Наредба № 116 от 8 януари 2004 г. за одобряване на типа на…

Чл. 1

С тази наредба се определят:

1. условията и редът за ЕО одобряване типа на превозни средства (ПС) по отношение защитата на пътниците при челен удар;

2. техническите изисквания към превозните средства по отношение на защитата на пътниците при челен удар.

Чл. 2

(1) Наредбата се прилага за ПС от категория М1 с обща допустима маса до 2,5 t с изключение на многоетапно произведените ПС в количества, които не превишават тези, фиксирани като малки серии.

(2) Превозните средства с обща допустима маса над 2,5 t и многоетапно произведените ПС могат да бъдат одобрени по искане на производителя.

Чл. 3

Типът на ПС по отношение на защитата на пътниците при челен удар се одобрява по реда и условията на глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 59 от 2003г.).

Чл. 4

(1) За ЕО одобряване на типа на ПС по отношение на защитата на пътниците при челен удар производителят подава заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” (ИА “АА”) в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага попълнен списък с данни в три екземпляра по образец съгласно приложение № 1 с приложено към него съдържание.

(3) Всички схеми и чертежи, приложени към списъка с данни по ал. 2, се представят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 или в папка с размер А4. Снимките, ако има такива, показват ПС и съответните елементи с достатъчни и ясно различими подробности.

(4) За системите, компонентите и отделните възли с електронно управление към списъка с данни се прилага информация за неговото действие.

(5) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага и документ за платена държавна такса.

Чл. 5

Производителят предоставя за изпитване на техническата служба ПС, представително за типа, за който е подадено заявление за одобряване.

Чл. 6

Производителят предоставя всякаква информация и протоколи от изпитвания на изпълнителния директор на ИА “АА” като доказателство за съответствието на ПС с техническите изисквания.

Чл. 7

(1) Изпълнителният директор на ИА “АА” издава ЕО сертификат за одобряване типа на ПС по отношение защитата на пътниците при челен удар, когато:

1. превозното средство отговаря на техническите изисквания по тази наредба;

2. е изпълнена процедурата по глава втора, раздел II или III и чл. 41 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) ЕО сертификатът по ал. 1 се издава по образец съгласно приложение № 2.

Чл. 8

(1) За всеки одобрен тип ПС по отношение на защитата на пътниците при челен удар се издава номер на одобряването при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) За различните одобрени типове ПС се издават различни номера.

Чл. 9

(1) Изпълнителният директор на ИА “АА” не може да откаже издаването на сертификат по чл. 7, ал. 1, когато защитата на пътниците при челен удар отговаря на изискванията на наредбата.

(2) Отказът да се издаде сертификат по чл. 7, ал. 1 се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Изпълнителният директор на ИА “АА” предлага на съответните компетентни органи да не регистрират превозното средство, когато то не отговаря на изискванията на наредбата.

Чл. 10

При необходимост за доказване, че ПС съответства на техническите изисквания на наредбата, производителят предоставя всички данни или изпитвателни протоколи на изпълнителния директор на ИА “АА”.

Чл. 11

(1) Производителят писмено информира изпълнителния директор на ИА “АА” за всички изменения на типа по отношение на защитата на пътниците при челен удар.

(2) В случай на изменения на одобрения в съответствие с тази наредба тип се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 12

В случаи на изменения по конструкцията на ПС и/или на увеличаване на еталонната му маса с повече от 8 %, които биха оказали влияние на резултатите от изпитванията, се извършва повторение на изпитването, описано в приложение № 3.

Чл. 13

Ако измененията засягат вътрешното обзавеждане на ПС и/или масата не е увеличена с повече от 8 % и ако броят на предните седалки е непроменен, се извършва:

1. опростено изпитване съгласно приложение № 4, и/или

2. частично изпитване, определено от техническата служба в зависимост от направените изменения.

Чл. 14

Мерките за осигуряване съответствието на продукцията се предприемат в съответствие с изискванията на глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 15

Техническите изисквания към ПС по отношение защитата на пътниците при челен удар са дадени в приложение № 5.

Чл. 16

Изпитвателната процедура на ПС по отношение на защитата на пътниците при челен удар е дадена в приложение № 3.

Чл. 17

Характеристичните показатели на манекена при челен удар са посочени в приложение № 6.

Чл. 18

Техническите изисквания към деформируема преграда са посочени в приложение № 7.

Чл. 19

Техническите изисквания за разполагане и монтаж на манекени и регулиране на системи за обезопасяване са посочени в приложение № 8.

Чл. 20

Техническите изисквания към контролно-измервателната апаратура и техниката на измерване по време на изпитването са посочени в приложение № 9.

Чл. 21

Изпитвателната процедура за изпитване устойчивост на удар на крака и стъпалото на манекена е посочена в приложение № 10.

Чл. 22

Изпитвателната процедура с изпитвателна количка е посочена в приложение № 4.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. “Защитна система” са вътрешни оборудвания и устройства, предназначени да обезопасят пътниците и да осигурят изпълнението на изискванията, посочени в приложение № 5.

2. “Тип защитна система” е категория защитни устройства, които не се различават по: - технология, - геометрия, - съставни материали.

3. “Широчина на превозно средство” е разстоянието между две равнини, успоредни на средната надлъжна равнина и допиращи ПС от двете външни страни, като се изключват огледалата за виждане назад, страничните габаритни светлини, индикаторите за налягане в гумите, пътепоказателите, габаритните светлини, калобраните и най-външната част на гумите, без да се включва тяхното деформиране близо до мястото на контакта им с пътната настилка.

4. “Припокриване” е процентът на широчината на ПС, проектирана върху лицевата страна на преградата.

5. “Деформируема лицева страна на преградата” е монтирана част на предната страна на твърд блок, която се деформира при удар.

6. “Тип превозно средство” са ПС от дадена категория, които не се различават по:

7. “Отделение за пътници” е пространството за настаняване на пътници, ограничено от покрива, пода, страничните стени, вратите, стъклата, предната ограничителна стена и равнината на задната ограничителна стена на отделението или равнината на подпората на задната седалка.

8. Точка “R” е основна точка, определена за всяка седалка от производителя във връзка с конструкцията на ПС.

9. Точка “H” е основна точка, определена за всяка седалка от техническата служба, отговорна за одобряването.

10. “Маса на ненатовареното превозно средство” е масата на ПС в готовност за движение без водач и пътници или товар, но оборудвано с гориво, охлаждаща течност, масло, инструменти и резервно колело (когато такива се осигуряват от производителя на ПС).

11. “Въздушна възглавница” е устройство, монтирано, за да допълва работата на обезопасителните колани и системите за удържане в моторни ПС, т. е. система, която в случай на силен удар на ПС автоматично задейства еластична структура, предназначена да ограничи чрез нагнетяване на газ, който се съдържа в нея, силата при контакт на една или повече части на тялото на пътник в ПС с вътрешността на отделение за пътници.

12. “Превозно средство” е всяко моторно превозно средство (МПС), предназначено за движение по пътищата, комплектувано или некомплектувано, притежаващо най-малко четири колела и максимална конструктивна скорост не по-малка от 25 km/h и техните ремаркета, с изключение на МПС, движещо се по релси, трактори за селското и горското стопанство, както и всяка друга самоходна машина.

13. “Производител” е физическо или юридическо лице, което осъществява производството на ПС, система, компонент или отделен технически възел, отговаря на всички етапи в процеса на одобряване типа и осигурява съответствието на произведените ПС, система, компонент или отделен технически възел с одобрения тип. Производителят може да не е пряко свързан с всички етапи на производство на ПС, система, компонент или отделен технически възел, които са предмет на одобряване на типа. Производителят може да упълномощи писмено свой представител - лице, установено в ЕС, да действа от негово име за изпълнение на задълженията, свързани с изискванията по тази наредба.

§ 2

Наредбата се издава на основание чл. 138, ал. 4 от Закона за движение по пътищата и въвежда разпоредбите на Директива 96/79/ЕО, последно изменена от Директива 1999/98/ЕО.

§ 3

За категория М1 наредбата влиза в сила от 1 юни 2004 г., а за категория М2, М3, N1, N2 и N3, - от 31 декември 2005 г.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2

Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 Списък с данни № ............... за целите на ЕО одобряване типа на превозно средство по отношение защитата на пътниците при челен удар в съответствие с Наредба № 116 от 2004 г. за одобряване на типа на нови моторни превозни средства по отношение защитата на пътниците при челен удар (Директива 96/79/ЕО, последно изменена с Директива 99/98/ЕО) и съгласно приложение № 2 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (Приложение I на Директива 70/156/ЕИО) (1) Тази информация се попълва в три екземпляра и включва приложенията към нея, когато се изисква. Приложените схеми и чертежи се представят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 или папка с размер А4. Снимките, когато има такива, показват съответните части с достатъчно ясни и различими подробности. За системите, компонентите или отделните технически възли с електронно управление към попълнения списък с данни се прилага информация и за неговото действие

0. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

0.1. Марка (търговско наиме- нование на производителя):

0.2. Тип и търговско наимено- вание (я): ...............

0.3. Начин на идентификация на типа, когато се маркира на превозното средство (b) ...............

0.4. Категория на превозното средство (с): ...............

0.5. Наименование и адрес на производителя: ...............

0.8. Адрес(и) на монтажния(те) завод(и): ...............

1. ОБЩИ КОНСТРУКТИВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

1.1. Снимки и/или чертежи на представително превозно средство: ...............

1.6. Местоположение и разпо- ложение на двигателя: ...............

2. МАСИ И РАЗМЕРИ (е) (в kg и mm) (препратка към чертеж, където е необходимо) ...............

2.4. Външни размери на превоз- ното средство (габаритни): ...............

2.6. Маса на ПС с каросерия в готовност за движение или масата на шаси с кабина, ако производителят не монтира каросерия (включително охладителна течност, масла, гориво, инструменти, резерв- но колело и водач) (о) (максимум и минимум за всеки вариант): ...............

7. КОРМИЛНА УРЕДБА

7.2. Кормилно задвижване и кормилен механизъм

9. КАРОСЕРИЯ

9.1. Тип на каросерията: ...............

9.2. Използвани материали и начини на изработка: ...............

9.10. Вътрешно оборудване: ...............

9.12. Обезопасителни колани и/или други системи за обезопасяване: ...............

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 7, ал. 2

Приложение № 2 към чл. 7, ал. 2 ОБРАЗЕЦ (максимален формат: А4 (210 х 297 mm) ЕО СЕРТИФИКАТ ЗА ОДОБРЯВАНЕНА ТИПА ПЕЧАТ НА ИА “АА” Информация, отнасяща се до: - одобряване на типа (1) - изменение на одобряването на типа (1) - отказ за одобряване на типа (1) - отнемане на одобряването на типа (1), за тип превозно средство/компонент/отделен технически възел (1) съгласно Наредба № 116 за одобряване на типа на нови моторни превозни средства по отношение защитата на пътниците при челен удар (Директива 96/79/ЕО, последно изменена с Директива 99/98/ЕО). Номер на одобряването на типа: .............. Основание за изменението: ............... Раздел I

0.1. Марка (търговско наименование на производителя): ...............

0.2. Тип и общо търговско(и) описание(я): ...............

0.3. Начини за идентификация на типа, когато се маркира на пре- возното средство/компонента/ отделния технически възел(1) (2): ...............

0.3.1. Местоположение на тази маркировка: ...............

0.4. Категория на превозното средство (3): ...............

0.5. Наименование и адрес на произ- водителя: ...............

0.7. В случай на компоненти и отделни технически възли, местоположение и начин на нанасяне на ЕО марки- ровката за одобряване на типа: ...............

0.8. Адрес(и) на монтажния(те) завод(и): ............... Раздел II

1. Допълнителна информация (където е приложимо): съгласно допълнението ...............

2. Техническа служба, която отго- варя за извършване на изпитва- нията: ...............

3. Дата на протокола от изпитване: ...............

4. Номер на протокола от изпитване: ............... (1) Излишното се задрасква. (2) Когато начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, за които се отнася сертификатът за одобряване на типа, такива знаци се представят в документацията чрез символа: “?” (например ABC??123???). (3) Съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (Приложение IIА от Директива 70/156/ЕИО).

5. Забележки (когато има): съгласно допълнението ...............

6. Място: ...............

7. Дата: ...............

8. Подпис: ...............

9. Прилага се номерът на техни- ческото досие, представено на ИА “АА”, което може да се получи при поискване. Допълнение към ЕО сертификат за одобряване на типа № ....... относно одобряването на тип превозно средство в съответствие с Наредба № 116 за одобряване на типа на нови моторни превозни средства по отношение защитата на пътниците при челен удар (Директива 96/79/ЕО, последно изменена от Директива 1999/98/ЕО)

1-dup. Допълнителна информация:

1.1. Кратко описание на типа превозно средство по отношение на него- вите конструкция, размери, форми и използвани материали: ...............

1.2. Описание на защитната система, монтирана в превозното средство: ...............

1.3. Описание на вътрешното оборуд- ване и скрепителни елементи, които могат да повлияят върху изпитването: ...............

1.4. Разположение на двигателя: предно/задно/ централно (1)

1.5. Задвижване: на предните колела/на задните колела (1)

1.6. Маса на предоставеното за изпитване превозно средство ............... предна ос: ............... задна ос: ............... общо: ...............

5-dup. Забележки (напр. валидно за превозни средства с ляво и дясно управление): ...............

6-dup. Въздушни възглавници на пред- ните седалки: - страна на водача да/не/ (1) - страна на пътника да/не/ (1) - център да/не/ (1) (1) Излишното се задрасква.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 12

Изпитвателна процедура

1. Разполагане и подготовка на превозното средство

1.1. Изпитвателен полигон Изпитвателният полигон е достатъчно голям, за да включва участък за засилване, преградата и техническите инсталации, необходими за изпитването. Последната част от участъка най-малко 5 m преди преградата е хоризонтална, плоска и гладка.

1.2. Преграда Предната страна на преградата се състои от деформируема структура, както е описано в приложение № 7. Предната страна на деформируемата структура е перпендикулярна ± 1° на посоката на движение на изпитваното ПС. Преградата се закрепва за тяло с маса не по-малка от 7 ? 104 kg, предната страна на която е вертикална ± 1°. Това тяло се закрепва към земята или се поставя на земята, ако е необходимо - с допълнителни застопоряващи устройства, които да ограничават движението й.

1.3. Ориентация на преградата Преградата се ориентира така, че първият контакт на ПС да бъде от страната на колонката на кормилното колело. Където има избор между провеждане на изпитването с ПС с дясно или с ляво кормилно колело, то се провежда откъм по-малко благоприятната страна на кормилното колело, което се определя от техническата служба, отговорна за изпитването.

1.4. Състояние на ПС

2. Манекени

2.1. Предни седалки

3. Привеждане в движение и задаване на посока на движението на превозното средство

3.1. Превозното средство се привежда в движение от своя собствен двигател или от някакво друго устройство за привеждане в движение.

3.2. В момента на удар ПС не трябва да е подложено на действието на допълнително устройство за управление или за привеждане в движение.

3.3. Посока на движението се задава така,, че да задоволява изискванията по т. 1.2 и т. 1.3.1.

4. Скорост на изпитване Скоростта на превозното средство в момента на удар е 56 - 0 + 1 km/h. В случай, че изпитването е извършено с по-висока скорост и ПС отговаря на изискванията, изпитването се счита за задоволително.

5. Измервания, които се извършват на манекен на някоя от предните седалки

5.1. Всичките измервания, необходими за изследването на характеристичните показатели, се извършват с измервателни вериги, съответстващи на изискванията в приложение № 9.

5.2. Различните параметри се записват през независими информационни канали на следния CFC (честотен клас на измервателната верига):

6. Измервания на превозното средство

6.1. За да стане възможно провеждането на опростеното изпитване, описано в приложение № 4, кривата на намаляване на скоростта на конструкцията се определя на базата на стойността на надлъжните акселерометри в основата на “Б” колоната на ударената страна на ПС с CFC 180 чрез информационни канали, съответстващи на изискванията, изложени в приложение № 9.

6.2. Кривата на скоростта, която ще бъде използвана в изпитвателната процедура, описана в приложение № 4, се получава от надлъжния акселерометър на “Б” колоната на ударената страна. 1 Техническите спецификации и детайлните чертежи на “Хибрид III”, съответстващи на основните размери на 50 % от мъжете на Съединените американски щати, и спецификациите за неговото регулиране за този тест са депозирани при Генералния секретар на Обединените нации и може да бъде проведена консултация по молба в секретариата на Икономическата комисия за Европа, Palais des Nations, Женева, Швейцария.

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 13, т. 1

Изпитвателна процедура с количка с колела

1. Изпитвателно оборудване и процедура

1.1. Количка с колела Използва се количка с колела, конструирана така, че да не се появява остатъчна деформация след изпитването. Тя се насочва така, че по време на фазата на удара отклонението да не превишава 5° във вертикалната равнина и 2° в хоризонталната равнина.

1.2. Състояние на конструкцията

1.3. Закрепване на конструкцията

1.4. Манекени Манекените и тяхното разположение съответстват на изискванията по т. 2 от приложение № 8.

1.5. Измервателна апаратура

1.6. Крива на отрицателното ускорение на конструкцията По време на фазата на удара се следи кривата на отрицателното ускорение на конструкцията да бъде такава, че кривата на “измененията на скоростта по отношение на времето”, получена чрез интегриране, е в границите на ± 1 m/s спрямо основната крива на “измененията на скоростта по отношение на времето”, на изпитваното ПС, както е определена във фигурата. Изместване по отношение на оста на времето на основната крива може да бъде използвано, за да се получи скоростта на конструкцията в границите на коридора. (Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя) Време (t) s Фиг. 1 Еквивалентна крива - допустима лента за крива V = f(t)

1.7. Основна крива DV = f(t) на изпитваното ПС Тази основна крива се получава чрез интегриране на кривата на отрицателното ускорение на изпитваното ПС, измерено по време на изпитването при челен удар в преграда съгласно т. 6 от приложение № 3.

1.8. Еквивалентен метод Изпитването може да се проведе чрез друг метод, освен този чрез отрицателно ускорение на количката с колела, при условие че такъв метод е в съответствие с изискванията за обхвата на изменение на скоростта, описано в т. 1.6. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Основната крива на “измененията на скоростта по отношение на времето”

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 15

Технически изисквания към превозните средства по отношение защитата на пътниците при челен удар

1. Основно изискване, приложимо за всички тестове

1.1. Точка “H” за всяка седалка се определя в съответствие с процедурата, описана в Наредба № 112 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на полето на видимост на водача.

2. Изисквания

2.1. Характеристичните показатели в съответствие с приложение № 6 за манекените на предните външни седалки са:

2.2. Остатъчното изместване на кормилното колело, измерено в центъра на главината на волана, да не превишава 80 mm в посока вертикално нагоре и 100 mm в посока хоризонтално назад.

2.3. По време на изпитването да не може да се отваря нито една врата.

2.4. По време на изпитването не бива да се получава заключване на предните врати.

2.5. След удара да е възможно без употребата на инструменти с изключение на тези, необходими за поддържане тежестта на манекена:

2.6. В случай на ПС, двигателят на което работи с течно гориво, се допуска изтичането на минимално количество гориво от цялата горивна уредба по време на удара и след него, като:

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 17

Определяне на характеристичните показатели

1. Характеристичен показател за главата (НРС)

1.1. Този показател се счита за задоволителен, когато по време на изпитването няма контакт между главата и някой от компонентите на ПС.

1.2. В случай на контакт се прави изчисление на стойността на НРС(HPC) - на основата на ускорението (а), измерено съгласно т. 5.2.1. от приложение № 3, чрез следния израз: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя където:

1.3. Стойността на резултантното ускорение на главата по време на челен удар, която кумулативно е превишала 3 ms, се изчислява общо от резултантното ускорение на главата, измерено съгласно т. 5.2.1 от приложение № 3.

2. Показатели за нараняване на врата (NIC)

2.1. Тези показатели се определят от осовата сила на натиск, осовата сила на опън и пред/след силите на срязване при връзката врат/глава, изразени в kN и измерени според т. 5.2.2 от приложение № 3, и от продължителността на действие на тези сили, изразено в ms.

2.2. Критерият на огъващия момент на врата се определя от стойността на огъващия момент, изразен в Nm, около напречна ос на връзката глава/врат и се измерва според т. 5.2.2 от приложение № 3.

2.3. Огъващият момент на свиване на врата, изразен в Nm, се отчита.

3. Показател за налягане на гръдния кош (ThCC) и вискозен показател (V*C)

3.1. Критерият за налягане на гръдния кош се определя от абсолютната стойност на деформацията на гръдния кош, изразена в mm и измерена според т. 5.2.3 от приложение № 3.

3.2. Вискозният показател (V*C) се изчислява като моментния резултат от налягането и степента на огъване на гръдната кост, измерена според т. 6 и т. 5.2.3 от приложение № 3.

4. Силов показател за бедрената кост (FFC) 4.1.* Този показател се определя от силата на натиск, изразена в kN, предавана осово на всяка бедрена кост на манекена и измервана според т. 5.2.4 от приложение № 3, и от продължителността на действие на тази сила, изразена в ms.

5. Пищялен силов показател за натиск (ПКСК) и индекс на пищяла (ТI)

5.1. Пищялният силов показател за натиск се определя от силата на натиск (F2), изразена в kN, предавана осово на всеки пищял на манекена и измервана според т. 5.2.4 от приложение № 3.

5.2. Индексът на пищяла се изчислява на основата на огъващите моменти (Мх и Му), измерени според т. 5.1 чрез израза: ТI = MR/(MC)R + FZ/(FC)Z, където: MX е огъващият момент около оста х; MY - огъващият момент около оста у; (MC)R - критичният огъващ момент; приема се 225 Nm; FZ - осовата сила на натиск по оста z; F(C)Z - критичната сила на натиск по оста z; приема се 35,9 kN; MR - ((MX)2 + (MY)2)1/2 Индексът на пищяла (ТI) се изчислява за горния и долния край на всеки пищял. Fz може да се измери само в едно от тези положения. Получената стойност се използва за изчисляване на горен и долен ТI. Моментите MX и MY се измерват поотделно за двете положения.

6. Процедура за изчисляване на вискозния показател (V*C) за манекен “Хибрид III”

6.1. Вискозният показател се изчислява като резултат от моментното налягане и степента на огъване на гръдната кост. И двете се получават чрез измерване огъването на гръдната кост.

6.2. Реакцията на гръдната кост при огъването се филтрира един път при CFC 180. Налягането С(t) за време t се изчислява от този филтриран сигнал като: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя Скоростта на огъване на гръдната кост V(t) за време t се изчислява от филтрираното огъване като: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя където D(2) е огъването при време t в m, а Δt - времевият интервал в s между измерванията на огъване. Максималната стойност на Δt е 1,25 x10-4 s. Тази изчислителна процедура е показана в диаграмата. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на ЕС.

Приложение 7 Приложение № 7 към чл. 18

Деформируема преграда

1. Изисквания към компонентите и материала Размерите на преградата са илюстрирани на фиг. 1. Размерите на компоненти на преградата са:

1.1. Главен блок с шестоъгълни клетки (тип пчелна пита) Размери: Всички размери трябва да позволя- ват допустимо отклонение от ± 2,5 mm Височина: 650 mm (по посоката на оста на ивицата от шестоъгълни клетки) Широчина: 1000 mm Дълбочина: 450 mm (по посока на осите на шестоъгълните клетки) Материал: Алуминий 3003 (ISO 209, част 1) Дебелина на фолиото: 0,076 mm Размер на клетката: 19,14 mm Плътност: 28,6 kg/m3 Якост на смачкване: 0,342 MPa + 0 % - 10 %1

1.2. Буферен елемент Размери: Всички размери да позволяват допустимо отклонение от ± 2,5 mm Височина: 330 mm (по посоката на оста на ивицата от шестоъгълни клетки) Широчина: 1000 mm Дълбочина: 90 mm (по посока на осите на шестоъгълните клетки) Материал: Алуминий 3003 (ISO 209, част 1) Дебелина на фолиото: 0,076 mm Размер на клетката: 6,4 mm Плътност: 82,6 kg/m3 Якост на смачкване: 1,711 MPa + 0 % - 10 %1

1.3. Основен лист Размери: Височина: 800 mm ± 2,5 mm Широчина: 1000 mm ± 2,5 mm Дебелина: 2,0 mm ± 0,1 mm

1.4. Плакиран лист Размери: Дължина: 1700 mm ± 2,5 mm Широчина: 1000 mm ± 2,5 mm Дебелина: 0,81 mm ± 0,07 mm Материал: Алуминий 5251/5052 (ISO 209, част 1)

1.5. Лицев лист на буфера Размери: Височина: 330 mm ± 2,5 mm Широчина: 1000 mm ± 2,5 mm Дебелина: 0,81 mm ± 0,07 mm Материал: Алуминий 5251/5052 (ISO 209, част 1)

1.6. Свързващо вещество Свързващото вещество, което се използва през цялото време, е полиуретан от две съставки (като смола Ciba-Geigy XB5090/1 с втвърдител XB5304 или еквивалент).

2. Сертификация на алуминиев елемент от шестоъгълни клетки Пълна изпитвателна процедура за сертификация на алуминиев елемент от шестоъгълни клетки е дадена в NHTSA TP-214D. Направено е кратко описание на процедурата, която да се прилага към материалите на предната страна на преградата за удар, с якост на смачкване 0,342 MРa и 1,711 МРа респективно.

2.1. Местоположения на мострите За да се гарантира еднаквост на якостта на смачкване по цялата лицева страна на преградата, осем мостри се вземат от четири места, равномерно разположени в блока от шестоъгълни клетки. За да бъде сертифициран блокът, трябва 7 от 8-те мостри да отговарят на условията по точки 2.2 - 2.6. Местоположението на мострите зависи от размера на блока от шестоъгълни клетки. Четири мостри, всяка с размери 300 mm ґ 300 mm ґ 50 mm, се изрязват от блока на лицевия материал на преградата. На фиг. 2 е илюстрирано САС се разполагат тези секции в блока от шестоъгълни клетки. Всяка от тези по-големи мостри се нарязва на мостри за сертификационно изпитване (150 mm ґ 150 mm ґ 50 mm). Сертификацията се базира на изпитване на две мостри от всяко от тези четири местонахождения. Другите две се предоставя на заявителя при негово поискване.

2.2. Размери на мостра За изпитване се използват мостри със следните размери: Дължина: 150 mm ± 6 mm Широчина: 150 mm ± 6 mm Дебелина: 50 mm ± 2 mm Стените на незавършени клетки по ръба на мострата се подрязват, както следва: - във вертикална (W) посока краищата да не са по-големи от 1,8 mm (виж фиг. 3); - в хоризонтална (L) посока половината от дължината на стената на една свързана клетка (по посока на ивицата) се оставя от всеки край на образеца (виж фиг. 3).

2.3. Измерване на площта Дължината на мострата се измерва на три места: 12,7 мм от всеки край и в средата, и се записва като L1, L2 и L3 (фиг. 3). По същия начин широчината се измерва и записва като W1, W2 и W3 (фиг. 3). Тези измервания се правят в средата на мострата. Площта на смачкване тогава се определя като: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя

2.4. Скорост на смачкване и дистанция Мострата се смачква при скорост не по-малка от 5,1 mm/min и не повече от 7,6 mm/min. Минималната дистанция на смачкване е 16,5 mm.

2.5. Събиране на данни Данните за сила срещу деформация се събират в аналогова или цифрова форма за всяка изпитана мостра. Ако са събрани аналогови данни, е необходимо средство за тяхното преобразуване към цифрови. Всички цифрови данни се събират при скорост не по-малка от 5 Нz (5 точки за s).

2.6. Определяне якостта на смачкване Всички данни преди 6,4 mm смачкване и след 16,5 mm смачкване не се вземат под внимание. Разделят се оставащите данни на три секции или интервали на изместване (n = 1, 2, 3) (виж фиг. 4), както следва:

2.7. Изисквания към якосттта на смачкване на мостра Мостра с шестоъгълни клетки преминава тази сертификация, ако са изпълнени следните условия:

2.8. Изисквания към якостта на смачкване на блок Изпитват се осем мостри, взети от четири места, равномерно разположени в блока. За да премине блок тази сертификация, седем от осемте мостри следва да изпълнят спецификацията на якост на смачкване посочена в т. 2.7..

3. Процедура на свързване чрез лепене

3.1. Непосредствено преди свързване повърхностите на алуминиевите листове, които се свързват трябва да бъдат, напълно почистени, като се използва подходящ разтворител, като 1-1-1 трихлоретан. Това се извършва поне два пъти или както се изисква, за да се премахнат натрупвания от смазка и мръсотия. Почистените повърхности се изтъркват с хартиена шкурка 120. Не се използва шкурка от метален/силиконов карбид. Повърхностите напълно се изтъркват, като шкурката на хартиена основа се подменя регулярно през време на процеса, за да се избегне напластяване на материал върху нея, което може да доведе до полиращ ефект. След като са изтъркани, повърхностите се почистват напълно повторно. Общо повърхностите се изчистват с разтворител най-малко четири пъти. Прахът и натрупванията, останали в резултат на процеса на изтъркване, се премахват, защото имат неблагоприятен ефект върху свързването.

3.2. Слепващото вещество се полага само върху едната от повърхностите с оребрен гумен валяк. В случаите, когато лист от шестоъгълни клетки се свързва с алуминиев лист, свързващото вещество се полага само върху алуминиевия лист. Максимум 0,5 kg/m2 се полагат равномерно по повърхността, при което се получава максимална дебелина на филма 0,5 mm.

4. Конструкция

4.1. Главният блок от шестоъгълни клетки се свързва към основния лист със свързващо вещество така, че осите на клетките са перпендикулярни на листа. Плаките се свързват с предната повърхност на блока от шестоъгълни клетки. Горната и долната повърхност на плакирания лист не се свързват с главния блок от шестоъгълни клетки, но се позиционират близко до него. Плакираният лист се свързва чрез слепване с основния лист при монтажните фланци.

4.2. Буферният елемент се свързва чрез слепване с предната стена на плакирания лист така, че осите на клетките да бъдат перпендикулярни на листа. Дъното на буферния елемент се монтира наравно с дънната повърхност на плакирания лист. Лицевата страна на буферния лист се свързва чрез слепване към предната страна на буферния елемент.

4.3. Буферният елемент се разделя на три еднакви секции чрез два хоризонтални шлица. Тези шлицове се прорязват през цялата дълбочина на буферната секция и обхващат цялата широчина на буфера. Шлицовете се прорязват с циркулярен трион. Тяхната широчина е широчината на използвания нож и не надвишава 4 mm.

4.4. Отворите, които осигуряват гарантирана хлабина за монтиране на преградата, се пробиват в монтажните фланци (виж. фиг. 5). Дупките са с диаметър 9,5 mm. Пет дупки се пробиват в горния фланец на разстояние 40 mm от горния край на фланеца и пет - в долния фланец на разстояние 40 mm от долния край на този фланец. Дупките са на 100 mm, 300 mm, 500 mm, 700 mm, 900 mm от всеки край на преградата. Всички дупки се пробиват до ± 1 mm от номиналните дистанции.

5. Монтаж

5.1. Деформируемата преграда се закрепва твърдо към края на тяло с маса не по-малка от 7 ? 104 kg или към някаква структура, закрепена към нея. Лицето на преградата се прикрепва така, че превозното средство да не влиза в контакт с никоя част от структурата, която е на повече от 75 mm от горната повърхност на преградата (изключвайки горния фланец) по време на някой етап от удара. Предното лице на повърхността, към която е закрепена деформируемата преграда, е плоско, продължава над височината и широчината на лицевата повърхност и е вертикално ± 1° и перпендикулярно ± 1° на оста на участъка за засилване. Закрепващата повърхност не бива да бъде изместена с повече от 10 mm по време на изпитването. Ако е необходимо, допълнителни анкерни или задържащи устройства се използват, за да се избегне изместване на бетонния блок. Краят на деформируемата преграда се изравнява с ръба на бетонния блок, съответен на страната на ПС, което се изпитва.

5.2. Деформируемата преграда се закрепва към бетонния блок посредством десет болта - пет в горния монтажен фланец и пет в долния. Тези болтове са с диаметър най-малко 8 mm. Стоманени стягащи ивици се използват и за горния, и за долния монтажен фланец (виж фиг. 1 и 5). Тези ивици са 60 mm високи и 1000 mm широки и имат дебелина най-малко 3 mm. Пет отвора, които осигуряват гарантирана хлабина, с диаметър 9,5 mm се пробиват в двете ивици, така че да съответстват на тези в монтажния фланец на преградата (виж т. 4). Задържащите устройства и закрепващите елементи не бива да се повредят по време на ударния тест. Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя Фиг. 1. Размери на деформируемата преграда Фиг. 2 . Разположение на секции в блока от шестоъгълни клетки Фиг. 3. Подрязване на стените на незавършени клетки по ръба на мострата Фиг. 4. Определяне якостта на смачкване Фиг. 5. Отвори на преградата

Приложение 8 Приложение № 8 към чл. 19

Разполагане и монтаж на манекени и регулиране на системи за обезопасяване

1. Разполагане на манекени

1.1. Единични седалки Манекенът се разполага така, че равнината му на симетрия да съвпада с средната вертикална равнина на седалката.

1.2. Предна седалка-пейка

1.3. Седалка-пейка за пътници отпред (не се включва водачът) Равнините на симетрия на манекените да съвпадат със средните равнини на местата за сядане, определени от производителя.

2. Монтаж на манекени

2.1. Глава Напречната платформа с измервателна апаратура да бъде хоризонтална до 2,5°. Да се спазва следната последователност, за да се нивелира главата на манекена в ПС с изправени седалки с нерегулируеми облегалки. Първо се регулира положението на точката “Н” - в границите, изложени в т. 2.4.3.1, за да се нивелира напречната платформа с измервателна апаратура. Ако напречната платформа с измервателна апаратура не се нивелира, се регулира тазовият ъгъл на манекена в границите, дадени в т. 2.4.3.2. Ако въпреки това напречната платформа с измервателна апаратура все още не е нивелирана, тогава минимално необходимо се регулира скобата на врата на манекена, за да се гарантира хоризонтиране до 2,5°.

2.2. Ръце (от китката до рамото)

2.3. Ръце (от китката надолу)

2.4. Торс

2.5. Крака (от бедрото до стъпалото)

2.6. Стъпала

2.7. Измервателните инструменти се инсталират така, че по никакъв начин да не засягат движението на манекена по време на удар.

2.8. Температурата на манекените и на системата от измервателни инструменти се стабилизира преди изпитването и се поддържа, доколкото е възможно, в диапазона между 19 и 22 °С.

2.9. Облекло на манекена

3. Регулиране на системи за обезопасяване На манекен в указаната му поза за сядане, както е определено от съответните изисквания по т. 2.1 - 2.6, се поставя обезопасителният колан и се закопчава. Обира се хлабината от обезопасителния колан при пояса. Издърпва се лентата на горната част на торса извън устройство за придърпване и прибиране на колана и се пуска да се прибере. Тази операция се повтаря четири пъти. Прилага се натоварване на опън между 9 и 18 N върху обезопасителния колан на пояса. Ако системата за обезопасяване е оборудвана с опън-отпускащо устройство, се осигурява максималната хлабина на колана на горната част на торса, която е препоръчана от производителя за нормална употреба в наръчника на потребителя за ПС. Ако системата за обезопасяване не е оборудвана с опън-отпускащо устройство, се позволява излишната лента от колана на рамото да бъде прибрана от прибиращата сила на устройство за придърпване и прибиране на колана.

Приложение 9 Приложение № 9 към чл. 20

Приложение № 9 към чл. 20 Техника на измерване по време на изпитването и контролно-измервателна апаратура

1. Определения

1.1. Измервателна верига Измервателна верига включва всички измервателни уреди, включващи отделен преобразувател (или няколко преобразувателя, чиито изходи са комбинирани по определен начин) и включително всички процедури за анализ, които могат да променят честотата или амплитудата на данните.

1.2. Преобразувател Преобразувател е първото устройство от измервателната верига, използвано за преобразуване на измерваната физическа величина в друга величина (например електрическо напрежение), която да бъде обработена от останалата част на измервателната верига.

1.3. Амплитуден клас на измервателната верига: CAC Означение на измервателна верига, която съответства на дадени характеристики на амплитудата, определени в това приложение. Номерът на САС е числено равен на горната граница на измервателния обхват.

1.4. Характеризиращи честоти FH, FL, FN Тези честоти са определени на фиг. 1.

1.5. Честотен клас на измервателната верига: CFC Честотен клас е означен с номер, показващ, че честотната характеристика на измервателната верига е разположена в границите, определени на фиг. 1. Този номер и стойността на честотата FH, в херци (Hz), са числено равни.

1.6. Коефициент на чувствителност Наклонът на правата линия, представяща най-доброто приближение спрямо стойностите за калибриране, определени чрез метода на най-малките квадрати в рамките на амплитудния клас на измервателната верига.

1.7. Фактор на калибриране на измервателна верига Средната стойност на коефициента на чувствителност, изчислен за честоти, равномерно разпределени върху логаритмичната скала между FL и FH/2,5.

1.8. Линейна грешка Отношението, в проценти (%), на максималната разлика между стойността за калибриране и съответната стойност, отчетена върху правата линия, определена в т. 1.6, в горната граница на амплитудния клас на измервателната верига.

1.9. Напречна чувствителност Отношението на изходния сигнал към входния сигнал при възбуждане на преобразувателя, перпендикулярен на оста на измерване. То се изразява като процент от чувствителността по оста на измерване.

1.10. Време на фазово закъснение Времето на фазово закъснение на измервателна верига е равно на фазовото закъснение, изразено в радиани (в rad), на синусоидален сигнал, разделено на ъгловата честота на този сигнал, изразена в радиани за секунда (radians/s).

1.11. Околна среда Съвкупност от всичките външни условия и влияния, на които е подложена измервателната верига в определен момент.

2. Изисквания за работа

2.1. Линейна грешка Абсолютната стойност на линейната грешка на измервателната верига при някаква честота в CFC трябва да бъде по-малка или равна на 2,5 % от стойността за САС в целия измервателен обхват.

2.2. Амплитудата като функция от честотата Честотната характеристика на една измервателна верига трябва да се намира в ограничителните криви, дадени на фиг. 1. Линията 0 dB е определена от фактора на калибриране.

2.3. Време на фазово закъснение Времето на фазово закъснение на измервателната верига между нейния вход и изход трябва да бъде определено. То не трябва да се променя с повече от 1/10 FH s между 0,03 FH и FH.

2.4. Времева база

2.5. Коефициент на напречна чувствителност на преобразувател Коефициентът на напречна чувствителност на преобразувател трябва да бъде по-малко от 5% във всички направления.

2.6. Калибриране

2.7. Въздействие на околната среда Редовна проверка се прави, за да се определи всяко въздействие на околната среда (т.е. въздействието на електрическия или магнитния поток, скоростта на предаване на данни по кабела и т. н.). Това може да се направи, например, като се записва изходният сигнал на спомагателни свободни канали, снабдени с фиктивни преобразуватели. Когато са получени значителни изходни сигнали, трябва да се извършат поправки, например чрез пренареждане или замяна на кабелите.

2.8. Избор и означение на измервателната верига САС и CFC определят измервателната верига. Стойността на САС трябва да е 1, 2 или 5 на десета степен.

3. Монтаж на преобразуватели Препоръчва се монтажът на преобразувателите да бъде твърд, за да може вибрациите по-малко да влошават данните. Монтажът на преобразувателя може да се счита за валиден, когато най-ниската му резонансна честота е равна поне на пет пъти честотата FH на разглежданата измервателна верига. Необходимо е монтажът на преобразувателите за ускорение да бъде такъв, че първоначалният ъгъл на реалната измервателна ос по отношение на оста на координатната система да не бъде по-голям от 50, освен ако не бъде направена аналитична или опитна оценка на въздействието на монтажа на преобразувателя върху събраните данни. Когато в точка се измерват ускорения в няколко направления, всяка ос на преобразувателя на ускорение трябва да минава най-много на 10 mm от тази точка, а центърът на сеизмичната маса на всеки акселерометър трябва да бъде на разстояние не по-голямо от 30 mm от тази точка.

4. Записване

4.1. Аналогово магнитно записващо устройство Скоростта на лентата се стабилизира в граници до не повече от 0,5 % от използваната скорост на лентата. Отношението сигнал/шум на записващото устройство да не е по-малко от 42 dB при максимална скорост на лентата. Общото хармонично изкривяване да е по-малко от 3 %, а линейната грешка да е по-малка от 1 % от обхвата на измерването.

4.2. Цифрово магнитно записващо устройство Скоростта на лентата се стабилизира в граници до не повече от 10 % от използваната скорост на лентата.

4.3. Записващо устройство върху хартиена лента В случай на директно записване на данни скоростта на хартията в mm/s да е най-малко 1,5 пъти числото, изразяващо FH в Нz. В други случаи скоростта на хартията да е такава, че да се получи еквивалентна разделителна способност.

5. Обработка на данни

5.1. Филтрация Филтрацията, съответстваща на честотите на класа на измервателната верига, може да се извърши по време на записа или по време на обработката на данните. Все пак се препоръчва аналогова филтрация на ниво, равно или по-високо от CFC 1000, да бъде извършена преди записа, за да се използва поне 50 % от динамичния обхват на записващото устройство и да се намали рискът, предизвикан от присъствието на високи честоти, можещи да доведат до насищане на записващото устройство или грешки от припокриване в процеса на превръщане в цифров вид.

5.2. Цифровизация

6. Представяне на резултатите Резултатите се представят на хартия с формат А4 (210 ґ 297 mm). Когато резултатите са представени във вид на диаграма, е необходимо осите да бъдат градуирани с една измерителна единица, съответстваща на подходяща кратна стойност на избраната единица (например 1, 2, 5, 10, 20 mm). Трябва да бъдат използвани единиците от системата SI. Скоростта на превозното средство може да бъде посочена в километри в час, а за ускорението, предизвикано от удара, може да бъде използвано g, (където g = 9,81 m/s2). (Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя) Фиг. 1. Амплитудно-честотна характеристика

Приложение 10 Приложение № 10 към чл. 21

Процедура за изпитване на крака и стъпалото на манекена

1. Изпитване устойчивостта на удар на предната част на стъпалото

1.1. Целта на това изпитване е да се измери реакцията на стъпалото и глезена на манекена “Хибрид III” на премерени удари, предизвикани от махало с твърда повърхност.

1.2. За изпитването се използват сглобените крака на манекена “Хибрид III” в частта от коляното надолу, ляв (86-5001-001) и десен (86-5001-002), снабдени със стъпало и глезен, леви (78051-614) и десни (78051-615), включително и коляното. Коляното (78051-16 Rev B) е закрепено към опората за изпитване с помощта на динамометричен симулатор (78051-319 Rev A).

1.3. Процедура за изпитване

1.4. Изискване 1.4.1.* Когато всяко стъпало на крака се удря със скорост 6,7 (± 0,1) m/s в съответствие с т. 1.3, максималният момент на огъване на долната част на пищяла около оста у (Му) трябва да бъде 120 ± 25 Nm.

2. Изпитване устойчивостта на удар на задната част на стъпалото без обувка

2.1. Целта на това изпитване е да се измери реакцията на кожата и покритието на стъпалото на манекена “Хибрид III” на премерени удари, предизвикани от махало с твърда повърхност.

2.2. За изпитването се използват сглобените крака на манекена “Хибрид III” в частта от коляното надолу, ляв (86-5001-001) и десен (86-5001-002), снабдени със стъпало и глезен, леви (78051-614) и десни (78051-615), включително и коляното. Коляното (78051-16 Rev B) се закрепва към опората за изпитване с помощта на динамометричен имитатор (78051-319 Rev A).

2.3. Процедура за изпитване

2.4. Изискване 2.4.1.* Когато всяко стъпало на крака се удря със скорост 4,4 ± 0,1 m/s в съответствие с точка 2.3, максималното ускорение на махалото трябва да бъде 295 ± 50 g.

3. Изпитване устойчивостта на удар на задната част на стъпалото (с обувка)

3.1. Целта на това изпитване е да се измери реакцията на обувката и на плътта на петата и на глезенната става на манекена “Хибрид III” на премерени удари, предизвикани от махало с твърда повърхност.

3.2. За изпитването се използват сглобените крака на манекена “Хибрид III” в частта от коляното надолу, ляв (86-5001-001) и десен (86-5001-002), снабдени със стъпало и глезен, леви (78051-614) и десни (78051-615), включително и коляното. Коляното (78051-16 Rev B) е закрепено към опората за изпитване с помощта на динамометричен имитатор (78051-319 Rev A). Стъпалото е снабдено с обувката, описана в приложение № 3, т. 2.9.2 от наредбата.

3.3. Процедура за изпитване

3.4. Изискване 3.4.1.* Когато токът на обувката се удря със скорост 6,7 (± 0,1) m/s в съответствие с т. 3.3, максималната свиваща сила на пищяла (Fz) трябва да бъде 3,3 (± 0,5) kN. Фиг. 1. Изпитване устойчивостта при удар на предната част на стъпалото. Изисквания за провеждане на изпитването Фиг. 2. Изпитване устойчивостта при удар на задната част на стъпалото (без обувка). Изисквания за провеждане на изпитването Фиг. 3. Изпитване устойчивостта при удар на задната част на стъпалото (с обувка). Изисквания за провеждане на изпитването Фиг. 4. Махало * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на ЕС.

Глава 1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ