(1) Република България предоставя или обменя класифицирана информация с държави или международни организации, с които има влезли в сила международни договори за защита на класифицирана информация.
(2) Ако международният договор по ал. 1 не посочва кое е приложимото право за неуредени от него въпроси, прилага се правото на страната – източник на информацията.
(3) Когато няма влязъл в сила международен договор за защита на класифицирана информация с друга държава или международна организация, Република България предоставя или обменя класифицирана информация с тях само в случаи, свързани със защита на националната й сигурност.
(4) Алинея 3 се прилага за класифицирана информация на Република България с ниво на класификация за сигурност „За служебно ползване“, „Поверително“ и „Секретно“.
(5) Алинея 3 не се прилага спрямо чуждестранна класифицирана информация, предоставена на Република България от друга държава или международна организация.
(6) Предоставянето или обменът по ал. 3 се извършва само при наличие на предварително писмено уверение от съответната държава или международна организация, че законодателството и изградената система за защита на класифицирана информация осигуряват на предоставяната класифицирана информация същата или по-висока степен на защита от предвидената в този закон, включително и съответната отговорност при нарушаване на правилата за нейната защита.
(7) Писменото уверение по ал. 6 се предоставя от съответния компетентен орган по сигурността на другата държава или международната организация.