(1) Удостоверение за правоспособност, освен в случаите, когато е издадено въз основа на друг специален закон, се издава на лице, което:
1. отговаря на медицинските и психофизиологичните изисквания за съответната дейност, определени от министъра на здравеопазването;
2. отговаря на изискванията за завършено образование и придобита специалност, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност;
3. е преминало специализирано обучение за съответната дейност;
4. е положило успешно изпит пред квалификационна изпитна комисия.
(2) Квалификационната изпитна комисия на агенцията се назначава от председателя на агенцията. В комисията могат да участват представители на агенцията, на Министерството на здравеопазването, както и други лица, определени от председателя на агенцията, които отговарят на условията по ал. 4.
(3) Управителните органи на лицето, получило лицензия за специализирано обучение, назначават квалификационна изпитна комисия. По искане на председателя на агенцията в комисията се включва представител на агенцията.
(4) За членове на изпитните квалификационни комисии по ал. 2 и 3 се назначават български граждани, които:
1. имат висше образование по природни или технически науки на образователно-квалификационна степен „магистър“;
2. не са осъждани на лишаване от свобода за престъпления от общ характер;
3. имат трудов и/или служебен стаж не помалко от 10 години в областта на използването на ядрената енергия или йонизиращите лъчения, управлението на радиоактивните отпадъци или отработеното гориво, както и в областта на държавното регулиране на безопасното осъществяване на тези дейности.
(5) Обстоятелството по ал. 4, т. 2 се установява служебно от председателя на агенцията за членовете на квалификационната изпитна комисия по ал. 2.