(1) Следдипломното обучение се провежда за лица с образователно-квалификационна степен “доктор”, “магистър”, “бакалавър” и “специалист”, които работят в националната система за здравеопазване.
(2) Следдипломното обучение включва:
1. обучение за придобиване на специалност в здравеопазването;
2. продължаващо медицинско обучение.
(3) Министърът на здравеопазването ежегодно определя броя на местата за следдипломно обучение по специалности, субсидирани от държавата в съответствие с целите и приоритетите на националната здравна стратегия.