Постановление № 301 от 10 ноември 2004 г. за приемане на План за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г.

Чл. 1

Приема Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. съгласно приложение № 1.

Чл. 2

Приема графици и разчети за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. към Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. съгласно приложение № 2 (поверително).

§ 1

Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

§ 2

Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на отбраната. За министър-председател: Пламен Панайотов За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 1 План за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г.

Планът за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. е основен документ за създаването и развитието на способностите на Въоръжените сили (ВС) на Република България. Той организира изпълнението на ролята, мисиите и задачите на отбраната, произтичащи от Конституцията и законите на страната, както и на отговорностите, поети като пълноправен член на НАТО, и задълженията по международни многостранни или двустранни договорености. Планът е естествен завършек на Стратегическия преглед на отбраната в частта, касаеща Въоръжените сили на Република България. Основните положения и параметри на плана отразяват приетата от Министерския съвет и Народното събрание дългосрочна Визия за развитие и основни параметри за изграждане на въоръжените сили. Планът за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. е продукт на съвместната работа на цивилни и военни експерти от Министерството на отбраната (МО), Генералния щаб на Българската армия (ГЩ на БА) и от видовете въоръжени сили. Процесът на разработване на плана беше подпомогнат от консултанти от държави - членки на НАТО, включително от Командването на въоръжените сили на САЩ в Европа. Голяма част от информацията, използвана за разработване на плана, беше обект на широко обсъждане от експерти по националната сигурност, от правителствени и обществени организации на различни форуми. Планът за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. регламентира организационното изграждане на ВС за 10-годишен период и остава отворен за промени от Министерския съвет и от компетентните органи за пълно отразяване на настъпващи изменения в средата за сигурност и съгласно приетия от НАТО цикъл за отбранително планиране. Планът подлежи на усъвършенстване при запазване на основните параметри, приети от Народното събрание в дългосрочната Визия за развитие и основни параметри за изграждане на въоръжените сили.

I. ПОЛИТИКА ЗА СИГУРНОСТ И ОТБРАНА

1. Новата отбранителна политика в контекста на средата за сигурност Отбранителната политика е елемент от цялостната политика за сигурност на Република България. Тя се определя от националните интереси и утвърдените в съответствие с тях цели и приоритети. В началото на ХХI век отбранителната политика на Република България се осъществява в сложна и динамична среда на сигурност. Във вътрешен аспект тази среда се характеризира с функционирането на демократична политическа система със стабилен консенсус по основните външнополитически цели и приоритети, с гарантирането на правовия ред и зачитане на човешките права и свободи, с укрепването на пазарната икономика и осигуряването на устойчиво развитие, както и със защитата на индивидуалната сигурност на гражданите. В международен аспект средата се характеризира с многостранното въздействие на процесите на глобализация и интеграция, интернационализиране на рисковете и предизвикателствата, асиметрични заплахи, нестабилност в отделни региони на света и произтичащата от това трансформация в основните международни организации (ООН, НАТО, ЕС, ОССЕ). За оптимално използване на възможностите и ефективно преодоляване на предизвикателствата на тази среда Република България следва стратегия, основана на нетрадиционни, превантивни и изпреварващи подходи и решения, на координирани и взаимно допълващи се усилия за ангажиране на политическите, икономическите, технологичните, информационните, военните и гражданските ресурси на страната. Тази стратегия отчита неделимата същност на сигурността и колективната среда, в която тя се гарантира. Отбраната е система от дейности на държавата, насочени към изграждане и използване на способности за предотвратяване и противодействие на кризи от военен и невоенен характер, застрашаващи националната сигурност, и в подкрепа на държавните институции и обществото. Държавата осъществява своята отбрана посредством провеждане на активна и целенасочена отбранителна политика, с която формулира, определя и осигурява реализирането на главната цел, мисиите и задачите на въоръжените сили. Отбраната е функция на взаимодействието между множество военни и невоенни фактори и се базира на принципите на единно ръководство, приемственост в основните цели и приоритети, демократичен контрол, прозрачност и отчетност, ефективност и ефикасност в изразходването на ресурси, насочени към постигане на реален резултат. Тази политика се реализира чрез ефективна и резултатна стратегия за национална сигурност, ефикасно членство в ООН, НАТО, ОССЕ, а в бъдеще и в ЕС, и трансформирани отбранителни способности. Тя предполага провеждане на активна външна политика на повишени отговорности при спазване принципите и нормите на международното право, принос към международния мир и сигурност, интеграция и взаимноизгодно сътрудничество, както и участие в колективни действия в рамките на НАТО по целия спектър, съюзни или коалиционни операции за стабилизиране на конфликтни региони в света и принос в глобалната война с тероризма. Отбраната на страната се преориентира - от подход, основан на неутрализиране на конкретен противник, към подход, основан на създаване на необходими способности в отговор на рискове и заплахи. Въоръжените сили на Република България като субект на значителна част от тези способности са в процес на динамична трансформация. Развитието на войските и силите трябва да гарантира поддържането на ефективни, боеспособни, многофункционални, модулни и мобилни войскови единици със способности за съвместни действия, за развръщане на територията на страната или извън нея, относително самостоятелни и всестранно осигурени. Те трябва да могат да реагират на съвременните предизвикателства на средата на сигурност в реално време и да са оперативно съвместими със силите на съюзниците. Това предполага изпълнението освен на традиционните досега задачи и на задачи срещу организираната престъпност, нелегалния трафик на стратегически суровини, технологии, оръжия, наркотици и хора. Въоръжените сили могат да бъдат използвани за оказване съдействие на държавните и местните органи и на населението в случаи на екологични катастрофи, природни бедствия, аварии или терористична атака. В този смисъл развитието на въоръжените сили и изграждането на необходимите оперативни способности е комплексен процес на промяна в мисленето и подходите, в нормативната и доктриналната база, в структурите, в програмите за обучение и подготовка и комплектуване с модерно въоръжение и техника. Модернизацията е критично важен елемент и център на тежестта в процеса на трансформация на въоръжените сили. Основен принцип при осъществяването на модернизацията е рационалното използване на възможностите на националната отбранителна промишленост в контекста на нейната международна интеграция на взаимноизгодна основа и изграждането на стратегически отношения със световни корпорации от страни - членки на НАТО и ЕС. Наличността на необходимите финансови ресурси определя степента на реалистичност на Плана при неговото изпълнение.

2. Основни допускания и насоки за планиране

1-dup. Не съществува вероятност от конвенционална въоръжена агресия срещу територията на Република България през следващото десетилетие. Ако такава се появи, времето за реакция в обозримо бъдеще е достатъчно.

2-dup. Значителна част от рисковете и заплахите за сигурността имат асиметричен и непредвидим характер.

3. Запазва се дестабилизиращото влияние на регионални огнища на напрежение.

4. Отбранителните способности са адекватни на стратегическата среда за сигурност и наличните ресурси.

5. Глобализацията и интеграцията поставят повишени изисквания към политиката за управление на човешките ресурси и нейната реализация.

6. Разходите за отбрана като процент от БВП ще се поддържат на стабилно ниво.

2.2. Цел, мисии и задачи на отбраната Основната цел на отбраната е гарантирането на суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитата на териториалната й цялост. Тя се осъществява в контекста на съюзната система за колективната отбрана (НАТО) с пълно ангажиране на националните способности и ресурси. Въоръжените сили изпълняват следните задачи за реализиране мисиите на отбраната: Отбранителна мисия Отбрана на страната в система за колективна отбрана. Участие в колективни отбранителни действия извън територията на страната. Подкрепа на международния мир и сигурност Участие в международни операции в отговор на кризи извън територията на страната. Участие в международни операции за гарантиране на мира и сигурността. Международно военно сътрудничество и участие в многонационални или двустранни формирования. Участие в контрола над въоръженията и неразпространението на оръжия за масово поразяване (ОМП), мерки за укрепване на доверието и сигурността. Принос към националната сигурност в мирно време Наблюдение, контрол и защита на националната територия, въздушното и морските пространства. Участие в борбата с тероризма, организираната престъпност и трафика на наркотици, хора и оръжие. Поддръжка и защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Подготовка на населението, националното стопанство и инфраструктурата на страната за реагиране при кризи. Участие в операции по издирване и спасяване. Участие в защитата на стратегически обекти. Принос към дейността на други държавни органи и институции (информационно, хидрографско, картографско и метеорологично осигуряване, представителни и др. мероприятия). Опазване и възстановяване на околната среда.

2.3. Приоритети и ниво на ангажираност на въоръжените сили Приоритет в изграждането на въоръжените сили имат силите със способност за развръщане и тези, договорени по Целите на силите в процеса на отбранителното планиране на НАТО. Нивата на ангажираност на въоръжените сили се променят според мисиите и задачите, които изпълняват. При отбрана на страната участват всички национални сили и средства. В операции по колективната отбрана (по член V от Вашингтонския договор) участват компоненти от въоръжените сили в съответствие с договореностите с НАТО. При операции в отговор на кризи (извън член V от Вашингтонския договор) участват компоненти от видовете въоръжени сили в съответствие с договореностите на Република България по конкретната операция. Тези компоненти са 8 на сто от мирновременния състав на видовете въоръжени сили.

3-dup. Визия за развитие и основни параметри за изграждане на въоръжените сили Република България изгражда модерни и ефективни въоръжени сили при спазване принципите на съвместност, използваемост, модулност, функционалност и експедиционност. България развива професионално подготвени сили, достатъчно гъвкави да изпълняват задачи в целия спектър. Основните им характеристики са: висока бойна ефективност и маневреност; мобилност; ударни способности и способности за поддръжка с подходящо ниво на поетапно нарастваща бойна готовност; способност за развръщане в операции. На България са необходими вътрешнобалансирани, по-качествени сили с необходимата оперативна съвместимост за ефективно функциониране в групировки на Алианса. Това може да се постигне с технологично превъоръжаване и модернизация по време на планиращия период. За изпълнение на мисиите и задачите въоръжените сили се изграждат и развиват на основата на нови стратегии, концепции и доктрини за тяхното набиране, подготовка, използване и поддържане в съответствие с протичащия процес на цялостна трансформация на системата за сигурност. Първата и основна стъпка в този изключително важен процес е деактивирането на ненужни съществуващи способности, които не се предвижда да бъдат използвани в бъдеще. Паралелно с това се запазват тези съществуващи способности, които при необходимост биха могли да бъдат използвани и развивани и в бъдеще, и се придобиват нови способности, адекватни на новите заплахи. Деактивирането на остарели способности се изпреварва от създаването на нови. Приоритет на развитието на въоръжените сили ще бъде прогресивното изграждане на необходимите оперативни отбранителни способности, състоящи се от основните компоненти на видовете въоръжени сили, включващи командване и управление, информационно осигуряване, подготовка за бойно използване, способни за развръщане извън националната територия, провеждане на операции, защита на войските и силите, както и всестранна поддръжка и осигуряване. По-малко на брой съединения, превъоръжени, по-пълно комплектувани с личен състав, по-добре екипирани и обучени ще генерират повече и по-ефективни бойни способности. Функционалната структура на въоръжените сили, включваща Активни сили и Поддържащи елементи и сили с по-ниска степен на готовност, отчита новите тенденции за оптимизиране на командните структури в армиите на НАТО и осигурява увеличаване процента на използваемите сили. По този начин се очаква да се освободят допълнителни средства за модернизация, превъоръжаване и повишаване качеството на живот на военнослужещите. За ефективно управление на войските и силите се изграждат структури за командване и управление на три нива - стратегическо, оперативно и тактическо. В заложената в плана структура ръководството на отбраната и Въоръжените сили на Република България се осъществява съгласно Конституцията и законите на страната от Народното събрание, президента и Министерския съвет. Министерството на отбраната ръководи и отговаря за провеждането на държавната политика в областта на отбраната. То представлява интегриран орган за управление, който съчетава гражданска и военна експертиза и функционира на основата на принципите на граждански контрол върху въоръжените сили, рационалност на управленския процес, делегиране на права и отговорности, оптималност и ефективност на административните практики. Стратегическото ниво в командната структура на въоръжените сили за осъществяване на командване и управление на войските е началникът на Генералния щаб (ГЩ), подпомаган от ГЩ на БА, функционално интегриран в Министерството на отбраната. Генералният щаб чрез военна експертиза допринася за формулирането на политиката в областта на отбраната, за правилното разпределяне на ресурсите за отбрана, за провеждането на държавната политика в областта на отбраната и определянето на необходимите военни способности. Той извършва стратегическото планиране на военните операции. С цел осигуряване на всички елементи от организационната структура на стратегическо ниво се изграждат сили за централизирано осигуряване в комуникационно-информационно и логистично отношение. В ежедневната си дейност формированията на въоръжените сили извън състава на българската армия се управляват от министъра на отбраната. Оперативното ниво в командната структура на въоръжените сили са командващите на видовете въоръжени сили и командващият на Съвместното оперативно командване (СОК). Щабовете на видовете въоръжени сили комплектуват и подготвят войските и силите и ги предоставят за операции. Съвместното оперативно командване осъществява съвместното планиране и оперативното командване на войски от въоръжените сили при участието им в операции на територията на страната и извън нея. Неразделна част от СОК са: Националният военен команден център, Оперативният център за въздушен суверенитет, Военноморският център за оперативно наблюдение, Логистичният център, Центърът за координиране на гражданско-военните отношения и др. Тактическото ниво в командната структура на въоръжените сили са командирите на съединения, части и подразделения. Те са пряко подчинени на командващите на видовете въоръжени сили с изключение на случаите, когато са преподчинени под командването на СОК за участие в операции.

4-dup. Етапи за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. Организационното изграждане и модернизацията на въоръжените сили ще се извърши на три основни етапа: Първи етап - от януари 2005 г. до декември 2007 г. През този период ще бъдат приоритетно реорганизирани и приведени в готовност за използване декларираните сили за НАТО в сроковете, посочени във въпросника за планиране на отбраната (DPQ), и силите, предвидени за участие в Многонационалните мирни сили за Югоизточна Европа, в т. ч. поддържащите и осигуряващите ги сили и средства. Ще бъде създадена действаща структура на Съвместното оперативно командване и ще бъдат приведени в съответствие с визията основната командна структура на БА и силите от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Ще стартира реформата във военнообразователната система. Ще започне модернизацията на войските и силите съгласно приетите от Министерския съвет решения. Втори етап - от януари 2008 г. до декември 2010 г. През този период ще бъде завършена професионализацията на БА, ще бъдат реорганизирани основните съединения и части от БА и поддържащите елементи и сили с по-ниска степен на готовност съобразно разчетите за модернизация на основното въоръжение и техника и разчетите за трансформация на личния състав. Ще бъде завършена реформата във военнообразователната система. Ще продължи модернизацията на въоръжените сили. Трети етап - от януари 2011 г. до декември 2015 г. През този период ще бъде завършена модернизацията на въоръжените сили и освобождаването от излишно въоръжение и техника. Ще бъдат приведени в съответствие с визията всички структури на въоръжените сили.

5-dup. Система за управление развитието на въоръжените сили Целта на заложената в плана система за управление на развитието на въоръжените сили (СУРВС) е осигуряване способностите на силите в рамките на организационните структури от МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната, за постигане на националните цели и задачи в областта на сигурността и отбраната на Република България чрез: разработване на изисквания, управление на ресурсите за отбрана и придобиване на отбранителни продукти. Системата за управление на развитието на въоръжените сили се състои от четири взаимносвързани подсистеми, проектирани като: Подсистема за необходимите оперативни способности (НОС) - предназначена за определяне на изискванията и приоритетите за постигане на необходимите оперативни способности, произтичащи от националните документи и задачи в областта на сигурността и отбраната. Интегрирана подсистема за управление на ресурсите за отбрана (ИСУРО) - предназначена за определяне на необходимите ресурси за отбрана и кога те да бъдат използвани за постигане на дефинираните и подредени по приоритети НОС. Подсистема по отбранителна аквизиция (ПОА) - предназначена за определяне на възможно оптималния начин, по който следва да бъдат постигнати НОС. Подсистема за управление на човешките ресурси - предназначена за определяне на необходимите човешки ресурси - военнослужещи и граждански лица, тяхното набиране, обучение, квалификация и развитие, подготовка и използване, цялостния комплект от социални дейности, свързани с тях, както и излизане от редовете на ВС и реинтегриране в обществото. Цялостната СУРВС функционира в непрекъснат годишен цикъл в синхрон с процеса на средносрочно (шестгодишно) планиране и програмиране. Отделните цикли са взаимносвързани и се припокриват, така както и отделните системи на СУРВС. Планирането и програмирането обхваща период шест години напред, докато бюджетирането се извършва за предстоящата финансова година. Изпълнението на програмите и бюджетите се оценява и се включва като входяща информация за следващия годишен цикъл. Планирането и изпълнението на процесите на системата за отбранителна аквизиция се фокусират върху изпълнението на изискванията, разработени от системата на НОС. Функционирането на системата е заложено да се извършва от специализирани щатни и нещатни звена в МО, ГЩ, щабовете на видовете ВС и войските.

1-dup2. Проучване.

2-dup2. Разработка на системата и демонстрация на технологиите.

3-dup2. Изпитване на образци и избор на алтернативи.

4-dup2. Производство и/или закупуване на готов продукт и изграждане на инфраструктура.

5-dup2. Усъвършенстване на продукта или удължаване срока на работа.

6-dup. Снемане от употреба.

5.4. Подсистема за управление на човешките ресурси Личният състав е най-важният ресурс във въоръжените сили. Той се характеризира с определен потенциал, качества и цена. Търсенето на оптимална реализация на човешкия потенциал наложи промяна на сегашната философия на “управление на персонала” към “управление на човешките ресурси.” За нейната реализация се създава Подсистема за управление на човешките ресурси. Подсистемата функционира в непрекъснат годишен цикъл в синхрон с подсистемите на СУРВС. Посредством подсистемата се осъществява политиката на Министерството на отбраната за комплектуването на въоръжените сили с личен състав, способен ефективно и ефикасно да изпълнява задачите по отбраната на страната. Това се постига чрез подбор на личен състав с необходимата квалификация и опит, готовност и мотивираност. Намирането на най-подходящия човек в най-подходящото време за най-подходящото място е в основата на цялостния кадрови модел. Подсистемата функционира на основата и чрез прилагане на методология по изграждане на щатни структури, набиране, обучение, развитие, задържане и освобождаване на личен състав, съобразено с приоритизиране на необходимите оперативни способности, наличните ресурси и утвърдените продукти на системата по отбранителна аквизиция. Разработването на продуктите на подсистемата се извършва под непосредственото ръководство на Министерството на отбраната и с активното участие на съответните структури от Генералния щаб на БА и щабовете на видовете въоръжени сили.

6-dup2. Развитие на системата за единна логистика Мисията на системата за единна логистика е осигуряване на логистична поддръжка на БА при подготовката и участието й в пълния спектър от мисии и задачи на територията на страната и извън нея.

7. Развитие на системите C4I Системите C4I представляват единен интегриран организационно-технически комплекс от органи, войски, комуникационно-информационни ресурси (сили, технически средства и програмно осигуряване), процедури, доктрини и документи за осигуряване добиването, обмена, обработката, съхраняването и защитата на информацията в системата за командване и управление на войските и оръжията. За комуникационно-информационна поддръжка изпълнението на целия спектър от мисии и задачи на Българската армия системите C4I трябва да осигуряват на командващите/командирите по всяко време и на всяко място точна, навременна и защитена картина на бойното пространство, гарантираща ефективно и прецизно управление и взаимодействие между войските. Новите средства, процедури, системи и технологии, заложени в плана, ще доведат до изпълнение на тази задача с по-малко човешки ресурси. Разработената структура и разчети за системата C4I е извършена без включване на системите за управление на оръжията и сензорната среда, което следва да се има предвид при по-нататъшната модернизация на основните платформи във видовете въоръжени сили. Изграждането на системата отчита в максимална степен планираните организационни промени във войските. Предвиждат се следните оперативни способности на комуникационно-информационните системи на БА до 2015 г.: - комуникационно-информационна поддръжка на силите, определени за участие в операции на НАТО, и на силите, участващи в мисии извън територията на страната; - комуникационно-информационна поддръжка на органите за управление на стратегическо, оперативно и тактическо ниво при разрешаване на кризи от военен и невоенен характер; - комуникационно-информационна поддръжка за нуждите на ежедневната дейност на войските и щабовете, за инфраструктурата на националната система за оповестяване и за обмена с комуникационно-информационната система на НАТО; - комуникационно-информационна поддръжка на Съвместното оперативно командване, на многонационални съвместни щабове и сили, развръщани на територията на страната; - комуникационно-информационна поддръжка на въоръжените сили и органите на държавното и местното управление по време на кризи, при ликвидиране на последствията от аварии, бедствия, катастрофи и терористични актове; - поддръжка, развитие и възстановяване на комуникационно-информационната система, осигуряване защита и безопасност на информацията. Комуникационно-информационната система се дефинира чрез оперативната, системната и техническата архитектура. Оперативната архитектура на комуникационно-информационната система се определя от организационната структура на БА в съответствие с плана за организационното изграждане на БА до 2015 г. Тя осигурява изпълнението на функцията командване и управление и включва: - на стратегическо ниво: управление “Комуникационни и информационни системи” - ГЩ (УКИС - ГЩ), Апарат на генералния конструктор за развитие на националната отбранителна система и системите C4I на БА, отдел “Информационно обслужване” - МО, специализиран орган в служба “Военна информация”, Свързочна бригада, Комуникационно-информационен център на МО и Генералния щаб; - на оперативно ниво: отдел “КИС” в СОК, отдели “КИС” (“КИНС”) в щабовете на видовете въоръжени сили, отделен свързочен полк (ОСВП) на ВМС, отделни батальони за привързване и комуникационно-информационна и навигационна поддръжка (КИНП) на автоматизираните оперативни центрове (АОЦ); - на тактическо ниво: отделение КИС (G6) в щабовете на механизираните/лекопехотната бригади (мбр/лпбр), зенитно-ракетната бригада (зрбр), ескадрила за комуникационна, информационна и навигационна поддръжка (еКИНП) в авиационна база и на свързочните роти (свр) в мбр (лпбр) и секция КИС в щабовете на механизирани батальони (танкови батальони (тб), самоходни артилерийски дивизиони (садн), зенитно-артилерийски дивизиони (задн)) и свързочните взводове в тях. Постигането на оперативните способности на С4I се извършва чрез ефективно изграждане на Общата системна и техническа архитектурна рамка на С4I на БА. Постепенното постигане на оперативните способности на системата C4I ще се извърши на три етапа, определени от периодите в Плана за организационно изграждане и модернизация на ВС до 2015 г. В съответствие с отпуснатите квоти за финансиране до 2010 г. ще се постигне: - изпълнение на цел EG 2780 - ще се изградят отделни модули от батальон комуникационно-информационна поддръжка на 62-а свързочна бригада (свбр); - завършване изграждането и въвеждането в експлоатация на фрагмент от Стационарната комуникационна система (СКС) “Странджа-2”; - изграждане на система за електронни съобщения съгласно стандарт Х.400/STANAG 4406 за всички подразделения, определени за участие в системата за колективна отбрана на НАТО; - модернизация на информационната система на полева интегрирана комуникационно-информационна система на 61-а мбр, един батальон за ЯХБЗ, един инженерно-сапьорен батальон (исб) и една рота за химическо разузнаване (рхр) с цел осигуряване на съвместна работа по корпоративния модел на данни на НАТО. Насоки за технологично развитие на КИС Технологичното развитие на системите С4I през периода 2005 - 2015 г. ще се осъществява в следните основни насоки: - интегриране и постигане на оперативна съвместимост на комуникационно-информационните системи на декларираните сили с тази на страните - членки на НАТО; постига се чрез изпълнение на Целите на силите до 2010 г.; - изграждане на полевата/мобилната комуникационно-информационна система до 2015 г.; - прилагане на стандартите STANAG 5048 и 4406 за постигане на съвместимост между системите и придобиване на еднакви способности между различните национални комуникационно-информационни системи технически да съответстват на III ниво (ISO Level 3).

8. Развитие и усъвършенстване на нормативната база Новата структура на въоръжените сили и отговорностите, стоящи пред тях, налагат необходимостта от изменение и допълнение на правно-нормативната база, касаеща развитието и използването на въоръжените сили в новата система за колективна сигурност и отбрана, а също и за изпълнение на международни договори, по които Република България е страна. Актуализацията на основната част от нормативните актове е належащо да бъде извършена през 2005 г. с цел създаване на необходимите условия за трансформация на въоръжените сили и изпълнението на ангажиментите на Република България като член на НАТО. Основните правно-нормативни актове, предложени за разработване, изменение и допълнение, са:

9. Разработване на доктринални, концептуални, планиращи и ръководни документи Съществуващите национални доктринални и концептуални документи осигуриха необходимата база за подготовка на страната и Българската армия за получаване на покана за членство в НАТО и вече са изчерпали своя времеви ресурс. Заедно с националното законодателство те се нуждаят от актуализиране с цел хармонизиране на националната система за планиране на отбраната с тази на НАТО и отчитане на променената обстановка на сигурността, мисиите и задачите на ВС и изискванията на НАТО. Доктриналната и концептуалната база на въоръжените сили се изгражда в съответствие с Конституцията на Република България, на основата на съществуващото и актуализирано национално законодателство, концептуалната и доктриналната база на НАТО. Предвижда се разработване и приемане на нова Стратегия за сигурност на Република България и Национална военна стратегия. Концепциите и доктрините на въоръжените сили се създават със съвместните усилия на Министерството на отбраната, Генералния щаб на Българската армия, щабовете на видовете въоръжени сили, командирите и щабовете на тактическо ниво, както и на военните учебни заведения. Националните доктринални и концептуални документи осигуряват: - точно и пълно отразяване на задълженията като страна - член на Северноатлантическия договор, за изпълнение на основните принципи и съхраняване на основните ценности, залегнали в договора; - база за изграждане на способности и регламентиране на задължения на въоръжените сили на Република България за гарантиране на суверенитета и независимостта на страната, защитата на териториалната й цялост и принос към колективната отбрана в целия спектър на мисии на НАТО; - хармонизиране с процедурите на НАТО, използвани при вземане на решение кога, къде и как да се използват национални сили за нуждите на колективната отбрана или в операции извън територията на страните - членки на Алианса. Разработването на доктриналните документи ще се осъществява по стройна национална доктринална структура, отговаряща на йерархичната структура на доктриналните документи на НАТО и тясно свързана с нея. За изграждане на адекватна и работеща доктринална база се предвижда: - да се адаптира националната военна терминология към термините, дефинициите и съкращенията в НАТО; - да се утвърди структурата на концептуалните и доктриналните документи, подлежащи на ратификация, разработване, актуализация и оставащи в сила; - да се ускори процесът на приемане и въвеждане за изпълнение на доктриналните и концептуалните документи на НАТО с цел подпомагане изпълнението на поетите ангажименти по Целите на силите; - да се оптимизират процесите по управление на потока от информация за съществуващи съвместни съюзни публикации и новопоявили се доктринални и концептуални документи в НАТО, процедурите по ратифициране, процедурите по въвеждане за изпълнение и предоставяне на ратифицирани документи до крайния изпълнител. Разработването на доктринални, концептуални, планиращи и ръководни документи се изгражда на 5 основни нива, които формират и йерархичната структура на документите. - Политическо ниво - документи, които определят политическата рамка за изграждане, поддържане и използване на въоръжените сили. - Военнополитическо ниво - документи, които описват изграждането, функциите, ресурсното осигуряване, реда за използване и гражданския контрол на военната институция. - Стратегическо ниво - документи, които описват общите принципи, методи и форми за използване на въоръжените сили в различна оперативна среда. - Оперативно ниво - документи, регламентиращи планирането, ръководството, участието и провеждането на операции от въоръжените сили. - Тактическо ниво - документи, описващи ефективното бойно използване на наличните способности.

10. Трансформация на личния състав Развитието на съществуващите и изграждането на нови способности на силите се постигат и със създаването и поддържането на ресурс от личен състав. Базирайки се на съществуващия човешки потенциал, планът е насочен към създаване на добре подготвен и гъвкав ресурс от личен състав, който да е основата за създаването на боеготови и адекватни сили. Стъпки в хода на трансформацията са планираните промени в нормативната и доктриналната база, организационната структура, усъвършенстване на обучението и подготовката на личния състав. Стратегията за трансформация предвижда достигане на необходимите оперативни способности на ВС чрез комплектуване с личен състав с необходимата квалификация, опит и мотивираност при използване на следните подходи: - запазване и развитие в максимална степен на наличните човешки ресурси при преобразуването на ВС; - пълна професионализация на въоръжените сили до 2010 г.; - постигане на рационална йерархична структура за управление чрез разпределение на кадровите военнослужещи по звания; - достигане на необходимия брой личен състав в съответствие с определената от Народното събрание численост и организационна структура на ВС. Трансформацията се осъществява при спазване на следните принципи: - поетапност на намаляването на личния състав за планирания период (без напрежение), за сметка на качествения подбор и естествените процеси на освобождаване от кадрова военна служба; - създаване на достатъчни възможности за изпълнение на договорите за кадрова военна служба (КВС) чрез планиране на кариерата и квалификацията на кадровите военнослужещи; - трансформация на структурите с цел оптимално използване на естествено освободения личен състав; - синхронизирано преобразуване на структурите с цел максимално използване на постъпващия и на подлежащия на освобождаване личен състав; - промени в системата за образование и квалификация, позволяващи гъвкаво движение по вертикала и хоризонтала за постигане от военнослужещите на избрания модел за кадрово развитие.

11. Осигуряване на ресурсите за отбрана Осигуряването на необходимите ресурси за отбрана е един от основните проблеми, от ефективното решаване на който зависи успешното изпълнение на планираните дейности и проекти във въоръжените сили. В същото време размерът на ресурсите за отбрана представлява ограничаващо условие, с което е необходимо задължително да бъде съобразен настоящият план. Източниците за осигуряване на ресурсите за отбрана в най-общ случай могат да бъдат разделени на вътрешни и външни. Разходите за отбрана на консолидирана основа, в т.ч. разходите по бюджета на МО, се определят ежегодно от Народното събрание със Закона за държавния бюджет за съответната година. Прогноза за размера на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната се изготвя от Агенцията за икономически анализи и прогнози към министъра на финансите. Съотношението на разходите за отбрана на консолидирана основа към БВП не се одобрява изрично със Закона за държавния бюджет. То е производна величина от предварително прогнозирани макроикономически и бюджетни параметри и се използва за нуждите на анализа. За 2005 г. Министерството на финансите прогнозира обем на БВП в размер 41 343,0 млн. лв. При декларирано равнище на разходите за отбрана в политическата рамка на СПО в размер 2,6 на сто от БВП за страната 2,45 на сто от БВП представлява бюджетната рамка за Министерството на отбраната, а около 0,06 на сто от БВП са предвидени за други министерства и ведомства, извършващи разходи за отбрана. При тези изходни условия бюджетът за Министерството на отбраната за 2005 г. в абсолютна стойност е около 1014,4 млн. лв. При запазване размера на процента от БВП, заделян за отбрана, нарастването на бюджета за отбрана в средносрочния период до 2010 г. се очаква да бъде съизмеримо с прогнозирания от МФ реален темп на растеж на БВП в рамките на 5,3 - 5,5 на сто годишно. Бюджетът за отбрана включва следните целеви направления на разходите: функция “Отбрана”; функция “Здравеопазване”; функция “Образование”; функция “Социални дейности”; капиталови разходи (до определен размер); по направление НАТО. Друг възможен вътрешен източник за осигуряване на ресурси са дългосрочни заеми, гарантирани от държавата, за финансиране на крупни проекти за модернизация и превъоръжаване на въоръжените сили. При използването на този подход е необходимо да се отчита, че разходите за сметка на такива заеми също се включват в държавния бюджет, съответно в бюджета на МО. Тези изисквания водят до ограничаване на възможностите за осигуряване на други проекти само с национално финансиране в рамките на предварително одобрена разходна рамка. Възможните външни източници на ресурси за отбрана са: - Финансови средства, предоставени по двустранни договорености - Програмата за чуждестранно военно финансиране (FMF) на САЩ, включително International military education and training (IMET) и Enhanced International Peacekeeping Capabilities Program (EIPC); Програмата за подпомагане на демокрацията в Централна и Източна Европа на Нидерландия (МОЕ) и др.; - Получаване на въоръжение, техника и имущество от програмите за излишно имущество на САЩ (Excess Defense Article (EDA), Германия и други страни - членки на НАТО; - Участие в програми на НАТО (например: Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността NSIP и др.); - Финансови средства по линията на предприсъединителните фондове на Европейския съюз.

II. ОРГАНИЗАЦИОННО ИЗГРАЖДАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

1. Функционална и организационна структура на въоръжените сили Република България изгражда и развива въоръжени сили в съответствие с осигуряването на необходимите отбранителни способности, адекватни усилия за изпълнение на ангажиментите на страната като член на НАТО, други международни договорености и стриктно съобразяване с ресурсните възможности на страната. Във функционално отношение въоръжените сили се изграждат съгласно принципите, залегнали във визията, и ще се състоят от: Активни сили: Пакет от модулни сили за развръщане, които могат да бъдат използвани в целия спектър от операции под ръководството на НАТО; нормалният жизнен цикъл на силите със способност за развръщане трябва да включва етапи на подготовка и готовност за оперативно използване. Пакет от малки, но с високи способности сили, от състава на които се формират силите за незабавно действие за осигуряване на приноса към националната сигурност в мирно време и по-специално за противодействие на потенциални асиметрични заплахи. Поддържащи елементи и сили с по-ниска степен на готовност - включващи териториални сили за осигуряване и поддръжка, бази, хранилища и др. Активните сили са с различна степен на готовност, като са планирани за изпълнение на задачи при кризи от различен характер, внезапно или с последващо нарастване на усилията както на територията на страната, така и извън нея, за изпълнение на международни и коалиционни ангажименти. Организационно въоръжените сили са разделени на Българска армия и структури, подчинени на министъра на отбраната.

2. Основни взаимодействия, хоризонтална и вертикална координация Основна предпоставка за ефективното и ефикасно управление в рамките на МО, ГЩ и БА е въвеждане на ясни правила на взаимодействие и поддържане на хоризонтална и вертикална координация на експертно и управленско ниво, които да са в синхрон и в подкрепа на командната верига. Те са описани по-долу и предстои да бъдат разработени в подробни щабни/административни процедури. Същите са необходими както за създаване на условия за въвеждане и функциониране на Системата за управление развитието на въоръжените сили с четирите й подсистеми - ИСУРО, НОС, Отбранителна аквизиция и СУЧР, така и за цялостното ефективно функциониране на администрацията в МО, ГЩ и БА. Всяка щабна/административна дейност изисква координация на различни нива в рамките на организационната структура и извън нея. Директна координация се осъществява, когато е делегирано право на подчинено лице от командир/началник или ръководител за извършване на определени действия с цел пряка консултация или координиране на дейности в рамките на МО и БА. Това е отношение на координация, а не право, чрез което може да бъде осъществено командване или да бъдат взети решения. Поради горното директната координация е съпроводена от изискването за постоянно информиране на командира, който делегира правото. Целта е командирът (началникът) да бъде освободен от рутинни задължения и дейности, както и да се улесни комуникацията между организациите и преките изпълнители. Командирите и началниците трябва да стимулират директната координация. Ефективната директна координация изисква организационен климат, който позволява обмен на информация на възможно най-ниското работно ниво, необходима за изпълнението на задачите. Директната координация се прилага при изпълнение на конкретни задачи въз основа на указания от страна на командира/началника, предоставящ това право по отношение на резултатите, които трябва да бъдат получени, и всички ограничения, които трябва да се вземат под внимание, като срок за изпълнение, ниво на класификация и др. Указанията могат да бъдат писмени или устни, но обикновено са устни, когато се отнасят за рутинни, циклични задачи и е необходимо да бъдат изпълнени в кратки срокове. Директната координация не се прилага за обмен на информация по отношение на области извън конкретните задачи. Тя може да бъде извършена вертикално (нагоре и надолу в рамките на организацията) и хоризонтално (между структури и експерти на едно и също ниво). Вертикалната координация се ограничава обикновено до едно ниво по-високо и едно ниво по-ниско в рамките на командната верига в организационната структура, а също и между отделните организации, освен ако това е регламентирано за отделен конкретен случай.

3. Комплектуване с личен състав за мирно време

1-dup. Сухопътни войски

2-dup. Военновъздушни сили

3-dup. Военноморски сили Забележка. В базите за съхраняване на СВ, в авиационните бази на ВВС и вмб на ВМС ще се съхранява известно количество бойна техника и въоръжение, която ще бъде използвана за подмяна на оперативно готовите средства при планови ремонти, на излезли от строя образци и резервни части. Самолетите и вертолетите в оперативен резерв са част от съществуващите платформи с остатъчен ресурс до края на жизнения цикъл.

4. Изграждане и развитие на Министерството на отбраната Министерството на отбраната изгражда и развива структури в съответствие със законите на страната и с постановленията на Министерския съвет за приемане на Устройствен правилник на Министерството на отбраната, като структурите твърдо се обосновават с тяхната необходимост за подпомагане на министъра на отбраната да осъществява държавната политика в областта на сигурността и отбраната. Министерството на отбраната по своята обща структура има: Политически кабинет като орган на министъра на отбраната за подпомагане на министъра при формулиране на политическите решения и послания и политическо ръководство на Министерството на отбраната и въоръжените сили. В политическия кабинет влизат неговият началник, заместник-министрите, съветниците на министъра, парламентарният секретар, началникът на звено “Връзки с обществеността” и технически сътрудници; Специализирани звена на администрацията, пряко подчинени на министъра на отбраната: Звено по сигурността на информацията на МО Функции и отговорности: изпълнява задачите, възложени му със Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и нормативните актове по прилагането му, и отговаря за защитата на класифицираната информация в МО. Звеното се ръководи от служителя по сигурността на информацията, който е пряко подчинен на министъра на отбраната. Дейността на звеното се координира от главния секретар на МО. Инспекторат Функции и отговорности: извършва контролни и други проверки по указание на министъра на отбраната в МО, БА и в структурите на подчинение на министъра на отбраната. Дирекция “Правно-нормативна дейност” Функции и отговорности: ръководи осъществяването на правната дейност в МО, БА и в структурите на подчинение на министъра на отбраната. Дирекция “Финансово-контролна дейност” Функции и отговорности: подпомага министъра на отбраната при управлението и контрола на финансовите и материалните ресурси, изпълнението и контрола на сключените договори и контрола на финансовата дисциплина в МО, БА и в структурите на подчинение на министъра на отбраната. Обща администрация: Дирекция “Административно и информационно обслужване” Функции и отговорности: осигурява в административно и информационно отношение дейността на МО. Дирекция “Финансово-стопански дейности” Функции и отговорности: разработва бюджета за общата административна поддръжка и осъществява финансово-стопанското обслужване на администрацията. Специализирана администрация: Специализираната администрация е по функционални области, които със заповед на министъра на отбраната се ръководят от заместник-министрите. Дирекция “Отбранителна политика” Функции и отговорности: подпомага министъра на отбраната в процеса на формиране, провеждане и контрола по изпълнението на политиката за националната и колективната сигурност и отбрана. Дирекция “Международно сътрудничество” Функции и отговорности: подпомага министъра на отбраната в процеса на формиране, провеждане и контрола по изпълнението на политиката за двустранното и регионалното сътрудничество в областта на отбраната и сигурността и контрола на въоръженията. Дирекция “Кадрова политика” Функции и отговорности: подпомага министъра на отбраната при комплектуването на въоръжените сили с личен състав и подготовката на кадри. Дирекция “Отбранително планиране и програмиране” Функции и отговорности: подпомага министъра на отбраната при управлението на процеса на планиране и програмиране на отбранителните ресурси. Дирекция “Планиране и управление на бюджета” Функции и отговорности: подпомага министъра на отбраната при управлението на финансовите ресурси в МО. Дирекция “Политика по въоръженията и техниката” Функции и отговорности: подпомага министъра на отбраната при формирането на политиката в областта на отбранителната аквизиция, управлението на жизнения цикъл, отношенията с промишлеността и приемането на въоръжение, техника и материални средства в МО и БА. Дирекция “Управление на доставките” Функции и отговорности: подпомага министъра на отбраната при разработването и контролирането на политиката по доставките (централизираното и децентрализираното снабдяване) с изключение на строителството и строителните услуги. Дирекция “Военна инфраструктура” Функции и отговорности: подпомага министъра на отбраната в политиката по управление на недвижими имоти - публична държавна собственост, предоставени за изпълнение на функциите на МО. Дирекция “Военна стандартизация, качество и кодификация” Функции и отговорности: подпомага министъра на отбраната при формирането и провеждането на политиката в областта на военната стандартизация, кодификацията и държавната гаранция на качеството. Общ административен ръководител на Министерството на отбраната е главният секретар. Структури от въоръжените сили, пряко подчинени на министъра на отбраната, са: Военномедицинската академия Функции и отговорности: Военномедицинската академия е лечебно заведение за извънболнична и болнична помощ и за военнонаучна, военноучебна и военноекспертизна дейност. Академията е част от националната система за здравеопазване и е изградена за медицинско осигуряване на МО и БА. Служба “Военна информация” Функции и отговорности: добива, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация в интерес на националната и колективната сигурност и отбраната при условия и по ред, определени с правилника за дейността на службата. Службата осигурява информация за съответните потребители на национално ниво, в МО и БА. Служба “Сигурност - ВП и ВКР” Функции и отговорности: осъществява поддържането на реда и сигурността в МО, БА и в структурите на подчинение на министъра на отбраната. Военен музей Функции и отговорности: събира, съхранява, реставрира и представя културни и исторически материали, свързани с българската и чуждестранната военна история.

5. Организационно изграждане и развитие на Българската армия Основни принципи и подходи за организационното изграждане на Българската армия до 2015 г. Основният подход в организационното изграждане на Българската армия е: създаване на армия, адекватна на мисиите, произтичащите от тях задачи, адекватно ресурсно осигурена, способна да осигури отбраната на страната и с реален принос в колективната система за сигурност. Това ще бъде постигнато чрез: - развитие на системата за управление и командване на Българската армия в мирно време на три нива - стратегическо, оперативно и тактическо; - постепенно и непрекъснато нарастване боеспособността на войските и силите по време на прехода до 2015 г.; в процеса на изграждане на Българската армия не трябва да се допуска намаляване на способности преди създаването на нови; - разработване на проекти и програми за закупуване на ново въоръжение и техника и модернизация на съществуващи въоръжение и техника, които се предприемат приоритетно в областите на системата за командване, управление, комуникации, навигация, информационно осигуряване, противовъздушната отбрана, както и за модернизация на техниката, предвидена по този план; - повишаване степента на защитеност на войските; - развитие на системата за логистично осигуряване на основата на единната логистика, централизирано и децентрализирано снабдяване с материални средства с използване на фирмено обслужване на поделенията от БА; - усъвършенстване на системата за финансово осигуряване на Българската армия; - постигане на пълна професионализация на Българската армия чрез повишaване привлекателността на кадровата военна служба, създаване на условия за успешна професионална реализация на военнослужещите на кадрова военна служба и последваща социална адаптация; - приемане на пакет от мерки за издигане на социалния статут на военнослужещите и техните семейства. Главно направление в изграждането и развитието на Българската армия е създаването на ефективни, модулни, компактни, маневрени и боеспособни, относително самостоятелни и всестранно осигурени структури, способни да осъществяват отбраната на страната и равностойно партньорство в системата за колективна сигурност. Развитие на функционалната структура на Българската армия Българската армия е част от въоръжените сили на Република България и изгражда сили и способности, необходими за осигуряване на националната отбрана и участие в колективната система за сигурност. В съответствие с новите мисии и задачи, приетите Цели на силите, структурата на силите на НАТО (NFS, МС - 317/1) Българската армия във функционално отношение изгражда Сили за развръщане и Сили за територията на страната: А. Сили за развръщане (Deployable Forces) - формирования от Българската армия с висока и ниска степен на готовност, способни за изпълнение на целия спектър от мисии на НАТО на територията на Алианса или извън нея по смисъла на член V от Вашингтонския договор или не по член V от Вашингтонския договор в отговор на кризи от военен и невоенен характер. Силите за развръщане включват в състава си формирования от Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили, за логистично осигуряване (и за формирования от Българската армия основно по приетите Цели на силите до 2010 г.). Б. Сили за територията на страната (In Place Forces) - формирования от Българската армия с висока и ниска степен на готовност, способни за изпълнение на операции по защита на териториалната цялост (самостоятелно и/или в системата на колективната сигурност и отбрана), въздушния и морския суверенитет на страната с интегрирани системи (ASOC и MSOC) в общата система на НАТО, осигуряващи принос към националната сигурност в мирно време и противодействие на потенциални асиметрични заплахи. Изграждат способности, осигуряващи смяна или ротация на формированията от Силите за развръщане или формирования, определени за ЕС. Силите включват в състава си формирования от Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили, за логистично и комуникационно осигуряване. Броят на формированията с висока и ниска степен на готовност от Силите за територията на страната от видовете въоръжени сили се определя в съответствие с изискванията на документите по планиране на силите на стратегическо и оперативно ниво в НАТО (MC 317/1, MC 055/3, MC 057/3, DRR 03 и др.), мисиите и задачите по отбраната на страната и реалните възможности за ресурсното им осигуряване. Българската армия изгражда структури и способности за: - комплектуване, обучение и подготовка на личен състав за организационните й структури, - осигуряване дейностите на МО, Генералния щаб на БА и СОК и на видовете въоръжени сили. Сили и срокове за готовност за използване: Сили с висока степен на готовност на Българската армия са формирования от: - Сухопътните войски, комплектувани с личен състав над 90 на сто, с въоръжение и техника 100 на сто; - Военновъздушните сили, комплектувани със 100 на сто авиационна техника, а съотношението авиационна техника/летци - в съответствие с приетите стандарти на НАТО; - Военноморските сили - всички кораби, подразделения, включително авиационните, трябва да отговарят на стандартите на НАТО. Въоръжението, техниката, екипировката и всички имущества трябва да бъдат натоварени на корабите, включително на авиационни подразделения към тях, или подходящо разположени. Част от формированията с висока степен на готовност формират Силите за незабавно действие (СНД). Съставът на СНД, необходим за изпълнение на национални задачи, се определя ежегодно със заповед на министъра на отбраната. Сили с ниска степен на готовност са формирования от Българската армия, комплектувани с личен състав - за Сухопътни войски до 90 на сто, за Военновъздушните сили до 70 на сто, с въоръжение и техника в съответствие със стандартите на НАТО. Силите за развръщане, Силите за територията на страната и поделенията, осигуряващи и поддържащи МО и БА за целите на националната отбрана, имат готовност за използване в съответствие с Директива за БГ на БА. Организационна структура на Българската армия Българската армия организационно е сведена във: Генерален щаб на Българската армия (ГЩ на БА); видове въоръжени сили (Сухопътни войски, Военновъздушни сили и Военноморски сили); съвместно оперативно командване (СОК); поделения, осигуряващи и поддържащи МО и БА; свързочна бригада; логистична бригада; Военна академия “Г. С. Раковски”.

III. МОДЕРНИЗАЦИЯ И ПРЕВЪОРЪЖАВАНЕ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ Удовлетворяването на потребностите на въоръжените сили и развитието на техните способности се осъществяват чрез модернизация и превъоръжаване. Политиката по въоръженията и техниката се основава на следните принципи, гарантиращи, че предоставените от обществото ресурси за нуждите на въоръжените сили се използват по най-ефективен и ефикасен начин: - Доставка на необходимото на въоръжените сили оборудване по икономически най-изгодния начин. Оценката за това включва както стойността на оборудването, така и техническите и експлоатационните характеристики, времето за доставка и др. фактори. Основни, ключови елементи на тази оценка са разходите за целия жизнен цикъл на продукта и рискът от неговото придобиване, включвайки националния научен и промишлен потенциал; - Решението за доставка на отбранителни продукти да е реализуемо, отчитайки националните приоритети и законово установените изисквания; - За водещо начало при вземането на решения е заложено дългосрочното планиране, обвързано с икономическите ползи от усвояването на предоставените за модернизация ресурси. Създаване на условия за конкурентна среда и недопускане установяването на монополизъм по отношение както на основните контрагенти, така и на поддоставчиците; - При разработването и реализацията на проекти за модернизация и превъоръжаване акцентът се поставя върху: - проектирането на сложни, комплексни проекти и системната интеграция да се извършват от един изпълнител с цел поемане на цялостната отговорност за изпълнението; - осигуряването на единна терминология, принципи и методи за достигане и поддържане на най-ефективни нива на съвместимост, взаимозаменяемост и унификация при максимално практическо използване на стандартизационните документи в процеса на разработване и придобиване на изделия с военно предназначение; - При избора на потенциални доставчици от особена важност е предварителната им оценка, сертификацията на отбранителни продукти и системите по качество на търговските дружества, както и реализирането на държавната гаранция за качество при изпълнение на договорите; - При изпълнение на договорите за осигуряване на потребностите на въоръжените сили от съществено значение са процесите, свързани с идентификацията, класификацията и номерацията по каталози на материалните средства за отбрана с цел осъществяване на доставките по уникални Стокови номера на НАТО; Много от проектите за модернизация на въоръжените сили ще бъдат изпълнявани като съвместни проекти със страни - членки на Алианса, и с включването на наши предприятия. Отбранителната индустриална политика се основава на значимостта и приоритета на необходимото на въоръжените сили оборудване за успешното изпълнение на поставените им мисии и задачи. Преди всичко взаимоотношенията с промишлеността ще зависят от реализацията на конкретните проекти за модернизация, като едно от основните изисквания ще бъде планираното и заявено оборудване да се достави точно навреме, на определеното място, с изискващото се качество и договорената цена. Основен акцент на дейността при реализацията на проекти за модернизация на въоръжените сили е широко да се използват програми за офсет с цел предоставяне на възможности отбранителната индустриална база да развие своите способности. Изискванията на Министерството на отбраната към бъдещите изпълнители на проекти за модернизация в областта на офсета са следните:

1. Да предложат и изпълнят не по-малко от 80 на сто от стойността на проекта под формата на офсетни ползи.

2. Да са доказани доставчици по отношение на качество и срокове.

3. Да предложат програма за офсет съгласно изискванията в документацията за участие.

4. Да предложат офсет получатели.

5. При посочване на изпълнители на офсетните задължения те следва да отговарят на следните изисквания:

IV. ПОДГОТОВКА НА ОФИЦЕРИТЕ, ЩАБОВЕТЕ И ВОЙСКИТЕ Задачите, решавани с подготовката, се свеждат до осигуряване на постоянна бойна готовност и боеспособност на войските, формиране у личния състав на високи морално-психически и физически качества, усъвършенстване знанията и уменията на офицерите по организиране и управление на действията на подчинените по целия спектър от мисии.

1. Подготовка на офицерите Подготовката на офицерите ще се извършва в три етапа. Първи етап - усъвършенстване на подготовката в системата на провеждане на ежедневния учебен процес и учебно-бойна дейност. След завършване на висши военни училища и заемане на длъжност от офицерите подготовката им продължава в хода на плановата ежедневна дейност на поделенията от БА. Офицерите ще усъвършенстват своя опит и подготовка в подразделенията (в учебните центрове за летателна подготовка и инженерно-технически кадри), на учебно-методически сборове, командирски занятия, изпити за повишаване на квалификацията си и участие в работата на многонационални щабове, семинари, учения и стрелби. За повишаване на длъжностната квалификация с офицерите до началник-щаб на батальон (дивизион) включително ще се провеждат курсове във висши военни училища. За професионалното им изграждане офицерите ще бъдат привличани в занятия за усвояване на плановете за бойна готовност, рекогносцировки за изучаване на театрите на военни действия, летучки и разделни щабни тренировки. Втори етап - повишаване на следдипломната им квалификация във ВА “Г. С. Раковски”, в центровете за военноспециална подготовка, чуждестранни ВУЗ и центрове за придобиване на образователно-квалификационна степен “магистър” и “доктор по военно дело”. Трети етап - обучение в генералщабна академия или курс у нас и в чужбина.

2. Подготовка на щабовете В условията на постоянно реформиране структурите на Българската армия ще нараснат ролята и значението на подготовката на щабовете. Подготовката на щабовете ще преминава през четири етапа: Първи етап - самостоятелно изучаване на функционалните задължения и сглобяване действията на отделните модули от щаба (управления, отдели, отделения и служби). Това ще се постигне чрез провеждането на разделни щабни тренировки с продължителност 1 - 2 дни, а периодичността им ще зависи от постигането на желаното крайно състояние на модула. Втори етап - цялостно сглобяване на щаба. Ще се извърши чрез провеждането на съвместни щабни тренировки или съвместно решаване на летучки. Трети етап - сглобяване както на отделния щаб, така и на щабовете по вертикала и хоризонтала. Ще се извършва в системата на оперативната и тактическата подготовка чрез провеждането на КЩУ, компютърно подпомагани учения, военни игри и учения с реални действия с войски и сили. Четвърти етап - за работа в многонационални щабове ще се подготвят офицери и щабни модули, участвали в мисии и учения в състава на такива щабове, преминали обучение в системата на курсове и усвоили процедурите по планиране, командване и управление, залегнали в стандартизационните документи на НАТО. Със създаването на Национален симулационен център, провеждането на компютърно подпомагани учения и разработването на нови модели на обучение в съответствие със стандартите на НАТО, а също така и използването на резултатите от моделирането на съвместните учения в обучението на щабовете и войските ще се осигурят следните предимства: - провеждане на компютърно подпомагани учения с щабовете и войските; - обучение на щабовете за мироопазващи мисии; - обучение на войските съвместно с други ведомства за действия при стихийни бедствия и аварии; - драстично намаляване на разходите за обучение и др. За изпълнението на тези задачи ще бъде създадена трислойна структура: I ниво - тренажори и тактически тренажорни системи от типа CTC (Combine Training Center) за обучение в тактическото ниво; II ниво - модел на конфликта за обучение на оперативното ниво и провеждане на двустранни учения, мироопазващи операции, действия при стихийни бедствия и аварии, борба с тероризма и водене на бойни действия в градски условия с използване на симулационни системи от типа JCATS (Joint Conflict and Training Simulation); III ниво - за обучение на стратегическото ниво при оценка на евентуална заплаха на сигурността на страната, анализ на структурата на въоръжените сили, съвместни учения с войските на НАТО, мироопазващи операции, действия при стихийни бедствия и аварии и борба с тероризма с използване на симулационна система на стратегическо ниво от типа JTLS (Joint Theater Level Simulation).

3. Подготовка на войските Системата за подготовка на войските ще осигури тяхната всестранна подготовка и поддържането на висока бойна готовност и боеспособност. Подготовката е непрекъснат целогодишен процес, който ще се провежда на периоди, като всеки период е завършен цикъл на обучение. Подготовка на сержантите на кадрова военна служба Подготовката на сержантите на кадрова военна служба за нуждите на Българската армия се извършва на три модула: Първи модул - във военните академии на видовете въоръжени сили, където ще постъпват за обучение кадрови войници, показали висок професионализъм и удостоени от командирите си за повишаване в сержантско звание след завършване на сержантски колеж. Втори модул - усъвършенстване подготовката на сержантите на кадрова военна служба в подразделенията. Ще се осъществява в хода на учебния процес и на сборове в рамките на бригадата (батальона). Сержантите команден, технически и тилов профил ще се обучават в групи по специалности в батальоните (дивизионите) на 4 - 5-дневни сборове (по един във всеки период) за обучение и на ежемесечни командирски занятия (по 1 - 2 дни). Усъвършенстването на подготовката на сержантите от останалите специалности ще се осъществява в съединението на два 10-дневни сбора през годината. Трети модул - повишаване следдипломната квалификация на сержантите на кадрова военна служба. Ще се извършва в учебните бази с продължителност от 1 до 5 месеца за: - длъжностна квалификация - за получаване на допълнителни знания и умения. Тя ще е задължителна за всички сержанти, предвидени за длъжностно издигане и заемане на конкретна длъжност. Незавършилите този курс няма да се назначават за титуляри на по-високи длъжности. - целева квалификация - за повишаване на подготовката по усвояване на предстояща за въвеждане бойна техника и въоръжение; за придобиване на по-висока квалификация по специалности; за изучаване и усвояване на други дейности в зависимост от щатните и функционалните потребности. Войниците (матросите) на кадрова военна служба ще се подготвят на два етапа: Първи етап - обучение във военните академии на видовете въоръжени сили по общовойскова и специална подготовка с продължителност от 1 до 3 месеца в зависимост от рода войска. Обучението им ще завършва с изпити. Договор за кадрова военна служба ще се подписва само с успешно сдалите изпита. Втори етап - усъвършенстване на подготовката по общите програми за подготовка на подразделенията. Подготовката на войниците (матросите) на наборна военна служба ще преминава през три етапа: Първи етап - единична подготовка. Ще се осъществява в новобранските учебни центрове с продължителност 45 дни. Втори етап - подготовка по специалности. Ще се провежда след пристигането им от Учебния център за подготовка на новобранци в сборни роти (взводове) в рамките на батальона (бригадата, базата и учебния център) с продължителност 15 дни. Подготовката на специалистите от ВВС ще се извършва в специализираните центрове на родовете войски с продължителност 45 дни или в състава на разчетите (екипажите) до допускането им до носене на бойно дежурство (работа с бойната техника). Трети етап - усъвършенстване на подготовката. Ще се извършва в хода на плановата подготовка по подразделения на конкретна длъжност и специалност. Езиковата подготовка на кадровите военнослужещи се осъществява в Център за чуждоезиково обучение. Подготовката на подразделенията от видовете въоръжени сили ще се осъществява в съответствие с годишните планове, изготвените програми, наставления, курсове и методики, като половината от практическата подготовка ще се извършва с помощта на специализирани тренажори и тренажорни системи от типа CTC (Combine Training Center). Тя ще се провежда под непосредственото ръководство на командирите на взводове, роти (батареи), батальони (ескадрили, дивизиони) с активното участие на по-старшите щабове и командири (началници). Подготовката на подразделенията от СВ ще се осъществява на два периода по шест месеца (по време на практически занятия в оборудвани кабинети, стрелбища, учебни полета и бойна техника, денем и нощем), като ще се отработват една основна и няколко спомагателни задачи. Сглобеността ще се постигне чрез комплексиране на учебните подготовки в хода на тактическите и тактико-строевите занятия, тактическите и тактико-специалните подготовки и учения на местността. Перспективното комплектуване на подразделенията над 70 на сто ще изисква подготовката да протича за сглобяване на отделението (разчета, екипажа), взвода, ротата (батареята) и батальона (дивизиона). За тяхното обучение ще е необходимо подразделенията да провеждат тактико-строеви занятия със и без материална част, тактически занятия, тактически учения, ТУБС с рота (батарея) и батальон (дивизион). В периода от 2005 до 2009 г. все още ще има подразделения с по-малък процент на комплектуване на личния състав, което ще наложи подготовката им да премине до етапа подготовка на ротата (батареята) или до подготовка на взвода. С тези подразделения ще се провеждат тактико-строеви занятия със и без материална част и тактически учения с рота (батарея) или тактически занятия и бойни стрелби с взвод. В резултат на подготовката след всеки период подразделенията ще бъдат сглобени за действия в условията на основната и спомагателните задачи. След тригодишен цикъл на обучение подразделенията от СВ ще бъдат сглобени и ще могат да действат денем и нощем. Системата на подготовка на ВВС ще се осъществява чрез непрекъснат учебен процес с практически и теоретически занятия по всички теми и задачи, определени в програмите (курсовете) за бойна и летателна подготовка. Целта е непрекъснато да се повишава и усъвършенства бойното майсторство на личния състав и сглобеността на ескадрилите (дивизионите, батальоните) за водене на съвместни бойни действия. Тази подготовка ще се осъществява целогодишно в два периода на обучение по шест месеца, в които ще се извършва бойното сглобяване на подразделенията. Подготовката на ВМС ще се осъществява последователно, целогодишно в един цикъл на обучение. Тя ще бъде насочена към изпълнение на курсовите задачи, усъвършенстване на тактическата и специалната подготовка на всички нива и за постигане сглобеност на разчета, бойния пост, кораба, тактическата група и съединението като цяло. Подразделенията на бреговите части на ВМС ще се подготвят предимно на учебни полета чрез комплексиране на подготовката, за изпълнение на различни по характер задачи в сложна обстановка денем и нощем. Обучението на войските и силите в специфични области ще се концентрира главно в подготовката за участие в операции по поддържането на мира. Операциите по поддържане на мира по силата на Устава на ООН традиционно включват разполагане на място на различни сили по поддържане на мира със съгласието на страните в конфликта за осъществяване на контрол по демаркационни линии, наблюдение по спазване прекратяването на огъня и контролиране на буферните зони, разоръжаване и демобилизиране на воюващите групировки и наблюдение на границите. Обучението непосредствено преди мисията ще бъде в рамките на 5 - 7 седмици, като за офицерите то ще е с една седмица повече. В случаи, когато се налага бързо изпращане в района на мисията, подготовката ще се провежда на място в първите няколко седмици след пристигането. Системата за подготовка на войските от БА ще предостави възможност за творчество при организирането й в зависимост от комплектуването на подразделенията с личен състав, наличното учебно време и специфичните задачи, изпълнявани от войските.

V. РЕСУРСНО ОСИГУРЯВАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПЛАНА ЗА ОРГАНИЗАЦИОННО ИЗГРАЖДАНЕ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ ДО 2015 Г.

1. Методология и база данни за остойностяване на разходите на отбранителни ресурси за личен състав, издръжка на подразделенията, бойна подготовка, цели на въоръжените сили и модернизация. Основен източник на информация са: - Въпросникът за отбранително планиране на НАТО за периода 2004 - 2009 г. и Националната позиция по предложенията за Цели на въоръжените сили 2004, приета от Съвета по отбрана на 18 декември 2003 г.; - Меморандумът на програмните решения на Министерството на отбраната и Българската армия за периода 2005 - 2010 г. и Програмните меморандуми на основните програми на Министерството на отбраната и Българската армия за периода 2005 - 2010 г.; - Бюджетната прогноза за периода 2005 - 2007 г. и разходните тавани по текущи цени по бюджета за 2005 г., приети с Решение № 645 на Министерския съвет от 2004 г.; - Писмо изх. № 04-11-357/30.09.2004 г. на Министерството на финансите за Прогноза за основните макроикономически показатели и прогнозни цени за периода 2005 - 2015 г.; - Сборник норми и лимити за разход на отбранителни ресурси за личен състав, въоръжение и техника. Оценката на необходимите финансови средства за осигуряване на издръжката и бойната подготовка на личния състав и подразделенията, за изпълнение на Целите на въоръжените сили, а също така за инвестиционните проекти и за проектите за модернизация е направена в съответствие с Методиката за изготвяне на норми и лимити за отбранителните разходи, приета от Съвета по отбрана на 11 април 2003 г., и Сборника норми и лимити за разходи на отбранителни ресурси за личен състав, въоръжение и техника, приет от Съвета по отбрана на 30 ноември 2003 г.

2. Очакван размер на бюджета за отбрана за периода. Съгласно поетите от българското правителство ангажименти за държавния бюджет във връзка с пълноправното членство в НАТО в макроикономически план разходите за отбрана трябва да бъдат поддържани на относително постоянно равнище от 2,6 на сто от БВП в средносрочен период. Съгласно разпоредбите на Закона за устройството на държавния бюджет Министерският съвет ежегодно одобрява бюджетна прогноза за следващите три години, като предвижданите в нея параметри ежегодно се актуализират. С Решение № 645 от 2004 г. Министерският съвет одобри бюджетната прогноза за периода 2005 - 2007 г. За база е използвана информация на Министерството на финансите за тригодишната бюджетна прогноза за периода 2004 - 2006 г. и разходните тавани за бюджет 2005 г. (Решение № 645 на Министерския съвет от 2004 г.). За периода 2007 - 2015 г. данните за бъдещите отбранителни бюджети са изискани от Агенцията за икономически анализи и прогнози. В таблицата е показан очакваният размер на бюджета за Министерството на отбраната за предстоящия период 2005 - 2015 г. при 2,55 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) съгласно утвърдената финансова макрорамка за тригодишен период 2005 - 2007 г. Тенденцията в макроикономически план е да се запази нивото на разходите за отбрана за разглеждания период като процент от БВП. Разчетите са показани по групи разходи за личен състав, текуща издръжка, бойна подготовка и капиталови разходи (за модернизация на въоръжените сили). Таблица Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя Разходите за модернизация осигуряват приоритетно изпълнението на Целите на въоръжените сили. Планираните средства за изпълнение на Целите на въоръжените сили нарастват плавно в периода 2005 - 2006 г., достигат максимални стойности през 2006 г., след което спадат през 2009 и 2010 г. Относителният дял на средствата за изпълнение на Целите на въоръжените сили е в границите 18,64 до 4,68 на сто от необходимите средства за дадената година.

VI. СОЦИАЛНИ МЕРКИ Социалната политика, която следва да реализира Министерството на отбраната сега и в бъдещата си дейност, е съществен елемент от цялостната политика на Министерството на отбраната, която трябва да доведе до изграждане и функциониране на армия, адекватна не само на днешното време, но и на бъдещата визия за използването на армията в следващите 10 години. В тази концепция се използва както опитът на водещите армии, така и досегашният опит в тази област. Основни насоки: По политиката по доходите В областта на политиката по доходите акцентът ще се постави, от една страна, върху обема на отговорностите в рамките на длъжностната характеристика и, от друга - върху професионализма и качеството на изпълнението на задачите. Във връзка с това е необходимо кадровата работа в армията да е насочена към привличането на младежи, кандидатстващи за кадрови военнослужещи, с висок образователен ценз, доказани личностни качества и желание да поемат отговорностите, свързани със службата. В тази връзка е необходимо при подготовката на нов Закон за отбраната и въоръжените сили да бъдат включени текстове, ангажиращи преференциално заплащане на участниците в мисии. При изпълнение на посочените изисквания следва да се има предвид организацията на формиране на работните заплати в армиите на САЩ, Германия, Великобритания и други от НАТО. По жилищната политика Разработването на качествено нова визия по жилищната политика е един от основните приоритети в осигуряването на жилищен фонд на Министерството на отбраната. Видно от сега действащата система, нуждите от жилища на кадровите военнослужещи не са задоволени. Планираните финансови средства за строеж на нови жилища са крайно недостатъчни и не осигуряват решаването на тази задача. С цел формиране на нова жилищна политика е необходимо: - промяна в сега действащата нормативна уредба, по-конкретно в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; - актуализация на концепцията за жилищната политика - 2004 - 2005 г.; - преразглеждане на целия наличен жилищен фонд и след съгласуване да се предложи кои жилища да бъдат запазени като служебни жилища на Министерството на отбраната и кои да бъдат предложени за продажба и в какъв период. След анализа на състоянието на жилищния фонд и потребностите да се определят населените места за създаване на обновен служебен жилищен фонд на Министерството на отбраната. За всяко населено място да бъде определен необходимият брой жилища за ново строителство, както и тези за запазване и реновиране от стария жилищен фонд (само за цели жилищни блокове); - включване на представители на Министерството на отбраната в междуведомствените работни групи за изготвяне на нормативни документи за реализиране на Националната жилищна стратегия. Във връзка с това е необходимо да бъде подготвен проект на Закон или Правилник за национална военна взаимоспомагателна и/или жилищноспестовна каса за финансиране строителството на собствени жилища на кадровите военнослужещи и гражданските лица от Министерството на отбраната и Българската армия; - обединяване на Наредба № 3 от 19 август 1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната, Наредбата за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи от ВЖФ на МО, приета с Постановление № 83 на Министерския съвет от 1999 г., и Наредбата за плащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, наели жилища при условията на свободно договаряне, приета с Постановление № 41 на Министерския съвет от 1997 г., в един Правилник за ползване, управление и разпореждане с жилищния фонд на Министерството на отбраната и подпомагане на кадровите военнослужещи, живеещи на свободен наем; - отпускане от държавата на дългосрочни нисколихвени заеми за строеж на собствено жилище; - предоставяне или замяна на войскови имоти за строеж на жилища от фирми, които впоследствие да бъдат предоставяни на военнослужещите; - строеж на нов модел еднофамилни жилища; - приоритет при строителството на жилища в районите на поделенията с висока степен на комплектуваност и изпълняващи първостепенни задачи по осигуряване на националната сигурност и участие в международни мисии; - разработване на инвестиционна програма на Министерството на отбраната съвместно с контрагенти от банковия сектор за предоставяне на кредити при изгодни условия. По отдиха и възстановяването на военнослужещите и гражданските лица в Министерството на отбраната: - отчитане пълната професионализация на армията, оценка на икономическата изгода от наличната инфраструктура и нейната конкурентоспособност на туристическия пазар; - съсредоточаване управлението на дейностите, свързани с отдиха, възстановяването и оборотната жилищна база в едно структурно звено на Министерството на отбраната (изпълнителна агенция, дирекция); - развиване на туроператорска дейност с цел увеличаване приходите на Министерството на отбраната и рекламата в тази област; - разширяване участието на Изпълнителна агенция “Отдих и възстановяване” в международната организация за обмен на почиващи от военните ведомства “КЛИМС” чрез създаване на широкоспектърна туристическа база и високо качество на предлаганите услуги; - подобряване на битовите условия във военнопочивните домове и повишаване качеството на услугите; - създаване на центрове за индивидуално социално обслужване в гарнизоните. По подобряване условията на труд и намаляване вредностите на работната среда върху здравето на военнослужещите. На ниво министерство Разработване политиката на Министерството на отбраната по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Разработване на комплекс финансово обезпечени мероприятия, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в Министерството на отбраната, видовете въоръжени сили и структурите на подчинение на министъра на отбраната. Разработване на програми по здравословни и безопасни условия на труд в рамките на основните програмни меморандуми на видовете въоръжени сили и структурите на подчинение на министъра на отбраната. Качествено нов подход в ръководството на дейността на службата по трудова медицина. Усъвършенстване системата на възнаграждение при работа в специфични условия на труд (височинни, при провеждане на учебно-тренировъчни действия и др.). Контрол по изпълнението на законовите и другите вътрешноведомствени документи, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. На ниво вид въоръжени сили и структури на подчинение на министъра на отбраната Ежегодно обобщаване заявките на подчинените структури за необходимостта от средства за осигуряване на безопасни условия на труд. Разпределяне на финансовите средства между подчинените по приоритети на необходимостите. Контрол по разходването на средствата. На ниво поделение Изготвяне на оценка на риска във всяко поделение от службата по трудова медицина. Изготвяне на финансово обосновани заявки до висшестоящата инстанция за необходимостта от материални и финансови средства за подобряване условията на труд. Стриктно изпълнение на законовите, подзаконовите нормативни актове и разпорежданията на министъра на отбраната в областта на здравословните и безопасни условия на труд. Основната насока на политиката на Министерството на отбраната при работата с представителите на малцинствата е необходимо да бъде свързана с включване в програмите за обучение на курсантите и офицерите, обучаващи се във Военната академия “Г. С. Раковски”, на обучителни модули, свързани с работата на офицерите в мултиетническа среда. Това обучение ще допринесе за тяхната подготовка при участието им в мисии. По здравното осигуряване Привеждане на структурите за извънболнична и болнична помощ на Министерството на отбраната, структурите на подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и дейността им в съответствие със стандартите на другите страни - членки на НАТО, за постигане на оперативна съвместимост. Повишаване качеството на медицинската помощ и укрепване здравето на личния състав на Министерството на отбраната, структурите на подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. Осъществяване на хигиенно-противоепидемичен и санитарен контрол в специализирани обекти на Министерството на отбраната, в структурите на подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия. По мотивацията и социалната адаптация В Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. е необходимо социалната адаптация да се разглежда като съществен елемент от социалните мерки. Министерството на отбраната формира, ръководи и контролира държавната политика и дейностите в областта на социалната адаптация. Политиката в тази област е необходимо да бъде свързана с реализирането на програми и проекти за мотивация, квалификация и преквалификация, устройване на работа, стартиране на собствен бизнес и конверсия на освободените войскови имоти. Необходимо е политиката в областта на подготовката на военнослужещите за тяхната реализация в цивилния живот след напускане на армията да бъде насочена към тяхната подготовка още по време на службата. Тази политика може да бъде насочена към непрекъснато проучване на пазара на работната сила, а оттам и към включване на военнослужещите в курсове или даване възможност за завършване на висше образование по специалности, които са най-търсени от работодателите. Необходимо е дейността по проучване пазара на труда да се извършва именно от центровете за мотивация и социална адаптация. Те трябва да бъдат тези, които на базата на търсенето да насочват военнослужещите към обучение, което впоследствие ще доведе до тяхната реализация в цивилния живот. Материалното подпомагане в Министерството на отбраната е необходимо да бъде насочено към разширяване на неговия обхват чрез изменение в сегашната нормативна уредба. Така структуриран, планът съдържа необходимата информация и параметри за реализиране на утвърдената от Народното събрание Дългосрочна визия за развитие на войските и силите до 2015 г. Термини и определения “Доклад за определяне потребностите на мисията” е документ, който обхваща всички промени, необходими за достигане на необходимите оперативни способности, и ги определя по отношение на програмите. Осигурява изисквания към процеса по аквизиция, ако бъдат определени промени по отношение на материалните средства, услуги или инфраструктура. “Жизнен цикъл” са всички фази, през които преминава дадено изделие, или изграждането, и/или модернизацията на военната инфраструктура от времето на първоначална концепция до времето, когато или е използвано докрай, или е свалено от употреба като остаряло, неикономично, за поправка или излишно (за военната инфраструктура - когато се освобождава като излишна или се освидетелства като негодна), по отношение на всички известни изисквания за материални средства. “Компенсаторно (офсетно) споразумение” е договор, при който изпълнител на обществена поръчка се задължава пред възложителя да извърши инвестиции, да сключи и изпълни договори за доставки на български стоки или за услуги или строителство от български дружества, да предостави на български дружества технологично оборудване, технологии, лицензи за ползване на права върху обекти на индустриална собственост или да им прехвърли права върху обекти на интелектуална собственост. “Мисия на въоръжените сили” са задачите и целите на въоръжените сили, произтичащи от национални документи, ясно описващи необходимите действия, които трябва да бъдат извършени, както и причините за тях. “Задача” е действие или функция, възложена на подчинено звено или командване от по-висока инстанция в изпълнение на определена мисия. “Национален документ” е публикуван документ, който засяга национални цели и задачи, стратегия, визия, доктрина или ръководство. “Необходимa оперативнa способност” е способността, необходима за успешното изпълнение на задача или мисия. Тя може да бъде постигната чрез доктрина, обучение, организации, личен състав, ресурси, инфраструктура или чрез комбинация от тях. “Потребности на въоръжените сили” са съвкупност от материални и нематериални средства, необходими на въоръжените сили, за да постигнат изискващите се от тях оперативни способности, за успешното изпълнение на техните мисии и задачи. “Оценка на риска” е процес за определяне, оценяване и контролиране на рисковете, произтичащи от оперативните фактори и вземането на решения, които да балансират риска и разходите спрямо ползите на мисията. “Модернизация на въоръжените сили” е непрекъснат процес на интегриране на нови доктрини, обучение, организации и оборудване (материални средства и инфраструктура) за развитие на способностите на въоръжените сили да изпълнят отговорностите си, произтичащи от Националната военна стратегия, и определените им мисии и задачи. “Система за отбранителна аквизиция” е система за планиране, проектиране, разработване, изпитване, договаряне, снабдяване, производство, внедряване (въвеждане), интегрирана логистична поддръжка и снемане от употреба (от отчет) на отбранителни продукти и военна инфраструктура.