Раздел 1. Общи положения
Чл. 1
Националният център по радиобиология и радиационна защита, наричан по-нататък „центърът“, има статут на научна организация към Министерството на здравеопазването с предмет на дейност профилактична, диагностична, научна, научно-приложна и учебна дейност.
Чл. 2
Центърът осъществява своята дейност на национално равнище самостоятелно или в сътрудничество с други звена в здравеопазването и организации в страната и в чужбина.
Чл. 3
Центърът осъществява функциите на:
1. специализиран орган на Министерството на здравеопазването в областта на радиобиологията, радиационната защита и медицината на бедствените ситуации;
2. методичен ръководител на Хигиенно-епидемиологичната инспекция по отношение на предварителния и текущия радиационно-хигиенен контрол и медицинския контрол на лицата, работещи в среда на йонизиращи лъчения.
Раздел 2. Основни дейности и задачи
Чл. 4
Центърът изпълнява следните дейности:
1. извършва научноизследователска дейност в областта на радиобиологията, радиационната защита и медицината на бедствията в изпълнение на задачите на Министерството на здравеопазването и по други договорни отношения;
2. извършва консултативна и научно-експертна работа по всички въпроси, свързани със защитата от йонизиращи лъчения, радиобиологията и медицината на бедствията;
3. осъществява централизирания индивидуален дозиметричен контрол на работещите с източници на йонизиращи лъчения в страната за определяне на вътрешното и външното облъчване;
4. организира и извършва контролна дейност за радиационните фактори на биосферата, непосредствено въздействащи върху човека;
5. определя облъчването на населението на страната като цяло, на отделни групи от него и на професионално облъчвани лица;
6. оценява радиационния риск за населението като цяло, за отделни групи и лица;
7. контролира състоянието на радиационната безопасност в град София и Софийска област, в АЕЦ „Козлодуй“, в обектите за добив и преработка на естествени радиоактивни руди и материали в страната и други големи национални обекти, използващи източници на йонизиращи лъчения;
8. извършва медицински контрол на работещите с източници на йонизиращи лъчения в град София и Софийска област;
9. разработва и предписва профилактични мерки за работещите в среда на йонизиращи лъчения при рискови групи от населението и населението като цяло;
10. осъществява диагностично-експертна дейност при лица с радиационни увреждания;
11. осъществява мерки за защитата и медицинското осигуряване на населението и персонала в случаи на радиационни аварии в страната;
12. извършва специализирана диагностична, консултативна и експертна дейност при всички лица в страната, облъчени при радиационни аварии;
13. разработва медико-биологичните критерии на нормативната база на радиационната защита на човека и популацията;
14. разработва програми, методични ръководства, инструктивни, нормативни и други документи за отстраняване или ограничаване на неблагоприятните въздействия на радиационните фактори;
15. разработва и внедрява нови и усъвършенствани методи за контрол на радиационните фактори на работната и околната среда;
16. осъществява контрол и експертна оценка върху технологиите за радиационна обработка на храни;
17. осъществява методично ръководство и контрол на отделенията по радиационна хигиена към Хигиенно-епидемиологичната инспекция по отношение на:
18. организира и извършва дейност по професионалната квалификация на висши и средни кадри в областта на радиобиологията и радиационната защита;
19. провежда учебна дейност със студенти медици, стоматолози и фармацевти, както и следдипломно обучение на медицински и немедицински кадри по специалностите радиационна хигиена, радиобиология, медицинска радиологична физика, медицина на бедствените ситуации;
20. осъществява сътрудничество с регионалния център на Световната здравна организация и националните центрове на други страни по проблемите на радиационната защита.
Раздел 3. Устройство
Чл. 5
Структурата на центъра обхваща секции, лаборатории, учебен сектор, функционални звена и спомагателни служби.
Раздел 4. Управление
Чл. 6
Центърът е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
Чл. 7
(1) Ръководството на центъра се осъществява от директор, който се назначава от министъра на здравеопазването чрез конкурс.
(2) Директорът:
1. ръководи и отговаря за цялостната дейност на центъра и го представлява пред всички държавни органи, учреждения, организации, физически и юридически лица в страната и в чужбина;
2. определя вътрешната структура на центъра на базата на определена от Министерството на здравеопазването численост на персонала;
3. управлява средствата, предоставени му от бюджета и от собствена научна и експертна дейност;
4. има функции на работодател по отношение на служителите на центъра и определя размера на индивидуалните възнаграждения и другите материални и морални стимули в съответствие с наличните фондове и законодателство.
Чл. 8
(1) В центъра функционира като съвещателен орган дирекционен съвет, който се назначава от директора и се състои от директора, зам.-директорите, научния секретар, ръководителите на структурни звена, главния счетоводител и юрисконсулта.
(2) Дирекционният съвет предлага мерки по осъществяване и координиране на дейността на центъра, управлението на щата, бюджета и материалната база.
(3) При обсъждане на въпроси, свързани с работното време, почивките, отпуските, възнагражденията за положения труд и условията на труд, дирекционният съвет заседава с участието на представители на синдикатите.
Чл. 9
Общото събрание в центъра се състои от всички служители на центъра и има следните функции:
1. приема решения за начина на използване на средствата, определени за социално-битови мероприятия;
2. осъществява други функции, предписани от закона.
Чл. 10
В центъра има научно-учебен съвет, чийто състав и дейност се определят съгласно разпоредбите на Закона за научните степени и научните звания и правилника за неговото прилагане.
Раздел 5. Финансиране
Чл. 11
Центърът е на бюджетна издръжка и има право да открие извънбюджетна сметка съгласно ПМС № 146 от 1991 г. за приоритетно снабдяване в системата на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 71 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1991 г. и бр. 47 от 1992 г.)