(1) Взаимоотношенията на религиозните институции с държавата се осъществяват на официалния български език.
(2) При извършване на богослужението и на различните ритуали може да се използва друг език според традицията на религиозната общност.
(3) Вероизповеданията може да представят на държавни и местни органи становища, препоръки, доклади, проучвания по въпроси от значение за религиозните общности.