Чл. 1
С наредбата се определят:
1. характеристиките и наименованието на бързо замразените храни, предназначени за консумация от човека, наричани по-нататък „бързо замразени храни“;
2. изискванията към производството на бързо замразени храни;
3. изискванията към температурата на бързо замразените храни при тяхното транспортиране и съхранение;
4. начините за етикетиране и за обозначаване на бързо замразените храни;
5. редът за вземане на проби и методът за измерване на температурата на бързо замразените храни.
Чл. 2
(1) Бързо замразените храни са храни, преминали процес на замразяване, наричан „бързо замразяване“, чрез който зоната на максимална кристализация се преминава по възможно най-бързия начин в зависимост от вида на храните, като постигнатата след термична стабилизация температура във всички части на храната е не по-висока от минус 18 °С и се поддържа постоянно.
(2) Храните по ал. 1 се представят и предлагат на пазара като „бързо замразени храни“.
(3) Изискванията на наредбата не се прилагат за сладолед и други подобни храни, предназначени за директна консумация, съдържащи лед за хранителни цели.
Чл. 3
Предлагането на пазара на бързо замразените храни не може да се забранява или ограничава поради причини, свързани с производствените спецификации, представянето или етикетирането им, когато храните отговарят на изискванията на тази наредба и на другите нормативни актове, свързани с тях.
Чл. 4
(1) При производството на бързо замразени храни се използват само суровини, които отговарят на критериите за качество и безопасност съгласно европейското и националното законодателство в областта на храните и не са подлагани на друг вид обработка, освен охлаждане при температура от 0 до 4 °С.
(2) Процесите на подготовка и бързо замразяване на храните се извършват по възможно най-бързия начин, като се използва необходимото за целта технологично оборудване за ограничаване до минимум на възможностите за настъпване на химични, биохимични и микробиологични промени в храните.
(3) Криогенните среди, които могат да се използват за директен контакт с бързо замразените храни, са:
1. атмосферен въздух;
2. азот;
3. въглероден диоксид.
Чл. 5
(1) Температурата на всички части на бързо замразените храни трябва да се поддържа постоянно на ниво не по-високо от минус 18 °С.
(2) При транспорт на бързо замразените храни се допускат кратковременни повишавания на температурата по ал. 1 с не повече от 3 °С.
(3) При спазване на правилата за добра практика при дистрибуция на храни се допуска при доставяне в търговската мрежа и при съхранение в хладилни витрини в обектите за търговия на дребно повишаване на температурата на бързо замразените храни по ал. 1 с не повече от 3 °С.
Чл. 6
Лицата, които извършват производство, транспортиране, съхранение и търговия с бързо замразени храни, трябва да използват оборудване, което осигурява съответствие на храните с изискванията на наредбата.
Чл. 7
Мониторинг и измерване на температурата в транспортните средства и съоръженията за складиране и съхранение на бързо замразени храни, предназначени за консумация от човека, се извършват съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 37/2005 на Комисията от 12 януари 2005 г. относно мониторинга на температурата в транспортните средства и съоръженията за складиране и съхраняване на бързо замразени храни, предназначени за консумация от човека (ОВ, специално българско издание: глава 13, том 48) (Регламент (ЕО) № 37/2005).
Чл. 8
Бързо замразените храни, предназначени за доставяне на крайния потребител, трябва да са опаковани от производителя или от лицето, което опакова храната, в подходяща опаковка, която да ги предпазва от микробиологични или други форми на външно замърсяване и от изсъхване.
Чл. 9
(1) Бързо замразените храни, предназначени за предлагане без последваща преработка на крайния потребител и на заведенията за обществено хранене, се етикетират съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (OB, L 304/18 от 22 ноември 2011 г.) и на Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2021 г. (ДВ, бр. 25 от 2021 г.), като се спазват и следните допълнителни изисквания:
1. към търговското наименование на храната се добавя означението „бързо замразена“;
2. към датата на минимална трайност се посочват срокът, през който бързо замразените храни могат да се съхраняват от потребителя, температурата на съхранение и/или видът на хладилното съоръжение, в което трябва да се съхраняват;
3. етикетът съдържа данни, позволяващи идентифициране на партидата;
4. етикетът съдържа указание от типа „Да не се замразява повторно след размразяване!“.
(2) Когато при етикетирането се използва и някой друг от езиците на Европейския съюз, се добавя съответното означение съгласно приложение № 1.
Чл. 10
(1) При етикетирането на бързо замразени храни, които не са предназначени за предлагане на крайния потребител и на заведенията за обществено хранене, се обявяват задължително само следните данни:
1. търговското наименование на храната, допълнено с означението „бързо замразена“, а при използване и на някой друг от езиците на Европейския съюз при етикетирането се добавя и съответното означение съгласно приложение № 1;
2. нетно количество, изразено в единици за маса;
3. данни, позволяващи идентифициране на партидата;
4. наименование, седалище и адрес на управление на лицето, което е отговорно за производството, опаковането или предлагането на пазара на храната.
(2) Данните по ал. 1 се обявяват непосредствено върху опаковката или чрез етикет, трайно прикрепен към нея.
Чл. 11
Само продуктите по чл. 2, ал. 1 могат да носят означенията, предвидени в чл. 9 и 10.
Чл. 12
(1) Органите на официалния контрол върху храните извършват контрол на бързо замразените храни в съответствие с изискванията на чл. 109, т. 1 от Закона за храните и Закона за управление на агрохранителната верига.
(2) При възникване на съмнение за неспазване на изискванията относно температурния режим на бързо замразените храни органите на официалния контрол вземат проби и извършват измерване на температурата съгласно реда за вземане на проби, определен в чл. 13, и метода, посочен в приложение № 2.
(3) За вземането на проби и измерването на температурата на бързо замразените храни могат да се използват и други методи или правила, различни от посочените в чл. 13 и приложение № 2, в случай че са спазени изискванията на чл. 34 на Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (ОВ, L 95/1 от 7 април 2017 г.), и е доказано, че установяваните с тези методи или правила резултати са еквивалентни на резултатите, получавани чрез методите или правилата по чл. 13 и приложение № 2.
(4) Използването на алтернативни методи или правила съгласно ал. 3 не следва да възпрепятства свободното движение на бързо замразени храни, които са признати като съответстващи на нормативните изисквания съгласно референтните методи и правила, посочени в чл. 13 и приложение № 2.
Чл. 13
(1) При вземането на проба за контрол на температурата на бързо замразени храни видът и количеството на опаковките се избират така, че тяхната температура да е представителна за местата на изследваната пратка, които са с най-висока температура.
(2) Проби от бързо замразени храни, съхранявани в хладилни съоръжения, се вземат от няколко критични точки – в близост до вратите (горни и долни нива), до центъра на хладилното съоръжение (горни и долни нива) и близо до мястото на въздушната циркулация на охладителя. Продължителността на съхранението на продукта се взема под внимание с оглед на стабилизирането на температурата.
(3) За контрол на температурата при транспортиране на бързо замразени храни пробите се вземат от горната и долната част на пратката непосредствено до отварящия се кант на всяка врата или двойка врати.
(4) За контрол на температурата по време на разтоварване на бързо замразени храни се вземат 4 проби, избрани измежду следните критични точки:
1. горната и долната част на пратката непосредствено до отварящия се кант на вратите;
2. горните задни ъгли на пратката във възможно най-отдалечената от охладителя точка;
3. централната част на пратката;
4. централната част на челната повърхност на пратката във възможно най-близката до охладителя точка;
5. горните и долните ъгли на челната повърхност на пратката във възможно най-близките до въздушната циркулация на охладителя точки.
(5) За контрол на температурата на бързо замразени храни, съхранявани в хладилни витрини в обекти за търговия на дребно, се вземат проби от 3 места на съоръжението, които са представителни за точките с най-висока температура.
Чл. 14
Температурата на бързо замразените храни се измерва съгласно метода, посочен в приложение № 2.
Допълнителни разпоредби
§ 1
По смисъла на наредбата „доставяне в търговската мрежа“ е тази част от веригата за разпространение на бързо замразените храни, която обхваща доставянето им в мрежата за търговия на дребно, в т.ч. в заведенията за обществено хранене.
§ 2
С наредбата се въвеждат разпоредбите на Директива на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно дълбоко замразените храни за човешка консумация (89/108/ЕИО) (ОВ, специално българско издание: глава 13, том 9) и Директива 92/2/ЕИО на Комисията от 13 януари 1992 г. за определяне на процедура за вземане на проби и за единен метод на Общността за анализ при официалния контрол на температурата на бързо замразени храни, предназначени за консумация от човека (OВ, специално българско издание: глава 13, том 11).
§ 3
С наредбата се осигурява прилагането и изпълнението на изискванията на Регламент (ЕО) № 37/2005.
Заключителна разпоредба
§ 4
Наредбата се приема на основание чл. 5 от Закона за храните.
Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 9, ал. 2 Означения, които могат да се ползват заедно с означението „бързо замразена“
1. на датски: „dybfrossen“;
2. на немски: „tiefgefroren“ или „Tiefkühlkost“, или „tiefgekühlt“, или „gefrostet“;
3. на испански: „ultracongelado“ или „congelado rаpidamente“;
4. на гръцки: „βαθεíας κατáψυξης“ или „ταχεíας κατáψυξης“, или „υπερ-κατεψυμενα“;
5. на английски: „quick-frozen“;
6. на френски: „surgelé“;
7. на италиански: „surgelato“;
8. на нидерландски: „diepvries“;
9. на португалски: „ultracongelado“;
10. на финландски: „pakastettu“;
11. на шведски: „djupfryst“;
12. на чешки: „hluboce zmrаzené“ или „hluboce zmrаzená“, или „hluboce zmrаzený“;
13. на естонски: „sügаvkülmutаtud“ или „külmutаtud“;
14. на латвийски: „atri ѕаѕаldets“;
15. на литовски: „greitаi uzšаldyti“;
16. на унгарски: „gyorsfagyasztott“;
17. на малтийски: „iffrizаt“;
18. на полски: „produkt gleboko mrozony“;
19. на словенски: „hitro zamrznjen“;
20. на словашки: „hlbokozmrаzené“;
21. на румънски: „congelare rapida“;
22. на хърватски: „brzo smrznuto“.
Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 12, ал. 2 Метод за измерване на температурата на бързо замразени храни
1. Област на приложение – методът е предназначен за измерване на температурата на бързо замразени храни.
2. Принцип на метода – измерването на температурата на бързо замразени храни се състои в точно определяне и записване на температурата на взетите проби чрез използване на подходящо оборудване.
3. Определение за температура: „Температура“ е измерената на определено място температура посредством температурно чувствителната част на измервателен уред.
4. Оборудване:
4.1. Термометричен измервателен уред (температурна сонда), който отговаря на следните изисквания:
4.2. Островърх метален инструмент за проникване в продукта – шиш за лед, ръчен свредел или бургия, които позволяват лесно почистване.
5. Процедура на измерване:
5.1. Предварително охлаждане на оборудването. Преди да се измери температурата на продукта, температурната сонда и инструментът за проникване в продукта трябва да са предварително охладени. Използваният метод за предварително охлаждане трябва да гарантира възможно най-близко изравняване на температурата на двата инструмента с температурата на продукта.
5.2. Подготовка на пробите за измерване на температурата: Температурните сонди обикновено не са предназначени за проникване в бързо замразена храна. За целта с помощта на предварително охладения инструмент за проникване се прави отвор в продукта, в който се вкарва сондата. Диаметърът на отвора трябва да съответства на диаметъра на сондата, а дълбочината му зависи от вида на храната, както е описано в т. 5.3.
5.3. Измерване на температурата на бързо замразената храна: Подготвянето на пробата и измерването на температурата й се извършва, докато пробата се намира в избраната хладилна среда. Измерването се извършва по следния начин: