(1) Практическото обучение при работодател в реална работна среда се провежда в предприятието под ръководството на наставник, определен от работодателя.
(2) Наставникът е работник или служител в предприятието, който трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да притежава професионална квалификация по професията, по която се извършва обучението;
2. да има най-малко три години доказан професионален опит по същата професия;
3. да е преминал обучение за наставници.
(3) Обучението за наставници осигурява придобиване на основни педагогически и психологически знания и умения при работа с обучаваните и се провежда по програма, утвърдена от министъра на образованието и науката. Право да осъществяват обучението за наставници имат:
1. висшите училища, акредитирани при условията и по реда на Закона за висшето образование;
2. училищата в системата на предучилищното и училищното образование, които осъществяват професионално образование и обучение, с изключение на обединените училища и училищата към местата за лишаване от свобода;
3. центровете за професионално обучение;
4. професионалните колежи.
(4) За проведеното обучение на наставника съответната институция по ал. 3, т. 1 – 4 издава документ по образец, утвърден със заповед на министъра на образованието и науката.
(5) Финансирането на обучението на наставниците се извършва със средства, осигурени от лицето, което се обучава за наставник, от работодателя, от работодателя и обучаващата институция – участници в партньорството, или със средства от национални програми и проекти, от европейските фондове и от други източници.