Към съдържанието
Правото

Чл. 119

Закон за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК)

ДВ, бр. 114 от 1999 г. В сила

Текстът е разпознат (OCR) от сканиран брой на „Държавен вестник“ и може да съдържа грешки при разпознаването.

Част от измененията чакат преглед от редактор. Ползвайте текста с внимание.

(1) Дружеството по чл. 110, ал. 1 престава да бъде публично от решението на Комисията за отписване от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор, ако:

1. общото събрание на дружеството е взело решение за отписването му с мнозинство 2/3 от представения капитал при условие, че:

2. общото събрание на дружество, на което са присъствали или са представени всички акционери, единодушно е взело решение за отписването му;

3. е осъществено търгово предлагане по чл. 149а и:

4. е налице изкупуване на всички акции с право на глас в общото събрание на публичното дружество съгласно чл. 157а.

5. дружеството е банка, за която е открито производство по несъстоятелност.

6. дружеството е обявено в несъстоятелност;

7. е налице влязла в сила принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 10.

(2) Дружество, станало публично в резултат на преобразуване чрез отделяне, не може да се отпише на основание ал. 1, т. 2, освен ако основанието е налице и за преобразувалото се публично дружество.

(3) В поканата за свикване на общото събрание по ал. 1, т. 1 следва да бъдат посочени мотивите на предложението за решение за отписване на дружеството.

(4) В заявлението за отписване от регистъра, по чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор, дружеството посочва сделките и действията, които са допринесли съществено за спадане броя на акционерите и на стойността на активите на дружеството под съответните прагове по ал. 1, т. 1.

(4) Комисията отказва да отпише от регистъра публично дружество, ако не са налице условията по ал. 1, т. 1 3 или 4, включително когато при тяхното осъществяване е нарушен законът.

(5) Въз основа на представените документи Комисията установява спазени ли са изискванията за отписване на дружеството от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор. Когато представените данни и документи са непълни или нередовни или е необходима допълнителна информация или доказателства за верността на данните, Комисията изпраща съобщение за констатираните непълноти и несъответствия и/или за исканата допълнителна информация и документи в срок до 10 работни дни от получаване на заявлението.

(6) Когато съобщението по ал. 5 не бъде прието на посочения от заявителя адрес за кореспонденция, срокът за представянето им тече от публикуването на съобщението на интернет страницата на Комисията. Публикуването се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на Комисията.

(7) Комисията се произнася по заявлението и уведомява заявителя в срок до 10 работни дни от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи или са представени по инициатива на заявителя допълнителни сведения и документи – в срок до 10 работни дни от получаването им.

(8) С влизане в сила на решението на Комисията за отписване от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор на публично дружество от неговия устав отпада посочването, че дружеството е публично. Дружеството е длъжно да заяви за вписване в търговския регистър промяната, както и да представи актуализиран устав по реда на чл. 174, ал. 4 от Търговския закон.

(9) След решението на Комисията за отписване от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор акциите на дружеството не могат да бъдат търгувани на регулиран пазар на ценни книжа.

(10) Публичното дружество може да се преобразува в дружество с ограничена отговорност само след решението на Комисията за отписване от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор.

(11)

1. при утвърждаване на план за оздравяване на предприятието – от вписване в търговския регистър на решението за утвърждаване на плана;

2. при сключване на договор за уреждане на плащането с всички кредитори с приети вземания – от сключването на договора;

3. при изплащане на задълженията – от съдебното решение за прекратяване на производството.

Съдебна практика по чл. 119

Неофициален консолидиран текст. Автентичният текст е обнародваният в „Държавен вестник“.