Чл. 1
(1) С тази наредба се утвърждава медицинският стандарт “Физикална и рехабилитационна медицина” съгласно приложението.
(2) Дейността по физикална и рехабилитационна медицина се осъществява при спазване на стандарта по ал. 1.
Заключителни разпоредби
§ 1
Тази наредба се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
§ 2
Наредбата влиза в сила от 1 октомври 2004 г.
Заключителни разпоредби
Приложение 1 Приложение към член единствен Медицински стандарт
МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „ФИЗИКАЛНА И РЕХАБИЛИТАЦИОННА МЕДИЦИНА“
3.11. екстракорпорална ударно-вълнова терапия/вибрационна терапия;
I. Въведение
1. Обща характеристика на медицинската специалност Физикална и рехабилитационна медицина (ФРМ): Физикалната и рехабилитационна медицина е клинична медицинска специалност с преобладаваща терапевтична насоченост, която изучава биологичното въздействие на естествените и преформираните физикални фактори върху човешкия организъм и ги прилага за нуждите на:
2. Задачи на ФРМ:
3. Упражняване на дейността по ФРМ – структура: А) Дейността по ФРМ в лечебни заведения за болнична помощ се извършва в клиники/отделения по ФРМ в секции по отделните направления на специалността с наличие на повече от един фактор от един и същи вид. Б) Дейността по ФРМ в извънболничната помощ се осъществява в амбулатории за специализирана медицинска помощ:
1-dup. групова практика за специализирана медицинска помощ, медицинските центрове и диагностично-консултативните центрове – в секции/кабинети по основните направления на специалността или в обособени кабини за различните по вид фактори;
2-dup. индивидуална практика за специализирана медицинска помощ (ИПСМП):
4. Водене и съхраняване на документацията:
5. Изисквания към медицинска апаратура в структурите по ФРМ:
6. Специални изисквания: А) Амбулаториите за специализирана медицинска помощ могат:
1-dup2. да разкриват секции/кабинети/кабини съгласно раздел III;
2-dup2. да провеждат консултации, лечение и наблюдение и на трудноподвижни болни при домашни условия, хосписи, домове за медико-социални грижи.
3-dup. Структура по ФРМ в медицински и медико-дентален център разкрива секции/кабинети/кабини по раздел IIIА, т. 5.
4-dup. Структура по ФРМ в диагностично-консултативен център разкрива секции/кабинети/кабини по раздел IIIА.
5-dup. Структурите по т. 3 и 4 могат да разкриват места за краткосрочен престой на болни до 6 часа за осигуряване на дейности при хронични заболявания или остатъчни неврологични, неврохирургични, опорно-двигателни, кардиологични и пулмологични заболявания и в късния следоперативен период, както и рехабилитация на последици от увреждания вследствие онкологични заболявания. Б) Структурите по ФРМ в лечебните заведения за болнична помощ се класифицират на три нива в зависимост от нивото на компетентност съгласно раздел II. В) Специализирана болница по ФРМ:
1-dup3. може да разкрива клиники/отделения/секции по всички направления на специалността по раздел III, оборудвани със съответната апаратура и обзавеждане, с възможност за повече от едно работно място за всеки фактор;
2-dup3. разполага с квалифициран персонал по всяко направление на специалността, което е развито в болницата;
3-dup2. организира и провежда програми за физиопрофилактика и рекреация при социалнозначими и редки заболявания;
4-dup2. може да бъде база за обучение след положителна акредитационна оценка;
5-dup2. препоръчително е в лечебно-диагностичния процес осигуряване и на:
1-dup4. отделения/секции съгласно раздел IIIА, както и:
2-dup4. отделения/секции/кабинети със специфично оборудване според профилирането по съответните нозологии и за осигуряване методиките за лечение;
3-dup3. балнеолечебен, луголечебен, пелоидотерапевтичен или друга секция/отделение според специфичния естествен фактор;
4-dup3. могат да бъдат бази за провеждане на следдипломно обучение при положителна акредитационна оценка. Д) Структура по ФРМ към лечебни заведения за долекуване и продължително лечение се осигурява с оборудване и кадри съобразно неговия профил за целите на дейността. Е) Структури по ФРМ могат да осъществяват и:
1-dup5. учебно-преподавателска дейност, при наличие на положителна акредитационна оценка за това;
2-dup5. научноизследователска дейност.
II. Организационна структура по физикална и рехабилитационна медицина в лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ
1. Общи положения: дейността по ФРМ се извършва:
2. Специални изисквания:
III. Направления на физикалната и рехабилитационна медицина, формиращи съответните отделения/сектори/кабинети А. Основни
1. Електролечение – при спазване на техническите изисквания и изискванията за електробезопасност оборудването може да се помещават съвместно със съответното по светлолечение. За осигуряване на лечебните методики освен причислените в подточките оборудването трябва да разполага и със: пясъчни торбички, възглавници, компреси и колани за фиксация и отграничаване на/върху телесни сегменти; памук, спиртен разтвор и разтвори за форетично приложение:
2. Кинезитерапия: отделение/сектор/кабинет/кът – оборудване:
3. Термотерапия – сектор/кабинет/кабина – оборудване: парафин или друг топлоносител, крионосител.
4. Аерозолотерапия – сектор/кабинет/кабина – оборудване: микродисперсен/ултразвуков инхалатор.
5. Оборудването по т. 1.2, 1.4, 2.2, 2.3.1, 2.4, 2.5, 3 и 4 за амбулаториите за специализирана медицинска помощ има препоръчителен характер. Б. Специфични
1-dup. Хидротерапия: отделение/сектор – оборудване:
2-dup. Към термотерапия – сауна.
3-dup. Рефлексотерапия: отделение/сектор/кабинет – оборудване:
4-dup. Сектор/кабинет за:
5-dup. Университетските клиники и тези на междуобластните многопрофилни болници за активно лечение (ММБАЛ) разполагат и с апарат/и за овладяване на остри или комплицирани състояния, показани за лечение с факторите на физикалната медицина, като например: за ултразвукова аерозолотерапия, хидрогалванична вана (обща или частична) апарат за пасивно раздвижване на колянна и глезенна става, апарат за сегментна/целотелесна магнитотерапия, апарат за екстракорпорална ударно-вълнова терапия или друг/и.
IV. Осигуряване на организационната структура по физикална и рехабилитационна медицина
1. Общи изисквания:
2. Балнео- (хидро-) лечебно отделение/сектор:
3. Термотерапевтично отделение/сектор.
4. Кинезитерапевтично отделение/сектор:
5. Електросветлолечебно отделение/сектор – с осигурена звукова или светлинна индикация за връзка с и контрол на пациента:
6. Сектор/кабинет (минимална площ от 12 кв. м) за:
7. Отделение/сектор/кабинет за инхалационно лечение:
V. Персонал
1. Лекар – специалист по ФРМ лекари (образователно-квалификационна степен „магистър“ по професионално направление „медицина“), с призната специалност „Физикална и рехабилитационна медицина“ и приравнените й, както и лекари-специализанти, работещи под контрола на лекар – специалист по ФРМ, в обема на собствената му правоспособност и компетентност:
2. Медицински специалисти:
3. Немедицински специалисти с висше немедицинско образование, работещи в националната система за здравеопазване, могат да бъдат включвани за целите на дейността като членове на рехабилитационния екип за изпълнение прилагането на рехабилитационната програма или елементи от нея до нивото и по профила на професионалната си компетентност по преценка на ръководителя на структурата по ФРМ, по предложение на лекаря – специалист по ФРМ, ръководител на съответния рехабилитационен екип.
4. Помощен персонал:
5. Обемът на правата и задълженията, отговорностите и редът на субординация се разписват в длъжностни характеристики за всяка отделна структура, утвърдени от нейния ръководител.
VI. Прием на болни
1. За амбулаторно лечение:
2. Лежащо (хоспитализирани) болни:
VII. Медицинска/лечебна дейност
1. Общи положения: спазват се основните права на пациента – равнопоставеност и достъп до медицинска помощ, включително рехабилитация като основно човешко право. Пациентът (неговият настойник) има право на информиран отказ от лечение срещу подпис.
2. Лекарят-специалист:
3. Високоспециализираните дейности се упражняват от лекари – специалисти по физикална и рехабилитационна медицина, с удостоверение за успешно завършен съответен курс или програма за допълнителна квалификация, както следва:
4. Рехабилитатори:
5. Терапевтични процедури:
6. Медицинската дейност в областта на медицинска специалност „Физикална и рехабилитационна медицина“ може да бъде упражнявана само в лечебни заведения, разкрити и акредитирани по съответния законов ред, от правоспособен, професионално компетентен персонал и по реда на субординация съгласно раздел V.
7. Дейности, окачествявани като неврохабилитация, неврорехабилитация, кардиорехабилитация, пулморехабилитация и подобни, съдържащи в себе си принципите и методите на физикалната и рехабилитационна медицина се приемат за нейни раздели и трябва да бъдат провеждани от рехабилитационен екип, ръководен от лекар-специалист по физикална и рехабилитационна медицина.
VIII. Критерии за качество
1. Отсъствие на изгаряния – електрични или термични.
2. Спазване на изискванията по раздел Х за съвместимост на факторите.
3. Правилна последователност в прилагането на отделните фактори – самостоятелно, комбинирано или съчетано.
4. Стриктно спазване на показанията и противопоказанията за прилагане на преформираните физикални фактори, кинезитерапията, балнео-/хидротерапията, климатотерапията, термотерапията, аерозолотерапията и всички високоспециализирани дейности.
5. Висока икономическа ефективност при навременно и компетентно лечение със средствата и методите на физикалната и рехабилитационната медицина:
6. Разработване и внедряване в диагностично-лечебната практика на нови:
IX. Изисквания при лечение с физикални фактори
1. Физиотерапевтично лечение се провежда при болни, които:
2. Индицирани за активна кинезитерапия са болните без афазия.
3. Индикация за включване на електростимулация при увреда на периферния двигателен неврон са електродиагностични показатели за нервно-мускулна увреда или оценка след мануално-мускулно тестуване под степен 3.
4. При постоперативна пареза на перисталтиката се включва електростимулация с импулсни токове.
5. Не се прилагат топлинни фактори с ендогенен или екзогенен произход при остеопении и следфрактурни състояния:
6. В ранния следоперативен период се избягва натоварване на мускулатурата в областта на оперативния разрез.
7. При некоригирана хипертония се дозира активната кинезитерапия и не се назначава хидротерапия с обременяване на тялото над диафрагмата.
8. При епилепсия не се назначават хидротерапия, тракционна терапия с обратен наклон, електро- и топлинни процедури в областта на главата и големи участъци от горните крайници.
9. Относителни противопоказания:
10. При иноперабилни и терминално болни с цел обезболяване и облекчаване на състоянието се допуска провеждане на физиотерапевтични процедури.
X. Съвместимост на лечебните фактори при комплексно лечение
1. Комплексното лечение се провежда в две основни насоки: комбинирано и съчетано:
2. Принципи при комплексното използване на физикалните фактори за лечение и рехабилитация: синергизъм, антагонизъм, сенсибилизация, усилване или потискане на местната или общата реакция на организма.
3. При избора на комплекс се вземат под внимание възрастта, фазата на болестния процес, миналите и съпътстващите заболявания, условията, при които се провежда лечението, характерът и видът на предхождащото лечение.
4. Съчетани методи за физикално-терапевтично въздействие, при които се постига потенциране на ефекта: съчетаване на лекарствени вещества и физикални фактори. Прилаганите лекарствени препарати да не са токсични и да не предизвикват алергични и други странични реакции:
5. Провеждане на процедури с няколко фактора (комбинирано лечение):
6. Несъвместимо е провеждането на:
XI. Профилактични дейности А. Основни
1. Повишаване на обществената здравна култура с промотивно-профилактична дейност.
2. Снижаване възприемчивостта на организма към/и развитието на заболявания, включително и чрез закаляване.
3. Обучение в обем компетентност лекарите от първичната медицинска помощ.
4. Профилактика на рискови професионални групи:
1-dup. Затлъстяване.
2-dup. Метаболитен синдром.
3-dup. Сколиоза в детската възраст.
4-dup. Плоскостъпие.
5. Някои генетични заболявания, изискващи и поддържащо лечение с методите на ФРМ, например муковисцидоза.
6. Тренинг на сърдечно-съдовата система при:
7. Неврологични заболявания (предимно с двигателни нарушения) и състояния, прогресиращи до инвалидизация.
8. Анкилозиращ спондилит, дисплазия на ТБС
9. Обструктивен/спастичен бронхит, бронхиална астма.
10. Работещи във вредни за здравето условия.
11. Застрашени от развитие на остеопороза.
12. Предразположение към литиаза.
13. Планови предоперативни състояния.
14. Сенилни групи.
XII. Групи заболявания от обичайната практика на специалистите по ФРМ Последствията от:
1. Травма: черепно-мозъчна; гръбначно-мозъчна; мултиплена и комплексна; на цервико-брахиалния и лумбо-сакралния плексус и на периферните нерви; спортна; свързана с хронични заболявания; професионални.
2. Неврологични заболявания и увреди: мозъчно-съдови, инсулт, включително субарахноидална хеморагия; спинални инсулти (вкл. хематомиелия); състояния след неврохирургична интервенция; хронични инвалидизиращи неврологични заболявания, като например множествена склероза и болест на Паркинсон; ЦНС инфекции и абсцеси; ЦНС тумори; спинални парализи; невромускулни разстройства и миопатии; периферни невропатии, радикулопатии, плексопатии (включително токсични/метаболитни, вертеброгенни, компресионни); полиневрити, включително Гилен-Баре; парализа на Бел; болест на Алцхаймер и на Пик; вродени състояния – ДЦП, спина бифида и др.; редки вродени проблеми.
3. Остри и хронични болкови състояния след: ампутации (като последствие от посттравматични, васкуларни или малигнени заболявания); хирургична намеса (включително органна трансплантация); мултиорганни увреди, имобилизационни синдроми (хипотрофия, декубитуси, контрактури).
4. Мускулно-скелетни състояния: спинални заболявания:
1-dup. остри и хронични болки в кръста;
2-dup. на цервикалния дял;
3-dup. на торакалния дял; дегенеративни и възпалителни ставни заболявания; други моно- и полиартрити; мекотъканен ревматизъм (включително фибромиалгия); комплексна патология на стъпалото и ръката; остеопороза; хронични (мускулно-скелетни) болкови синдроми:
1-dup2. професионално свързани болкови синдроми;
2-dup2. синдроми на хронична умора и фибромиалгия.
5. Кардиоваскуларни нарушения: коронарносъдови (включително след инфаркт на миокарда); сърдечна недостатъчност; клапна патология; кардиомиопатия; периферни съдови разстройства, включително ампутации; артериална хипертония.
6. Респираторни състояния: астма; хронични обструктивни белодробни разстройства; пулмофиброза; пневмокониоза, включително азбестоза и др. индустриално провокирани.
7. Хирургични заболявания и увреди: преди и след оперативни интервенции; последствия от оперативната травма; следоперативни усложнения; изгаряния; ампутации.
8. Обезитас и метаболитни нарушения: захарен диабет; метаболитни синдроми, хиперлипидемия и хиперурикемия.
9. Състояния на уринарния тракт: хронични ренални проблеми; тумори, включително рак на простатата; простатна хипертрофия; инконтиненция, вкл. стрес и постоперативна инконтиненция.
10. Гастроинтестинални проблеми: болест на Крон, улцеративен колит; функционални.
11. Акушеро-гинекологични състояния: следоперативни; от възпалителен характер; последродов период.
12. Сексуални дисфункции (от неневрологичен произход): сексуални смущения; еректилни дисфункции.
13. Инфекциозни и имунологични болести: костномозъчна трансплантация; последици от ХИВ инфекция.
14. Последствия от неоплазми, включително продължително и палиативно лечение.
15. Възрастовообусловени състояния: педиатрични, включително вродени деформитети, идиопатични сколиози, болест на Пертес, спина бифида, кардиологични проблеми, включително вродени и др.; геронтологични.
XIII. Диагностика във физикалната и рехабилитационна медицина
1. Диагностика на заболяването: история, анамнеза; клинично изследване; клиничен диагностичен набор, образна Дг и др.
2. Функционална оценка: клинично функционално изследване (например мускулно тестуване, обем на движение, равновесие/координация, сръчност); стандартизирани/клинични тестове (вертикализиране и иницииране на крачка, достигане на цел, преминаване от седеж в стоеж и др.); технически тестове (динамометрия: мускулна сила и издръжливост, електрофизиологични и др.); оценъчни скали и въпросници; соматосензорно тестуване (допир, температура, налягане, болка и др.); поза, походка, захват и фина моторика; тестуване на сетивността и специалните сетива; гълтателна способност и хранене; сексуалност; навици; тъканна виталност (кожни проблеми и разязвявания); мехурно-/чревна функция; комуникативност (реч, език и невербална); настроение, поведение, индивидуалност; общо здравословно състояние; невропсихологическа преценка (възприятие, памет, изпълнителска функция, внимание и др.).
3. Оценка на активността и участието: история/анамнеза; фактори на заобикалящата среда – социално-битови, на близкото обкръжение, образование и професионална ангажираност и др.; необходимост от грижи; необходимост от ергономични приспособления в ежедневието; необходимост от помощни средства или среда.
4. Специална функционална оценка: кинематични и кинетични измервания – модели на движение, включително времеви и пространствени параметри (гониометрия, видеонаблюдение, биофидбек, динамометрични и педобарографски платформи и др.); повърхностна ЕМГ активност; издръжливост.
5. Количествена оценка на равновесието и придвижването: статична и динамична постурография, продължително мониториране на активността и др.
6. Професионални способности: дейности от ежедневието и бита, професионални и производствени способности, оценка способността за шофиране, дейности на свободното време.
XIV. Обем компетентност по ФРМ на лекарите от първичната медицинска помощ
1. Познаване общите принципи на въздействие на факторите на физикалната и рехабилитационна медицина.
2. Познаване на показанията и противопоказанията за провеждане на лечение с фактори на ФРМ.
3. Провеждане на сезонна профилактика с фактори на ФРМ:
4. Повлияване на:
5. Първична диагностика и ранно насочване на: