(1) Комисията си сътрудничи и обменя информация със съответните компетентни органи на другите държави членки, когато това е необходимо за осъществяването на нейните правомощия по този раздел, и им оказва съдействие с оглед упражняването на техните функции.
(2) Когато искане на Комисията за сътрудничество по ал. 1 бъде отхвърлено или когато по такова искане не са предприети своевременно действия, Комисията може да уведоми ЕОЦКП с оглед осигуряване на съдействие в съответствие с Регламент (ЕС) № 1095/2010.
(3) Когато Република България е приемаща държава по смисъла на чл. 100к, ал. 2, т. 2 и Комисията установи, че публично дружество, акционер или притежател на други финансови инструменти или лицето по чл. 146 нарушава закона и актовете по прилагането му, тя уведомява за това компетентния орган на държавата членка по произход по смисъла на чл. 100к, ал. 2, т. 1 и ЕОЦКП.
(4) Ако въпреки приложените от компетентния орган на държавата членка по произход по смисъла на чл. 100к, ал. 2, т. 1 мерки или поради това, че тези мерки са се оказали неподходящи, публичното дружество, акционерът, притежателят на други финансови инструменти или лицето по чл. 146 продължава да извършва нарушения на този закон и на актовете по прилагането му, Комисията може, след като уведоми компетентния орган на държавата членка по произход по смисъла на чл. 100к, ал. 2, т. 1, да предприеме необходимите мерки за защита на инвеститорите. Комисията уведомява Европейската комисия и ЕОЦКП за предприетите мерки в 7-дневен срок от прилагането им.
(5) Когато Комисията бъде уведомена от съответния компетентен орган на приемащата държава по смисъла на чл. 100к, ал. 2, т. 2 относно публично дружество, акционер, притежател на други финансови инструменти или лице по чл. 146, което нарушава законодателството на съответната държава членка, Комисията, съответно заместник-председателят, прилага съответни принудителни административни мерки.