(1) Инвестиционният посредник е длъжен да отдели своите ценни книжа и парични средства от тези на своите клиенти. Инвестиционният посредник не отговаря пред кредиторите си с ценните книжа и паричните средства на своите клиенти както и с ценни книжа, които са базови спрямо издадени от него български депозитарни разписки.
(2) Банката, в която се съхраняват паричните средства на клиентите на инвестиционния посредник, може да е свързано лице с инвестиционния посредник само ако клиентите са дали писмено съгласие за това. Инвестиционният посредник – банка, може да съхранява при себе си паричните средства на своите клиенти. Паричните средства на клиентите на инвестиционния посредник не могат да бъдат запорирани за задължения на инвестиционния посредник.
(3) Издадени от инвестиционния посредник ценни книжа, които се притежават от негови клиенти, могат да бъдат регистрирани по клиентски подсметки към сметката на инвестиционния посредник в Централния депозитар.
(4) Инвестиционният посредник редовно уведомява клиентите си за наличностите и операциите по сметките за парични средства и за ценни книжа, които държи за тяхна сметка, и за условията на договорите за тяхното съхраняване.
(5) Освен в случаите, определени с наредба, инвестиционният посредник няма право да използва:
1. за своя сметка паричните средства и ценните книжа на своите клиенти;
2. за сметка на свой клиент парични средства или ценни книжа на други клиенти;
3. за сметка на клиент свои парични средства или ценни книжа.