Чл. 1
(1) С тази наредба се определят единните държавни изисквания, в съответствие с които следва да се организира подготовката на специалисти с висше образование, осигуряваща професионална квалификация „учител“.
(2) Висши училища, които не отговарят на държавните изисквания, определени с тази наредба, не могат да приемат студенти и да организират обучение за придобиване на професионална квалификация „учител“.
Чл. 2
Право да организират и провеждат подготовка на специалисти с висше образование, осигуряваща професионална квалификация „учител“, имат български висши училища, създадени по реда на Закона за висшето образование.
Чл. 3
Професионална квалификация „учител“ се придобива чрез обучение по специалностите от историко-филологическото, природонаучното и инженерно-педагогическото професионално направление и от професионално направление „Педагогика“, организирано в специализирани структурни звена на висшето училище.
Чл. 4
Професионална квалификация „учител“ може да се придобие в останалите специалности на висшето образование, като обучението се организира в специализирани структурни звена на висшето училище по една от следните форми:
1. паралелно с подготовката по основната специалност;
2. след дипломирането по основната специалност.
Чл. 5
Обучението включва единен образователен минимум за теоретична и практическа подготовка.
Чл. 6
Теоретичната подготовка се осъществява чрез задължителни, задължително избираеми и свободно избираеми учебни дисциплини.
Чл. 7
(1) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум са:
1. Педагогика (Теория на възпитанието и дидактика) – 60 учебни часа;
2. Психология (обща, възрастова и педагогическа) – 60 учебни часа;
3. Аудио-визуални и информационни технологии в обучението – 60 учебни часа;
4. Методика на обучението – 120 учебни часа.
(2) Лекционните курсове на не по-малко от половината задължителни учебни дисциплини се провеждат от хабилитирани в съответната научна област преподаватели на основен трудов договор във висшето училище.
Чл. 8
(1) Задължително избираемите учебни дисциплини с хорариум не по-малък от 20 учебни часа за всяка се разпределят в две групи, както следва:
1. първа група – училищна хигиена и здравно възпитание; психология на общуването; педагогическа диагностика; проблеми на девиантното поведение и психотерапевтични методи;
2. втора група – училищно законодателство, администрация и икономика на образованието; педагогическа социология; педагогическа етика; училищно и професионално ориентиране; педагогическа риторика и религия и възпитание.
(2) Обучаващите се задължително избират по една учебна дисциплина от посочените групи в ал. 1.
Чл. 9
Практическата подготовка се осъществява чрез следните форми и в следния минимален хорариум:
1. хоспетиране – 60 часа;
2. текуща учебна практика – 60 часа;
3. стажантска практика – 100 часа.
Чл. 10
„Хоспетиране“ е наблюдение на уроци и други форми на процеса на обучение и възпитание в системата на народната просвета.
Чл. 11
Текущата учебна практика е свързана с участие в организирането на учебно-възпитателния процес под непосредственото ръководство на преподавател от висшето училище.
Чл. 12
Стажантската практика е самостоятелно участие на студентите в учебно-възпитателния процес под ръководството на учител и преподавател от висшето училище.
Чл. 13
Практическата подготовка се организира от висшите училища чрез договаряне с държавно или общинско училище или детска градина.
Чл. 14
Обучението по специалностите, определени в чл. 3 и чл. 4, т. 1, се осъществява по учебния план на всяка от тях, който включва и предвидения в чл. 7, 8 и 9 единен образователен минимум.
Чл. 15
Обучението по специалностите, определени в чл. 4, т. 2, осигурява предвидения в чл. 7, 8 и 9 единен образователен минимум и е с продължителност една учебна година.
Чл. 16
(1) Обучението за придобиване на професионална квалификация „учител“ задължително завършва с държавен теоретичен изпит по психологически, педагогически и методически науки и държавен практически изпит.
(2) По решение на висшето училище вместо държавен теоретичен изпит може да се провежда защита на дипломна работа.
Чл. 17
(1) Всеки държавен изпит се полага пред тричленна държавна изпитна комисия, чийто състав се определя със заповед на ректора.
(2) В състава на комисията за провеждане на държавния практически изпит задължително се включва и упълномощено от министъра на образованието, младежта и науката лице от системата на народната просвета.
Чл. 18
Професионалната квалификация „учител“ се удостоверява:
1. с диплома за висше образование;
2. със свидетелство – за специалностите, определени в чл. 4, т. 2.
Чл. 19
Министърът на образованието, младежта и науката определя изискванията за заемане на педагогическите длъжности с оглед на придобитото образование, специалности и професионална квалификация.
Допълнителна разпоредба
§ 1
Професионалната квалификация „учител“ се придобива и в полувисшите педагогически институти по специалностите от професионално направление „Педагогика“ при спазване разпоредбите на тази наредба.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2
Висши и полувисши училища, приели студенти преди влизане в сила на тази наредба, могат да продължат обучението им при условие, че осигурят спазването на изискванията по чл. 16 и 17.
§ 3
Тази наредба се издава на основание чл. 13, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 14, ал. 1 от Закона за академична автономия на висшите учебни заведения и на чл. 2 от Постановление № 152 на Министерския съвет от 1994 г. за определяне на реда за разработване и приемане на единни държавни изисквания за признаване на висше образование (обн., ДВ, бр. 66 от 1994 г.; изм., бр. 3 от 1995 г.).
39588
МИНИСТЕРСТВА
И ДРУГИ ВЕДОМСТВА
МИНИСТЕРСТВО
НА ПРАВОСЪДИЕТО
ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ
към Европейската конвенция за екстрадиция
(Ратифициран със закон, приет от 36-о Народно събрание на 27 април 1994 г. – ДВ, бр. 39 от 1994 г. Влязъл в сила за Република България на 15 септември 1994 г.)
Държавите – членки на Съвета на Европа, подписали този протокол,
имайки предвид разпоредбите на Европейската конвенция за екстрадиция, открита за подписване в Париж на 13 декември 1957 г. (наричана по-долу „конвенцията“), и по-специално чл. 3 и 9 от нея,
считайки, че е желателно допълването на тези разпоредби с цел подобряване защитата на човешката общност и личността,
се споразумяха за следното:
Раздел 1. Член 1 За прилагането на чл. 3 на тази конвенция към политическите престъпления не спадат: а) престъпленията срещу човечеството, определени в конвенцията за преследване и наказване на престъпленията по геноцида, приета на 9 декември 1948 г. от Общото събрание на ООН; b) нарушенията, посочени в чл. 50 на Женевската конвенция за подобряване участта на ранените и болните в действащите въоръжени сили от 1949 г., чл. 51 на Женевската конвенция за подобряване участта на ранените, болните и претърпелите корабокрушение от състава на морските въоръжени сили от 1949 г., чл. 130 от Женевската конвенция за третирането на военнопленниците от 1949 г. и чл. 147 от Женевската конвенция относно закрила на цивилни лица във време на война от 1949 г.; c) всяко подобно нарушение на действащите в момента на влизане в сила на този протокол военни закони и на военната практика, съществуваща по това време, което не е включено в горепосочените разпоредби на Женевските конвенции.
Раздел 2. Член 2 Член 9 на конвенцията е допълнен от следния текст, като оригиналният чл. 9 на конвенцията става ал. 1 и долупосочените разпоредби стават ал. 2, 3 и 4: „2. Екстрадиция на лице, срещу което е издадена окончателна присъда в трета държава, договаряща страна по конвенцията, за престъпление или престъпления, заради които е представено искането, няма да бъде разрешена:
Раздел 3. Член 3 1. Този протокол е открит за подписване от държавите – членки на Съвета на Европа, подписали конвенцията. Той подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване. Документите за ратификация, приемане или утвърждаване се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа. 2. Протоколът влиза в сила 90 дни след датата на депозиране на третия документ за ратификация, приемане или утвърждаване. 3. По отношение на подписала държава, която ратифицира, приеме или утвърди протокола впоследствие, той влиза в сила 90 дни след датата на депозиране на документа ѝ за ратификация, приемане или утвърждаване. 4. Държава – членка на Съвета на Европа, не може да ратифицира, приеме или утвърди този протокол, без да е ратифицирала едновременно или предварително конвенцията. Член 4 1. Всяка присъединила се към конвенцията държава може да се присъедини към този протокол след влизането му в сила. 2. Това присъединяване се извършва чрез депозиране на документ за присъединяване при Генералния секретар на Съвета на Европа, който влиза в сила 90 дни след датата на депозиране. Член 5 1. Всяка държава може при подписване или при депозиране на документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване да уточни територията или териториите за прилагане на този протокол. 2. Всяка държава може при депозиране на документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване или във всеки следващ момент чрез декларация до Генералния секретар на Съвета на Европа да разшири прилагането на този протокол за всяка друга уточнена в декларацията територия или територии, за чиито международни отношения тя отговаря или е упълномощена да поема задължения. 3. Всяка декларация, направена съгласно ал. 2, може да бъде оттеглена по отношение на всяка посочена в тази декларация територия съгласно процедурата по чл. 8 на този протокол. Член 6 1. Всяка държава може при подписване или при депозиране на документа си за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване да декларира, че не приема първи или втори раздел. 2. Всяка договаряща страна може да оттегли направена от нея декларация съгласно ал. 1 чрез декларация до Генералния секретар на Съвета на Европа, която влиза в сила от датата на нейното получаване. 3. Не могат да се формулират резерви по разпоредбите на този протокол. Член 7 Европейският комитет по проблемите на престъпността при Съвета на Европа получава информация за прилагането на този протокол и прави необходимото за улесняване на добронамереното разрешаване на всяко затруднение, което би възникнало при неговото изпълнение. Член 8 1. Всяка договаряща страна може, доколкото е заинтересована, да денонсира този протокол чрез уведомление до Генералния секретар на Съвета на Европа. 2. Това денонсиране влиза в сила шест месеца след датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар. 3. Денонсирането на конвенцията предизвиква автоматично денонсирането на този протокол. Член 9 Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите – членки на Съвета на Европа, и всяка присъединила се към конвенцията държава за: всяко подписване; всяко депозиране на документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване; всяка дата на влизане в сила на този протокол съгласно чл. 3 от него; всяка декларация, получена в приложение на разпоредбите на чл. 5, и всяко оттегляне на такава декларация; всяка декларация, направена в приложение на разпоредбите на чл. 6, ал. 1; оттеглянето на всяка декларация, направено в приложение на разпоредбите на чл. 6, ал. 2; всяко уведомление, получено в приложение на разпоредбите на чл. 8, и датата на влизане в сила на денонсирането. В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол. Съставен в Страсбург на 15 октомври 1975 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа ще изпрати заверени копия до всяка от подписалите и присъединили се държави. 38556 ВТОРИ ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ (Ратифициран със закон, приет от 36-о Народно събрание на 27 април 1994 г. – ДВ, бр. 39 от 1994 г. Влязъл в сила за Република България на 15 септември 1994 г.) Страните – членки на Съвета на Европа, подписали този протокол, желаейки да улеснят прилагането на Европейската конвенция за екстрадиция, открита за подписване в Париж на 13 декември 1957 г. (наричана по-долу „конвенцията“), в областта на данъчните престъпления, считайки също, че е желателно конвенцията да се допълни в някои други отношения, се споразумяха за следното:
Раздел 1. Член 1 Член 2, ал. 2 от конвенцията се допълва със следната разпоредба: „Това право ще се прилага и за престъпления, наказуеми само с парични санкции.“
Раздел 2. Член 2 Член 5 от конвенцията се заменя със следните разпоредби: „Член 5
Раздел 3. Член 3 Конвенцията се допълва със следните разпоредби: „Задочни съдебни решения
Раздел 4. Член 4 Конвенцията се допълва със следните разпоредби: „Амнистия
Раздел 5. Член 5 Член 12, ал. 1 от конвенцията се заменя със следните разпоредби: „1. Искането се отправя в писмена форма и се адресира от Министерството на правосъдието на молещата страна до Министерството на правосъдието на замолената страна; независимо от това се допуска дипломатическият път. Други начини могат да се договарят чрез пряко споразумение между две или повече страни.“
Раздел 6. Член 6 1. Този протокол е открит за подписване от държавите – членки на Съвета на Европа, които са подписали конвенцията. Протоколът подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване. Документите за ратификация, приемане или утвърждаване се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа. 2. Протоколът влиза в сила 90 дни след датата на депозиране на третия документ за ратификация, приемане или утвърждаване. 3. За всяка подписала протокола държава, която го ратифицира, приеме или утвърди впоследствие, същият влиза в сила 90 дни след датата на депозиране на документа за ратификация, приемане или утвърждаване. 4. Държава – членка на Съвета на Европа, не може да ратифицира, приеме или утвърди този протокол, без да е ратифицирала едновременно или предварително конвенцията. Член 7 1. Всяка държава, която се е присъединила към конвенцията, може да се присъедини към този протокол след неговото влизане в сила. 2. Това присъединяване се извършва чрез депозирането при Генералния секретар на Съвета на Европа на документа за присъединяване, който влиза в сила 90 дни след датата на депозирането му. Член 8 1. Всяка страна може по време на подписването или при депозиране на документа си за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване да определи територията или териториите, за които се прилага този протокол. 2. Всяка държава може при депозирането на документа си за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване или на всяка следваща дата чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири прилагането на този протокол за всяка друга определена в декларацията територия или територии, за чиито международни отношения тя отговаря или е упълномощена да поема задължения. 3. Всяка декларация, направена съгласно предходната алинея, може да бъде оттеглена по отношение на всяка посочена в тази декларация територия чрез уведомление до Генералния секретар на Съвета на Европа. Оттеглянето влиза в сила шест месеца след датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар на Съвета на Европа. Член 9 1. Формулираните от дадена държава резерви по разпоредба от конвенцията се прилагат също по отношение на този протокол, освен ако тази държава не декларира противоположно намерение при подписването или депозирането на документа си за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване. 2. Всяка държава може при подписването или депозирането на документа си за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване да декларира, че си запазва правото да: a) не приеме раздел I; b) не приеме раздел II или да го приеме само по отношение на някои престъпления или категории престъпления, посочени в чл. 2; c) не приеме раздел III или да приеме само ал. 1 на чл. 3; d) не приеме раздел IV; e) не приеме раздел V. 3. Всяка договаряща страна, формулирала резерва съгласна предходната алинея, може да я оттегли чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, която влиза в сила от датата на получаването ѝ. 4. Договарящата страна, която е приложила по отношение на този протокол резерва, формулирана по разпоредба от конвенцията, или която е формулирала резерва по разпоредба на този протокол, не може да изисква прилагането на тази разпоредба от друга договаряща страна; независимо от това тя може, ако резервата е частична или съдържаща условие, да изисква прилагането на тази разпоредба, доколкото самата тя я е приела. 5. Не могат да бъдат формулирани други резерви по разпоредбите на този протокол. Член 10 Европейският комитет по проблемите на престъпността при Съвета на Европа получава информация за прилагането на този протокол и предприема необходимото за улесняване на добронамереното уреждане на всяка трудност, която би възникнала при неговото изпълнение. Член 11 1. Всяка договаряща страна може, доколкото е заинтересована, да денонсира този протокол чрез уведомление до Генералния секретар на Съвета на Европа. 2. Това денонсиране влиза в сила шест месеца след получаването на уведомлението от Генералния секретар. 3. Денонсирането на конвенцията предизвиква автоматично денонсирането на този протокол. Член 12 Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите – членки на Съвета на Европа, както и всяка страна, присъединила се към конвенцията, за: a) всяко подписване на този протокол; b) депозирането на всеки документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване; c) всяка дата на влизане в сила на този протокол в съответствие с чл. 6 и 7; d) всяка декларация, получена в съответствие с разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и 3; e) всяка декларация, получена в съответствие с разпоредбите на чл. 9, ал. 1; f) всяка резерва, формулирана в съответствие с разпоредбите на чл. 9, ал. 2; g) оттеглянето на всяка резерва, направено в съответствие с разпоредбите на чл. 9, ал. 3; h) всяко уведомление, получено в съответствие с разпоредбите на чл. 11, както и датата на влизане в сила на денонсирането. В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол. Съставен в Страсбург на 17 март 1978 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа ще изпрати заверени копия от тях до всяка от подписалите и присъединили се държави.