Закон за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ)

Чл. 1

С този закон се уреждат създаването на административно-териториални и териториални единици в Република България, както и извършването на административно-териториални промени.

(2) Съставни административно-териториални единици са областите и общините.

Чл. 2

(1) Административно-териториални единици са областите и общините.

(2) Съставни административно-териториални единици в общините са кметствата и районите.

(3) Областта, общината и кметството имат територия, граници, население, наименование и административен център, а районът – територия, граници, население и наименование.

Чл. 3

(1) Териториални единици са населените места и селищните образувания.

(2) Населено място е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура.

(3) Населените места се делят на градове и села и подлежат на регистрация в Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици.

(4) Селищните образувания са територии извън строителните граници на населените места, устроени за осъществяване на специфични функции, които са определени със строителни граници, но нямат постоянно живеещо население.

(5) Населеното място и селищното образувание имат територия, граници и наименование.

Чл. 4

(1) Областта се състои от една или повече съседни общини.

(2) Територия на областта е територията на включените в нея общини.

(3) Наименование на областта е наименованието на населеното място – неин административен център.

Чл. 5

При създаването на области се отчита:

1. физико-географската обособеност на територията;

2. наличието на град – традиционен културен и стопански център с изградена социална и техническа инфраструктура и транспортна достъпност до него от населените места на областта.

Чл. 6

(1) Територията на Република България се разделя на 28 области.

(2) Границите и административните центрове на областите се утвърждават с указ на президента по предложение на Министерския съвет.

Чл. 7

(1) Общината се състои от едно или повече съседни населени места.

(2) Територия на общината е територията на включените в нея населени места.

(3) Наименование на общината е наименованието на населеното място – неин административен център.

Чл. 8

(1) Условията за създаване на нова община са:

1. наличие на население над 6000 души общо в населените места, които ще бъдат включени в общината;

2. наличие на населено място – традиционен обединяващ център с изградена социална и техническа инфраструктура, осигуряваща обслужването на населението;

3. включване на всички съседни населени места, за които не съществуват условия за създаване на отделна община или които не могат да се присъединят към друга съседна община;

4. максимална пътно-транспортна отдалеченост на населените места от центъра на общината не повече от 40 км.

5. доказана възможност за финансиране на разходите на новосъздаващата се община със собствени приходи в размер не по-малко от половината от средния за общините, предвиден в утвърдения за съответната година републикански бюджет.

(2) Условията на ал. 1 важат и за общината, от която се отделят населените места.

(3) В случаите, когато географски, стопански, комуникационни, исторически и други причини правят невъзможно изпълнението на някои от условията по ал. 1, Министерският съвет може да вземе решение за създаване на нова община по реда на чл. 9.

Чл. 9

(1) Редът за създаване на община е:

1. искане за създаване на община от едно или няколко населени места, изразено чрез подписка от най-малко 25 на сто от избирателите на тези населени места до съответния общински съвет. Искането се придружава със становища на кметовете на населените места за наличие на условията по чл. 8, ал. 1;

2. общинският съвет в едномесечен срок установява наличието на условията по чл. 8 и се произнася с мотивирано решение, което изпраща на областния управител;

3. областният управител в едномесечен срок проверява законосъобразността на искането и ако са спазени изискванията на закона, предлага на общинския съвет да вземе решение за провеждане на общ референдум в населените места които следва да формират новата община, в съответствие с изискванията на чл. 7 и 8.;

4. референдумът се провежда при условия и по ред, определени със закон;

5. при положителен вот на избирателите областният управител в двуседмичен срок внася писмен доклад в Министерския съвет;

6. Министерският съвет приема решение след писмено становище на министъра на териториалното развитие и строителството;

7. решението на Министерския съвет за създаване на нова община се изпраща на президента на Република България за утвърждаване.

(2) Инициатива за създаване на нова община имат съответният общински съвет при спазване на процедурата по ал. 1, т. 3, 4, 5, 6 и 7, областният управител или Министерският съвет при спазване на процедурата по ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7.

(3) В случаите, когато резултатите от референдума по ал. 1, т. 4 в едно или повече населени места правят невъзможно образуването на новата община, поради неспазване на изискването на чл. 7, ал. 1 или някои от условията на чл. 8, ал. 1, Министерският съвет може да вземе решение за нейното създаване, като включи и тези населени места в нейните граници при следните условия:

1. за създаване на новата община са гласували положително повече от половината избиратели от всички населени места, в които референдумът е проведен;

2. положително становище на областния управител в доклада по ал. 1, т. 5;

3. положително становище на министъра на регионалното развитие и благоустройството по ал. 1, т. 6

Чл. 10

(1) В столицата и в градовете с население над 300 000 души се създават райони.

(2) Райони могат да се създават и в градовете с население над 100 000 души по решение на общинския съвет.

Чл. 11

(1) Територията на района е част от територията, включена в строителните и землищните граници на града.

(2) Наименованието на района се определя с акта за създаването.

Чл. 12

Условията за създаване на райони в големите градове са:

1. наличие на население над 25 000 души в съответния район;

2. възможност за райониране на територията на съответните градове съобразно действащите им общи градоустройствени планове и в съответствие с трайни природо-географски или инфраструктурни делители;

3. наличие на изградена инфраструктура с районно значение за задоволяване на административни, социални и санитарно-хигиенни потребности.

Чл. 13

(1) Редът за създаване на район е:

1. общинският съвет по предложение на кмета на общината обсъжда проект за деление на града на райони и приема решение;

2. решението по т. 1 се изпраща за обнародване в „Държавен вестник“ чрез областния управител, който се произнася по законосъобразността му в 14-дневен срок от датата на получаването му;

3. решението по т. 1 влиза в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник“.

(2) Териториалното деление на столичната община и на градовете с население над 300 000 души се извършва със закон.

Чл. 14

(1) Кметство може да се създаде на територията на общината с решение на общинския съвет.

(2) Кметството се състои от едно или повече съседни населени места.

Чл. 15

(1) Територия на кметството е територията на включените в него населени места.

(2) Наименование на кметството е наименованието на населеното място – негов административен център.

Чл. 16

Условията за създаване на кметство са:

1. наличие на население над 350 души общо в населените места, образуващи кметството;

2. възможност за изпълнение на предоставени от общината функции.

Чл. 17

(1) Редът за създаване на кметство е:

1. искане, подписано най-малко от 25 на сто от избирателите в заинтересуваните населени места, до общинския съвет, в което се посочват мотивите и възможностите за изпълнение на условията за създаване на кметство;

2. в едномесечен срок общинският съвет разглежда искането и приема решение за допитване до населението от заинтересуваните населени места;

3. при положителен вот от допитването общинският съвет взема решение за създаване на кметство;

4. решението по т. 3 се изпраща за обнародване в „Държавен вестник“ чрез областния управител, който се произнася по законосъобразността му в 14-дневен срок от датата на получаването му;

5. решението за създаване на кметство влиза в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник“.

(2) Общинският съвет може да вземе решение за допитване до населението чрез референдум или подписка на населението за създаване на кметство, без да е спазено изискването на ал. 1, т. 1 при наличие на условията по чл. 16.

(3) В 7-дневен срок от влизане в сила на решението по ал. 1, т. 5 областният управител го изпраща на Централната избирателна комисия.

Чл. 18

(1) Територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището.

(2) Наименованието на населеното място се определя с указ на президента на Република България.

Чл. 19

(1) Нови населени места се създават в землищата на съществуващи населени места.

(2) Условията за създаване на ново населено място са:

1. трайно заселване на население в съществуващо селищно образувание в определена с устройствен план територия или възникнала потребност от заселване в нея

2.

3. наличие на постоянно живеещо население и на изградена социална инфраструктура.

Чл. 20

Редът за създаване на ново населено място е:

1. искане, подписано най-малко от 25 на сто от избирателите или от кмета на общината до общинския съвет, за създаване на ново населено място;

2. общинският съвет в двумесечен срок обсъжда направеното искане и изпраща своето решение на областния управител Областният управител в едномесечен срок внася в Министерския съвет мотивирано предложение за създаване на ново населено място;

3. решението на Министерския съвет за създаване на ново населено място и указът на президента на Република България за определяне на наименованието му се обнародват в „Държавен вестник“.

Чл. 21

(1) Възстановяване на заличени населени места се допуска при следните условия:

1. причините, поради които са заличени, са отпаднали;

2. ограничената в строителни граници територия и изградените сградни фондове и съоръжения са запазени;

3. трайно живеят повече от 50 души.

(2) Възстановяването на населени места се извършва по реда на чл. 20, като искането се подписва най-малко от 25 души.

Чл. 22

(1) Територията на селищното образувание се определя от неговите строителни граници. Селищното образувание е разположено на територията на едно или повече населени места и няма самостоятелно землище.

(2) Наименованието на селищното образувание се определя с акта за неговото образуване.

Чл. 23

Селищните образувания са с национално и местно значение. Министерският съвет определя селищните образувания с национално значение.

Чл. 24

Условията за създаване на ново селищно образувание са:

1. необходимост от задоволяване на възникнали курортни или промишлени нужди с местно или национално значение;

2. наличие на устройствен план или определени строителни граници на селищното образувание.

Чл. 25

Редът за създаване на ново селищно образувание е:

1. за селищните образувания с местно значение – с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината;

2. за селищните образувания с национално значение – с решение на Министерския съвет след съгласуване със съответния общински съвет;

3. решенията по т. 1 и 2 влизат в сила след обнародването им в „Държавен вестник“.

Чл. 26

(1) Промяна на границите на областта може да се извършва само по границите на съществуващи общини. Промяната се утвърждава с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет.

(2) Промяна на административния център и на наименованието на областта се утвърждава с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет.

Чл. 27

(1) Промяна, водеща до закриването на община поради разделяне, се извършва при спазване на условията по чл. 8 за всяка една от новосъздаваните общини и по реда на чл. 9 за тяхното създаване.

(2) Министерският съвет може да вземе решение за разделяне на съществуваща община на две или повече общини след провеждане на процедурата по чл. 9, ал. 2 на територията на поне една от бъдещите общини, когато са налице условията на чл. 8.

(3) При промяна, водеща до закриване на община поради сливане, предвидените процедури в чл. 9, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 се извършват поотделно за всяка засегната община.

(4) Инициатива за извършване на промени по ал. 1, 2 и 3 има населението, изразена чрез подписка, общинските съвети и Министерският съвет, при спазване на процедурите, предвидени в чл. 9 или чл. 28.

Чл. 28

(1) Промяна на границите на община, поради отделяне на населено място и присъединяването му към съседна община, с която има обща граница, се извършва след провеждане на местен референдум по следния ред:

1. искане за провеждане на референдум за отделяне на населеното място от съответната община и присъединяването му към съседна община, изразено чрез подписка от най-малко 25 на сто от избирателите на населеното място до съответния общински съвет. Искането се придружава с аргументирано становище на кмета на населеното място, което се изпраща на заинтересованите общински съвети;

2. общинските съвети в едномесечен срок се произнасят задължително с мотивирано решение относно исканата промяна и го изпращат на областния управител;

3. областният управител в двуседмичен срок проверява законосъобразността на искането и на решенията на общинските съвети;

4. при положително решение на общинския съвет на приемащата община, областният управител в двуседмичен срок предлага на общинския съвет на общината, от чиято територия се иска отделянето, да приеме решение за произвеждане на референдум в съответното населено място;

5. референдумът се произвежда при условия и ред, определени със закон;

6. при положителен вот на избирателите, областният управител в едномесечен срок внася писмен доклад в Министерския съвет относно исканата промяна;

7. Министерският съвет приема решение, с което предлага на президента на Република България да утвърди исканата промяна.

(2) В случаи, свързани с осигуряването на по-благоприятна среда за задоволяване на ежедневни потребности на населението от здравни, социални, културни, търговски, транспортни, финансови, съдебни и други услуги, едно или няколко населени места могат да се отделят от една община и да се присъединят към друга съседна община, намираща се на територията на друга област, след решение на Министерския съвет, прието по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и областните управители на двете области при спазване процедурата по ал. 1.

Чл. 29

Промяна на административния център и на наименование на община се извършват при наличие на условията на чл. 8, ал. 1, т. 2 по следния ред:

1. общинският съвет на основата на положителен вот от произведен общ референдум на територията на общината в едномесечен срок изпраща чрез областния управител до Министерския съвет предложение за промяна;

2. Министерският съвет приема решение, с което предлага на президента на Република България да утвърди промяната.

Чл. 30

Промяна, свързана със закриване на райони, както и промяна на границите им, се извършва при условията и по реда за тяхното създаване.

Чл. 31

(1) Промяна, свързана със закриване на кметство, както и промяна на границите или на административния център на кметство, се извършва с решение на общинския съвет при условията и по реда за създаването му.

(2) Решението на общинския съвет по ал. 1 се изпраща за обнародване в „Държавен вестник“ чрез областния управител, който се произнася по неговата законосъобразност в 7-дневен срок от датата на получаването му.

(3) Решението по ал. 1 влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник

Чл. 32

(1) Промяна, водеща до закриване на населено място и селищно образувание, се извършва по реда на чл. 20 или 25 при отпадане на условията по чл. 19, ал. 2, т. 1 или чл. 24, т. 1.

(2) Промяна, свързана с отделянето на части от населено място и обособяването им в ново населено място, се извършва при условията и по реда за създаване на ново населено място.

(3) Промяна, свързана с отделянето на части от населено място и присъединяването им към друго населено място, се извършва по реда на чл. 20.

(4) Промяна, свързана с присъединяването на едно населено място към друго, се извършва по реда на чл. 20. Ако населеното място, което се присъединява към друго населено място, е едновременно и кметство, то след приключване на процедурата по чл. 20 общинският съвет взема решение за закриване на кметството. Решението се обнародва в „Държавен вестник“ чрез областния управител

(5) Промяна, свързана със закриване на населено място поради строителство на големи стопански обекти (язовири, летищни комплекси, промишлени комплекси и други) се извършва с указ на президента по предложение на Министерския съвет. В случаите на остатъчни части от землища на заличени населени места след одобряване на регулационния план на обекта съответният общински съвет приема мотивирано решение за присъединяване на тези части към съседните им землища.

Чл. 33

(1) За обявяване на село за град е необходимо то да има население над 3500 души и изградена социална и техническа инфраструктура.

(2) Редът за извършване на промяната е:

1. по предложение на кмета на кметството или на кмета на общината общинският съвет в двумесечен срок приема решение за извършване на промяната и го изпраща на областния управител;

2. областният управител в двуседмичен срок изпраща решението на общинския съвет заедно със свое становище в Министерския съвет;

3. решението на Министерския съвет за промяна влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Чл. 34

Промяна на наименование на населено място се извършва по следния ред:

1. общинският съвет на основата на положителен вот от допитване до населението в двумесечен срок приема решение, което чрез областния управител изпраща до Министерския съвет;

2. Министерският съвет приема решение, с което предлага на президента на Република България да извърши промяната.

Чл. 35

(1) Промяна на наименование на селищно образувание с национално значение се извършва с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет.

(2) Промяна на наименование на селищно образувание с местно значение се извършва с решение на общинския съвет, като решението влиза в сила след обнародването му в „Държавен вестник“.

(3) Селищно образувание може да получи статут на населено място при условията на чл. 19 и по реда на чл. 20.

Чл. 36

(1) Общините, районите, кметствата и населените места се категоризират по критерии и показатели, определени от Министерския съвет.

(2) Категоризацията се извършва със заповед на министъра на териториалното развитие и строителството, която се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 37

(1) Националният статистически институт съгласувано с Министерството на териториалното развитие и строителството поддържа Единен класификатор на административно-териториалните и териториалните единици.

(2) Националният статистически институт, съгласувано с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на земеделието и продоволствието, поддържа национален регистър на населените места. Всяко от посочените ведомства предоставя безвъзмездно необходимата за поддържането на този регистър информация.

(3) Съдържанието на класификатора и регистъра по предходните алинеи, както и съдържащите се в тях критерии и показатели, се утвърждават от Министерския съвет по предложение на Националния статистически институт и заинтересованите ведомства.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Сливане“ е административно-териториална промяна, изразяваща се в обединяването на единиците по чл. 2 или 3, при което се създава нова единица от същия вид, а съществуващите се закриват.

2. „Разделяне“ е административно-териториална промяна, изразяваща се в създаване на две или повече единици по чл. 2 или 3 от една единица от същия вид, която се закрива.

3. „Присъединяване“ е административно-териториална промяна, при която единица по чл. 2 или 3 се включва към съществуващата единица, като присъединяващата се единица се заличава.

4. „Отделяне“ е административно-териториална промяна, при която част от съществуващата единица по чл. 2 или 3 се обособява в нова единица от същия вид, като съществуващата се запазва.

5. „Закриване“ е последица от извършване на сливане или разделяне на единиците по чл. 2 или 3 и представляваща основание за тяхното заличаване от Единния класификатор по чл. 37.

7. Не се допуска извършването на административно-териториални промени в единиците по чл. 2 и 3 от закона в случаите, когато с тези промени се нарушават условията за създаването им;

8. „Землище“ е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Границите на землището се идентифицират и определят по ред, определен със закон.

§ 2

Нови процедури за промени в административно-териториалното устройство, извършени по реда на този закон, могат да се проведат повторно не по-рано от две години.

§ 3

Избори за кметове на кметства и на райони съветници се произвеждат едновременно с изборите за кметове на общини и общински съветници само в тези кметства, които са създадени към датата на обнародване на указа на президента на Република България за насрочване на местните избори.

§ 4

(1) При създаване на нова община или кметство изборите за общински съветници и кметове се произвеждат в 4-месечен срок от обнародването в „Държавен вестник“ на указа на президента на републиката за създаване на новата община, съответно на решението на общинския съвет за създаване на новото кметство. Общините, районите и кметствата, от чиито територии се създават нови единици от съответния вид, запазват своето съществуване и избори за местни органи в тях не се произвеждат до края на текущия мандат.

(2) Когато в общините и кметствата след извършване на административно-териториални промени от съответен вид се стигне до намаляване на тяхната територия над 50 на сто или на населението им с над 30 на сто спрямо първоначалната им територия и население, в тях се произвеждат нови избори за местни органи на властта в сроковете по ал. 1.

§ 5

(отменен)

Издръжката на общинския съвет и на общинската администрация на новосъздадени общини до края на текущата финансова година се осигурява от бюджета на общината или общините, в чийто състав са били населените места до извършване на промяната.

§ 6

Районирането на териториалните структурни звена и служби на министерствата и ведомствата не може да нарушава границите на административно-териториалните единици, освен ако това не е предвидено със закон.

§ 7

(1) Съществуващите при влизането в сила на този закон, общини, населени места и селищни образувания запазват статута си. Столичната община в административно-териториалните си граници запазва статута си и на област.

(2) Населените места с население над 100 души, в които при влизане в сила на този закон има избрани кметове, придобиват статут на кметства.

(3) Съществуващите при влизането в сила на този закон населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

§ 8

(отменен)

Министерският съвет в срок една година от влизане в сила на този закон да приведе съществуващото райониране на службите на министерствата и ведомствата в съответствие с изискванията на § 6.

§ 9

Разпоредбите на чл. 9 за създаване на нови общини се прилагат от 1 януари 1997 г.

§ 10

В Закона за териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 29 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1974 г., бр. 3 и 102 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 3 от 1980 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 14 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г.; попр., бр. 32 от 1990 г.; изм., бр. 15 от 1991 г.) чл. 34, ал. 2 се отменя.

§ 11

Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

§ 12

Навсякъде в закона думите „министъра на териториалното развитие и строителството“ и „Министерството на териториалното развитие и строителството“ се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството“ и „Министерството на регионалното развитие и благоустройството“.