Чл. 1
(1) С тази наредба се уреждат техническите изисквания и отношенията между участниците при проектиране на плоско фундиране на строежи (сгради и съоръжения) с единични и ивични фундаменти, фундаментни скари и общи фундаментни плочи.
(2) Наредбата не се отнася за проектиране на фундиране:
1. на хидротехнически съоръжения, мостове и атомни електроцентрали;
2. в химически заздравени почви и неустойчиви в геоложко отношение терени (карст, активни свлачища, райони с подземни разработки и др.).
(3) Нормите за плоско фундиране, дадени в приложение към тази наредба, може да се прилагат при посочените в ал. 2 случаи, доколкото не противоречат на изискванията на съответните норми за проектиране на фундирането в тези случаи.
Чл. 2
(1) Проектите за плоско фундиране се изработват при спазване на тази наредба и Нормите за плоско фундиране, дадени в приложение към наредбата, които са неразделна част от наредбата и са отпечатани заедно с наредбата в Бюлетина за строителство и архитектура (БСА), издание на Министерството на териториалното развитие и строителството.
(2) Проектите за плоско фундиране трябва да осигуряват:
1. експлоатационна годност и дълготрайност на строежите;
2. сигурност срещу повреди и разрушения, включително на съседни строежи;
3. опазване на околната среда.
Чл. 3
(1) При проектиране на плоско фундиране се прилага методът на граничните състояния, като се проверяват следните гранични състояния:
1. I група – на носеща способност и устойчивост;
2. II група – на деформации.
(2) Проверките за I група гранични състояния се извършват с изчислителните, а за II група – с нормативните стойности на почвените характеристики и натоварванията.
(3) Проверките за гранични състояния се извършват за най-неблагоприятните комбинации от натоварвания, почвени характеристики и експлоатационни или строителни условия, при които може да настъпи гранично състояние от I или II група.
Чл. 4
(1) Проектиране на плоско фундиране на сгради и съоръжения се извършва въз основа на инженерно-геоложки доклад за строежа.
(2) За случаите по чл. 8 на Нормите за проектиране на плоско фундиране се допуска инженерно-геоложкият доклад да се основава на инженерно-геоложки карти.
Чл. 5
(1) В Нормите за проектиране на плоско фундиране сградите и съоръженията се подразделят на категории, а почвите – на групи, независимо от категоризацията или класификацията им в други нормативни актове и стандарти.
(2) Комбинацията от категорията на сградата или съоръжението и групата на почвите в земната основа представлява геотехническата категория на обекта, въз основа на която се определят методът за изследване на почвите и методът за доказване невъзможността да бъдат достигнати гранични състояния.
Чл. 6
При проектиране на плоско фундиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони освен тези норми се спазват и изискванията на Нормите за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони.
Чл. 7
(1) Независимо от съчетанието на натоварване земната основа и фундаментите заедно с конструкцията на сградите и съоръженията като цяло се изследват за обща устойчивост в следните случаи:
1. когато са разположени върху наклонени терени (склонове), в близост до откоси, върху откоси или в близост до реки, канали, езера и морски бряг;
2. при фундиране в нееднородна или слаба земна основа;
3. при големи хоризонтални товари, изискващи наклоняване на основната плоскост на фундаментите.
(2) Инженерно-геоложките проучвания и изчисленията за обща устойчивост и носеща способност на наклонения терен се извършват въз основа на геотехническа експертиза. Проучванията трябва да изясняват първоначалното състояние на склона и очакваните изменения при строителството и експлоатацията.
Чл. 8
(1) Не се допуска строителство в наклонени терени, за които има данни, че са активни свлачища.
(2) За активните свлачища, когато застрашават сигурността на сгради, съоръжения и комуникации в прилежащи терени, при необходимост се разработват проекти за тяхното стабилизиране.
(3) Строителство в наклонени терени, за които има данни, че са условно стабилизирани (пасивни) свлачища, се допуска въз основа на подробни инженерно-геоложки проучвания за общата им устойчивост и съответна геотехническа експертиза. Преди да се изпълни основното строителство, се разработва и изпълнява проект с мероприятия за недопускане активизирането на нови свлачищни процеси.
(4) За активни свлачища се разработва проект за тяхното стабилизиране, а при пасивни свлачища се предвиждат мерки за недопускане на тяхното активизиране.
Чл. 9
При преустройство и надстрояване на сгради и съоръжения и/или при промяна на експлоатационните натоварвания преди проектирането се извършва техническа експертиза за общото състояние на обекта и за състоянието на носещата конструкция и фундаментите.
Чл. 10
(1) При фундиране в близост до съществуващи строежи се отчита възможното въздействие на новия строеж върху съществуващите.
(2) По-дълбоко фундиране на нова сграда или съоръжение в близост до съществуващи строежи, когато новото фундиране ги застрашава, се допуска след укрепване и/или усилване на съществуващите фундаменти (сгради) въз основа на геотехническа експертиза.
Чл. 11
Когато в случаите по чл. 9 и 10 се налага усилване на съществуващи фундаменти, проектът за усилването се изработва както за нов строеж.
Чл. 12
При проектиране на фундаменти и други подземни части на сгради и съоръжения, разположени под нивото на почвените води, и когато е възможно възникване на воден прорив, суфозия, размиване и др., в проекта се предвиждат необходимите мерки за защита на земната основа.
Чл. 13
При проектиране на земната основа на сгради и съоръжения с мокри технологични процеси в проекта се предвиждат мероприятия, за да не се допускат производствени води в земната основа.
Чл. 14
Когато се очаква възможно заливане на фундаментите или избените помещения, в проекта се предвиждат технически мероприятия срещу неблагоприятните последствия (кладенци, дренажи, хидроизолационни покрития и др.).
Чл. 15
В случаите на агресивни почвени, повърхностни или производствени води с проекта се предвиждат технически мероприятия за антикорозионна защита.
Чл. 16
В проектите се посочват стандартизационните документи и техническите спецификации, на които трябва да отговарят предвидените с проекта материали и изделия, свързани с надеждността на фундаментите и строителната конструкция на строежа.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1
Тази наредба се издава на основание чл. 201, ал. 1 на Закона за териториално и селищно устройство и отменя „Плоско фундиране. Правилник за проектиране“, отпечатан в БСА, кн. 1 – 2 от 1983 г.; изм., ДВ, бр. 6 от 1989 г., БСА, бр. 11 от 1988 г.
§ 2
Наредбата и нормите се прилагат за строежите, чието проектиране започва три месеца след обнародването на наредбата в „Държавен вестник“.
§ 3
Указания по прилагането на наредбата дава министърът на териториалното развитие и строителството. за измерване, извършван по реда на Наредба № 4 за одобряване на типа и държавна проверка на средствата за измерване (ДВ, бр. 19 от 1996 г.) и Наредба № 6 за единиците на величините и еталоните (ДВ, бр. 1 от 1995 г.), наричани по-нататък „Наредба № 4“ и „Наредба № 6“, са: 1. знаци за одобряване на типа; 2. знаци за проверка: знаци за годност, знаци за годност с дата на следваща проверка, знаци за негодност; 3. знак за еталон.“