(1) Съдът прекратява наказателното производство:
1. в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 8а, 9 и 10, а когато производството е образувано по тъжба на пострадалия – и в случаите по чл. 24, ал. 5;
2. когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, не съставлява престъпление.
(2) Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало. В случаите, в които деянието, описано в обвинителния акт или тъжбата, съставлява административно нарушение, съдът изпраща делото заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния административнонаказващ орган.
(3) Когато прекратява наказателното производство по ал. 1, т. 1, образувано по обвинителен акт, към който е приложено мотивирано предложение за налагане на санкция на заинтересовано юридическо лице, съдът изпраща делото заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния прокурор за внасяне на предложение по реда на чл. 83б от Закона за административните нарушения и наказания.
(4) Препис от разпореждането за прекратяване на наказателното производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, се връчва на частния тъжител.
(5) Определението за прекратяване на наказателното производство подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа. Разпореждането за прекратяване на наказателното производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора.