Глава 1. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1
(1) С тази наредба се уреждат:
1. минималните зоохигиенни изисквания за защита и хуманно отношение към селскостопанските селскостопански животни;
2. задълженията на собствениците на селскостопански селскостопански животни за осигуряване изпълнението на изискванията по т. 1.
(2) Наредбата не се прилага за:
1. свободно живеещи селскостопански животни (дивеч);
2. селскостопански животни, използвани за състезания, изложби или културни мероприятия;
3. опитни селскостопански животни;
4. безгръбначни селскостопански животни.
Чл. 2
Собствениците на селскостопански селскостопански животни са длъжни:
1. да отглеждат селскостопанските животни по начин, който ги предпазва от вредни въздействия и не им причинява болка, страдания и наранявания;
2. да отглеждат селскостопанските животни според изискванията на техния фенотип и генотип.
Глава 2. Изисквания за хуманно отношение при отглеждане на селскостопански селскостопански животни
Чл. 3
(1) Собствениците на селскостопански селскостопански животни са длъжни да осигурят достатъчен брой гледачи, които притежават необходимата квалификация и опит за полагане на грижи за селскостопанските животни.
(2) Гледачите по ал. 1 не трябва да причиняват болка, стрес, страдание и наранявания на селскостопанските животни, за които се грижат.
Чл. 4
На селскостопанските животни,, се осигуряват подходящи помещения, храна и вода съобразно тяхната възраст, порода, предназначение, технологична група, физиологични и етологични особености.
Чл. 5
(1) На всяко селскостопанско животно, отглеждано в стопанство чрез интензивни технологии, се осигурява свобода на движение в съответствие с научните достижения, така че да не му се причиняват излишни страдания.
(2) Ако се налага връзване на селскостопанските животни, то се извършва по начин, ограничаващ минимално естествените им движения за задоволяване на техните потребности, съобразно физиологичните и етологичните им особености.
Чл. 6
(1) На селскостопанските животни, съобразно с техния вид и възраст, през определени интервали се дава достатъчно количество пълноценна храна, която да задоволява техните нужди и да ги поддържа в добро здравословно състояние.
(2) На селскостопанските животни се осигурява постоянен достъп до питейна вода.
(3) Оборудването за хранене и поене на селскостопанските животни се конструира и разполага по начин, който изключва замърсяване на храната и водата, намалява до минимум агресивната конкуренция при селскостопанските животни и осигурява свободен достъп на всяко селскостопанско животно до хранилките и поилките..
Чл. 7
(1) В храната и водата на селскостопанските животни не се включват вещества, които могат да имат вредно действие върху тях.
(2) Забранено е на селскостопанските животни да се дават вещества, за които не е доказано по безспорен начин, че нямат вредно действие.
(3) Забраната по ал. 2 не се прилага при използване на вещества с профилактично и терапевтично действие, предписани от ветеринарномедицински специалист.
Чл. 8
Не се разрешава:
1. използването на методи за изкуствено или естествено развъждане, които причиняват сериозни страдания, наранявания или трайни увреждания на селскостопанските животни или има вероятност да доведат до тяхната смърт;
2. отглеждането на селскостопанските животни при условия на постоянна тъмнина;
3. отглеждането на селскостопански животни като селскостопански, освен ако техният фенотип и генотип позволяват това да бъде извършвано без вредни последствия за тяхното здраве и благосъстояние.
Глава 3. Опазване здравето на селскостопанските селскостопански животни
Чл. 9
(1) Собствениците на селскостопански селскостопански животни. осигуряват ежедневен контрол върху здравословното им състояние с цел недопускане причиняването на излишни страдания на селскостопанските животни. За осъществяване на контрола в помещенията, където се отглеждат селскостопанските животни, се осигурява достатъчно осветление – неподвижно или подвижно.
(2) За болните и наранените селскостопански животни се полагат нужните грижи, а когато това е необходимо, незабавно се търси помощта на обслужващия ветеринарен специалист. Ако е необходимо, болните и наранените селскостопански животни се изолират в подходящо помещение със суха и удобна постеля.
(3) Ветеринарномедицинските органи водят документация за проведените ветеринарномедицински лечебни третирания и манипулации.
(4) Собствениците на селскостопански селскостопански животни. водят документация за умрелите селскостопански животни и съхраняват всички писмени предписания, издадени от ветеринарномедицинските органи.
(5) Документацията по ал. 4 се съхранява минимум 3 години и се предоставя на ветеринарномедицинските органи при поискване.
Чл. 10
Клането или умъртвяването на селскостопански селскостопански животни се извършва в съответствие с Наредба № 20 от 2002 г. за намаляване до минимум страданията на селскостопанските животни по време на клане (ДВ, бр. 55 от 2002 г.).
Глава 4. Помещения и оборудване при отглеждане на селскостопански селскостопански животни
Чл. 11
На селскостопанските животни се осигурява подходящо осветление, влажност, циркулация на въздуха и проветряване според техните физиологични и етологични особености и в съответствие с научните знания при спазване на нормите за концентрация на вредни газове и интензивност на шума.
Чл. 12
(1) При строеж на помещения за отглеждане на селскостопански животни се използват материали, които не са вредни за селскостопанските животни, разрешени са за целта и които позволяват цялостно почистване и дезинфекциране на помещението.
(2) Помещенията и съоръженията за отглеждане на селскостопански животни се конструират и поддържат така, че да нямат остри ръбове и стърчащи предмети, които могат да наранят селскостопанските животни.
(3) Осветеността на помещенията, в които се отглеждат селскостопански животни, се регулира през денонощието според физиологичните и етологичните особености на селскостопанските животни. Когато естествената осветеност на помещението е недостатъчна, се монтира подходящо изкуствено осветление.
(4) Когато е необходимо за опазване здравето на селскостопанските животни, в помещенията се инсталира система за изкуствена вентилация и алармена система за известяване при отказ на вентилационната система.
(5) Когато здравето и доброто състояние на селскостопанските животни зависи от функционирането на изкуствена вентилационна система, в помещенията трябва да бъде осигурена подходяща резервна система, която да гарантира необходимата въздушна циркулация при повреда на основната система.
Чл. 13
(1) Техническите съоръжения и системи, в помещенията за селскостопански селскостопански животни, се проверяват ежедневно и установените дефекти се отстраняват по възможно найбърз начин.
(2) Когато незабавното отстраняване на дефект е невъзможно, се вземат временни мерки за осигуряване безопасността и здравето на селскостопанските животни.
Чл. 14
На селскостопанските животни, отглеждани на открито, се осигурява защита от неблагоприятни атмосферни влияния, хищници и други вредни въздействия върху тяхното здравословно състояние.
Глава чета. КОНТРОЛ
Чл. 15
(1) Държавните ветеринарномедицински органи проверяват стопанствата за спазване изискванията на наредбата.
(2) Собствениците на селскостопански селскостопански животни осигуряват достъп на контролните органи по всяко време до всички места, където се отглеждат селскостопанските животни.
(3) Проверките по ал. 1 се извършват самостоятелно или едновременно с проверки с друга цел.
Чл. 16
(1) При констатиране нарушения на минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на селскостопански животни ветеринарномедицинските органи издават предписания за отстраняването им.
(2) Когато нарушенията не бъдат отстранени в определения в предписанието срок, ветеринарномедицинските органи налагат на виновните лица административни наказания по чл. 101 и административни мерки по чл. 103 от Закона за ветеринарномедицинската дейност по реда, предвиден в него.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1
По смисъла на тази наредба:
1. „Етологични особености на селскостопанските животни“ са особености в поведението на селскостопанските животни от различни видове.
2. „Животни“ са селскостопански животни, отглеждани и развъждани за производство на животински продукти или други селскостопански цели, включително селскостопански животни, създадени чрез генетични методи.
3. „Интензивни технологии“ са методи за отглеждане на селскостопански животни, за които е характерна голяма плътност на единица площ и условия на отглеждане, изискващи ежедневен контрол от животновъдите.
4. „Лечебни третирания“ са въздействия от страна на ветеринарните специалисти върху болни селскостопански животни с медикаменти или биопрепарати.
5. „Манипулация“ е начин за изследване или извършване на лечебна или профилактична дейност. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2
Собствениците и ръководителите на животновъдни стопанства и комплекси за отглеждане на селскостопански животни чрез интензивни технологии, въведени в експлоатация преди влизане в сила на наредбата, са длъжни да приведат дейността им в съответствие с изискванията на наредбата в срок до 31 декември 2002 г.
§ 3
Наредбата се издава на основание § 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
§ 4
Изпълнението на наредбата се възлага на ръководителя на Националната ветеринарномедицинска служба. Министър: В. Върбанов