Глава 1. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1
С този закон се уреждат придобиването, управлението и разпореждането с имоти и движими вещи - държавна собственост, както и актуването на имоти - държавна собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго.
Чл. 2
(1) Собствеността на държавата е публична и частна.
(2) Публична държавна собственост са:
1. обектите и имотите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България, определени със закон за изключителна държавна собственост;
2. обектите и имотите, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост;
3. движимите вещи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост;
4. имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им;
5. имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, определени от Министерския съвет.
6. урегулираните поземлени имоти, отредени за граничните контролно-пропускателни пунктове, и сградите, построени върху тях.
(3) Частна държавна собственост са всички други имоти и вещи - държавна собственост. Плодовете и приходите от имотите и вещите, публична държавна собственост, са частна собственост на държавата.
(4) Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.
Чл. 3
Държавна собственост са имотите и вещите:
1. придобити по силата на международен договор или сделка;
2. на юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в страната, след приключване на ликвидацията им, освен ако специален закон или уставът им не предвижда друго;
3. представляващи ликвидационна квота на българската държава от имуществото на юридически лица извън страната, които са престанали да съществуват, освен ако специални закони предвиждат друго;
4. включени в наследства, за които няма наследници по закон или по завещание, всички наследници или заветници са се отказали или са изгубили правото да ги приемат, с изключение на тези имоти и вещи, които стават общинска собственост по реда на закон.
5. придобити чрез други способи, предвидени в закон.
Чл. 4
Държавата отговаря за задълженията на лица, изискуеми до деня на безвъзмездно придобитие от нея техни имоти и вещи до размера на стойността им.
Чл. 5
(1) Държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост.
(2) Актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона.
(3) Актът за държавна собственост няма правопораждащо действие.
Чл. 6
(1) Имоти и вещи – публична държавна собственост, които са престанали да имат това качество, се обявяват за имоти и вещи – частна държавна собственост, с решение на Министерския съвет.
(2) Имоти и вещи - частна държавна собственост, се обявяват за имоти и вещи - публична държавна собственост, с решение на Министерския съвет.
(3) Обектите и имотите - изключителна държавна собственост, не могат да се обявяват за имоти - частна държавна собственост.
Чл. 7
(1) Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност.
(2)
(3) Имотите и вещите - частна държавна собственост, могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. За тях се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността, доколкото в този закон не е предвидено друго.
(4) Собствеността върху имоти - публична държавна собственост, не подлежи на възстановяване.
(5) В случаите и при условията, определени със закон, с решение на Министерския съвет върху имоти - публична държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за изграждане на национален обект или за трайно задоволяване на обществени потребности.
(6) Ограничените вещни права по ал. 5 не могат да се учредяват върху имоти - публична държавна собственост, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, както и върху обекти или имоти - изключителна държавна собственост.
Чл. 8
(1) Придобиването, актуването, управлението и разпореждането с имоти извън страната - собственост на българската държава, се извършват в съответствие с българското законодателство, доколкото в законодателството по местонахождението на имотите не е предвидено друго.
(2) Придобиването на имоти извън страната от българската държава, предоставянето им за управление и разпореждането с тях се извършват от Министерския съвет.
(3) Условията и редът за придобиване, управление и разпореждане с имоти извън страната - собственост на българската държава, се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 9
Държавата упражнява правото си на собственост върху имотите и вещите - държавна собственост при условията и по реда на този закон независимо дали те са придобити от нея преди или след влизането му в сила.
Чл. 10
Имотите – държавна собственост, се освобождават от общински данъци.
Чл. 11
За имотите – държавна собственост, се заплащат само общинските такси, които се отнасят до извършените услуги.
Чл. 12
(1) Застроените имоти – публична държавна собственост, задължително се застраховат.
(2) По бюджетите на органите на държавната власт, които управляват имотите по ал. 1, се предвиждат необходимите средства за заплащане на застрахователните вноски.
Чл. 13
Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи със заповед определят застроените имоти, стопанисвани от Министерството на отбраната и от Министерството на вътрешните работи, които задължително се застраховат.
Глава 2. СТОПАНИСВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИМОТИТЕ И ВЕЩИТЕ – ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ
Чл. 14
(1) Министрите и ръководителите на другите ведомства управляват предоставените им имоти и вещи - държавна собственост.
(2) Имотите и вещите - държавна собственост, се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин.
(3) Управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност.
Чл. 15
(1) Имоти - държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на ведомствата и общините при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) Министерският съвет може да предоставя имоти - публична държавна собственост, за управление на ведомствата и общините. Имоти - частна държавна собственост, се предоставят за управление на ведомствата и общините от областния управител по местонахождението на имота.
(3) Министрите и ръководителите на други ведомства могат да предоставят за управление имоти - държавна собственост, предоставени им по реда на ал. 2, на териториалните си административни звена и на други юридически лица на бюджетна издръжка към тях. Копие от заповедта се изпраща на областния управител.
(4) Исканията за предоставяне на имоти на ведомствата се отправят до комисия, чийто състав се определя от Министерския съвет, и се разглеждат от нея в едномесечен срок.
(5) При наличие на подходящи имоти комисията внася предложение в Министерския съвет.
(6) Имоти - публична държавна собственост по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 4, могат да се предоставят от Министерския съвет за управление на вероизповедания, регистрирани по реда на глава трета от Закона за вероизповеданията, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 15а
(отменен)
Министерският съвет предоставя безвъзмездно имоти - държавна собственост, за управление на държавните предприятия, създадени по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
Чл. 16
(1) Имоти - публична държавна собственост, не могат да се използват не по предназначение и да се предоставят на трети лица, освен в случаите по ал. 2, 5 и 6 и по чл. 16а.
(2) Отделни имоти или части от имоти - публична държавна собственост, могат да се отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 за срок до 10 години, при условие че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени за управление.
(3)
(4)
(5) Едноличните търговски дружества с държавно имущество и държавните предприятия, които по силата на закон ползват, управляват или експлоатират обекти - публична държавна собственост, както и лицата, на които е предоставена концесия за обекти - публична държавна собственост по Закона за концесиите, в съответствие с решението по чл. 39, ал. 1 от Закона за концесиите, могат да отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 за срок до 10 години части от предоставените им обекти - публична държавна собственост, при условие, че се използват съобразно предназначението им.
(6) Отделни имоти или части от имоти - публична държавна собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години без търг на международни организации, когато това е необходимо за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор, от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, по ред, определен в правилника за прилагане на закона. Наемната цена се определя в съответствие с правилника за прилагане на закона.
(7) Отдадените под наем имоти - държавна собственост, не могат да се ползват извън предназначението им, да се преотдават и да се ползват съвместно по договор с трети лица.
(8) При нарушаване на забраните по ал. 7 договорът за наем се прекратява.
Чл. 16а
(1) Извън случаите по чл. 14 и 15 обектите от обществен интерес по смисъла на Закона за концесиите се предоставят на трети лица само чрез концесия.
(2) Когато е проведена процедура за предоставяне на обект от обществен интерес на концесия, приключила без сключване на концесионен договор, Министерският съвет може да предостави управлението върху обекта на държавно предприятие, създадено по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, или на еднолично търговско дружество с държавно имущество.
(3) Срещу предоставеното управление по ал. 2 държавните предприятия и едноличните търговски дружества с държавно имущество са длъжни да поддържат обекта и имат право да го експлоатират, като получават приходи от предоставянето на услуги на трети лица и/или от извършването на други стопански дейности с обекта.
(4) Лицата по ал. 3 могат да отдават под наем части от предоставения за управление обект от обществен интерес при условията на чл. 16, ал. 2.
(5) Правото на управление по ал. 2 е срочно до предоставянето на концесия за обекта по реда на Закона за концесиите.
Чл. 17
(1) При нарушаване на забраните по чл. 16, ал. 1 и 7 или когато нуждата от имот - публична държавна собственост, отпадне, правото на управление се отнема с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след становище от министъра или от ръководителя на ведомството, който управлява имота.
(2) Когато нуждата от имот - частна държавна собственост, отпадне или имотът се ползва не по предназначение, правото на управление се отнема със заповед на областния управител след становище от министъра или от ръководителя на ведомството, който управлява имота.
(3) В случаите по чл. 15, ал. 3 при нарушаване на забраните по чл. 16, ал. 1 и 7 или когато нуждата от имот - държавна собственост, отпадне или се ползва не по предназначение, правото на управление се отнема със заповед на министъра или на ръководителя на ведомството, предоставил за управление имота. Копие от заповедта се изпраща на областния управител.
Чл. 18
(1) Имоти - държавна собственост, които не са предоставени за стопанисване и управление по установения ред, се стопанисват и управляват от областния управител по местонахождението им.
(2) Министрите управляват имотите и вещите, придобити от държавата при ликвидация на търговските дружества, в които те са упражнявали правата на собственост на държавата.
Чл. 19
(1) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, се отдават под наем от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, чрез търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Въз основа на резултатите от търга се сключва договор за наем.
(2) Имотите, предоставени за управление на държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, се отдават под наем от ръководителите им след провеждане на търг по реда на правилника за прилагане на закона, освен ако в специален закон е предвидено друго.
(3) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се отдават под наем на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, без търг от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(4) Срокът за отдаване под наем на имотите - частна държавна собственост, не може да бъде по-дълъг от 10 години.
(5) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се отдават под наем без търг за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението от областния управител или ръководителя на ведомството по ред и цени, определени от Министерския съвет.
(6) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се продават или отдават под наем без търг за нуждите на дипломатически и консулски представителства на чужди държави и представителства на междуправителствени организации в Република България от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление.
(7)
Чл. 20
(1) Предоставянето под наем на имоти - частна държавна собственост, за нуждите на политическите партии, отговарящи на условията на Закона за политическите партии, се извършва по ред, определен от Министерския съвет.
(2) Предоставянето на имоти - частна държавна собственост, за нуждите на организациите на синдикатите се извършва по ред, определен от Министерския съвет.
Чл. 21
(отменен)
(1) Наемателите на имотите по чл. 19, ал. 1 не могат да ги пренаемат, да ги преотстъпват за ползване или да ги ползват съвместно по договор с трети лица.
(2) За наемателите и ползвателите на имоти по чл. 19, ал. 2 и чл. 20 се прилагат забраните по чл. 16, ал. 1.
(3) Забраната да се ползват съвместно имоти по договор с трети лица не се прилага за наемателите и ползвателите по чл. 20, когато се касае за малки части от такива имоти, които имат пряко стопанско предназначение.
Чл. 22
Настаняването под наем в държавни ведомствени жилища, ателиета и гаражи се извършва от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотите са предоставени за управление, по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Чл. 23
(отменен)
Недвижимите имоти – публична държавна собственост по чл. 16, ал. 2, се отдават под наем чрез конкурс или чрез търг по реда на чл. 19, ал. 1 и 3 от ръководителя на съответното ведомство,.
Чл. 24
(1) Наемните правоотношения се прекратяват при условията, предвидени в договора, и по реда на Закона за задълженията и договорите.
(2) Договорите за наем на имот - държавна собственост, с политическа партия се прекратяват освен при условията и по реда на ал. 1 и когато съответната партия престане да отговаря на изискванията за предоставяне на държавен имот, определени с отделен закон.
(3) Договорите за наем на жилища - държавна собственост, се прекратяват освен при условията и по реда на ал. 1 и на следните основания:
1. поради прекратяване на трудовото или служебното правоотношение на работник или служител, настанен във ведомствено жилище;
2. когато наемателят или член на семейството му придобие в същото населено място жилище или вила, годни за постоянно обитаване;
3. когато наемателят престане да отговаря на условията за настаняване под наем в жилище - държавна собственост, съгласно правилника за прилагане на закона.
Чл. 25
(1) Поддържането и ремонтите на имотите – държавна собственост, се извършват от ведомствата, на които са предоставени, а когато не са предоставени по установения ред – от областните управители.
(2) Необходимите средства за поддържането и ремонтите на имотите – държавна собственост, се предвиждат всяка година в бюджета на съответните ведомства.
Чл. 26
(1) Поддържането и текущите ремонти на имотите - държавна собственост, предоставени под наем или за ползване, се извършва от наемателите или ползвателите за тяхна сметка.
(2) В договора по ал. 1 може да се уговори основните ремонти да се извършват за сметка на наемателите и ползвателите.
Чл. 27
(отменен)
(1) При възникване на належаща държавна нужда наемателите на помещения по чл. 19, ал. 2 и чл. 20 са длъжни да ги освободят в срок два месеца от връчването на съобщението за освобождаването. Възникването на належащата държавна нужда се констатира с решение на Министерския съвет или на определен от него орган.
(2) Ако имотът не бъде освободен доброволно, той се освобождава по административен ред въз основа на заповед на областния управител, която се привежда в изпълнение със съдействието на органите на Националната полиция.
(3) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Чл. 28
(1) Движимите вещи - частна държавна собственост, се предоставят безвъзмездно на юридически лица на бюджетна издръжка със заповед на съответния министър, ръководител на друго ведомство или областен управител.
(2) Движимите вещи над определена от Министерския съвет стойност се предоставят по реда на ал. 1 със съгласието на министъра на финансите.
(3) Вещите - държавна собственост, се предоставят безвъзмездно без съгласието на министъра на финансите между:
1. първостепенния разпоредител с бюджетни средства и другите бюджетни разпоредители към него;
2. разпоредители с бюджетни средства към един общ първостепенен разпоредител.
Чл. 29
(1) Новопридобитите държавни движими вещи се стопанисват от съответните ведомства.
(2) Държавните движими вещи, които не са предоставени на ведомства, се управляват от областните управители.
Чл. 30
Движимите вещи – частна държавна собственост, предоставени на ведомства, могат да се отдават под наем при условия и по ред, определени от ръководителя на ведомството.
Чл. 31
Имотите и вещите - държавна собственост, които са културни ценности, се управляват при условия и по ред, определени с отделен закон.
Глава 3. ПРИНУДИТЕЛНО ОТЧУЖДАВАНЕ НА ИМОТИ – ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, ЗА ДЪРЖАВНИ НУЖДИ
Чл. 32
(1) Имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.
(2) Равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.
(3) В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на:
1. правилника за прилагане на Закона за държавната собственост - за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони;
2. наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи;
3. наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите – за горските територии.
(4) Съдията по вписванията е длъжен да издаде удостоверение и да предостави копие от всички вписани сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажба чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавни институции и общини, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец. Удостоверението за наличие или за липса на сделки по изречение първо се издава в едномесечен срок от искането. За издаденото удостоверение не се заплаща държавна такса.
Чл. 33
(1)
(2) Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон.
(3) Отчуждаването на имотите — частна собственост, може да се извърши изцяло—преди започването на строежите, или на етапи—преди започването на строежите от съответния етап.
(4) Отчуждените за задоволяване на държавни нужди имоти стават публична държавна собственост.
Чл. 34
(1) Заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Когато се предвижда изграждането на обекта да се извърши на етапи, искането може да бъде за отчуждаване на имотите, необходими за съответния етап.
(2) Към искането за отчуждаване по ал. 1 се прилагат:
1. копие на влязъл в сила подробен устройствен план;
2. характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост;
3. оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване;
4. финансова обосновка на предложението за отчуждаване.
(3) Собствениците и ползвателите на имотите по ал. 1 са длъжни да предоставят документи за собственост и да осигуряват свободен достъп до тях за извършване на измервания и други технически дейности, когато това е необходимо за изготвяне на искането. При отказ достъпът се осигурява със съдействието на органите на полицията. Общинските и държавните органи са длъжни да предоставят безвъзмездно всички документи, които се отнасят до имота— предмет на искането по ал. 1.
(4) Министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството, след като разгледат и преценят искането за отчуждаване, могат да го одобрят или отхвърлят в 14-дневен срок. Министърът на финансите се произнася относно финансовата обезпеченост на отчуждаването, а министърът на регионалното развитие и благоустройството — относно наличието на основание за отчуждаване.
Чл. 34а
(1) Отчуждаването на имоти и части от имоти — частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
(2) Извън случаите по ал. 1 отчуждаването се извършва със заповед на областния управител по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
(3) Едновременно с подаване на предложението по ал. 1 или ал. 2 министърът на регионалното развитие и благоустройството или областният управител изпраща копие от него до всички общини, на чиято територия се намират имоти или части от имоти — частна собственост, предмет на отчуждаване. Кметът на съответната община е длъжен незабавно да постави обявление за започналата процедура по отчуждаване на видно място в сградата на общината.
(4) Към предложението за отчуждаване по ал. 1 се прилагат:
1. копие на влязъл в сила или одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение;
2. характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост;
3. оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване;
4. финансова обосновка на предложението за отчуждаване.
(5) Когато при отчуждаването на имоти по ал. 1 се засягат имоти - общинска собственост, те се прехвърлят безвъзмездно в собственост на държавата по реда на Закона за общинската собственост.
(6) Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 се прилага и при отчуждаване на недвижими имоти за изграждане на национален обект.
Чл. 34б
(1) В решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 се посочват държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на всеки от имотите.
(2) Решението се обнародва в „Държавен вестник".
Чл. 34в
(1) В заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 се посочват държавната нужда, за която се отчуждава имотът, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имота, търговската банка, в която се внася обезщетението, и датата, след която започва изплащането му на правоимащите. Заповедта се издава в 14-дневен срок от получаването на предложението на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
(2) Заповедта се обнародва в „Държавен вестник“. Областният управител изпраща копие от заповедта и до всички общини, на чиято територия се намират имотите или части от имотите - частна собственост, предмет на отчуждаване. Кметът на съответната община е длъжен да постави заповедта на видно място в сградата на общината.
Чл. 35
(1) Законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика на имота след влизането в сила на подробния устройствен план при условията и по реда на чл. 49 от Закона за устройство на територията, се заплащат по по-малката стойност между стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота.
(2) Законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика след обнародването на решението по чл. 34а, ал. 1, когато основание за принудително отчуждаване е одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, се заплащат по по-малката стойност между стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота.
Чл. 36
(отменен)
(1) Областният управител прави предложение за отчуждаване до собственика на имота, в което се посочват потвърдената от министъра на финансите и министъра на териториалното развитие и строителството държавна нужда, начинът на обезщетение и цената на имотите.
(2) Предложението по ал. 1 се връчва на собственика по реда на Гражданския процесуален кодекс в седемдневен срок от получаването на одобрението на министъра на финансите и министъра на териториалното развитие и строителството.
(3) Собственикът дава писмено съгласие или възражение до областния управител по предложението по ал. 1 в едномесечен срок от връчването му. Ако в този срок собственикът не даде писмено съгласие или възражение, счита се, че е съгласен с предложението.
Чл. 37
(отменен)
(1) Ако собственикът е съгласен с предложението, областният управител сключва договор за покупко-продажба или замяна, като производството по отчуждаването се прекратява.
(2) Ако собственикът не е съгласен изцяло или отчасти с предложението, областният управител провежда преговори с него в едномесечен срок от получаването на възражението за постигане на споразумение. Споразумението се съгласува с министъра на финансите и с министъра на териториалното развитие и строителството. Въз основа на споразумението се сключва договор за покупко-продажба или замяна, като производството по отчуждаването се прекратява.
Чл. 38
(1) Решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародването му в „Държавен вестник".
(2) Заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 подлежи на обжалване пред административния съд по местонахождението на имота в 14-дневен срок от обнародването й в „Държавен вестник“.
(3) Когато решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 или заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 са обжалвани само относно размера на паричното обезщетение, жалбата не спира изпълнението им. В този случай не се допуска спиране на изпълнението на акта за отчуждаване.
(4) В 7-дневен срок от получаването на жалбата Министерският съвет, съответно областният управител, изпраща жалбата до съда заедно със становище по нея и всички необходими доказателства.
(5) Съдът призовава задължително инвеститора на обекта, за изграждането на който се отчуждава имотът.
(6) В 5-дневен срок от получаването на жалбата съдът се произнася в закрито заседание по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото след 15 дни. При призоваването не се прилагат правилата на чл. 56, ал. 3 и срокът по чл. 199 от Гражданския процесуален кодекс.
(7) Сроковете по ал. 6 се прилагат и при отлагане на делото.
(8) Съдът обявява решението в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Решението на съда е окончателно.
(9) Съдът назначава за вещи лица оценители, които отговарят на изискванията на този закон.
Чл. 39
(1) Имотът се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение, определено в решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2, бъде преведено по сметка на правоимащите. Когато решението на Министерския съвет или заповедта на областния управител са обжалвани само по отношение на размера на обезщетението или е допуснато предварителното им изпълнение и то не е отменено от съда, имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решението на Министерския съвет или в заповедта на областния управител.
(2) Когато отчужденият имот е единствено жилище на собственика, имотът се завзема в срок до три месеца след изплащане на обезщетението.
(3) Ако в 6-месечен срок от влизане в сила на заповедта по чл. 34, ал. 2 или съответно на решението по чл. 34а, ал. 1, или на съдебното решение собственикът не бъде обезщетен, по негово искане административният съд по местонахождение на имота, съответно Върховният административен съд, отменя акта за отчуждаването.
(4) Обезщетението, определено в решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1, в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 или в съдебното решение, се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на правоимащите.
(5) Обезщетението, определено в решението на МС по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2, се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на областния управител, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимата сума или за права върху отчуждения имот, като в този случай банката изплаща сумата на лицето, което установи правата си по съдебен ред. Имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта по чл. 34а, ал. 2.
(6) Инвеститорът на обекта публикува съобщение в два централни и един местен ежедневник, с което уведомява собствениците на имотите в коя търговска банка е внесено обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1, в заповедта по чл. 34в, ал. 1 или в съдебното решение, и за началната дата, от която започва изплащането му.
(7) Когато решението на Министерския съвет или заповедта на областния управител са обжалвани по отношение на размера на обезщетението и съдът е постановил по-висок размер, инвеститорът изплаща на правоимащия разликата заедно със законните лихви върху нея в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение.
Чл. 39а
(1) Когато собственикът на имота не може да бъде установен или адресът му е неизвестен както и когато собственикът на имота не е потърсил в тримесечен срок от публикуване на съобщението по чл. 39, ал. 6 определеното му обезщетение или не е представил в същия срок документи, доказващи правото му на собственост, имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта по чл. 34а, ал. 2.
(2) В случаите по ал. 1 бившият собственик на отчуждения имот или неговите правоприемници доказват правото си да получат определеното обезщетение пред областния управител, който нарежда на банката да изплати дължимото обезщетение заедно със съответната лихва, която обслужващата банка начислява върху депозираната сума за периода на депозита. При заявено желание от страна на правоимащите дължими суми за обезщетението до 1000 лв. могат да се изплащат и в брой.
Чл. 40
(1) Ако в 3-годишен срок, а за изграждане на национален обект - в 5-годишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройс-твен план не е започнало или имотът не се използва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота областният управител отменя отчуждаването след възстановяване на полученото обезщетение. Когато имотът е отчужден с решение на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1, областният управител изпраща искането на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който предлага на Министерския съвет да отмени изцяло или частично решението по чл. 34а, ал. 1.
(2) Ако одобреният подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, бъде отменен от съда, а новият влязъл в сила подробен устройствен план не засяга отчуждени вече имоти, бившият собственик на имота може да направи искане до областния управител за отмяна на отчуждаването. Областният управител изпраща искането на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който предлага на Министерския съвет да отмени изцяло или частично решението по чл. 34а, ал. 1. Министерският съвет приема решението по чл. 34а, ал. 1 след възстановяване на полученото обезщетение.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 държавата дължи на собственика обезщетение за нанесените вреди.
(4) Държавата има право да получи по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота за извършените междувременно от нея подобрения в имота.
Чл. 41
(1) Когато отчуждените имоти са обременени с вещни тежести, се спазват следните правила:
1. дължимото парично обезщетение в частта му до размера на обезпеченото с ипотека вземане се плаща на ипотекарния кредитор, доколкото вземането му не се предшества от друго такова с предимство за удовлетворение;
2. при наложена върху имота друга вещна тежест дължимото парично обезщетение се внася в търговска банка и служи за обезпечаване на съответното вземане.
(2)
(3) Държавата придобива недвижимите имоти, отчуждени по този закон, без тежести.
Чл. 42
По отчуждителните производства по тази глава не се събират данъци и такси.
Глава 4. Придобиване и разпореждане с имоти и вещи - частна държавна собственост
Чл. 43
(1) Държавата може да придобива имоти чрез покупка, замяна, дарение, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на вещни права, завещание или чрез други начини, определени в закона.
(2) Държавата се разпорежда с имоти - частна държавна собственост, на база оценки на имотите, извършени от независим оценител, не по-ниски от данъчните им оценки, чрез продажба, замяна, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на ограничени вещни права, както и чрез апортиране на имоти и вещи в капитала на търговски дружества.
(3) Не могат да се апортират имоти и вещи - собственост на търговски дружества, включени в приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 “Списък на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях” на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
(4) Държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон могат да се разпореждат с придобитите и предоставените им имоти - частна държавна собственост, с разрешение на министъра, упражняващ правата на собственост на държавата, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Когато данъчната оценка на имота или правото на строеж е над 500 000 лв., разпореждането се извършва от министъра, който упражнява правата на държавата в предприятието, след решение на Министерския съвет.
Чл. 43а
С решение на Министерския съвет се възлага на министър, ръководител на друго ведомство или областен управител да сключи договор за покупка на имот или на част от имот за прекратяването на съсобствеността между държавата и физически и/или юридически лица или за учредяване на ограничено вещно право в полза на държавата.
Чл. 43б
Областният управител приема дарението на имот, ограничено вещно право или движима вещ в полза на държавата и сключва договор. Когато дарението се прави в полза на министерство, друго ведомство или юридическо лице на бюджетна издръжка, договорът се сключва от министъра, ръководителя на другото ведомство или ръководителя на юридическото лице на бюджетна издръжка.
Чл. 43в
(1) Завещание или завет, направен в полза на държавата, се приема от областния управител. В случаите, когато завещанието или заветът е направен в полза на министерство, друго ведомство или юридическо лице на бюджетна издръжка, завещанието или заветът се приема от министъра, ръководителя на другото ведомство или юридическото лице на бюджетна издръжка.
(2) Когато предмет на завещанието или завета по ал. 1 са имоти и/или движими вещи, които се намират извън страната, приемането на завещанието или завета се извършва с решение на Министерския съвет.
Чл. 44
(1) Продажбата на имоти - частна държавна собственост, с данъчна оценка над 10 000 лв. се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
(2) Продажбата на имоти - частна държавна собственост с данъчна оценка до 10 000 лв., се извършва от областния управител по местонахождението на имота при условията и по реда, определени в закона и правилника за прилагане на закона.
(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 и по чл. 43, ал. 2 и 4 продажбата на земя или съответни идеални части от земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Продажната цена се определя по реда на правилника за прилагане на закона.
Чл. 44а
(отменен)
(1) Продажбата на имоти - частна държавна собственост, на политически партии се извършва по решение на Министерския съвет без провеждане на търг, ако са налице едновременно следните условия:
1. на политическата партия е предоставен под наем имот - частна държавна собственост, по съответния ред;
2. политическата партия е участвала в избори за Народно събрание самостоятелно или в коалиция;
3. политическата партия е представена в Народното събрание самостоятелно или в коалиция на основание изборните резултати.
(2) Право да закупят имот - частна държавна собственост, имат и политически партии, на които такъв имот е предоставен под наем по съответния ред и които имат избрани представители в Европейския парламент - самостоятелно или в коалиция.
(3) Продажбата по ал. 1 и 2 се извършва, при условие че политическата партия няма публични задължения към държавата, както и задължения по отношение на имота, предоставен под наем по съответния ред.
(4) Продажбата се извършва по пазарна цена, определена от независим оценител, която не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота.
(5) От продажната цена се приспадат подобренията, направени от партията, която до продажбата е била наемател на имота.
(6) Въз основа на решението на Министерския съвет областният управител по местонахождението на имота издава заповед, в която се посочват купувачът, продаваният имот и цената, определена след приспадане на подобренията и другите дължими за продажбата плащания.
(7) Договорът за продажба се сключва в писмена форма в 6-месечен срок от получаването на заповедта. Ако в този срок договорът не бъде сключен по причини, дължащи се на купувача, смята се, че купувачът се е отказал от сделката, като административната преписка се прекратява, а издадената заповед се отменя. Договорът за продажба се вписва по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота, като разноските за вписването са за сметка на купувача.
(8) Плащането се извършва в едномесечен срок от сключването на договора. В противен случай договорът се разваля по реда на глава двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс.
(9) В едномесечен срок от вписването на договора за продажба въз основа на представените вписани екземпляри областният управител отписва имота от актовите книги на имотите - държавна собственост.
(10) Всяка политическа партия може да закупи по този ред само един недвижим имот - частна държавна собственост, по свой избор.
(11) Недвижим имот, придобит от политическа партия по този ред, не може да служи за обезпечение на нейни задължения, освен за заем, предоставен за закупуване на същия имот.
(12) Недвижим имот, придобит от политическа партия по този ред, не може да бъде прехвърлян на трети лица, които не отговарят на условията за придобиване на имот - частна държавна собственост, от политическа партия.
(13) При прекратяване на политическата партия по реда на чл. 38, т. 3, 4 и 5 от Закона за политическите партии имотът, придобит по този ред, преминава безвъзмездно в полза на държавата.
Чл. 45
(1) Не може да се извършва замяна на имот - частна държавна собственост, или на право на строеж върху имот - частна държавна собственост, на територията на страната с имот или с право на строеж - собственост на физически лица или на юридически лица, освен в случаите, посочени в закона.
(2) Замяна на имот - частна държавна собственост, или на право на строеж върху имот - частна държавна собственост, с имот или с право на строеж - собственост на физически лица или на юридически лица, може да се извършва, когато тя е:
1. способ за прекратяване на съсобствеността на държавата и на физически или юридически лица;
2. способ за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор.
3. между държавата и общината;
4. предвидена в други случаи, определени в закон.
(3) В случаите по ал. 2 замяната се извършва от областния управител по местонахождението на имота - частна държавна собственост.. Замяната се извършва на базата на оценки на заменяемите имоти, извършени от независим оценител, на цени, не по-ниски от данъчните им оценки.
(4) Когато данъчната стойност на имота - частна държавна собственост, или на правото на строеж върху имот - частна държавна собственост, е над 500 хил. лв., замяната се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповед и сключва договор за замяна.
(5) Замяната на имот - частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерството на отбраната, чиято данъчна стойност надхвърля 500 000 лв., се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на отбраната издава заповед и сключва договор за замяна.
Чл. 45а
(1) Прекратяването на съсобствеността между държавата и физически или юридически лица върху имот чрез продажба на частта на държавата се извършва от областния управител по местонахождение на имота. Ако частта на държавата е предоставена за управление на ведомство, се изисква и становище на ръководителя на ведомството. Прекратяването на съсобствеността се извършва на база пазарна оценка на съответния дял, извършена от независим оценител, на цена не по-ниска от данъчната оценка на имота.
(2) При прекратяването на съсобствеността между държавата и общините чрез продажба на частта на държавата оценката се възлага само от областния управител.
(3) Когато държавата е собственик на постройка, изградена върху чужда земя, на собственика на земята се предлага да я закупи по пазарна цена, определена от независим оценител, която не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота.
Чл. 46
(1) Не могат да придобиват чрез покупко-продажба или замяна недвижими имоти - частна държавна собственост, предоставени за управление на съответните ведомства:
1. министър-председателят и заместник министър-председателите;
2. министрите и заместник-министрите;
3. народните представители;
4. председателите на държавни агенции и заместниците им;
5. председателите и членовете на държавните комисии;
6. изпълнителните директори на изпълнителните агенции и заместниците им;
7. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или постановление на Министерския съвет;
8. главните секретари на Народното събрание, на Министерския съвет, на администрацията на президента, на министерствата и на държавните институции по т. 4, 5, 6 и 7;
9. областните управители и заместниците им;
10. членовете на политическите кабинети на министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, както и експертните и техническите сътрудници към тях;
11. директорите на дирекции в администрациите на централните и териториалните органи на държавната власт.
(2) Държавни служители и служители по трудово правоотношение в администрацията, както и военнослужещи могат да придобиват без търг недвижими имоти - жилища, ателиета и гаражи - частна държавна собственост, предоставени за управление на съответните ведомства, ако имат най-малко три години стаж в съответната администрация, съответно в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната или в Българската армия и отговарят на условията, предвидени в правилника за прилагане на закона.
(3) В случаите по ал. 2 продажбите се извършват по цени, не по-ниски от данъчните оценки на имотите.
Чл. 46а
(отменен)
(1) Продажбата или замяната на недвижим имот - частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерството на отбраната, чиято данъчна стойност е над 1 000 000 лв., се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.
(2) Приходите от продажбата на недвижимите имоти по ал. 1 постъпват по бюджета на Министерството на отбраната.
Чл. 46б
(отменен)
(1) Имоти - публична държавна собственост, които са предоставени за управление на министри и ръководители на други ведомства или на техни териториални административни звена и са придобили качество на имоти - частна държавна собственост, се обявяват за такива с решение на Министерския съвет по предложение на съответния министър.
(2) В случаите по ал. 1 областният управител по местонахождение на имота дава становище по целесъобразност в 14-дневен срок от изискването му. Отрицателното становище или липсата на такова не е пречка за продължаване на процедурата по ал. 1.
(3) Областният управител по местонахождението на имота издава и вписва акта за държавна собственост в 14-дневен срок от издаване на решението на Министерския съвет по ал. 1.
Чл. 47
(1) Учредяването на ограничени вещни права върху имот – частна държавна собственост, чиято данъчна стойност надхвърля 70 млн. лв., се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.
(2) В случаите по ал. 1 въз основа на решението на Министерския съвет министърът на регионалното развитие и благоустройството провежда търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, след което издава заповед и сключва договор.
(3) Продажбата на имот - частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерството на отбраната, чиято данъчна стойност надхвърля 500 000 лв., се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на отбраната провежда търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, след което издава заповед и сключва договор за продажба.
Чл. 48
(1) Разпореждането с имоти - частна държавна собственост, с изключение на продажбата по реда на чл. 44, ал. 1, се извършва със заповед на областния управител, в случаите по чл. 45, ал. 4 и чл. 47, ал. 2 - на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а в случаите по чл. 45, ал. 5 и чл. 47, ал. 3 - на министъра на отбраната. Въз основа на заповедта се сключва договор.
(2) Договорите, чрез които държавата придобива имоти и се разпорежда с имоти - частна държавна собственост, се сключват в писмена форма и се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота.
Чл. 49
(1) Продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи с изключение на случаите по чл. 46, ал. 2 се извършва от областния управител по местонахождението на имота след провеждането на търг по реда на чл. 44, ал. 2.
(2)
(3) При условията и по реда на ал. 1 се извършва и продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи, които са били стопанисвани от закрити ведомства, освен ако в акта за ликвидация е установено друго.
(4) Свободни от наематели държавни жилища, ателиета и гаражи, които не са предоставени на ведомства, се разпределят от областния управител съгласувано с министъра на финансите между ведомствата съобразно доказаните им потребности.
(5)
Чл. 50
(отменен)
Не могат да се продават държавни жилища:
1. в сгради, чието основно предназначение е да задоволяват административни, стопански, културни и търговски нужди;
2. в сгради, построени върху терени на промишлени, селскостопански, транспортни, туристически, почивни, здравни и други обекти, изградени за нуждите на работниците и служителите им, както и такива, които се намират в района на железопътни станции, пристанища, летища, електростанции и други обекти от транспортната и енергийната система;
3. в сгради до 3 етажа включително, намиращи се върху терени, предназначени за средноетажно и многоетажно жилищно строителство, или върху терени, отредени за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство.
Чл. 51
(отменен)
Държавните жилища се продават за задоволяване на жилищните, здравните и професионалните нужди на гражданите при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
Чл. 52
Замяната на държавни ведомствени жилища, ателиета и гаражи с жилища, ателиета и гаражи - собственост на работниците или служителите на ведомството, се извършва от областния управител със съгласието на министъра или ръководителя на ведомството при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, и на цени, не по-ниски от данъчната оценка.
Чл. 53
Разпореждането при условията на чл. 46, ал. 2 с жилища, ателиета и гаражи, предоставени за управление на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, се извършва от ръководителя на съответното ведомство по ред, определен от Министерския съвет.
Чл. 54
(1) Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху имот – частна държавна собственост, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Областният управител сключва договор за безвъзмездното прехвърляне, който се вписва в службата по вписванията.
(2) Исканията за безвъзмездно прехвърляне по ал. 1 се правят чрез областния управител, който дава мотивирано становище.
Чл. 55
(1) Доброволна делба на съсобствен между държавата и физически или юридически лица имот се извършва по предложение на съсобствениците до областния управител, съответно до министъра или ръководителя на ведомството, на което е предоставен имотът. Предложение за доброволна делба до останалите съсобственици може да направи областният управител, министърът или ръководителят на ведомството, на което е предоставен имотът.
(2) Доброволната делба по ал. 1 се извършва от областния управител с предварително писмено съгласие на ръководителя на ведомството, на което имотът е предоставен за управление.
(3) Доброволната делба се извършва въз основа на заповед на областния управител и договор за делба между съделителите.
(4) Органът по ал. 2 не дава съгласие за извършване на доброволна делба, когато тя не е в интерес на държавата.
Чл. 56
(1) Възмездно право на ползване върху имот – частна държавна собственост, се учредява със заповед на областния управител за срок не по-дълъг от 10 години след провеждане на търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(2) Безвъзмездно право на ползване върху имот - частна държавна собственост, може да се учреди за срок не по-дълъг от 10 години със заповед на областния управител в полза на общини за изпълнение на техните функции или за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, както и в полза на други лица, след решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Ползвателите не могат да използват имота за извършване на търговска дейност.
(3) Със заповедта на областния управител се определят начинът и условията за учредяване правото на ползване – възмездно или безвъзмездно. Когато правото на ползване се учредява възмездно или при определени условия, в заповедта се посочва цената му, съответно условията, определени въз основа на резултатите от търга.
(4) Въз основа на заповедта областният управител сключва договор.
Чл. 57
(1) Правата на собственост на държавата в търговски дружества се упражняват от Министерския съвет или от министрите съобразно отрасловата им компетентност.
(2) Държавата може да учредява и да участва в учредяването на акционерни дружества и на дружества с ограничена отговорност по решение на Министерския съвет.
(3) Държавата може да апортира имоти и вещи - частна държавна собственост, в капитала на търговски дружества въз основа на решение на Министерския съвет по предложение на съответния министър.
Чл. 58
(1) Право на строеж върху имот – частна държавна собственост, се учредява безсрочно или за определен срок със заповед на областния управител.
(2) Право на строеж се учредява възмездно от областния управител по местонахождението на имота след провеждане на търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет. В условията на търга може да се предвиди заплащането на правото на строеж да се извърши чрез равностойно имотно обезщетение в новопостроената сграда на база оценка, извършена от независим оценител.
(3) Въз основа на заповедта областният управител сключва договор.
(4) Въз основа на решение на Министерския съвет областният управител учредява безвъзмездно право на строеж в полза на общини за изпълнение на техните функции или за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, както и в полза на други лица в случаите, предвидени със закон, за трайно задоволяване на обществени потребности. Лицата, в полза на които е учредено безвъзмездно право на строеж, не могат да използват изградения обект за извършване на търговска дейност.
(5) Когато учреденото право на строеж е с определен срок, след изтичането на срока, за който е учредено, построеният обект преминава безвъзмездно в собственост на държавата.
Чл. 59
(1) Право на надстрояване или пристрояване върху съществуваща сграда, изградена върху държавна земя, се учредява при условията и по реда на чл. 58, ал. 2 и 3.
(2)
Чл. 60
Договорите за учредяване на ограничени вещни права върху имоти – частна държавна собственост, се вписват в службата по вписванията по местонахождението им.
Чл. 61
Разпореждането с движими вещи – частна държавна собственост – машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства и стопански инвентар, стопанисвани от ведомства, се извършва възмездно от ръководителя на ведомството.
Чл. 62
Разпореждането с движими вещи на закрити ведомства се извършва от министъра на финансите, освен ако в акта за ликвидация е установено друго.
Чл. 63
(1) Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху движими вещи на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка се извършва от областния управител, съответно от ръководителя на ведомството.
(2) Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху движими вещи над определена от Министерския съвет стойност се извършва по реда на ал. 1 със съгласието на министъра на финансите.
(3) Движими вещи - частна държавна собственост, могат да се прехвърлят безвъзмездно в собственост на Българския Червен кръст по реда на ал. 1 и 2.
Чл. 64
(1) Продажбата на излишни и негодни движими вещи, както и на придобити материали от разчистване на строителни площадки, се извършва чрез търг или на стоковите борси.
(2) Условията и редът за провеждане на търга по ал. 1 се определят от министъра на финансите.
(3)
Чл. 65
(отменен)
Завземането, управлението, стопанисването и разпореждането с конфискуваните и отнетите в полза на държавата недвижими имоти и движими вещи се извършват при условия и по ред, определени от Министерския съвет, освен ако в закон е предвидено друго.
Глава 5. НАДЗОР И АКТУВАНЕ НА ИМОТИТЕ – ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ
Чл. 66
(1) Стопанисването, управлението и разпореждането с имоти – държавна собственост, се извършват под методическото ръководство на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а с движимите вещи – държавна собственост – на министъра на финансите.
(2)
Чл. 67
В министерствата, другите ведомства и областните администрации може да се създават звено “Държавна собственост” и звено “Управление на собствеността”.
Чл. 68
(1) За имотите - държавна собственост, се съставят актове за държавна собственост.
(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството утвърждава отделни образци на актове за държавна собственост за имотите - изключителна, публична и частна държавна собственост.
(3) Актовете за държавна собственост се съставят и за имоти, собственост на българската държава извън страната.
(4) Не се съставят актове за държавна собственост за временните постройки, пътната мрежа, коритата на реки и дерета, освен ако в специален закон е предвидено друго.
Чл. 69
(1) Актовете за обекти и имоти - изключителна държавна собственост, се съставят в два екземпляра от звено “Държавна собственост” на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Актовете се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Първият екземпляр се съхранява в звено „Държавна собственост“, а вторият се изпраща на областния управител по местонахождение на имота. Препис от акта се изпраща на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Чл. 70
(1) Актовете за публична и частна държавна собственост се съставят в два екземпляра от звено “Държавна собственост” при областния управител. Актовете се подписват от съставителя и се утвърждават от областния управител. Двата екземпляра се представят в службата по вписванията в 14-дневен срок от утвърждаването, като след вписването първият екземпляр се съхранява в звено „Държавна собственост“. На Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на лицата, които ползват имота, се предоставят преписи след вписване на съответния акт.
(2) Актовете за държавна собственост на имоти, свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна, или със сигурността и отбраната на страната, се съставят в два екземпляра от звено “Държавна собственост” на съответното министерство или ведомство, което управлява имота. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра или от ръководителя на ведомството. Първият екземпляр се съхранява в съответното министерство или ведомство, вторият се изпраща по установения ред на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а препис се изпраща на съответния областен управител. За тези актове се създават отделни регистри.
(3) Актовете за държавна собственост за имоти - собственост на българската държава извън страната, се съставят в Министерството на финансите в три екземпляра по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Актовете се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра на финансите. Първият екземпляр се съхранява в Министерството на финансите, вторият - в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, третият - в Министерството на външните работи, а препис от акта се изпраща на ползвателя на имота.
(4) Към актовете за държавна собственост се прилагат документите, установяващи правото на собственост на държавата.
Чл. 71
(1) При влизане в сила на кадастрална карта за имотите - държавна собственост, се съставят нови актове за държавна собственост, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за държавна собственост и данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
(2) Когато при влизане в сила на подробни устройствени планове за райони, в които няма влязла в сила кадастрална карта, както и при изменение в подробните устройствени планове, в кадастралната карта (кадастрален план), в плановете за земеразделяне, в лесоустройствените планове и в други планове, свързани с възстановяването на правото на собственост, се образуват нови поземлени имоти, за всеки новообразуван поземлен имот се съставя нов акт за държавна собственост, в който се посочват номерът и датата на предходно съставения акт. За новообразуваните имоти, попадащи в територии с одобрена кадастрална карта, се прилага редът по ал. 1.
(3) Номерът и датата на новосъставените актове по ал. 1 и 2 се отбелязват и в предходно съставените актове и в съответните регистри.
(4) Новосъставените актове по ал. 1 и 2 се вписват в службата по вписванията.
(5) Копие от акта по ал. 4 се изпраща в Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
(6) В случаите по ал. 1 и 2 ведомствата не заплащат такса за издаването на скици и предоставянето на справки за имотите - държавна собственост, от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Чл. 72
(1)
(2) При установяване на явна фактическа грешка в акт за държавна собственост се съставя акт за поправка на акта. Актът за поправка на акта за държавна собственост се вписва в службата по вписванията.
(3) Номерът и датата на акта за поправка на акт за държавна собственост се отбелязват в акта, който е поправен, и в съответните регистри.
Чл. 73
В акта за държавна собственост се отбелязват действията по управление или разпореждане с имота, а за имоти - публична държавна собственост, и предоставянето им на концесия.
Чл. 74
(1) Актовете за държавна собственост и актовете за поправката им се вписват с последователни номера в регистъра, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответното звено „Държавна собственост“.
(2) Актовете за държавна собственост на имоти, които са престанали да бъдат собственост на държавата, или за имоти, за които са съставени нови актове, се съхраняват по начина, предвиден в ал. 1, като в тях се отбелязва съответното обстоятелство.
(3) При промяна в статута на имот - държавна собственост, по чл. 6 се съставя нов акт за държавна собственост, който се вписва в службата по вписванията.
Чл. 74а
За вписването в службата по вписванията на актове за държавна собственост и на актове за поправка на актове за държавна собственост не се заплаща такса.
Чл. 75
В министерствата, ведомствата и областните администрации, които съставят актове за държавна собственост, се създават главен регистър и спомагателни регистри по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Главният регистър и спомагателните регистри се водят от длъжностно лице, оправомощено от министъра, ръководителя на ведомството или областния управител.
Чл. 76
Актовете за държавна собственост, главният регистър и спомагателните регистри се съхраняват безсрочно.
Чл. 77
Актовите книги за имотите - държавна собственост са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.
Чл. 78
(1) Имоти, неправилно актувани като държавна собственост, както и имоти, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител и се предават на собственика. Промяната на собствеността подлежи на вписване.
(2) Отписването на имоти, придобити по силата на приватизационен договор за продажба на обособена част от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, както и на имоти - собственост на дружества, чиито акции или дялове са били предмет на приватизационни договори за продажба, по които Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол осъществява следприватизационен контрол, се извършва със заповед на областния управител след представяне на удостоверение, издадено от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за липса на задължения, произтичащи от неизпълнение на приватизационния договор.
(3) Отписването на имоти – публична държавна собственост, и на имоти, които са свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна или със сигурността и отбраната на страната, се извършва със заповед на министъра на финансите след вземане мнението на съответното ведомство, което управлява имота.
(4) Отписването на имоти – собственост на българската държава извън страната, се извършва със заповед на министъра на финансите по предложение на министъра на външните работи.
Чл. 79
(1)
(2)
(3) Споровете за материално право се решават по съдебен ред.
Чл. 80
(1) Имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство.
(2) Заповедта на областния управител за изземването на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на полицията.
(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.
Чл. 80а
(1) Имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната.
(2) Заповедта на министъра на отбраната за изземването на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на органите на военната полиция.
(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.
Чл. 81
Държавните органи, кметовете на общините и полицията са длъжни да оказват необходимото съдействие на службите „Държавна собственост“ за опазването и изземването на имотите - държавна собственост.
Чл. 82
(1) Областните управители са длъжни ежегодно до 31 март да представят в Министерството на регионалното развитие и благоустройството преписи от всички новосъставени актове за държавна собственост и актове за поправка на актове за държавна собственост, както и информация за управлението и разпореждането с имотите - държавна собственост, на територията на областта за предходната година.
(2) Министрите или ръководителите на други ведомства, утвърдили актове по чл. 70, ал. 2, са длъжни ежегодно до 31 март да представят в Министерството на регионалното развитие и благоустройството всички новосъставени актове за държавна собственост и актове за поправка на актове за държавна собственост на имотите - държавна собственост, предоставени им за управление, за предходната година.
Чл. 82а
(1) За издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост, за наличие или липса на претенции за възстановяване на собствеността и на удостоверение, че имотът е отписан от актовите книги на имотите - държавна собственост, се заплащат такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(2) В случаите по ал. 1 ведомствата не заплащат такса.
Чл. 82б
За издаване на удостоверение за данъчна оценка за имоти - държавна собственост, ведомствата не заплащат такса.
Глава 6. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 83
Който без основание завземе имот - държавна собственост, се наказва с глоба от 100 хил. до 500 хил. лв., ако не подлежи на потежко наказание.
Чл. 84
Който наруши забрана по чл. 16, ал. 1 и 7, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.
Чл. 85
Който в едномесечен срок не изпълни заповедта или решението за освобождаването на имот - държавна собственост, се наказва с глоба от 500 хил. до 1,5 млн. лв., ако не подлежи на потежко наказание.
Чл. 86
Който не изпълни в срок задължението по § 5 от преходните и заключителните разпоредби, се наказва с глоба от 10 хил. до 50 хил. лв.
Чл. 87
(1) Нарушенията по чл. 83, 84 и 85 се установяват с акт на оправомощено от съответния областен управител длъжностно лице.
(2)
(3) Наказателните постановления се издават от областния управител по местонахождението на имота.
Чл. 88
Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1
„Национален обект“ е обект, определен като такъв със закон, както и инфраструктурни обекти: изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения - пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях; на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, третиране на отпадъци, електрификация, топлофикация, газификация и електронни съобщителни мрежи, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет.
§ 1а
По смисъла на този закон:
1. “Равностойно парично обезщетение” е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон.
1а. „Равностойно имотно обезщетение“ е това обезщетение, при което на собственика на отчуждавания имот се предоставя в собственост имот частна държавна собственост, представляващ земеделска земя от държавния поземлен фонд или горска територия, в която горите са с еднакъв произход и функции с отчуждаваните, в същото или съседно землище, чиято стойност, определена по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, съответно по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите, е равна или надвишава с до 20 на сто стойността на отчуждавания имот.
2. “Пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки.
2а. Пазарната цена за имот, подлежащ на отчуждаване, който е включен в обхвата на урбанизирана територия съобразно действащ устройствен план, но e бил неурегулиран, преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, се определя като за имот без предвидено застрояване и се съобразява с установения траен начин на фактическо ползване на имота.
3. “Оценител на имоти” е лице, което:
4. “Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания” са имотите, които са разположени:
§ 2
“Ведомства” по смисъла на този закон са Народното събрание, администрацията на президента на Република България, Конституционният съд, Министерският съвет, министерствата и други държавни органи и организации на бюджетна издръжка, на които е възложено управление на държавната собственост.
§ 2а
(отменен)
“Крайбрежна плажна ивица” по смисъла на този закон е част от брега, представляваща естествено или изкуствено обособена територия, покрита с пясък, чакъл или други седиментни и/или скални образувания, с начин на трайно ползване за рекреационни цели.
§ 2б
(отменен)
“Морски плаж” по смисъла на този закон е обособена част от крайбрежната плажна ивица на Черно море с прилежаща водна площ. Границите на територията на морския плаж се определят въз основа на геодезическо заснемане чрез преки геодезични измервания, което се отразява в Акта за изключителна държавна собственост.
§ 3
Мероприятието е започнало по смисъла на чл. 40, ал. 1, ако са утвърдени архитектурните проекти и е издадено разрешение за строеж.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 4
(1) Наемните договори, сключени преди 1 юни 1996 г., не могат да се прекратяват на основанието, посочено в чл. 24, ал. 1, т. 6 преди изменението, с изключение на случаите:
1. при едностранно прекратяване на трудовия договор от работника или служителя;
2. при прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните или прекратяване на трудовия договор поради изтичане на уговорения срок;
3. при прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие по чл. 330 от Кодекса на труда;
4. при прекратяване на трудовия договор с работник или служител, който поради естеството на работата си задължително живее в служебни помещения;
5. при пенсиониране за изслужено време и старост, когато работникът или служителят има непрекъснат трудов стаж в съответното ведомство по-малко от 5 години;
6. когато работникът или служителят, с когото договорът за наем е прекратен на основание чл. 24, ал. 1, т. 6, или друг член на неговото семейство са закупили жилище от същото ведомство;
7. когато след прекратяването на договора за наем са настъпили обстоятелствата по чл. 24, ал. 1, т. 3, 4 или 8, както и когато лицето откаже да плаща обезщетение или системно не го плаща в срок.
(2) Опразването на ведомствени жилища, обитавани от лица, които са работили в съответното ведомство и договорът им за наем е прекратен поради прекратяване на трудовия им договор преди 1 юни 1996 г., се извършва по реда, действащ преди тази дата.
(3) Лицата, с които договорът за наем е прекратен, плащат обезщетение в размер пазарна наемна цена, докато опразнят жилището.
§ 5
Физическите и юридическите лица, които ползват държавен имот, са длъжни в срок 6 месеца от влизането на този закон в сила писмено да уведомят службите „Държавна собственост“ към областния управител по местонахождението на имота. За държавните жилища уведомлението се прави от съответните ведомства, които ги стопанисват.
§ 6
(обявен за противоконституционен)
За учреденото по установения ред до влизането на закона в сила безсрочно или за повече от 10 години право на ползване се прилага срокът по чл. 56, ал. 1 от датата на учредяването му. Когато срокът е изтекъл към датата на влизането на закона в сила, имотът се предава в шестмесечен срок от същата дата.
§ 6а
Разпоредбите на този закон, които се отнасят до имотите – изключителна държавна собственост, се прилагат и за обектите, върху които на основание чл. 18, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България държавата осъществява суверенни права.
§ 6б
(1) Работници и служители на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, настанени под наем в жилища на „Холдинг Български държавни железници“ – ЕАД, по съответния ред и отговарящи на изискванията на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (обн., ДВ, бр. 51 от 2003 г.; изм., бр. 59 от 2003 г., бр. 79 от 2005 г. – Решение № 8260 от 2005 г. на Върховния административен съд, бр. 54 от 2006 г., бр. 15 от 2007 г., бр. 103 от 2008 г., бр. 39 и 93 от 2009 г., бр. 22, 29 и 72 от 2010 г.), имат право да ги закупят по реда на същия правилник.
(2) Работници и служители на „Холдинг Български държавни железници“ – ЕАД, настанени под наем в жилища на „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ по съответния ред и отговарящи на изискванията на този закон, имат право да ги закупят по реда на закона. (3) Правата по ал. 1 и 2 имат и бивши работници и служители, които имат най-малко 10-годишен стаж в системата на „Холдинг Български държавни железници“ – ЕАД, и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и са променили работодателя си при условията на чл. 123, ал. 1 от Кодекса на труда или чиито трудови правоотношения са прекратени поради придобиване право на пенсия.“
§ 7
Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона.
§ 8
Законът влиза в сила от 1 юни 1996 г.