Чл. 1
С тази наредба се утвърждава медицински стандарт по медицинската специалност „Психиатрия“ съгласно приложението.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1
Лечебните заведения привеждат дейността си в съответствие с тази наредба в срок до една година от влизането й в сила.
§ 2
(1) Започналите и неприключили към датата на влизане в сила на тази наредба процедури по издаване/подновяване на разрешения за осъществяване на програми за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди по реда на Наредба № 2 от 2012 г. за условията и реда за осъществяване на програми за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди, се довършват по досегашния ред.
(2) Разрешенията за осъществяване на програми за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди, издадени, съответно подновени, преди влизането в сила на тази наредба, запазват действието си за срока на издаденото разрешение.
§ 3
В Наредба № 2 от 2012 г. за условията и реда за осъществяване на програми за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди (обн., ДВ, бр. 49 от 2012 г.; доп., бр. 37 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 3 и 62 от 2014 г. и бр. 56 от 2018 г.) навсякъде в текста думите „Наредба № 24 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Психиатрия“ се заменят с „утвърдения медицински стандарт „Психиатрия“.
§ 4
Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и отменя Наредба № 24 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Психиатрия“ (обн., ДВ, бр. 78 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 69 и 92 от 2010 г., бр. 49 от 2012 г., бр. 37 от 2016 г. и бр. 63 от 2021 г.).
Заключителни разпоредби
Приложение 1 Приложение към член единствен МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „ПСИХИАТРИЯ“
Раздел I Характеристика на медицинската специалност „Психиатрия“
1. Дефиниция, основни цели и задачи.
1.1. Дефиниция. Медицинската специалност „Психиатрия“ е самостоятелна медицинска специалност с интердисциплинарен характер, свързана и взаимодействаща с всички останали медицински специалности, но със специфична методология и терапевтична дейност. Медицинската специалност „Психиатрия“ обхваща знания, нагласи и умения за разпознаване, неоперативно лечение, профилактика, рехабилитация и експертиза на мозъчноорганични, ендогенни, личностово обусловени, невротични, ситуативно-реактивни, психосоматични заболявания или разстройства и зависимости към психоактивни вещества и техните медицински, социални и психосоматични аспекти, с използването на психофармакологични, соматотерапевтични, психотерапевтични и социотерапевтични методи.
1.2. Основни цели на мeдицинската специалност „Психиатрия“. Осигуряване на висококвалифицирана ранна диагностика, прогнозиране на хода на заболяването, адекватно специфично терапевтично поведение и интензивно лечение, проследяване, медицинска експертиза на работоспособността на пациента, ефективна първична и вторична профилактика и диспансеризация на болните с психични заболявания.
1.3. Задачи. Основните задачи на специалността „Психиатрия“ са свързани с постигане на високо качество в реализирането на поставените цели чрез:
1.4. Принципи на лечението и обслужването на лица с психични разстройства:
1.5. Видовете дейности в обхвата на медицинската специалност „Психиатрия“ (промотивни, профилактични, диагностични, лечебни, рехабилитационни):
2. Допълнителни компоненти на специалността „Психиатрия“.
2.1. Интердисциплинарни дейности между специалността „Психиатрия“ и други медицински специалности и дефиниране на взаимодействието и координацията между тях. Специалистите по психиатрия (лекари с призната медицинска специалност „Психиатрия“) си взаимодействат с всички други медицински специалисти в случаите на съществуващо соматично заболяване с оглед осигуряване на комплексно интегративно обслужване на пациенти с психиатрична и соматична коморбидност.
2.2. Провеждане на научни изследвания в основните направления на психиатрията. Изучаване и внедряване на съвременните постижения на психиатрията в световната медицинска наука.
2.3. Изучаване, анализиране и прогнозиране на заболеваемостта от психични заболявания на населението, както от съответния регион, така и за страната.
2.4. Организиране, провеждане и участие в научни сесии, конференции, конгреси, симпозиуми и стимулиране на научното творчество на специалистите.
2.5. Разбиране и прилагане на принципите на медицинската етика и деонтология при разрешаването на специфични въпроси, пред които се изправят болните с психични заболявания и техните семейства, както и участниците в диагностично-лечебния процес.
2.6. Разпознаване и преодоляване на психологическия дистрес при болни с психични заболявания и осигуряване на специализирана психосоциална консултация.
2.7. Информиране и обсъждане на разбираем език, съобразен с различията в социалния и културен статус, с психично болните и техните семейства относно естеството на заболяването, целите, етапите и очакваните странични реакции на лечението, както и евентуалните промени в хода на заболяването.
2.8. Предоставяне на информация, консултация и съдействие на болните в хроничен стадий на психични заболявания и на техните близки за възможностите за социално подпомагане.
2.9. Участие в клинични проучвания на лекарствени продукти в областта на психиатрията съгласно одобрени от регулаторните органи протоколи за лечение и проследяване и при познаване и спазване на нормативните изисквания.
3. Изисквания към лицата, осъществяващи професионална дейност по специалността „Психиатрия“.
3.1. Лицата, осъществяващи професионалната дейност по медицинската специалност „Психиатрия“ са лекари с придобита специалност по психиатрия.
3.2. Изисквания към дейността на специалиста по психиатрия. „Психиатрията“ е клинична специалност и научна дисциплина, която изучава болестните изменения във висшата нервна дейност, водещи до неправилно отражение на действителността и промяна в поведението на болните, и изисква от специалиста психиатър:
3.3. Лекарска компетентност. Лечебно-диагностичната дейност по отношение на пациенти с психични заболявания се осъществява от лекари със следната професионална квалификация:
3.4. Изисквания към дейността на лекар без призната специалност или с друга призната клинична специалност, осъществяващи дейност в структура по психиатрия: осъществява лечебно-диагностична и профилактична дейност след съгласуване и под ръководството и контрола на лекар с призната специалност по „Психиатрия“.
3.5. Дейности в обхвата на медицинската специалност, изискващи допълнителна квалификация:
3.6. Изисквания към специалистите, осъществяващи здравни грижи.
1-dup. Психиатрична грижа в лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ. Обслужването при извънболнични условия се осъществява със или без диспансеризиране.
2-dup. Извънболничната психиатрична грижа за пациента се осъществява в амбулатория за първична медицинска помощ и амбулатория за специализирана медицинска помощ, център за психично здраве, в които лекари със или без помощта на друг персонал диагностицират, лекуват и периодично наблюдават болни с психични разстройства при спазване на правилата на добрата лекарска практика, както и правата на пациентите.
2.1. Амбулатория за първична медицинска помощ. Общопрактикуващият лекар извършва:
2.2. Амбулатория за специализирана медицинска помощ. Специалистът по психиатрия работи по следните направления:
2.3. Център за психично здраве. Центърът за психично здраве е лечебно заведение за комплексно психиатрично обслужване в общността, в което се извършват дейностите по чл. 26 от Закона за лечебните заведения.
3-dup. Лечебните заведения за болнична помощ и лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ по чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ могат да разкриват отделения за дневни психиатрични грижи без легла (дневни стационари).
3.1. В дневния стационар се обслужват лица с психични разстройства, които са със средна и ниска степен на зависимост от грижи. В дневния стационар се извършват диагностика, лечение, наблюдение, експертна дейност, рехабилитация и ресоциализация на пациенти с шизофрения, личностови разстройства, афективни разстройства, пациенти без суициден риск, тревожни и реактивни състояния, реакции на тежък стрес, сексуални разстройства, семейна и социална дисфункция, хронични психични разстройства в период на обостряне или за поддържаща терапия и наблюдение, инволутивни състояния, включително и за извършване на психологични тестови изследвания, за преценка на трудоспособност.
3.2. В дневния стационар работят най-малко един лекар със специалност по психиатрия, една медицинска сестра и един психолог. Препоръчително е включването в екипа на дневния стационар на трудотерапевт, арттерапевт, музикотерапевт.
3.3. Помещения в дневния стационар: стая за провеждане на групови дейности; кабинети за диагностика и индивидуална работа с пациентите за лекаря и психолога; манипулационна; санитарен възел. Раздел III Осъществяване на дейност по медицинската специалност „Психиатрия“ в лечебните заведения за болнична помощ, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ по чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ и центровете за психично здраве
1-dup2. Нива на компетентност.
1.1. Изисквания към клиника/отделение по психиатрия от първо ниво на компетентност.
1.2. Изисквания към клиника/отделение по психиатрия от второ ниво на компетентност.
1.3. Изисквания към клиника или отделение по психиатрия от трето ниво на компетентност.
1.4. Начинът за осигуряване на консултации с различните медицински специалисти се регламентира в правилника за вътрешния ред на съответната структура по психиатрия.
2-dup2. Клиниките и отделенията в лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ по чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ следва да отговарят на изискванията за нива на компетентност – включително обезпеченост със специалисти, медицинска апаратура, обем на дейностите и други – установени в настоящия стандарт за психиатричните структури в болничната помощ и центровете за психично здраве, когато осъществяват дейности по психиатрия, предвидени за съответното ниво. Раздел IV Психиатрично обслужване в структури по психиатрия
1-dup3. Психиатрично отделение/клиника – основна структурна единица за психиатрична помощ с капацитет 10 – 40 легла.
2-dup3. Пространствена структура и осигуреност:
2.1. стаи с легла;
2.2. лекарски кабинети;
2.3. манипулационни зали;
2.4. обезопасена стая, предназначена за краткотрайно отделяне на пациент с цел предпазване от непосредствена опасност за живота или здравето му или за живота и здравето на околните, оборудвана с материали и обзавеждане, непозволяващи самонараняване или странгулация.
2.5. помощни помещения (в зависимост от конкретната необходимост);
2.6. дневна, оборудвана с най-необходимото (телевизор, игри, пособия за рисуване и моделиране) за групови занимания;
2.7. зала за колегиуми и екипни съвещания.
3-dup2. Други функционални и пространствени възможности.
3.1. В психиатричното отделение/клиника според степента на зависимост на пациентите от грижи се осигуряват дейности:
3.2. Броят и видът на дейностите, броят на леглата и на помещенията за тях се посочват в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на съответното лечебно заведение.
3.3. Всяко легло за пациенти с висока степен на зависимост от грижи се осигурява с повишен надзор и грижи при болни с риск от агресивно, автоагресивно или непредсказуемо поведение или с коморбидност между телесна и психиатрична патология; присъствието на санитар при всички процедури (лекарства, визитация) е задължително; осигуряват се възможности за визуално наблюдение на пациентите – непосредствено или с дистанционни средства; осигуряват се:
3.4. Всяко легло за пациенти със средна степен на зависимост от грижи се осигурява със:
3.5. Всяко легло за пациенти с ниска степен на зависимост от грижи се осигурява със:
3.6. Натовареността на сестринския труд се определя не само от степента на зависимост от грижи, но и според:
3.7. Организацията на дейностите в отделението/клиниката е според програмния принцип и е структурирана в процедури.
3.8. Лекуват се пациенти с:
4. Процедура по приемане на пациент.
4.1. Дейностите по приемане на пациентите се регламентират подробно в правилника за вътрешния ред на лечебното заведение.
4.2. При оценката на състоянието на пациента при постъпване и в хода на диагностично-лечебния процес се използват следните протоколи за оценка на състоянието на пациента:
5. Настаняване на пациенти в психиатрично отделение/клиника по спешност при довеждане от екип на център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) или от близки.
5.1. Спешната психиатрична помощ е специализирана психиатрична помощ, която се извършва от обучени екипи и специалисти. Спешна психиатрична намеса се инициира от психиатрични и други лечебни завадения, институции и граждани и се оказва от ЦСМП, центрове за психично здраве, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ и психиатричните отделения/клиники на болниците за активно лечение.
5.2. Насочването на психиатричния пациент за спешна хоспитализация става от специалист психиатър при установяване на висока степен на риск.
5.3. Транспортирането в психиатричен стационар (клиника/отделение на ЦПЗ, на лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ или на болница за активно лечение) се извършва от ЦСМП. При необходимост те търсят помощ от органите на МВР.
5.4. Ръководителят на лечебните заведения по т. 5.3 при необходимост уведомява съда/прокуратурата за насочването на пациента към психиатричен стационар.
5.5. Спешната психиатрична помощ включва диагностични и лечебни процедури.
5.6. При спешното настаняване е желателно да се избягва прилагането на мерки за ограничаване на пациента, доколкото състоянието, поведението му и рискът за него и за околните не налагат друго. Приложените методи и средства се описват в журнал на спешния екип.
5.7. Спешното настаняване в психиатричен стационар без съгласие на пациента представлява ограничаване на неговите права и свободи в интерес на неговото здраве и сигурност и за гарантиране на здравето и сигурността на околните:
5.8. След постъпване на пациента в психиатричен стационар приемащият лекар предприема незабавни диагностични и лечебни мерки за изясняване и овладяване на състоянието му и за преодоляване на риска, при зачитане на неговите права и при спазване на изискванията на добрата медицинска практика. При необходимост лекарят търси съдействие от органите на МВР и разпорежда да се прилагат временни ограничителни мерки. Той уведомява незабавно близките на пациента за приемането му.
5.9. След спешно настаняване на пациент в психиатричен стационар без негово съгласие, до изтичането на 24 часа ръководителят на лечебното заведение организира клинична конференция за изясняване на състоянието и третирането на пациента и уведомява съда/прокуратурата за спешното настаняване с медицинска справка.
1-dup4. Дейности за медицинско обслужване на пациенти с рисково поведение.
1.1. Понятие за рисково поведение. Рисково поведение е болестно обусловено поведение, застрашаващо пациента или околните.
1.2. Рисковото поведение на лицата с психични разстройства се оценява в три степени – висока, средна и ниска, на базата на клиничната преценка на лекуващия психиатър и валидизирани за страната скали за оценка на риска.
1.3. Механизмът на поведението на психиатричния пациент се формира от интерференцията на четири основни фактора:
1.4. Етични аспекти в дейността на психиатъра.
1-dup5. Консултациите способстват за:
1.1. по-висока използваемост на терапевтичните програми;
1.2. съвместно лечение на психичното и соматичното страдание;
1.3. реално провеждане на предписаното психофармакологично лечение. Раздел VII Процедура по изписване на пациент
1-dup6. Изписването на пациент от отделението/клиниката следва:
1.1. изчерпването на терапевтичната задача. Ориентири:
1.2. осигурена приемственост в обслужването след изписването:
2-dup4. Показатели за добра практика са:
2.1. относителен дял на планираните спрямо непланираните изписвания;
2.2. относителен дял на изписаните с осигурен континюитет в обслужването спрямо изписаните без осигурен континюитет;
2.3. брой рехоспитализации (повторна хоспитализация в рамките на 30 дни от изписването) с възможност за отчитане на причината за това – влошаване на състоянието, отказ от домашно лечение и др.;
2.4. относителен дял на изписани пациенти поради изчерпване на терапевтичната задача спрямо останалите пациенти;
2.5. относителен дял на изписани пациенти в приемливите според приложените програми срокове за стационарно обслужване спрямо останалите пациенти. Раздел VIII Критерии и показатели за поддържане на качеството на работата в отделението/клиниката по психиатрия
1-dup7. Качеството на работата в отделението/клиниката се поддържа чрез:
1.1. спазване на протоколите и програмите за лечение и грижи;
1.2. придържане към етичните критерии в психиатричната практика;
1.3. постоянен мониторинг на качеството, осигуряван чрез:
2-dup5. Работа на принципа на екипността посредством ежедневно провеждани екипни заседания: 2.1 клиничен колегиум – провеждан веднъж седмично;
2.2. дебрифинг – текущо, при инцидент, суицид, агресия, смърт или отреагиращо поведение;
2.3. формулировки на случаи, обсъждани задължително екипно; поради разбирането за важността на формулировката изготвянето й в отделението/клиниката следва определен модел:
2.4. биопсихосоциална формулировка (метод за синтез на информация) е процес на обединяване на известната информация за пациента, за да се получи кохерентен модел, който помага да се постави диагноза, дава обяснение на някои страни на болестната проява и прави възможна прогнозата; биопсихосоциалната формулировка включва:
3-dup3. Диагноза, списък с проблеми, терапевтичен план и прогноза:
3.1. диагноза и диференциална диагноза;
3.2. списък с проблеми – специфични медицински, интрапсихични проблеми и проблеми на психосоциалната мрежа;
3.3. терапевтичен план – след определяне на проблемите се изработва специфичен терапевтичен план;
3.4. прогноза – изложение на прогнозата за пациента и очаквания терапевтичен отговор.
4-dup. Интердисциплинарни консултации:
4.1. с клинична и друга лаборатория: всички указани процедури се съобразяват с изискванията, заложени във фармакотерапевтичното ръководство по психиатрия;
1-dup8. Дефиниция: възвръщане на способностите, които психичната болест е променила в някаква степен. Рехабилитацията е многостепенен, разностранен, сложен и продължителен процес на оздравяване, на психично, соматично и социално уравновесяване на боледуващата личност със заобикалящото я всекидневие, на реинтеграция на разстроените психични функции, на саниране на средата в нейните разновидности. Със своите методи и техники рехабилитацията се опира преди всичко на личността на болния и възстановява нарушеното от болестта биологично, психично и социално функциониране на човека.
2-dup6. Основна цел на рехабилитацията в психиатрията е обучението на болния в социални (психосоциални) и професионални (трудови) умения с възможност за социална реинтеграция за повишаване качеството на живот и пълноценно използване на свободното време.
3-dup4. Рехабилитацията на психично болните започва още с приемането им в лечебното заведение. Фактори, обуславящи етапите на рехабилитация при всеки конкретен случай, са: естеството и стадият на болестта, възрастта на болния, динамиката на болестта и видът на провежданото лечение.
4-dup2. Основна единица е рехабилитационна група от психично болни хора. Оптималният брой на болни в групата е 20 – 25 души.
5-dup. Екип, реализиращ процесът на рехабилитация:
| Наименование на длъжността | |
|---|---|
| Координатор на дейността по рехабилитация | Един (1) за всички дейности |
| Трудов рехабилитатор (трудотерапевт)/социален рехабилитатор | По един (1) за всяка група |
| Медицински специалисти: лекар | Един (1) за всички дейности |
| Други медицински специалисти | Един (1) за всички дейности |
| Психолог | Един (1) за всички дейности |
| Социален работник | Един (1) за всички дейности |
6. За осъществяване на социалната (психосоциална) и професионалната (трудова) рехабилитация на психично болни хора е необходимо обособяването на звена за рехабилитация.
7. Етапи на рехабилитацията:
7.1. болничен: лечебно-възстановителен;
7.2. преходен: болнично-домашен;
7.3. етап на социално вграждане.
8. Видове рехабилитация:
8.1. във времеви аспект – ранна и късна; краткотрайна и продължителна;
8.2. в ситуативен аспект – болнична и извънболнична;
8.3. според прилаганите методи и техники:
9. Организацията на трудовата рехабилитация; видът, размерът и специализацията на групите за трудова рехабилитация се определят съобразно лечебните и рехабилитационните задачи, здравословното състояние и възможностите на обслужваните лица и в зависимост от конкретните природни и икономически условия.
9.1. Трудовата терапия на лицата с психични разстройства е част от психосоциалните и професионални (трудови) рехабилитационни програми. При провеждане на трудовата терапия е недопустима всякаква форма на експлоатация и принудителен характер на труда. Раздел Х Зависимости към психоактивни вещества. Лечение на синдром на зависимост към опиоиди с опиеви агонисти и агонист-антагонисти
1.1. Основни понятия и дефиниции.
1.1.1. Опиоидната зависимост е психично и поведенческо разстройство с комплексна биопсихосоциална генеза и хронично-рецидивиращ ход на протичане. Както при всички останали хронични състояния лечението на зависимостта е дълготраен процес за постигане на стабилна ремисия и трайно възстановяване. Успешно лечение на опиоидната зависимост е възможно при прилагане на съвременни лечебни технологии, подходи и стандарти за добра практика.
1.1.2. Медикаментозно асистирано лечение е лечение на опиоидна зависимост, което включва медикаментозно асистирано лечение при детоксикация и поддържащо лечение.
1.1.3. Неупотребата/въздържанието в рамките на това лечение означава неупотреба на алкохол и нелегални наркотици и липса на злоупотреба с предписани лекарства.
1.1.4. Медикаментозно асистираното лечение се извършва с опиеви агонисти, агонист-антагонисти (парциални агонисти) и антагонисти.
1.1.5. Лечение с опиеви агонисти и агонист-антагонисти означава предписване на лекарствени продукти (опиеви агонисти и агонист-антагонисти) в съчетание с широк спектър от медицински и рехабилитационни услуги за облекчаване на неблагоприятните медицински, психологични и физиологични ефекти, присъщи на опиоидната зависимост.
1.1.6. Лечението с опиеви агонисти и агонист-антагонисти включва разнообразни лечебни технологии, като краткосрочна и дългосрочна детоксикация, поддържащо лечение и съпътстващи психосоциални интервенции.
1.1.7. В досегашните дефиниции лечението с опиеви агонисти и парциални агонисти се нарича субституиращо (заместващо) лечение.
1.1.8. Лекарствените продукти – опиеви агонисти и парциални агонисти – се предписват в намаляващи дози за лечение на абстинентния синдром и в относително стабилни дози за дълъг период (обикновено над 6 месеца) при поддържащо лечение.
1.2. Цели на лечението с опиеви агонисти и агонист-антагонисти:
1.2.1. да се намали или преустанови употребата на нелегални наркотици и непредписани психоактивни вещества;
1.2.2. да предотвратят абстинентните симптоми;
1.2.3. да се намали желанието за употреба;
1.2.4. да се подобри здравното, психологичното и социалното функциониране на пациента и семейството му;
1.2.5. да се улесни социалната реинтеграция на пациента;
1.2.6. да се намали разпространението на кръвнопреносими болести, свързани с инжекционната употреба;
1.2.7. да се намали рискът от свръхдоза и смъртността, свързана с употребата на наркотици;
1.2.8. да се намали криминалното поведение сред употребяващите наркотици.
1.3. Принципи на лечението с опиеви агонисти и агонист-антагонисти:
1.3.1. зачитане на човешките права на зависимите индивиди;
1.3.2. осигуряване на качество на услугите;
1.3.3. комплексност;
1.3.4. мултидисциплинарен подход;
1.3.5. системен подход;
1.3.6. интегрален подход;
1.3.7. базиране на решенията в терапевтичния процес на най-добрите налични научни доказателства и клинични практики;
1.3.8. отчетност и оценка на ефективността на лечебните програми;
1.3.9. спазване на всички етични принципи и правила на добра медицинска практика.
1.4. Индикации за лечение с опиеви агонисти и агонист-антагонисти:
1.4.1. В лечебните програми могат да бъдат включвани лица, които отговарят най-малко на следните условия:
1.4.2. Препоръчително е при включване в поддържащо лечение лицето да е преминало през лечение, ориентирано към въздържание от употребата на наркотични вещества. Изключение се допуска за лица от затворени общности с повишена болестност и заболеваемост от ХИВ/СПИН.
1.4.3. Случаите на лица, зависими от наркотични вещества, които не отговарят на посочените критерии, се разглеждат и разрешават от Експертния съвет по лечение на зависимости към министъра на здравеопазването.
1.4.4. В лечебните програми с приоритет се приемат лица, при които са налице някои от следните медицински показания: бременност, заразяване с вируса на СПИН, заболяване от хепатит В и/или С. В случаите на бременност или заразяване с вируса на ХИВ се осигурява незабавен прием, без да се чака установеният в програмата ред.
1.4.5. Диагностичната оценка и преценката на целесъобразността за включване в такива програми се извършва от лекар психиатър. За приема на всеки пациент се изготвя протокол.
1.5. Контраиндикации за лечение. Включването в лечебни програми не е подходящо за лица, които:
1.5.1. не отговарят на критериите за опиоидна зависимост по МКБ-10;
1.5.2. не приемат правилата на лечебните програми;
1.5.3. не са в състояние да дадат информирано съгласие;
1.5.4. пациенти, които са показали чувствителност/алергични реакции към предлагания лекарствен продукт.
1.6. Детоксикация с опиеви агонисти или агонист-антагонисти.
1.6.1. Лечението на абстинентното състояние представлява лечение с опиеви агонисти и агонист-антагонисти в намаляващи дози за облекчаване на физиологичните и психологичните симптоми на абстиненция и е метод за преход на пациента към последващо лечение или живот без вещества след периода на лечение.
1.6.2. Според нейната продължителност детоксикацията се разделя на: краткосрочна – до 1 месец, и дългосрочна – с продължителност до 6 месеца.
1.6.3. Средство на избор за лечение на абстинентното състояние е метадонът. Освен него за краткосрочна детоксикация може да се използва бупренорфин и комбинираният препарат субоксон, съдържащ бупренорфин и налоксон. Морфин сулфат пентахидрат не е подходящ за детоксикация поради липсата на таблетарни лекарствени форми със съдържание под 120 мг.
1.6.4. Краткосрочната детоксикация с метадон, извършвана в извънболнични условия, изисква активно и ежедневно наблюдение на пациента. През първия ден лекарственият продукт обикновено се назначава в два приема по 20 мг. Пациенти, които се нуждаят от по-висока доза метадон за повлияване на абстинентните симптоми, могат да получат до 60 мг през втория ден – фракционирано. От третия ден нататък дозата се намалява постепенно с 5 – 10 мг на всеки 2 – 3 дни.
1.6.5. Краткосрочната детоксикация с бупренорфин хидрохлорид трябва да започне след появата на обективни симптоми на опиева абстиненция (8 – 12 часа след последната употреба на хероин и 24 – 36 часа след употреба на метадон). През първия ден се назначават 2 – 4 мг бупренорфин (сублингвално). Пациентът се наблюдава активно и ако са налице обективни абстинентни симптоми се дават още 4 мг бупренорфин – до 8 мг за деня. На втория ден, ако абстинентната симптоматика персистира, се дават още 4 мг. Общата доза бупренорфин, дадена през първия (или втория) ден, представлява стабилизационната доза – нормално тя е в рамките на 8 – 12 мг (до 16 мг) дневно. При наличие на обективни абстинентни симптоми или оплаквания при доза от 16 мг се разглежда необходимостта от прилагането на дългосрочна детоксикация с метадон или поддържане.
1.6.6. От третия до петия ден стабилизационната доза бупренорфин се дава еднократно дневно. През следващите дни дозата на бупренорфина се намалява с 2 мг на всеки 2 – 3 дни до пълното му отнемане.
1.7. Етапи и фази на лечението с опиеви агонисти и агонист-антагонисти. Разделянето на лечението на етапи и съответни фази отразява спецификата и последователността на необходимите в хода на лечебния процес медицински, психологични и психосоциални интервенции. Базира се на разбирането, че видът и интензивността на услугите, от които пациентите се нуждаят, варират в хода на лечението. Като цяло повечето от пациентите се нуждаят от по-интензивно лечение при постъпване, по-разнообразни услуги по време на стабилизиране и по-малка част от тях – от услуги с по-ниска интензивност след появата на признаци на възстановяване. Всеки етап може да бъде разделен на фази, които са специфичен избор на всяка отделна програма и съответстват на основните принципи в лечението. Това позволява различните фазови модели да бъдат в съответствие с предложения в стандартите клиничен модел. Фазите на лечението не са непроменяеми, фиксирани стъпки със специфични времеви рамки и граници. Те трябва да се разглеждат по отношение на динамичния континуум от грижи, които осигуряват прогреса на пациента в съответствие с неговия индивидуален капацитет и терапевтичен план.
1.7.1. Въвеждащ етап. Цел на въвеждащия етап от лечението е постигане на стабилизация на пациента и определяне на устойчива поддържаща индивидуална дневна доза на лекарствен продукт. Установяват се терапевтичните взаимоотношения между пациента и екипа, идентифицират се нуждите чрез мултидименсионална оценка и се изготвя индивидуален терапевтичен план. Извършват се необходимите изследвания и консултации с други специалисти. Затвърждава се и ангажиментът на значимите близки в процеса на оздравяване. Продължителността на етапа е от 1 до 3 месеца.
1.7.2. Етап на рехабилитация и поддържащо лечение. Този етап е времево неограничен, оптималният срок обикновено е от 2 до 5 години.
1.7.3. Завършващ етап. В този етап се изготвя индивидуален план за завършване на лечението и излизане от програмата, определя се темпът на намаляване на дозата, проследява се медицинското и психологичното състояние на пациента. Детоксикацията е краткосрочна и дългосрочна. Към нея се преминава при заявено желание на пациента, оценка от екипа или при необходимост от прекратяване на лечението по други причини.
1.8. Уринно тестване.
1.8.1. Уринното тестване за психоактивни вещества е показател за обективна оценка на употребата на незаконни и непредписани вещества и допълнително средство за превенция на употребата на психоактивни вещества. Тестовете показват или отхвърлят наличието на метадон, незаконни и непредписани психоактивни вещества. Преценката за това какви вещества ще бъдат изследвани се съобразява с индивидуалния контекст на пациента и контекста на местната ситуация, свързана с употребата на наркотици.
1.8.2. Тестване се провежда в началото, преди назначаването на лечение и през целия период на лечение и това е указано в терапевтичния договор. То може да е периодично или инцидентно, минимум един път месечно през първите две години и минимум един път на два месеца през следващите години от лечението. Резултатите се отбелязват в досието на пациента.
1.8.3. Даването на урина за изследване трябва да зачита достойнството на пациента при минимализиране на възможностите за фалшификация. Помещенията, използвани за даване и анализ на урина, трябва да се почистват редовно и да са снабдени с необходимите санитарно-хигиенни принадлежности и препарати.
1.9. Получаване на лекарствен продукт, съдържащ опиеви агонисти и агонист-антагонисти, за употреба в домашни условия. Получаването на дози от лекарствен продукт, съдържащ опиеви агонисти и агонист-антагонисти, за употреба в домашни условия е част от системата за привилегии и важен терапевтичен инструмент за постигането на целите на програмите. Поради риска от нерегламентираното му отклоняване процедурата е обект на контрол и индивидуална преценка от страна на екипа, като крайното решение е на ръководителя на програмата. Назначение за получаване на лекарствен продукт за употреба в домашни условия може да получи стабилизиран пациент, отговарящ на следните критерии:
1.9.1. Основни критерии:
1.9.2. Допълнителни критерии в полза на даването на лекарствен продукт за употреба в домашни условия:
1.9.3. Крайното решение за даване на лекарствен продукт за употреба в домашни условия се взема въз основа на цялостна преценка относно способността на пациента за отговорен самостоятелен прием на лекарствен продукт в съответствие с лекарските назначения и за това дали рехабилитационните ползи от намаляването на честотата на посещение в програмата надвишават потенциалния риск от злоупотреба с предписаните лекарствени продукти.
1.9.4. Даването на лекарствен продукт за употреба в домашни условия трябва да е аргументирано и документирано в досието на пациента.
1.9.5. Лекарствен продукт за употреба в домашни условия се дава на пациенти, които са преминали успешно „въвеждащ етап“ (1 – 3 месеца), отговарят на критериите за получаване на лекарствен продукт в домашни условия и са в стабилно състояние.
1.9.6. Преди преминаване на „въвеждащ етап“ се допуска даването на лекарствен продукт за употреба в домашни условия за период от 1 до 6 дни в следните случаи: хоспитализация, пребиваване в места за лишаване от свобода, наличие на заболяване или увреждане, което затруднява придвижването, живеене в отдалечено място, отстоящо на разстояние повече от 150 км от местоположението на лечебната програма.
1.9.7. Максималното количество лекарствен продукт за употреба в домашни условия не надвишава дозите за една седмица и се позволява на стабилизирани пациенти, отговарящи на критериите за получаване на лекарствени продукти за употреба в домашни условия, с продължителност на лечението не по-малко от 3 месеца. Този период може да бъде удължен до две седмици в случаи, създаващи основателна и сериозна пречка пред пациента за ежедневно посещение на програмата, като наличие на заболяване или увреждане, което затруднява придвижването, тежко хронично заболяване, при хоспитализация, пребиваване в места за лишаване от свобода, временна работа в отдалечени места, ваканция.
1.9.8. По изключение може да се разреши получаването на лекарствен продукт за употреба в домашни условия за период до две седмици на стабилизирани пациенти, отговарящи на критериите за получаване на лекарствен продукт за употреба в домашни условия, с продължителност на лечението не по-малко от 1 година, които живеят или работят в отдалечено място, отстоящо на разстояние повече от 150 км от местоположението на лечебната програма. За всеки такъв случай се прави индивидуална преценка от екипа на програмата и се изготвя протокол, който се прилага в досието на пациента.
1.9.9. При предоставяне на лекарствени продукти, съдържащи опиеви агонисти и агонист-антагонисти, ръководителят задължително издава удостоверение по образец, утвърден от директора на НЦОЗА.
1.9.10. При пътуване на пациентите зад граница ръководителят на програмата издава документ, удостоверяващ дневната доза и курса на лечение, въз основа на който Министерството на здравеопазването издава разрешение по реда на чл. 59 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. Ръководителят на програмата може аргументирано да откаже издаването на документа при несъответствие на пациента с критериите за даване на лекарствен продукт за употреба в домашни условия. Аргументацията се вписва в досието на пациента.
1.9.11. При съмнение за злоупотреба с предписания лекарствен продукт се препоръчва преразглеждане на режима за получаване на лекарствен продукт за употреба в домашни условия и разглеждане на възможността за назначаване на неколкократно измерване на плазмена концентрация на метадон.
1.9.12. В деня на получаване на лекарствения продукт за употреба в домашни условия пациентът приема дневната си доза в програмата под медицинска супервизия.
1.9.13. Опаковката на лекарствения продукт за употреба в домашни условия трябва да е добре обезопасена, надписана и съобразена с препоръките за предпазни мерки в кратката характеристика на лекарствен продукт. Надписът на етикета съдържа задължително следното: име на програмата и телефон за връзка, № на пациента в програмата или име на пациента, наименование на лекарствения продукт, дата на деня, за който е предназначен, и надпис „Да се пази от деца!“. При необходимост етикетът може да съдържа и друга допълнителна информация по преценка на програмата.
1.9.14. Предоставеният лекарствен продукт – метадон хидрохлорид, задължително се разрежда с допълнително количество вода в съотношение не по-малко от 1:1. Всяка отделна дневна доза от лекарствения продукт се предоставя на пациента в отделна опаковка. При наличието на данни или съмнение за злоупотреба решението се преразглежда.
1.9.15. При лечение с бупренорфин разреждането на дозовия режим може да е по-добра алтернатива от дозите за домашни условия.
1.9.16. За подобряване на безопасното съхранение на лекарствените продукти от пациентите се препоръчват следните дейности:
1.10. Психосоциални интервенции.
1.10.1. Същността на наркоманиите като хронични рецидивиращи състояния предполага прилагане на биопсихосоциален подход и работа на мултидисциплинарен терапевтичен екип за тяхното лечение. По този начин се постига интегриране на медицинските, психологичните и социалните интервенции в цялостната лечебна програма.
1.10.2. Специалистите от терапевтичния екип в съответствие с тяхната квалификация извършват индивидуално, семейно и групово консултиране. Консултирането включва установяване на терапевтична връзка, ангажиране в лечение и проследяване на случая.
1.10.3. Индивидуално консултиране се извършва от лекар, психолог, психотерапевт или социален работник по медицински, респ. психологични индикации. Семейното или груповото консултиране се предлага за решаване на конкретни проблеми или има информативно-образователен характер. Целта на груповото консултиране е да се използва групата за постигане целите на лечението: постигане на въздържание, решаване на проблеми, подобряване на социалните умения, решаване на конфликти, ефективно изразяване на чувствата, развитие на доверие и сътрудничество. Извършва се от психолог, психотерапевт или лекар от програмата.
1.10.4. Друга психологична и социална интервенция е т.нар. поведение при криза (кризисна интервенция), което изисква умения за оценка и овладяване на психологична или социална криза.
1.10.5. Всички споменати дотук интервенции (процедури) се включват в задължителния пакет от услуги, предоставени на пациентите в програмите за лечение с агонисти и агонист-антагонисти.
1.10.6. Освен задължителните процедури в програмите се предлага психотерапия в различни перспективи и модалности, както и обучение в социална адаптация. Психотерапията започва след заявка от пациента и оценка от психотерапевт.
1.10.7. Индивидуалната психотерапия включва: мотивационно интервюиране, когнитивно-поведенческа терапия, психодинамична психотерапия, краткосрочна фокусирана към решения терапия и др.
1.10.8. Работата със семействата включва: системна фамилна терапия, групи за родители и др.
1.10.9. В груповата терапия се използват психодраматични и гещалт техники, когнитивно-поведенческа терапия, психодинамична психотерапия и др. Психотерапията се извършва от психотерапевти, обучени в определена терапевтична модалност.
1.10.10. Обучението в социална адаптация включва тренинг за: социални умения (комуникативни умения, асертивен тренинг, решаване на конфликти и др.), личностни умения (самоопределение, мотивация, житейски проект и др.) и кариерно консултиране. Осъществява се от квалифицирани специалисти по социални дейности.
1.10.11. Качеството на предлаганите услуги се осигурява чрез организационна и клинична супервизия.
1.11. Пациенти със специфични нужди.
1.11.1. Опиоидно зависими бременни. Жени, които са зависими от опиоиди, са подложени на висок риск от усложнения по време на бременност, поради което се препоръчва включване в програма за лечение с метадон. Основната цел на метадоновото лечение по време на бременността е да се постигне соматично и психично стабилизиране на бременната жена и да се избегнат рисковете за майката и новороденото, които се изразяват във:
1.11.2. Абстинентно състояние при новородени. Всички новородени на майки на метадоново лечение трябва да бъдат мониторирани за симптоми на опиева абстиненция от неонатолог.
1.11.3. Кърмене. Метадоновото лечение не е основание за отказване от кърмене на новороденото бебе.
1.11.4. ХИВ/СПИН. Планирането на терапевтичните грижи за тази група пациенти се осъществява в сътрудничество със специализираните структури, както и със структури за подкрепа в общността. Лечебният план трябва да бъде гъвкав и неговата ефективност да се оценява непрекъснато. При започване на високоактивна антиретровирусна терапия пациентите трябва да бъдат информирани за възможните лекарствени взаимодействия с предписания опиев агонист/агонист-антагонист.
1.11.5. Пациенти с психиатрични разстройства. Диагностицирането на психиатрични разстройства при пациенти с опиоидна зависимост е от важно значение при планиране на терапевтичните грижи, които включват:
1.11.6. Пациенти с риск от удължаване на QT (QTc) интервала и опасност за развиване на аритмия и torsades de pointes. Има докладвани случаи на удължаване на QT (QTc) интервала и опасност за развиване на аритмия и torsades de pointes при лечение с метадон, особено при използване на дози над 300 мг. При постъпване на лечение и при наличие на кардиологични оплаквания от страна на пациента в хода на лечението се препоръчва спазването на следните правила с оглед превенция на този риск:
1.12. Специфични клинични ситуации.
1.12.1. Нарушен дневен прием на предписания опиев агонист/агонист-антагонист:
1.12.2. Съпътстваща употреба на психоактивни вещества (високорисково поведение) – хаотичната употреба на психоактивни вещества (незаконни, непредписани, алкохол) е често срещана сред опиоидно зависимите.
1.12.3. Процедури:
1.12.4. Поведение:
1.13. Изисквания към лечебните заведения, осъществяващи лечебни програми с опиеви агонисти и агонист-антагонисти.
1.13.1. Осигуреност с персонал и изисквания към екипа на програмите. Програмата за лечение с опиеви агонисти и агонист-антагонисти се осъществява от терапевтичен екип. В терапевтичния екип могат да участват: лекари психиатри, лекари, психолози, психотерапевти, медицински сестри и социални работници, както и други професионалисти по преценка на ръководителя на програмата. Екипът се определя в съответствие с вида и обема лечебни дейности и броя на пациентите в програмата.
1.13.2. Изисквания към състава на екипа и работните помещения на програмата. С оглед осигуряване възможност за качествено предоставяне на задължителен пакет услуги е необходимо капацитетът на екипа и работните помещения на програмата да съответства на броя разрешени лечебни места.
1.13.3. Изисквания към работните помещения на програмата.
1.13.4. Работно време на програмата. Работното време на програмите трябва да бъде гъвкаво, да отговаря на нуждите на пациентите според техния брой, профил и работна ангажираност и при необходимост да осигурява достъп и възможност за ежедневен прием (задължително при наличие на пациенти във въвеждащ етап). Работният график, почивните и неработни дни да се определят от ръководителя на програмата в зависимост от капацитета на програмата, броя пациенти, организацията на работа и нуждите на програмата. В неработните дни на програмата да се осигури дежурен член на екипа на разположение и повикване при необходимост.
1.14. Документация
1.14.1. Програмна документация:
1.14.2. Документация по лечението на пациентите в програмите:
1.15. Задължителен пакет услуги, предоставяни от лечебните програми:
1.15.1. поставяне на диагноза;
1.15.2. соматична и психосоциална оценка;
1.15.3. психологично тестване при постъпването и по преценка;
1.15.4. съставяне на терапевтичен план, назначаване на лечение и проследяване;
1.15.5. предоставяне на лекарства под наблюдение;
1.15.6. кризисни интервенции;
1.15.7. психологично консултиране – индивидуално, групово или семейно, ежемесечно;
1.15.8. преглед/консултации от лекар психиатър – ежемесечно и при необходимост;
1.15.9. уринно тестване – ежемесечно през първите две години от лечението, веднъж на 2 месеца след това и при необходимост;
1.15.10. идентифициране на съпътстващите психични и други заболявания и насочване към съответните специалисти;
1.15.11. насочване за тестване за ХИВ/СПИН, хепатит В и С, туберкулоза и сифилис;
1.15.12. водене на медицинска документация.
1.16. Интердисциплинарни дейности. Програмата за лечение на синдром на зависимост към опиоиди с агонисти и агонист-антагонисти осъществява интердисциплинарни консултации по показания със специалист по клинична лаборатория, инфекционист, кардиолог, гастроентеролог и други специалисти при съответните показания. При необходимост от хоспитализация се насочва към съответното лечебно заведение. Раздел ХI Права на хората, ползващи психичноздравни услуги
1-dup9. Гарантирането на правата на хората с психична болест се осъществява чрез редица международни актове. Заедно с основните човешки права, гарантирани по принцип, хората с психични разстройства имат право на най-добрата възможна психиатрична помощ, право на ясна процедура по задължително и принудително лечение, право на защита на личните данни, право да живеят и работят в обществото.
2-dup7. Специфичните стандарти за прилагане на общите норми, когато се засягат правата на хората с психична болест, се съдържат в документи, създадени от международни органи (решенията на Европейския съд по правата на човека по Европейската конвенция за защита правата на човека; заключенията и решенията на Европейския комитет за социални права по Социалната харта; решения на Комитета по правата на човека по Международния пакт за гражданските и политическите права; докладите на Комитета за превенция на изтезанията по Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание; Принципите на ООН от 1991 г. за защита на лицата с психични заболявания и подобряване на психиатричната помощ; Препоръката на Комитета на министрите на държавите – членки на ЕС, относно защитата на човешките права и достойнство на лица с психично разстройство № R(2004) 101 и др.).
3-dup5. Българското законодателство е съобразено с посочените международни принципи, които са ратифицирани от страната ни.
4-dup3. Основните, по-значими права на хората с психична болест, регламентирани от българското и международното законодателство, са:
4.1. Право на достъп до психиатрична помощ. Този въпрос е уреден с Конституцията на Република България, Закона за здравето (ЗЗ), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ).
4.2. Право на информация за лечението и съгласие за провеждането му.
4.3. Право на поверителност на информацията.
4.4. Право на недискриминация. Забраните на чл. 147, ал. 1 и 2 от ЗЗ са предпазващи по отношение на дискриминативните практики и вероятни злоупотреби. Тази законова норма гласи, че никой не може да бъде подложен на медицински дейности за установяване или лечение на психично разстройство освен при условия и по ред, определен със закон, като оценката за наличие на психично разстройство не може да се основава на семейни, професионални или други конфликти, както и на данни за прекарано в миналото психично разстройство.
4.5. Право на хуманитарно третиране на пациентите.
4.6. Задължения на пациент с психично заболяване (с изключение на пациенти с тежка ажитирана психоза и промени в съзнанието):
4.7. Задължителното и принудителното лечение в психиатричната помощ се регламентират от утвърдения медицински стандарт по „Съдебна психиатрия“.