Закон за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство

Чл. 1

Този закон урежда условията и реда за осигуряване на специална защита от страна на държавата на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, и на лица, пряко свързани с тях, когато не могат да бъдат защитени със средствата, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 2

Целта на закона е да подпомага борбата с тежките умишлени престъпления и с организираната престъпност, като осигурява специална защита на лицата, чиито показания, обяснения или информация са от съществено значение за наказателното производство.

Чл. 3

Специална защита по този закон могат да получат следните застрашени лица:

1. участници в наказателно производство - свидетел, частен обвинител, граждански ищец,,, обвиняем, подсъдим, вещо лице, поемно лице;

2. осъден;

3. лица, пряко свързани с лицата по т. 1 и 2 - възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намират в особено близки отношения.

Чл. 4

Застрашените лица могат да получат специална защита, когато показанията, обясненията или информацията на лицата по чл. 3, т. 1 и 2 осигуряват доказателства от съществено значение в наказателни производства по тежки умишлени престъпления от общ характер и по всички престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.

Чл. 5

(1) Специална защита по смисъла на този закон е прилагането на комплекс от мерки за защита и дейности, предприемани от определени държавни органи, за да се намали рискът от осъществяване на противоправни посегателства спрямо лицата почл. 3 и да се повиши тяхната безопасност.

(2) Специалната защита се осъществява чрез предварителна защита и Програма за защита на застрашени лица при условията на конспиративност по ред и начин, определени с акт на министъра на правосъдието.

(3) Предварителната защита представлява комплекс от мерки, който осигурява незабавна защита на застрашено лице. Предварителната защита се прилага до издаване на акта на министъра на правосъдието или до вземане на решението на Съвета по защита по чл. 17 за срок до 30 дни, който може да бъде удължен при необходимост с не повече от 30 дни.

(4) Програмата за защита на застрашени лица, наричана по-нататък „Програма за защита“, представлява комплекс от мерки, предприемани по отношение на лица, получили статут на защитени лица по този закон.

(5) Специалната защита може да включва и дейности по осигуряване на социална, медицинска, психологическа, правна и финансова помощ, подпомагащи интеграцията на лицето в новата среда.

(6) Мерките по специалната защита са задължителни за всички органи на държавна власт и местното самоуправление, както и за всички юридически и физически лица.

(7) При изпълнение на специалната защита Бюрото по защита може да иска съдействие от всички органи, което не може да бъде отказано.

(8) Министърът на правосъдието може да сключва споразумения за сътрудничество и взаимодействие и да издава съвместни инструкции за взаимодействие с органите на държавна власт и местно самоуправление относно реда и предпоставките за оказване на съдействие по този закон.

Чл. 6

(1) Предварителната защита включва следните мерки:

1. лична физическа охрана;

2. охрана на имуществото;

3. настаняване на безопасно място;

4. настаняване в друго място за изтърпяване на наказанието или за изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража.

(2) Програмата за защита включва следните мерки:

1. промяна на мястото на живеене в страната;

2. промяна на мястото на работа;

3. промяна на детската ясла или институция в предучилищното, училищното и висшето образование;

4. настаняване в друго място за изтърпяване на наказанието или за изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража;

5. релокация в друга държава при условията на чл. 27, ал. 1, т. 1 и 2.

(3) Мерките по ал. 1 и 2 може да се прилагат заедно или поотделно.

(4) При необходимост мерките по ал. 1 може да се прилагат заедно с мерки поал. 2 при условията на чл.17а, докато съществуват причините за това, но за срок, не по-дълъг от определения в чл. 5, ал. 3.

(5) С изричното писмено съгласие на защитеното лице, при прилагане на мерките по ал. 2 може да се създават нови основни данни за него, които не може да са еднакви с чужди основни данни. За времето, през което лицето ползва документи с нови основни данни, то не може да ползва и документи с предходните си основни данни.

(6) Новите основни данни и издадените във връзка с тях документи по ал. 5 се унищожават след отпадане на необходимостта от тяхното обработване.

(7) По искане на защитеното лице, направено преди прекратяване на действието на Програмата за защита, министърът на правосъдието може да разреши използването на новите основни данни и издадените въз основа на тях документи и след приключване на Програмата за защита.

(8) Участието в наказателни производства на застрашени лица, които са получили специална защита по смисъла на този закон, при наличието на възможност за това, се осъществява чрез видеоконференция или телефонна конференция по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 7

Личната физическа охрана на лице е дейност по защита на телесната му неприкосновеност от противоправни посегателства, тяхното предотвратяване и пресичане, при която лицето изпълнява указанията за безопасност, предписани от Бюрото по защита или от съответния служител. Охраната може да бъде денонощна, за определени часове или за определени случаи.

Чл. 8

Охраната на имуществото е дейност по възпрепятстване на противоправни посегателства върху движимо или недвижимо имущество, което лицето ползва или обитава.

Чл. 9

Настаняването на безопасно място е незабавно преместване на застрашеното лице на друго място, различно от обичайното му местоживеене.

Чл. 10

Мерките по чл. 6, ал. 2, т. 1 – 4 се прилагат до отпадане на застрашеността по чл. 1.

Чл. 11

(отменен)

(1) Забраната по чл. 6, ал. 3 за предоставяне за определен период на информация за личните данни на защитеното лице на трети лица се осъществява в съответствие със Закона за защита на личните данни.

(2) През времетраенето на мерките по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 данните могат да се разкриват само за нуждите на наказателното производство с разрешение на администратора на лични данни по този закон.

Чл. 12

Прилагането на мерките по чл. 6 не освобождава защитеното лице от изпълнение на задълженията му към държавата или към трети лица, за което Бюрото по защита му оказва съдействие.

Чл. 13

(1) Специалната защита се осъществява от Бюрото по защита при министъра на правосъдието.

(2)

(2) Контролът върху дейността на Бюрото по защита се осъществява от Съвет по защита на застрашените лица, наричан по-нататък „Съвет по защита“.

(3)

(3) Средствата за осъществяването на Програмата за защита се осигуряват от бюджета на съдебната власт.

(4) Средствата за осъществяване на дейността на Бюрото по защита се осигуряват от бюджета на Министерството на правосъдието.

(5)

(5) Средствата за осъществяване на дейността на Съвета по защита се осигуряват от бюджета на съдебната власт.

(5)

(6)

Чл. 13а

(1) Съветът по защита се състои от: министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.

(2) Съветът по защита:

1. разглежда писмените отчети на министъра на правосъдието относно изпълнението на специалната защита;

2. разглежда предложения за предоставяне на специална защита в случаите, предвидени в закона.

(3) Заседанията на Съвета по защита се ръководят от министъра на правосъдието.

(4) В случаите по ал. 2, т. 1 Съветът по защита провежда заседания на всеки шест месеца.

(5) В случаите по ал. 2, т. 2 Съветът по защита провежда заседание в срок три дни от постъпване на предложението. При отсъствие или невъзможност за участие на някой от членовете той се представлява от оправомощен негов заместник.

(6) Решенията на Съвета по защита се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове и са окончателни.

(7) Съветът по защита приема правила за работата си.

(8) Членовете на Съвета по защита не могат да разгласяват информацията, която им е станала известна във връзка с изпълнението на специалната защита.

Чл. 14

(1) Бюрото по защита е самостоятелна организационна структура – „Бюро по защита на застрашени лица“ към министъра на правосъдието. Бюрото по защита е юридическо лице със седалище София. Министърът на правосъдието назначава ръководителя на Бюрото по защита и служителите в него по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

(2) Дейността на Бюрото по защита се осъществява под ръководството на ръководител, чиито правомощия се определят с този закон и с правилника за прилагане на закона.

(3) Наред с функциите си по осъществяване на специалната защита Бюрото по защита:

1. организира и осъществява личната физическа охрана на защитени свидетели, техни възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които те са в особено близки отношения, при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;

2.

3.

4.

5. получава от Министерството на вътрешните работи, от Държавна агенция „Национална сигурност“ и от други държавни органи информация, свързана с изпълнението на функциите си.

(4) Бюрото по защита изгражда, поддържа и съхранява база данни за лицата, на които е предоставена специална защита, в съответствие с изискванията за защита на личните данни.

(5) Бюрото по защита не може да разгласява информацията, която му е известна във връзка с изпълнението на специалната защита освен след решение на Съвета по защита, взето с мнозинство от 2/3 от членовете му.

(6)

(7)

(7) При прилагането на Програмата за защита служителите на Бюрото по защита имат правомощията по чл. 393, ал. 1 от Закона за съдебната власт.

(8)

Чл. 14а

(1) На служителите от Бюрото по защита, които осигуряват или прилагат мерките за изпълнение на специалната защита, временно може да се създават нови основни данни, които се използват само при изпълнение на служебните им задължения.

(2) Данните по ал. 1 се унищожават след отпадане на необходимостта от тяхното обработване.

Чл. 14б

(1) В случаите по чл. 6, ал. 5 и чл. 14а, ал. 1 служебно се издават необходимите нови български лични документи.

(2) След издаване на документите по ал. 1 на защитените лица и по искане на ръководителя на Бюрото по защита компетентните органи издават съответните удостоверителни документи и актове за гражданско състояние по ред, определен в инструкциите по чл. 5, ал. 8.

Чл. 14в

Правилата за дейността на Бюрото по защита се определят от министъра на правосъдието. Устройството на Бюрото по защита се определя с правилника за прилагане на закона.

Чл. 14г

При изпълнение на правомощията си служителите на Бюрото по защита са длъжни да зачитат достойнството на гражданите и техните права и законни интереси.

Чл. 14д

(1) Служителите на Бюрото по защита при осъществяване на функциите си имат правата и задълженията по чл. 55, ал. 1, 2, 4, 5 и 6, чл. 56, 57, 61, чл. 63 – 68, чл. 69 – в случаите по чл. 61, ал. 1, т. 1, 4 и 5, чл. 72, 73, чл. 74, ал. 1, 2 и 5 и чл. 89 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по Указ № 904 за борба с дребното хулиганство (обн., ДВ, бр. 102 от 1963 г.; изм., бр. 36 от 1979 г., бр. 38 от 1998 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 27 от 2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд на РБ – бр. 38 от 2011 г.; изм., бр. 93 от 2011 г.).

(2) По отношение на служителите на Бюрото по защита се прилагат разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи.

(3)

(4) Служителите на Бюрото по защита при изпълнение на служебните си задължения могат да ползват специално облекло, отличителни знаци и служебни карти по образец и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(5) Размерът на допълнителните възнаграждения за специфични служебни дейности на служителите на Бюрото по защита, както и условията и редът за тяхното изплащане се определят от министъра на правосъдието.

Чл. 14е

Гражданите и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на служителите от Бюрото по защита при изпълнение на техните задължения, включително да им предоставят сведения и документи при опазване на държавната, служебната и търговската тайна и личната информация.

Чл. 15

(1) Предоставяне на специална защита се извършва по предложение на окръжния прокурор, а в съдебното производство - на съда, чрез Бюрото по защита, до министъра на правосъдието.

(2) Предложението за предоставяне на защита се прави служебно или по искане на:

1. застрашеното лице;

2. разследващия орган;

3. наблюдаващия прокурор;

4. началника на мястото за лишаване от свобода - за осъдени лица.

(3) В случаите по ал. 2, т. 2, 3 и 4 е необходимо и изричното писмено съгласие на застрашеното лице.

(4) Когато не се произнася служебно, окръжният прокурор или съдът разглежда искането незабавно след получаването му и внася обосновано предложение до министъра на правосъдието.

(5) Отказът на прокурора или съда по ал. 4 може да се обжалва пред по-горния съд в 7-дневен срок. Решението по жалбата е окончателно.

Чл. 16

(1) Предложението по чл. 15, ал. 1 трябва да е в писмен вид и да съдържа:

1. данни за съответното наказателно производство;

2. лични данни за застрашеното лице;

3. данни за това дали показанията, обясненията или информацията на застрашеното лице осигуряват доказателства от съществено значение за наказателното производство;

4. всички данни за наличието на реална заплаха за живота, здравето или имуществото на лицето във връзка с наказателното производство;

5. списък на лицата, запознати с показанията или информацията, с която разполага застрашеното лице;

6. данни за здравословното и психологическото състояние на застрашеното лице;

7. данни за наличие на заплаха, която застрашеното лице би представлявало за средата, в която ще бъде включено;

8. други данни, които са от значение за необходимостта от предоставяне на специална защита.

(2) Към предложението се прилага декларация от застрашеното лице за неговото семейно и материално състояние, както и за задълженията му към трети лица.

(3) Предложението по ал. 1 се докладва на министъра на правосъдието със становище от ръководителя на Бюрото по защита относно възможността за осигуряване и вида на мерките за предварителна защита на лицето.

Чл. 16а

(1) Министърът на правосъдието не допуска предоставянето или предоставя предварителна защита с акт, който се изпраща на Бюрото по защита за изпълнение и изготвяне на становище относно необходимостта и възможността за включване в Програмата за защита. Актът, с който се предоставя предварителна защита, е окончателен.

(2) За издадения акт по ал. 1 Бюрото по защита уведомява органа, внесъл предложението.

(3)

(4) Когато министърът на правосъдието намери, че не са налице условията за предоставяне на предварителна защита, предложението заедно с писменото становище на Бюрото по защита се изпраща незабавно на Съвета по защита за произнасяне.

Чл. 16б

(1) В изпълнение на акта за предварителна защита Бюрото по защита:

1. в най-кратък срок, но не по-късно от5 дни от датата на акта на министъра на правосъдието, започва изпълнението на мерките по предварителна защита;

2. определя служител за връзка;

3. информира застрашеното лице за съдържанието на предварителната защита и за възможностите на Програмата за защита;

4. определя:

5. изготвя становище относно възможността за включване на застрашеното лице в Програмата за защита, за вида на подходящите мерки и за първоначалния им срок.

(2) Застрашеното лице подписва декларация за запознаване със съдържанието на предоставената предварителна защита и за задълженията му по чл. 19, ал. 2, т. 1 – 3, кактои за съгласие за започване на прилагането ù, включително изследване на обстоятелствата по ал. 1, т. 4. Изпълнението на мерките по предоставянето на предварителна защита започва в срока по ал. 1, т. 1 от датата на подписване на декларацията. При отказ на застрашеното лице да подпише декларацията процедурата по предоставяне на специална защита се прекратява с акт на министъра на правосъдието, който е окончателен.

(3) При неизпълнение на задълженията, поети с декларацията по ал. 2, през времетраенето на предварителната защита по предложение на ръководителя на Бюрото по защита министърът на правосъдието прекратява изпълнението ù. В тези случаи се прекратява процедурата по включване в Програмата за защита, като лицето дължи възстановяване на направените разходи от Бюрото по защита в изпълнение на предоставената му предварителна защита.

Чл. 17

(1) Ръководителят на Бюрото по защита в срока на предварителната защита представя на министъра на правосъдието становището по чл. 16б, ал. 1, т. 5.

(2) Министърът на правосъдието преценява обективността и степента на заплахата, както и възможността за включване в Програмата за защита, и когато установи, че:

1. са налице условията, предвидени в този закон, издава акт за предоставяне на защита, който изпраща за изпълнение на Бюрото по защита;

2. не са налице условията, предвидени в този закон за предоставяне на защита, изпраща незабавно на Съвета по защита предложението с писмено становище по него за разглеждането му по реда на чл. 13а, ал. 5.

(3) В случаите по ал. 2, т. 2 Съветът по защита с решението си предоставя защита или не допуска предоставянето на защита.

(4) Актът на министъра на правосъдието се издава или решението на Съвета по защита се приема до изтичането на срока на предварителната защита и се съобщава на органа, внесъл предложението, чрез Бюрото по защита.

(5) В случаите на отказ да се предостави защита или при прекратяване на предварителната защита лицето е длъжно да не разгласява информацията, станала му известна по повод на предоставената защита.

Чл. 17а

(1) При случаи, когато се налага незабавна промяна на вида на предоставената защита, ръководителят на Бюрото по защита може да нареди изпълнение и на други мерки от програмата с изключение на мярката по чл. 6, ал. 2, т. 5.

(2) В случаите по ал. 1 ръководителят на Бюрото по защита уведомява незабавно министъра на правосъдието за направената промяна или за взетите мерки.

(3) Когато министърът на правосъдието не одобри изпълнението на взетите по реда на ал. 1 мерки, той разпорежда прекратяването на действието им.

Чл. 17б

(1) Органът, направил предложението за прилагане на специална защита, своевременно информира Бюрото по защита за развитието на наказателното производство, както и за допълнително възникнали обстоятелства, отразяващи се на степента на заплаха на защитеното лице.

(2) Необходимостта от продължаването на специалната защита за всяко защитено лице се оценява от Бюрото по защита на всеки 6 месеца от датата на нейното фактическо предоставяне, за което в едномесечен срок изготвя становище до министъра на правосъдието.

(3) Когато се налага изменение на вида на мярката за защита,Бюрото по защита в становището до министъра на правосъдието предлага изменение на вида на мярката за защита.

Чл. 18

(1) В тридневен срок от датата на акта на министъра на правосъдието по чл. 17, ал. 2, т. 1 или от датата на решението на Съвета по защита по чл. 17, ал. 3, с което се предоставя защита преди изтичане на срока на предварителната защита, Бюрото по защита сключва писмено споразумение за защита със застрашеното лице или с настойника или попечителя му, ако то е недееспособно.

(2) Лицето придобива статут на защитено лице от момента на подписване на споразумението.

(3) Споразумението няма характер на гражданскоправен договор по смисъла на Закона за задълженията и договорите.

(4) Защитеното лице дължи връщане на финансовите средства, използвани за неговата защита, в случай че прекратяването на действието на Програмата за защита е на основание чл. 20, т. 4.

Чл. 19

(1) Споразумението съдържа:

1. номера на акта на министъра на правосъдието или на решението на Съвета по защита за включване в Програмата за защита;

2. вида на мярката за защита и помощта, които се предоставят;

3. времетраенето на защитата;

4.

5. правата и задълженията на страните по Програмата за защита;

6. условията за оттегляне от споразумението;

7. датата и мястото на подписване и подписите на страните.

(2) Защитеното лице е длъжно през времетраенето на защитата да:

1. избягва контакти с криминално проявени лица;

2. се въздържа от действия, които могат да застрашат сигурността му или да попречат на изпълнението на Програмата за защита;

3. се съобразява с мерките за защита;

4. съобщава незабавно на Бюрото по защита чрез служителя за връзка всяка информация, която му е станала известна, относно предмета на наказателното производство, във връзка с което е придобило статут на защитено лице;

5. изпълнява задълженията си към физически и юридически лица, които са възникнали преди включването му в Програмата за защита и които не се изпълняват от държавата;

6. информира незабавно Бюрото по защита чрез служителя за връзка за всички промени в състоянието си и за извършваните от него дейности по време на изпълнението на Програмата за защита;

7. не разгласява включването си в Програмата за защита, както и друга информация, станала му известна по повод предоставената защита.

(3) Бюрото по защита е длъжно да:

1. изпълнява мерките за защита по споразумението;

2. осигурява присъствието на защитеното лице в наказателното производство;

3. не разгласява информацията, която му е известна във връзка с изпълнението на Програмата за защита.

Чл. 20

Действието на Програмата за защита се прекратява с акт на министъра на правосъдието:

1. при смърт на защитеното лице;

2. след отпадане на основанията за нейното прилагане;

3. с изтичане на срока, предвиден в споразумението;

4. когато защитеното лице не изпълнява задълженията си при осъществяване на специалната защита, без да е уведомило и получило съответно разрешение от ръководителя на Бюрото по защита.

Чл. 21

В случаите по чл. 20 министърът на правосъдието се произнася по предложение на Бюрото по защита, окръжния прокурор или съда.

Чл. 22

Действието на Програмата за защита може да бъде прекратено и по искане на защитеното лице, отправено до министъра на правосъдието чрез служителя за връзка.

Чл. 23

Министърът на правосъдието се произнася по предложението на Бюрото по защита, на окръжния прокурор или на съда, или по искането на защитеното лице за прекратяване действието на Програмата за защита с акт за прекратяване, който е окончателен.

Чл. 24

(отменен)

(1) Личните данни, обработвани по този закон, са информация служебна тайна.

(2) Администратор на личните данни по ал. 1 е министърът на правосъдието или оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Не се предоставя право на достъп на трети лица до лични данни, обработвани по този закон.

(4) Администраторът на лични данни по ал. 2 може да отказва предоставянето на защитеното лице на обработвани за него лични данни, ако това е необходимо с оглед на неговата защита.

Чл. 25

(отменен)

(1) Разпорежданията на администратора по чл. 24, ал. 2 са задължителни за всички държавни органи - администратори на лични данни.

(2) Държавните органи - администратори на лични данни, съобщават незабавно на администратора по чл. 24, ал. 2 за всяко искане за предоставяне на данни, достъпът до които е ограничен.

Чл. 26

Въз основа на международен договор, по който Република България е страна, или при условията на взаимност Бюрото по защита може да иска и да оказва съдействие по осъществяване на защитата, предвидена в този закон.

Чл. 27

(1) При условията на чл. 26 Бюрото по защита може да:

1. осъществява преместване (релокация) на защитено лице в другата държава, ако в Република България не може да бъде осъществена неговата защита;

2. иска осигуряване на временно пребиваване за определен срок на защитено лице в другата държава, както и лична физическа охрана, ако това е необходимо;

3. осигури местопребиваване на лице, преместено в Република България в рамките на Програмата за защита, по искане на другата държава;

4. осигури временно пребиваване в Република България на чуждо защитено лице за срок, посочен в молбата на другата държава, както и лична физическа охрана, ако това е необходимо.

(2) За взетите мерки по ал. 1 министърът на правосъдието в тридневен срок уведомява Съвета по защита,.

§ 1а

Организацията и изпълнението на мерките по Програмата за защита, на дейността на Съвета по защита, на Бюрото по защита и на охраняващите екипи се уреждат с правилник за прилагане на закона, приет от Министерския съвет в тримесечен срок от влизането в сила на закона.

§ 2

Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи.

§ 3

Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му в “Държавен вестник”.