(1) Към министъра на здравеопазването се създава Експертен съвет по лечение на зависимости, който обсъжда и дава становища по:
1. основните насоки и приоритети в областта на лечение на зависимости;
2. проекти на стандарти за добра практика в лечението на зависимости и по предложения за промени в действащите стандарти за добра практика в лечението на зависимости;
3. проекти на нормативни актове в областта на лечението на зависимости;
4. нови методи и програми за лечение;
5. предложения за включване на нови лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества (опиеви агонисти и агонисти-антагонисти), в списъка на използваните за лечение на зависимости в програми за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти;
6. включване в лечебни програми на лица, които не отговарят на критериите, посочени в стандартите за добра практика в лечението на зависимости;
7. клинични, професионални, етични въпроси и въпроси, свързани с приложението на стандартите за добра практика и работата на лечебните програми.
(2) Експертният съвет по лечение на зависимости се състои от 11 членове и включва: заместник-министър на здравеопазването, който е председател на съвета, двама представители на Министерството на здравеопазването, директора на Националния център по наркомании, най-малко едно хабилитирано лице, работещо в областта на лечение на зависимости, най-малко един лекар с призната специалност по клинична токсикология, трима лекари с призната специалност по психиатрия, от които най-малко двама работещи в областта на лечение на зависимости и/или психосоциална рехабилитация, и други медицински специалисти.
(3) Министърът на здравеопазването определя със заповед състава на съвета по ал. 2 за период от 4 години при условия и по ред, определени с правилника по ал. 4.
(4) Функциите и организацията на дейността на експертния съвет по ал. 1 се определят с правилник, издаден от министъра на здравеопазването.