(1) Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се разглежда от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 се разглежда от съдия от районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния му адрес. В случаите, когато заявителят няма настоящ или постоянен адрес или седалище на територията на България, заявлението се подава по постоянния или настоящия адрес или седалището на длъжника.
(2) Съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението;
2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това;
4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;
5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
(3) При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника и на заявителя. Когато заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено по електронен път или заявителят е посочил електронен адрес, препис от издадената заповед за изпълнение се връчва на заявителя по електронен път.