(1) Регистрацията на лечебно заведение се заличава:
1. когато районната колегия на съсловната организация е заличила от регистъра лекаря, лекаря по дентална медицина, лекарския асистент, медицинската сестра, акушерката или рехабилитатора, учредили лечебното заведение по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква „а“, т. 2, буква „а“ или т. 5, буква „а“;
2. при установено нарушение по чл. 3, ал. 5;
3. при осъществяване на дейности в нарушение на извършената регистрация;
4. при осъществяване на дейности в нарушение на утвърдените медицински стандарти и здравни изисквания;
5. при неосъществяване на дейност повече от 6 месеца;
6. при настъпване на обстоятелствата по чл. 44, ал. 1, т. 2;
7. по искане на лечебното заведение;
8. при прекратяване на юридическото лице, при смърт на регистрирания или поставянето му под запрещение.
9. при изтичане на срока по чл. 14а, в случаите, когато лекарят не е придобил специалност по обща медицина.
(2) Регистрацията на лечебната дейност по чл. 2а се заличава:
1. по искане на ректора на висшето училище;
2. при закриване на медицинския факултет или факултета по дентална медицина на висшето училище;
3. при изтичане и непродължаване на срока на валидност на програмната акредитация;
4. при осъществяване на дейности в нарушение на извършената регистрация.
(3) Заличаването на регистрацията се извършва със заповед на директора на регионалния център по здравеопазване.
(4) Заповедите на директора на регионалния център по здравеопазване, издадени в случаите по ал. 1, т. 1 – 6 и ал. 2, т. 4, подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.