(1) Кандидатът не се счита за надежден от гледна точка на сигурността, ако:
1. се установят данни, че не отговаря на изискванията по чл. 41;
2. се установи, че посочените от кандидата за проучване лица не отговарят на изискванията за сигурност по чл. 40.
(2) В случая по ал. 1, т. 2 кандидатът може да предложи други лица.
(3) Проучването на кандидата за надеждност от гледна точка на сигурността по ал. 1 се извършва от службите за сигурност.