посока на коляното. Глезенът се нагласява по такъв начин, че равнината под стъпалото да е вертикална и перпендикулярна на посоката на удара (± 3°), а средната стреловидна равнина на стъпалото да е изравнена с рамото на махалото. Нагласява се колянната става на 1,5 (± 0,5) g преди всяко изпитване. Глезената става се нагласява по такъв начин, че движенията на глезена да бъдат свободни, а след това се пристяга, колкото е необходимо, за да се стабилизира стъпалото върху PTFE листа. 3.3.5. Твърдото махало се състои от хоризонтален цилиндър с диаметър 50 (± 2) mm и опорно рамо с диаметър 19 ± 1 mm (фиг. 4). Масата на цилиндъра е 1,25 (± 0,02) kg, включително и контролно-измервателните уреди и всички елементи на опорното рамо във вътрешността на цилиндъра. Масата на рамото на махалото е 285 (± 5) g. Масата на всяка въртяща се част на оста, към която е прикрепено опорното рамо, е не по-голяма от 100 g. Широчината между средните хоризонтални оси на цилиндъра на махалото и осите на въртене на цялото махало е 1250 (± 1) mm. Удрящият цилиндър се монтира така, че надлъжните му оси да са хоризонтална и перпендикулярна на посоката на удара. Махалото ударя долната страна на стъпалото на разстояние 62 (± 2) mm от основата на петата, лежаща върху неподвижна хоризонтална платформа, така, че надлъжната средна линия на рамото на махалото да образува ъгъл 1° с вертикалната линия при удара. Махалото се направлява така, че да се избегне всяко значително странично, вертикално или въртеливо движение. 3.3.6. Изчаква се поне 30 min между две последователни изпитвания върху същия крак. 3.3.7. Системата за събиране на данни, включително датчици, съответства на спецификациите за CFC 600, описани в приложение № 9 от наредбата. 3.4. Изискване 3.4.1.* Когато токът на обувката се удря със скорост 6,7 (± 0,1) m/s в съответствие с т. 3.3, максималната свиваща сила на пищяла (Fz) трябва да бъде 3,3 (± 0,5) kN. Фиг. 1. Изпитване устойчивостта при удар на предната част на стъпалото. Изисквания за провеждане на изпитването Фиг. 2. Изпитване устойчивостта при удар на задната част на стъпалото (без обувка). Изисквания за провеждане на изпитването Фиг. 3. Изпитване устойчивостта при удар на задната част на стъпалото (с обувка). Изисквания за провеждане на изпитването Фиг. 4. Махало * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на ЕС.