(1) Разпоредбите на чл. 100н, 100о и 100о1 не се прилагат за:
1. Република България, регионални или местни органи в Република България, публични международни организации, в които членува поне една държава членка, Европейската централна банка Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС), създаден с Рамковото споразумение за ЕИФС, и всеки друг механизъм, създаден с цел запазване на финансовата стабилност на Европейския паричен съюз чрез осигуряване на временна финансова помощ на държавите членки, чиято парична единица е еврото, Българската народна банка и централните банки на другите държави членки, независимо дали са емитенти на акции или други ценни книжа;
2. емитенти, които издават единствено дългови ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар, с номинална стойност, не по-малка от 100 000 евро, или в случаите на дългови ценни книжа, деноминирани във валута, различна от евро, с номинална стойност към датата на издаването им, не по-малка от равностойността на 100 000 евро.
(2) Разпоредбите на чл. 100о не се прилагат за банки, чиито акции не са допуснати до търговия на регулиран пазар и които са емитирали единствено дългови ценни книжа, издавани от тях продължително или периодично, при условие че:
1. общата номинална стойност на дълговите ценни книжа е по-малка от 100 000 000 евро;
2. не са публикували проспект.
(3) Извън случая по ал. 1, т. 2 разпоредбите на чл. 100н, 100о и 100о1 не се прилагат за емитенти, които издават единствено дългови ценни книжа с номинална стойност, не по-малка от 50 000 евро, или в случаите на дългови ценни книжа, деноминирани във валута, различна от евро, с номинална стойност към датата на издаването им, не по-малка от равностойността на 50 000 евро, които са допуснати до търговия на регулиран пазар в Европейския съюз преди 31 декември 2010 г докато дългът по тях не бъде погасен.