Наредба № 91 от 8 януари 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост

Чл. 1

С тази наредба се определят:

1. условията и редът за одобряване типа на превозни средства (ПС) по отношение на електромагнитната съвместимост;

2. условията и редът за одобряване типа на електрически/електронни монтажни възли (ЕМВ) по отношение на електромагнитната съвместимост;

3. методи за измерване на излъчваните широколентови и теснолентови електромагнитни излъчвания от ПС и ЕМВ;

4. методът за изпитване за определяне на устойчивостта на ЕМВ на въздействието на електромагнитното излъчване;

5. техническите изисквания към ПС и ЕМВ по отношение на електромагнитната съвместимост.

Чл. 2

Чл. 2 (1) Наредбата се прилага за електромагнитната съвместимост на превозните средства (ПС) независимо дали са моторни превозни средства (МПС) или ремаркета, доставени от производителя, както и за компоненти или отделни технически възли, предназначени за монтиране в ПС. (2) В обхвата на наредбата се включват: 1. изисквания по отношение на устойчивостта на въздействието на излъчени или получени по проводник смущения за функции, свързани с директното управление на ПС или със защитата на водача, пътниците и други участници в движението и също така устойчивостта на въздействието на смущения, които причиняват объркване на водача и на други участници в движението на пътя; 2. изисквания по отношение на контрола върху нежелани излъчвани или изпратени по проводник смущения с цел да се защити предвидената употреба на електрическо или електронно оборудване, разположено във въпросното ПС или в съседни ПС или в близката околност, и по отношение на контрола върху смущения от приспособления, които могат да се монтират на ПС след неговата продажба.

Чл. 3

Типът на ПС по отношение на електромагнитната съвместимост се одобрява по реда на глава втора, раздел ІV от Наредба № 60 от 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 40 от 2009 г.).

Чл. 4

(1) За одобряване типа на ПС по отношение на електромагнитната съвместимост производителят подава заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” (ИА“АА”) в съответствие с чл. 3 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага в три екземпляра:

1. попълнен списък с данни по образец съгласно приложение № 1 с приложено към него съдържание;

2. списък, който описва всички относими комбинации от съответните електрически/електронни системи или ЕМВ на ПС, общото разположение на проводниците, вариантите по отношение на двигателя, версиите с ляво/дясно кормилно управление и версиите на междуосовото разстояние и когато е приложимо - типовете каросерии и вариантите по отношение на материала на каросерията;

3.

(3) Всички схеми и чертежи, приложени към списъка с данни по ал. 2, се предоставят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 или в папка с размер А4. Снимките, ако има такива, трябва да показват съответните части с ясно различими подробности.

(4) За системите, компонентите или отделните възли с електронно управление към списъка с данни се прилага информация за тяхното действие.

(5) Производителят може да приложи към заявлението по ал. 1 и протокол за проведени изпитвания. В този случай изпълнителният директор на ИА “АА” може да използва данни от протокол за проведени изпитвания, извършени преди подаване на заявлението за одобряване на типа при процедурата по подготовка на сертификата за одобряване на типа.

(6) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага и документ за платена държавна такса.

(7) Производителят на ПС представя декларация за честотните ленти, нивата на мощността, разположенията на антените и инструкциите за монтаж на предавателите на радиочестоти (RF предаватели), дори ако ПС не е оборудвано с радиопредаватели по време на одобряването на типа. Това се отнася до всички мобилни радиофункции, използвани в ПС при нормални условия на движение. Тази информация трябва да бъде включена в инструкция за използване след одобряването на типа. Производителят на ПС представя данни, че функционирането на превозното средство няма да бъде нарушено от монтирането на тези предаватели.

Чл. 5

Представително за типа ПС, предназначено за изпитване, се избира на основата на списъка по чл. 4, ал. 2, т. 2 по взаимно съгласие между производителя и изпълнителния директор на ИА “АА”.

Чл. 6

Чл. 6 (1) Изборът на ПС се извършва на основата на електрическите и електронните системи, предложени от производителя. (2) Едно или няколко ПС могат да бъдат избрани на основата на списъка по чл. 4, ал. 2, т. 2, ако производителят на ПС и изпълнителният директор на ИА “АА” установят по взаимно съгласие, че съществува риск наличието на различни електрически и електронни системи да повлияе значително върху електромагнитната съвместимост на ПС в сравнение с тази на първия избран образец. (3) Изборът на ПС по чл. 5 се ограничава до комбинациите от ПС, електрически или електронни системи, предназначени за действително производство.

Чл. 7

По преценка на производителя на ПС могат да се използват следните алтернативни възможности за одобряване на типа:

1. одобряване типа на комплектовано ПС; комплектованото ПС дава възможност за директно одобряване на типа, при спазване на изискванията на чл. 29 и 31; когато производителят на ПС избере този начин, не се изисква отделно изпитване на електрическите/електронните системи и на ЕМВ;

2. одобряване типа на ПС чрез изпитване на отделни ЕМВ; в този случай производителят на ПС може да получи одобряване на типа за ПС, като докаже пред изпълнителния директор на ИА “АА”, че всичките съответни електрически/електронни системи или ЕМВ съгласно чл. 4, ал. 2, т. 2 са самостоятелно одобрени в съответствие с наредбата и са монтирани съгласно предвидените в нея изисквания;

3. производителят може да получи одобряване на типа, когато ПС не притежава оборудване от типа, подлежащо на изпитване за устойчивост на електромагнитни смущения или на излъчвания; в този случай не се изисква провеждане на изпитвания.

Чл. 8

(1) Преди да издаде сертификат за одобряването на тип ПС по отношение на електромагнитната съвместимост, изпълнителният директор на ИА „АА“ предприема всички необходими мерки, за да се увери, че производителят е в състояние да изпълнява разпоредбите на чл. 38 относно мерките за осигуряване съответствието на продукцията с одобрения тип.

(2) В срок до един месец след предприемане на мерките по ал. 1 изпълнителният директор на ИА „АА“ издава ЕО сертификат за одобряване типа на ПС съгласно образеца, посочен в приложение № 2.

Чл. 9

(1) Изпълнителният директор на ИА „АА“ одобрява типа на ПС по отношение на електромагнитната съвместимост, когато ПС:

1. съответства на данните, посочени от производителя в техническата документация;

2. отговаря на техническите изисквания по тази наредба.

(2) За всеки одобрен тип изпълнителният директор на ИА „АА“ определя номер на одобряването, който се вписва в ЕО сертификата за одобряване на типа.

(3) Номерът на одобряването по ал. 2 се образува съгласно изискванията на приложение № 5 на Наредба № 60 от 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, като за секции 2 и 3 на номера се попълва „72/245“ и „2009/19“.

(4) За различните одобрени типове ПС се издават различни номера.

Чл. 10

(1) Изпълнителният директор на ИА „АА“ отказва одобряването на типа на ПС по отношение на електромагнитната съвместимост, когато:

1. типът ПС не съответства на изискванията по чл. 9, ал. 1;

2. установи, че даден тип ПС, въпреки че съответства на изискванията на чл. 9, ал. 1, представлява сериозен риск за безопасността на движението по пътищата.

(2) Отказът по ал. 1 се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 11

(1) При изменение на тип ПС, одобрен по реда на наредбата, производителят писмено информира изпълнителния директор на ИА „АА“.

(2) В случаите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел І на Наредба № 60 от 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(3) При несъответствие с изискванията на наредбата изпълнителният директор на ИА „АА“ отказва одобряването на измененията на типа ПС.

(4) Отказите за одобряване на изменения тип ПС, одобрено по отношение на електромагнитната съвместимост, се мотивират и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) При изменения на одобрен тип чрез добавяне или замяна на ЕМВ се прилагат разпоредбите на чл. 12 – 14.

Чл. 12

В случай че производител е получил одобряване на типа за дадена конфигурация на ПС и той желае да монтира допълнителна или заместваща електрическа/електронна система или ЕМВ, които са били одобрени съгласно изискванията на настоящата наредба и които ще бъдат монтирани в съответствие с всички условия на настоящата наредба, одобряването на ПС може да бъде изменено и допълнено без по-нататъшно изпитване. Допълнителната или заместващата електрическа/електронна система или ЕМВ се разглеждат като част от превозното средство за целите на съответствието на продукцията.

Чл. 13

Когато допълнителната или заместващата система или ЕМВ не е получиласертификат за одобряване на типа и се прецени за необходимо да се проведат изпитвания, се приема, че цялото ПС отговаря на изискванията, когато:

1. новата или изменената система или ЕМВ отговаря на съответните изисквания по чл. 28 и 30, или

2. когато при сравнително изпитване може да се докаже, че няма вероятност новата или изменената система или ЕМВ да окаже неблагоприятно въздействие върху съответствието на типа на ПС.

Чл. 14

(1) Сертификатът за одобряване типа на ПС не се обезсилва, когато производителят:

1. добави към одобрено ПС стандартно битово или промишлено оборудване, различно от мобилно комуникационно оборудване, като радиотелефон и радиоапарат и което отговаря на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието за електромагнитна съвместимост, приета с Постановление № 76 на Министерския съвет от 2007 г. (ДВ, бр. 32 от 2007 г.), и което е инсталирано в съответствие с препоръките на производителите на оборудването и на ПС;

2. подмени или демонтира оборудването по т. 1.

(2) Производителите на ПС могат да монтират комуникационно оборудване в съответствие с подходящо разработени от производителя на ПС и/или производителя на съответното комуникационнооборудване инструкции за монтаж на такова оборудване независимо от наличието на сертификат за одобряване на типа.

(3) При поискване от техническата служба производителят на ПС представя доказателства, че комуникационното оборудване не оказва неблагоприятно въздействие върху експлоатационните характеристики на ПС. За изпълнение на това условиe производителят може да подпише декларация, че нивата на мощност и монтажа са такива, че определените в тази наредба нива на устойчивост осигуряват достатъчна защита единствено срещу влиянието на самите предаватели.

(4) Не се допуска използването на комуникационни предаватели, за които не са изпълнени други изисквания по отношение на това оборудване или неговата експлоатация.

(5) Производител на ПС може да откаже да инсталира в произвежданото от него ПС стандартно битово или промишлено оборудване, което отговаря на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието за електромагнитна съвместимост.

Чл. 15

(1) Изпълнителният директор на ИА „АА“ издава сертификат за отнемане на одобряването на типа, когато произвежданите ПС не съответстват на одобрения тип и предписанията за възстановяване на съответствието на продукцията не са изпълнени от производителя в определения за това срок.

(2) Сертификатът, с който се отнема одобряването на типа, се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 16

(1) Типът на ЕМВ по отношение на електромагнитната съвместимост като компонент или отделен технически възел се одобрява по реда на глава втора, раздел IV от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) Разпоредбите по тази глава се прилагат за ЕМВ, предназначени за монтиране на ПС, които не са пасивни, нямат ограничено използване от технически средства само за неподвижни ПС и са механично прикрепени към ПС, като не могат да бъдат демонтирани от тях без използването на инструменти.

(3) Разпоредбите по тази глава се прилагат и ако ЕМВ е свързан постоянно или временно към окабеляването на ПС и не използва интерфейс, одобрен по реда на тази наредба.

(4) Типът на ЕМВ, които се предлагат на пазара като резервни части, не подлежи на одобряване, ако ЕМВ:

1. са ясно маркирани като резервни части с идентификационен номер;

2. са идентични и са произведени от същия производител, който произвежда оригиналното оборудване, предназначено за одобрен тип превозно средство.

(5) Компоненти, пуснати на пазара, като резервни части и предназначени за монтиране в моторни превозни средства, не подлежат на одобряване на типа, ако нямат функции, свързани с устойчивостта.

(6) В случаите на ал. 5 се издава декларация за съответствие съгласно разпоредбите на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства (ДВ, бр. 79 от 2002 г.) или на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието за електромагнитна съвместимост (ДВ, бр. 78 от 2001 г.), съдържаща информация, че ЕМВ изпълнява еталонните допустими стойности, определени съгласно изискванията на т. 1, 2, 4 и 5 на приложение № 8.

Чл. 17

(1) За одобряване типа на ЕМВ по отношение на електромагнитната съвместимост производителят на ПС или производителят на ЕМВ подава заявление до изпълнителния директор на ИА ”АА”.

(2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага попълнен списък с данни в три екземпляра по образец съгласно приложение № 3 с приложено към него съдържание. За оборудване, за което се предвижда да бъде монтирано в ПС, производителят може да допълни заявлението по ал. 1 с декларация за съответствие на производителя съгласно разпоредбите на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства или на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието за електромагнитна съвместимост, както и протокол от изпитване за електромагнитна съвместимост и инструкцията за потребителя, която дава ръководни насоки за монтаж на такова оборудване в превозни средства.

(3) Всички схеми и чертежи, приложени към списъка с данни, се предоставят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 или в папка с размер А4. Снимките, ако има такива, трябва да показват съответните компоненти и възли с ясно различими подробности.

(4) За системите, компонентите или отделните възли с електронно управление към списъка с данни се прилага информация за тяхното действие.

(5) Към заявлението по ал. 1 производителят може да представи протокол от проведени изпитвания. Изпълнителният директор на ИА “АА” може да използва данни от протокол за проведени изпитвания, извършени преди подаване на заявлението за одобряване на типа.

(6) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага и документ за платена държавна такса.

Чл. 18

(1) Производителят предоставя на техническата служба образец на ЕМВ-системата, представителна за подлежащия на одобряване тип, и когато е необходимо и след обсъждане на възможните варианти по отношение на схемата за разположението - брой на компоненти и на датчици.

(2) Техническата служба може да избере допълнителен образец за изпитване.

(3) Образецът по ал. 1 e ясно и незаличимо обозначен с търговското наименование или марката на производителя и обозначението на типа за този компонент или отделен технически възел, както и да има достатъчно място за поставяне на маркировката за одобряване.

(4) При необходимост се посочват възможните ограничения по отношение на използването на ЕМВ. Всички подобни ограничения се включват в списъка с данни по приложение № 3 и/или в сертификата за одобряване на типа по приложение № 4.

Чл. 19

(1) Преди да издаде сертификат за одобряване типа на ЕМВ, изпълнителният директор на ИА „АА“ предприема всички необходими мерки, за да се увери, че производителят е в състояние да изпълнява разпоредбите на чл. 38 относно мерките за осигуряване на съответствие на продукцията с одобрения тип.

(2) В срок до един месец след предприемане на мерките по ал. 1 изпълнителният директор на ИА „АА“ издава ЕО сертификат за одобряване типа на ЕМВ съгласно образеца, посочен в приложение № 4.

(3) Одобряване може да бъде издадено на типа ЕМВ, предназначен за монтиране във всеки тип ПС (одобряване на компонент) или за монтаж в специфичен тип или специфични типове ПС, при искане от страна на производителя на ЕМВ (одобряване на отделен технически възел).

(4) Електрически/електронни монтажни възли, представляващи по предназначение радиопредаватели и за които производителят на ПС не е поискал одобряване на типа, се доставят с подходящо ръководство за монтаж.

Чл. 20

(1) Изпълнителният директор на ИА „АА“ одобрява типа на ЕМВ, когато ЕМВ:

1. съответства на данните, посочени от производителя в техническата документация;

2. отговаря на техническите изисквания по тази наредба.

(2) За всеки одобрен тип изпълнителният директор на ИА „АА“ определя номер на одобряването, който се вписва в ЕО сертификата за одобряване на типа.

(3) Номерът на одобряването по ал. 2 се образува съгласно изискванията на приложение № 5 на Наредба № 60 от 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, като за секции 2 и 3 на номера се попълва „72/245“ и „2009/19“.

(4) За различните одобрени типове ЕМВ се издават различни номера.

Чл. 21

(1) Изпълнителният директор на ИА „АА“ отказва одобряването на типа на ЕМВ, когато:

1. типът ЕМВ не съответства на изискванията по чл. 20, ал. 1;

2. установи, че даден тип ЕМВ, въпреки че съответства на изискванията на чл. 20, ал. 1, представлява сериозен риск за безопасността на движението по пътищата.

(2) Отказът по ал. 1 се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 22

(1) При изменение на тип ЕМВ, одобрен по реда на наредбата, производителят писмено информира изпълнителния директор на ИА „АА”.

(2) В случаите по ал. 1 се прилагат разпоредбите по глава четвърта, раздел І на Наредба № 60 от 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(3) При несъответствие с изискванията по наредбата изпълнителният директор на ИА „АА“ отказва одобряването на измененията на типа на ЕМВ.

(4) Отказите за одобряване на измененията на типа на ЕМВ се мотивират и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 23

(1) Върху всеки одобрен тип ЕМВ се нанася маркировка по образец.

(2) Маркировката по ал.1 се състои от:

1. правоъгълник, който огражда буквите “bg”, последван от номер 34;

2. “базов номер на одобряване”, предвиден в секция 4 на приложение № 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, предшестван от цифри “03”, поставени в близост до правоъгълника. Базовият номер на одобряване и цифрите 03 се разделят с празен интервал.

(3) Маркировката се нанася в съответствие с образеца, посочен в приложение № 5.

(4) Размерите на маркировката са не по-малки от посочените в образеца по ал. 3, като се спазват съотношенията между тях.

(5) Маркировката за одобряване се поставя върху основна част на ЕМВ (например електронното управляващо устройство) така, че да е видима, четлива и неизтриваема.

(6) Маркировката за одобряване, поставена върху ЕМВ в съответствие с ал. 5, може да не бъде леснодостъпна, когато ЕМВ е монтиран върху ПС.

(7) За електрическите/електронните системи, които представляват част от одобрения тип ПС и за резервни части по чл. 16, ал. 4, не се изисква маркировка.

Чл. 24

(1) Сертификатът за одобряване типа на ЕМВ, предназначен за монтиране, може да включва няколко типа или конкретен тип ПС в съответствие с искането на производителя.

(2) За ЕМВ, свързани с непосредственото управление на ПС, се предоставят сертификати за одобряване на типа съгласувано с производителя на ПС.

Чл. 25

(1) Изпълнителният директор на ИА „АА“ издава сертификат за отнемане на одобряването на типа, когато произвежданите ЕМВ не съответстват на одобрения тип и предписанията за възстановяване на съответствието на продукцията не са изпълнени от производителя в определения за това срок.

(2) Сертификатът, с който се отнема одобряването на типа, се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 26

(1) Превозното средство и неговата електрическа/електронна система или ЕМВ се проектират, конструират и оборудват така, че при нормални условия на експлоатация ПС да отговарят на изискванията на тази наредба.

(2) Превозното средство се подлага на изпитвания за излъчвани смущения и за устойчивост на въздействието на излъчвани смущения. За одобряването на типа на превозно средство не се провеждат изпитвания за смущения, изпращани по проводник, или за устойчивост на въздействието на смущения, получени по проводник.

(3) Електрически/електронен монтажен възел се изпитва за излъчвани смущения и за генерирани от тях смущения, изпратени по проводник, за устойчивост на въздействието на излъчени смущения и на смущения, получени по проводник.

(4) Преди изпитването техническата служба подготвя план за изпитването в сътрудничество с производителя, който съдържа най-малко следните елементи: начина на действие, стимулираната функция (функции), наблюдаваната функция (функции), критериите за преминаване или пропадане на изпитването и очакваните излъчени смущения.

Чл. 27

Техническите изисквания към ПС по отношение на електромагнитната съвместимост са посочени в приложение № 6.

Чл. 28

(1) Методите за измерване на широколентови и теснолентови електромагнитни излъчвания, излъчвани от ПС, и методът за изпитване на устойчивостта на ПС на въздействието на електромагнитно излъчване са дадени в приложение № 7.

(2) Методите по ал. 1 се прилагат само по отношение на моторни превозни средства (МПС).

Чл. 29

Техническите изисквания към ЕМВ по отношение на електромагнитната съвместимостса посочени в приложение № 8.

Чл. 30

(1) Методите за измерване на широколентови и теснолентови електромагнитни излъчвания, излъчвани от ЕМВ, и методът за изпитване на устойчивостта на ЕМВ на въздействието на електромагнитно излъчване са посочени в приложение № 9.

(2) Методът за измерване на излъчваните широколентови електромагнитни излъчвания от ЕМВ, описан в приложение № 9, част I, се прилага по отношение на ЕМВ, които впоследствие могат да бъдат монтирани на ПС, които отговарят на изискванията, посочени в приложение № 7, част I.

Чл. 31

Ако ПС, електрическа/електронна система или ЕМВ не включват електронен генератор с работна честота повече от 9 КHz, се приема, чесъщите отговарят на изискванията по т. 2.2 от приложение № 6, т. 2.2 от приложение № 8, част I на приложение № 7 и част I на приложение № 9.

Чл. 32

Превозни средства, които не са оборудвани със свързани с непосредственото управление на ПС електрически/електронни системи или ЕМВ, не е необходимо да се изпитват за устойчивост и се приема, че отговарят на изискванията по т. 3 от приложение № 6 и част III на приложение № 7.

Чл. 33

ЕМВ, чиито функции не са свързани с непосредственото управление на ПС, не се изпитват за устойчивост и се приема, че отговарят на изискванията по т. 3 от приложение № 8 и част III на приложение № 9.

Чл. 34

Купето, каросерията и/или шасито на ПС, оборудвани с колела с гуми, се приемат за електрически изолирана конструкция.

Чл. 35

(1) Съществените електростатични сили по отношение на външната среда, заобикаляща ПС, настъпват само при влизане и излизане на водача и/или пътниците от него.

(2) В случаите по ал.1, когато ПС е в неподвижно състояние, не се извършват изпитвания за одобряване на типа по отношение на електростатичния разряд.

Чл. 36

(1) Не се допуска създаването на предаващи се преходни процеси по отношение на външната околна среда, когато при експлоатацията в пътни условия към ПС не се осъществяват никакви външни електрически връзки.

(2) Производителят гарантира, че оборудването издържа на предаващите се преходни процеси в ПС.

(3) Не е необходимо да се извършват изпитвания за предаване на смущения по проводник на електрически/електронни монтажни възли, които не се включват, не съдържат ключове или индуктивни товари. Счита се, че те отговарят на изискванията по т. 5 на приложение № 8.

(4) Загубата на функция на приемници по време на изпитване за устойчивост, когато изпитателният сигнал е в рамките на честотната лента на приемателя (радиочестотна лента на изключване), като е посочено за специфичната радиоуслуга/продукт в съответен хармонизиран стандарт за електромагнитна съвместимост, не води задължително до несъответствие.

(5) Предавателите на радиочестоти (RF предаватели) се изпитват в режим на предаване. Необходимите излъчвания (например от радиопредавателни системи) в рамките на необходимата честотна лента и излъчванията извън лентата не се взимат предвид за целите на тази наредба. Несъществените излъчвания попадат в обхвата на тази наредба, но не трябва да бъдат изпитвани, ако предавателят е одобрен съгласно Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства.

Чл. 37

За целите на съответствието на продукцията допълнителната или заместващата електрическа/електронна система или ЕМВ се разглежда като съставна част на ПС.

Чл. 38

Мерките за осигуряване съответствието на продукцията се предприемат в съответствие с изискванията на чл. 23, 24, 35 и 36 от Наредба № 60 от 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 39

Съответствието на продукцията по отношение на електромагнитната съвместимост на ПС, компонента или отделния технически възел се проверява на основание данните от сертификата за одобряване на типа, посочени в приложение № 2 и/или приложение № 4.

Чл. 40

Когато изпълнителният директор на ИА “АА” не е удовлетворен от процедурата за ефективен контрол, се прилагат разпоредбите на чл. 34 и 36 от глава четвърта, раздел II на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета и чл. 41 и 42 от тази наредба.

Чл. 41

При проверка на съответствието на продукцията за ПС, компонент или отделен технически възел се приема, че продукцията съответства на изискванията на тази наредба по отношение на широколентовото и теснолентовото електромагнитно излъчване, ако измерените нива не превишават с повече от 4 dB (60 %) еталонните допустими стойности, посочени в т. 1.2.1, 1.2.2, 2.2.1 и 2.2.2 на приложение № 6.

Чл. 42

При проверка на съответствието на продукцията за ПС, компонент или отделен технически възел се счита, че продукцията не съответства на изискванията на тази наредба по отношение на устойчивостта на въздействието на електромагнитното излъчване, когато ПС, компонентът или отделен технически възел влошава или затруднява непосредственото управление на ПС. Допуска се, че това въздействие може да се забележи от водача или от останалите участници в пътното движение, когато ПС, компонентът или отделният технически възел се намират в определеното в т. 4 от част III на приложение № 7състояние и са подложени на въздействието на поле, чиято напрегнатост, изразена във V/m, е до 80 % от пределните стойности, посочени в т. 3.2.1 на приложение № 6.

Чл. 43

При проверка на съответствието на компонент или отделен технически възел, взети от производствена серия, се счита, че продукцията отговаря на изискванията на тази наредба по отношение на устойчивостта на въздействието на смущения, получени по проводник, и по отношение на генерирането на такива смущения, ако “функциите, свързани с устойчивостта” на компонента или на отделния технически възел, не са нарушени до стойностите, посочени в т. 4 на приложение № 8, и не надвишават стойностите, определени съгласно т. 5 на приложение № 8.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. “Превозно средство” е всяко моторно превозно средство (МПС), предназначено за движение по пътищата, притежаващо най-малко четири колела и максимална конструктивна скорост не по-малка от 25 km/h, и неговите ремаркета, с изключение на ПС, движещи се по релси, трактори за селското и горското стопанство, както и всяка друга самоходна машина.

2. “Производител” е физическо или юридическо лице, което осъществява производството на ПС, система, компонент или отделен технически възел, отговаря за всички етапи в процеса на одобряване типа и осигурява съответствието на произведените ПС, система, компонент или отделен технически възел с одобрения тип. Производителят може да не е пряко свързан с всички етапи на производство на ПС, система, компонент или отделен технически възел, които са предмет на одобряване на типа. Производителят може да упълномощи писмено свой представител - лице, установено в ЕС, да действа от негово име за изпълнение на задълженията, свързани с изискванията по тази наредба.

3. “Категория превозни средства” са определените в чл. 149, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

4. “Електромагнитна съвместимост” е способността на ПС, компонента или отделния технически възел да функционира удовлетворително в своята електромагнитна обстановка, без да създава недопустими смущаващи електромагнитни въздействия, за който и да било от обектите в тази обстановка.

5. “Смущаващо електромагнитно въздействие” е всяко електромагнитно явление, което може да окаже негативно влияние върху функционирането на електрическите или електронните устройства и системи на ПС, компонент или технически възел. Смущаващото електромагнитно въздействие може да бъде електромагнитен шум, нежелан сигнал или изменение в самата преносна среда.

6. “Устойчивост на въздействието на смущаващите електромагнитни въздействия” е способността на ПС или компонент да функционират без влошаване на показателите за ефективността при наличие на конкретни електромагнитни смущения.

7. “Електромагнитна обстановка” е съвкупността от електромагнитните явления, съществуващи на дадено място.

8. “Контролно ниво” е номиналното ниво, което служи за еталон по отношение на граничните стойности в контекста на одобряване на типа и осигуряването на съответствието на продукцията.

9. “Контролна антена” за диапазона на честотите 20 - 80 MHz е полувълнов резонансен симетричен вибратор, настроен за честота 80 MHz, а за диапазона на честотите над 80 MHz - полувълнов резонансен симетричен вибратор, настроен на честотата на измерването.

10. “Широколентово излъчване” е излъчване, чийто диапазон е по-широк от диапазона на пропускане на използваното измервателно или приемно устройство.

11. “Теснолентово излъчване” е излъчване, чийто диапазон е по-тесен от диапазона на пропускане на използваното измервателно или приемно устройство.

12. “Електрическа/електронна система” е електрическо и/или електронно устройство или комплект устройства със съответните електрически връзки, които представляват съставна част на ПС, но подлежат на одобряване на типа отделно от ПС.

13. “Електрически/електронен монтажен възел (ЕМВ)” е електрическо и/или електронно устройство или комплект устройства, предназначени да бъдат съставна част от ПС, заедно със съответните електрически връзки и проводници, които изпълняват една или повече функции. Електрически/електронен монтажен възел може да бъде типово одобряван по искане на производителя или като “компонент” или като “отделен технически възел”.

14. “Тип превозни средства” по отношение на електромагнитната съвместимост са ПС, които не се различават съществено в аспекти, като:

15. “Тип ЕМВ” по отношение на електромагнитната съвместимост е електрически/електронни монтажни възли, които не се различават съществено в аспекти, като:

16. “Електрически/електронни системи или ЕМВ на ПС” са системи или възли, които могат да излъчват съществени широколентови или теснолентови смущения и/или които имат отношение към непосредственото управление на ПС от страна на водача, съгласно т. 3.2.3 от приложение № 6.

§ 1а

Наредбата въвежда изисквания на Директива 2006/96/ЕО и на Директива 2013/15/ЕC на Съвета от 13 май 2013 г. за адаптиране на някои директиви в областта на свободното движение на стоки поради присъединяването на Република Хърватия (ОВ, L 158 от 10.06.2013 г.).

§ 2

Наредбата се издава на основание чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата.

§ 3

(отменен)

За категория М1 наредбата влиза в сила от 1 юни 2004 г., а за категории М2, М3, N1, N2, N3, О1, О2, О3 и О4 от 31 декември 2005 г.

Приложение 1 Списък с данни № ... съгласно приложение І на Директива 2007/46/ЕО във връзка с ЕО одобряване типа на превозно средство по отношение на електромагнитната съвместимост (Директива 72/245/ЕИО), последно изменена с Директива 2009/19/ЕО

Списък с данни № ..... в съответствие с Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, приложение № 2 и Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост Раздел I 0.* Обща информация

0.1. Марка1 (търговско наименование на производителя): .............

0.2. Тип: .............

0.3. Начини за идентификация на типа, ако се маркира на превозното средствоi: .............

0.3.1. Местоположение на тази маркировка: .............

0.4. Категория на превозното средствоii : .............

0.5. Наименование2 и адрес на произвоителя:

0.8. Адрес(-и) на монтажния(-те) завод(-и ):

1. Общи конструктивни характери- стики на превозното средство

1.1. Снимки и/или чертежи на представено за одобряване превозно средство (образец): .............

1.6. Местоположение и разположе- ние на двигателя: .............

3. Двигател (В случаи на неконвен- ционални двигатели и системи производителят предоставя по- дробности, равностойни на тези, посочени в тази точка.) (В случай на ПС, двигателят на което може да се задвижва или с бензин, или с дизелово гориво и др., или също от комбинация с друго гориво, точките трябва да бъдат повторени. Превозните средства, зареждани едновремен- но и с бензин, и с газово гориво, но бензиновата система е поста- вена за аварийни цели или се използва само за стартиране на двигателя, и чиито бензинов резервоар не може да съдържа повече от 15 l бензин, ПС ще се счита за целите на изпитванията, че то може да се движи само с газово гориво.)

3.1. Производител: .............

3.2.1.1. Принцип на работа: принудително запалване/запалване чрез сгъстяване, четиритактов/двутактов3 .............

3.2.1.2. Брой и разположение на цилиндрите: .............

3.2.1.8. Максимална ефективна мощност, декларирана от производителя: ...kW при ..... min-1

3.2.4. Захранване с гориво: .............

3.2.5. Електрическа уредба: .............

3.2.6. Запалване: ............. 3.2.6.2 Тип(-ове): .............

3.3. Електродвигател .............

4. Трансмисия5

4.2. Тип (механична, хидравлична, електрическа и т.н.): .............

6. Окачване

6.2.2. Кратко описание на електрическите/електронните компоненти (ако има такива): .............

7. Кормилно управление

7.2.2.1. Кратко описание на електрическите/електрон- ните части (ако има): .............

7.2.6. Обхват и начин на регулиране (ако има) на устройството за управление: .............

8. Спирачни уредби Трябва да бъдат дадени следните подробности, вклю- чително знаците за идентифи- кация, където ги има:

8.5. Антиблокираща спирачна система: ..... да/не/ по избор3

9. Каросерия

9.1. Тип на каросерията: .............

9.5. Челно стъкло и други стъкла: .............

9.6. Стъклочистачка(-и) за почистване на челно стъкло: .............

9.8. Размразяване и премахване на замъгляването: .............

9.9. Огледало за гледане назад (да се посочи за всяко огледало)

9.10.3. Седалки: .............

9.12. Обезопасителни колани и/или други системи за обезопасяване: .............

9.18. Отстраняване на смущаващи електромагнитни въздействия: .............

10. Устройства за осветяване и светлинна сигнализация

10.5. Кратко описание на елек- трическите/електронните компоненти, различни от фарове и осветители (ако има такива): .............

12. Разни

12.2. Устройства за защита срещу неразрешено използване на превозното средство: .............

12.7.1. превозно средство, оборудвано с 24 GHz радарно съоръжение с малък обсег: да/не/по избор (излишното се задрасква);

1-dup. Вид каросерия/купе: .............

2. Ляво или дясно разположение на кормилното управление: .............

3-dup. Междуосие (база): .............

4-dup. Компоненти за допълнително окомплектоване: ............. Раздел III Съпоставим(-и) изпитвателен(-ни) протокол(-и), предоставени от производителя или от одобрена/акредитирана техническа служба за целите на съставянето на сертификата за одобряване на типа. * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на Европейския съюз. 1 Име, под което производителят представя себе си при продажбата на превозни средства. 2 Името на лицето, което иска одобрението на типа и е отговорно пред ИА “АА”. 3 Излишното се задрасква. 4 При системи, различни от системите с постоянно впръскване, посочете еквивалентни детайли. 5 Специфицираните данни се дават за всички предложени варианти. i Ако начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, такива знаци се представят в документацията чрез символа: “?” (например ABC??123???). ii Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Приложение 2 Допълнение към сертификата за одобряване на типа № ..... в съответствие с Наредба № 91 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост (Директива 72/245/ЕИО, последно изменена с Директива 2006/28/ЕО)

ОБРАЗЕЦ максимален формат: А4 (210 x 297 mm) Сертификат за одобряване на типа Печат на ИА “АА” Информация, отнасяща се до(1): - одобряване на типа - изменение на одобряването на типа - отнемане на одобряването на типа - отказ за одобряване на типа за тип превозно средство/компонент/отделен технически възел(1) в съответствие с Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост Номер на одобряването на типа: …………….................. Основание за изменението: …………….................. Раздел I 0.1.* Марка2 (търговско наименование на производителя): .............

0.2. Тип и общо(-и) търговско(-и) описание(-я): .............

0.3. Начини за идентификация на типа, ако се маркира на превозното средство/компонент/ отделен технически възел1 i: .............

0.3.1. Местоположение на тази маркировка: .............

0.4. Категория на превозното средствоii: .............

0.5. Наименование3 и адрес на производителя: .............

0.7. В случай на компоненти и отделни технически възли, местоположение и начин на поставяне на маркировката за одобрение: .............

0.8. Име и адрес(-и) на монтажния(-те) завод(-и) ............. Раздел II

1. Допълнителна информация (където е приложимо): виж раздел III

1.3.1. Превозно средство, оборудвано с 24 GHz радарно съоръжение с малък обсег: да/не/по избор (излишното се задрасква)

2. Техническа служба, която отговаря за провеждане на изпитванията: .............

3. Дата на протокола от изпитване: .............

4. Номер на протокола от изпитване:

5. Забележки (ако има): виж раздел III .............

6. Място: .............

7. Дата: .............

8. Подпис: .............

9. Прилага се индексът на техническото досие, депозирано при одобряващия орган, който може да се получи при поискване. Раздел III Допълнителна информация за одобряване типа на ПС в съответствие с Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост

1-dup. Допълнителна информация

1.1. Специални устройства по смисъла на част I от

Приложение 7 приложение № 7 към тази наредба (ако е необходимо): .............

1.2. Номинално напрежение на електрическата инсталация: ... V. отрицателен/положителен полюс, свързан към “маса” .............

1.3. Тип каросерия/купе: .............

1.4. Списък на електронните системи, инсталирани на изпитваното превозно средство(-а), които не се ограничават само до позициите в списъка с данни (виж раздел II към приложение № 1):

1.5. Одобрена/акредитирана лаборатория (по смисъла на тази наредба), отговаряща за провеждане на изпитванията: .............

5. Забележки: (например за ПС с дясно или ляво управление) ............. * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на Европейския съюз. 1 Излишното се задрасква. 2 Името, под което производителят представя себе си при продажба на превозни средства. 3 Името на лицето, което иска одобрението на типа и е отговорно пред ИА “АА”. i Ако начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, предмет на настоящия сертификат за типово одобрение, такива знаци се представят в документацията чрез символа: “?” (например ABC??123???). ii Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни средства и техните ремаркета.

5.1. Тип на антената Допуска се използването на всякакви антени, при условие че могат да бъдат стандартизирани в съответствие с изискванията, предявявани по отношение на контролните антени. За калибриране на антената може да се прилага методът, описан в публикация на МСКРС № 12, издание 3, допълнение А.

5.2. Височина и разстояние на измерването

5.3. Разполагане на антената по отношение на ПС Антената се разполага последователно отляво и отдясно на ПС, успоредно на равнината на надлъжна симетрия на ПС и да се намира на линията, преминаваща през средната точка на двигателя (виж фиг. 1).

5.4. Положение на антената Във всяка от точките, определени за измерване, показанията на уредите се отчитат както при хоризонтална, така и при вертикална поляризация на антената (виж фиг. 2).

5.5. Показания на уредите Максималното от четирите показания, снети в съответствие с т. 5.3 и 5.4 при всяка от фиксираните честоти, се приема за основно показание по отношение на честотата, при която е било извършено измерването.

1. Общи изисквания

1.1. Измервателни уреди

1.2. Метод за изпитване

2. Представяне на резултатите Резултатите от измерванията се посочват в dB μV/m (μV/m) за честотната лента с ширина 120 КHz. Ако действителната ширина на честотната лента В (изразена в КHz) на измервателния уред се различава от 120 КHz, получените стойности в ?V/m се привеждат към широчина на лентата 120 КHz чрез умножаване с коефициента 120/В.

3. Място за провеждане на измерванията

3.1. Изпитвателната площадка трябва да бъде равно и свободно пространство, което не притежава повърхности, които отразяват електромагнитните вълни, в рамките на окръжност с минимален радиус 30 m, измерен от точката, намираща се по средата между ПС и антената (виж фиг. 1).

3.2. Измервателното оборудване, изпитвателният бокс или ПС, в което е разположено изпитвателното оборудване, могат да се намират вътре в изпитвателната площадка, но само в разрешената зона, показана на фиг. 1.

3.3. Изпитванията могат да се провеждат в затворени помещения, ако може да бъде доказана корелацията между получените в затвореното помещение резултати и резултатите, получени в открития участък. Затворените помещения за изпитването могат да не удовлетворяват изискванията по отношение на размерите, които са отразени на фиг. 1, с изключение на изискванията по отношение на разстоянието между антената и ПС и височината на антената. Не е нужно също така преди и след изпитването да се извършва проверка за нивото на външното излъчване така, както е посочено в т. 3.4.

3.4. Външна среда За да се гарантира, че никакъв външен шум или сигнал с достатъчна амплитуда не би оказал съществено влияние върху измерванията, преди и след основното изпитване се извършва измерване по отношение на външните условия. Ако при извършването на измерването на фоновото ниво ПС се намира в изпитвателния участък, е необходимо да се гарантира, че никакво излъчване от ПС не би оказало съществено влияние върху измерването на фоновото ниво, например чрез отдалечаване на ПС от зоната за изпитването, отстраняването на ключа за запалването или изключването на акумулаторната батерия. При двете измервания стойността на външния шум или на сигнала трябва да бъде най-малко с 10 dB по-ниска от контролните нива, посочени в т. 1.2.1 и 1.2.2 (както е приложимо) от приложение № 6, с изключение на случаите, в които става въпрос за целенасочените външни теснолентови предавания.

4. Състояние на ПС в хода на изпитването

4.1. Двигател Двигателят трябва да работи при нормалната си експлоатационна температура, а лостът за превключване на скоростите да се намира в неутрално положение. Ако това не може да бъде изпълнено по причини от практическо естество, производителят и техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитването, могат да съгласуват взаимно алтернативни условия. Трябва да се вземат мерки така, че механизмът за промяна на режима да не оказва влияние върху нивото на електромагнитното излъчване. В хода на всяко измерване двигателят работи в следните режими:

4.2. Изпитванията на ПС не трябва да се провеждат по време на дъжд или други валежи или до 10 min след прекратяването на въпросните валежи.

5. Тип, положение и ориентиране на антената

6. Честоти

6.1. Измервания Измерванията се провеждат в честотния диапазон 30 - 1000 MHz. За потвърждаване на факта, че ПС удовлетворява изискванията от това приложение, техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитването, извършва проверки за до 13 честоти в посочения диапазон, например 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 380, 450, 600, 750, 900 MHz. Ако в хода на изпитването пределната стойност бъде превишена, трябва убедително да се докаже, че това е свързано със смущенията, предизвикани от ПС, а не от фоновото излъчване.

6.2. Допустими отклонения Фиксирана честота (MHz) Допустимо отклонение (MHz) 45, 65, 90, 120, 150, 190 и 230 ± 5 280, 380, 450, 600, 750 и 900 ± 20 Допустимите отклонения важат за цитираните честоти и целта им е да се избегнат смущения от предавания, излъчвани на номиналната фиксирана честота или близо до нея по време на измерването. Хоризонтален свободен участък без повърхности, които отразяват електромагнитните вълни Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 1. Участък за изпитване на превозното средство Двуполюсна антена, разположена да измерва вертикалната компонента на излъчване Двуполюсна антена, разположена да измерва хоризонталната компонента на излъчване Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 2.Разполагане на антената спрямо превозното средство Част II Метод за измерване на излъчваните теснолентови електромагнитни излъчвания от превозните средства

1-dup. Общи изисквания

1.1. Измервателни уреди

1.2. Метод за изпитване

2-dup. Представяне на резултатите Резултатите от измерванията се посочват в dB μV/m (μV/m).

3-dup. Място за провеждане на измерванията

3.1. Като място за провеждане на изпитванията се избира хоризонтален свободен участък, който не притежава повърхности, отразяващи електромагнитните вълни, в рамките на окръжност с минимален радиус 30 m, измерен от точката, намираща се по средата между ПС и антената (виж фиг. 1 към част I).

3.2. Измервателното оборудване, изпитвателният бокс или ПС, в което е разположенo измервателното оборудване, могат да бъдат в рамките на изпитвателния участък, но само в разрешената зона, показана на фиг. 1 към част I. Допуска се разполагането на други измервателни антени в зоната за изпитване на разстояние не по-малко от 10 m както от приемателната антена, така и от изпитваното ПС/отделен технически възел (ОТВ), ако може да бъде доказано, че това няма да се отрази на резултатите от изпитването.

3.3. Изпитванията могат да се провеждат в затворени помещения, ако може да бъде доказана корелацията между получените в затвореното помещение резултати и резултатите, получени в открития участък. Затворените помещения за изпитването могат да не удовлетворяват изискванията по отношение на размерите, които са отразени на фиг. 1 към част I от това приложение, с изключение на изискванията по отношение на разстоянието между антената и ПС и височината на антената. Не е нужно също така преди и след изпитването да се извършва проверка за нивото на външното излъчване, така както е посочено в т. 3.4 от приложението.

3.4. Външна среда За да се гарантира, че никакъв външен шум или сигнал с достатъчна амплитуда не би оказал съществено влияние върху измерванията, преди и след основното изпитване се извършва измерване по отношение на външните условия. Необходимо е да се гарантира, че никакво излъчване от ПС не би оказало съществено влияние върху измерването на фоновото ниво, например чрез отдалечаване на ПС от зоната за изпитването, отстраняването на ключа за запалването или изключването на акумулаторната(ите) батерия(и). При двете измервания стойността на външния шум или на сигнала трябва да бъде най-малко с 10 dB по-ниска от контролните нива, посочени в т. 2.2.1 и 2.2.2 (както е приложимо) от приложение № 6, с изключение на случаите, в които става въпрос за целенасочените външни теснолентови предавания.

4-dup. Състояние на ПС в хода на изпитването

4.1. Електронните системи на ПС трябва да бъдат в нормален работен режим, а ПС - в неподвижно състояние.

4.2. Запалването трябва да бъде включено. Двигателят не трябва да работи.

4.3. Измерванията върху ПС не трябва да се провеждат по време на дъжд или други валежи или до 10 минути след прекратяването на въпросните валежи.

5-dup. Тип, положение и ориентиране на антената

5.1. Тип на антената Допуска се използването на всякакви антени, при условие че могат да бъдат стандартизирани в съответствие с изискванията, предявявани по отношение на контролните антени. За калибриране на антената може да се прилага методът, описан в публикация на МСКРС № 12, издание 3, допълнение А.

5.2. Височина и разстояние на измерването

5.3. Разполагане на антената по отношение на ПС Антената се разполага последователно отляво и отдясно на ПС, успоредна на равнината на надлъжна симетрия на ПС и на линията, преминаваща през средната точка на двигателя (виж фиг. 1 към част I).

5.4. Положение на антената Във всяка от точките, определени за измерване, показанията на уредите се отчитат както при хоризонтална, така и при вертикална поляризация на антената (виж фиг. 2 към част I).

5.5. Показания на уредите Максималното от четирите показания, снети в съответствие с т. 5.3 и 5.4 при всяка от фиксираните честоти, се приема за основно показание по отношение на честотата, при която е било извършено измерването.

6-dup. Честоти

6.1. Измервания Измерванията се провеждат в честотния диапазон 30 - 1000 MHz. Диапазонът се разделя на 13 ленти. Във всяка лента може да се извърши проверка при една фиксирана честота, за да се потвърди, че наложените изисквания са удовлетворени. За потвърждаване на факта, че ПС удовлетворява изискванията от това приложение, техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитването, извършва проверки за по еднаточка във всяка от следните 13 ленти: 30 - 50, 50 - 75, 75 - 100, 100 - 130, 130 - 165, 165 - 200, 200 - 250, 250 - 320, 320 - 400, 400 - 520, 520 - 660, 660 - 820, 820 - 1000 MHz.

6.2. Когато в хода на изпитването пределната стойност бъде превишена, трябва убедително да се докаже, че това е свързано със смущенията, предизвикани от ПС, а не от фоновото излъчване. Част III Метод за изпитване за определяне на устойчивостта на превозните средства на въздействието на електромагнитното излъчване

1-dup2. Общи изисквания и метод за изпитване Това изпитване има за цел да определи устойчивостта на показателите за ефективността на непосредственото управление на ПС. Превозното средство се подлага на въздействието на електромагнитното поле, така както е описано в това приложение. В хода на изпитването се извършва наблюдение върху поведението на ПС.

2-dup2. Представяне на резултатите За изпитването, описано в приложението,показателите за напрегнатостта на полето се представя във V/m.

3-dup2. Място за провеждане на измерванията

3.1. Изпитвателната установка трябва да може да генерира стойностите за напрегнатостта на полето в диапазоните на честотите, дефинирани в това приложение. Изпитвателната установка трябва да удовлетворява изискванията на (националното) законодателство по отношение на излъчването на електромагнитни сигнали.

3.2. За гарантиране на достоверността на резултатите от изпитванията се вземат такива мерки, че създаваните полета да не оказват влияние върху оборудването за контрол и наблюдение.

4-dup2. Състояние на ПС в хода на изпитването

4.1. Превозното средство трябва да е в ненатоварено състояние, като се изключи необходимото за целите на изпитването оборудване.

4.2. Когато има електрически/електронни системи, които представляват неразделна част от оборудването за непосредствено управление на ПС, които не биха могли да функционират при описаните в т. 4.1 условия, производителят може да предостави на техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията, протокол или допълнителни доказателства, удостоверяващи, че електрическите / електронните системи на ПС удовлетворяват изискванията на тази наредба. Тези доказателства трябва да бъдат приложени към документацията за одобряване на типа.

4.3. При осъществяването на наблюдението върху ПС се използва само такова оборудване, което не причинява смущения. За определяне на това, дали са удовлетворени изискванията от това приложение, се извършва наблюдение върху външното състояние на ПС и отделението за пътници (например с помощта на (а) видеокамера(и)).

4.4. В общия случай ПС трябва да бъде обърнато с предната си част към стационарна антена. Въпреки това, ако електронните блокове за управление и съответната електропроводна система са разположени предимно в задната част на ПС, в хода на изпитването ПС трябва да бъде обърнато със задната си част към антената. В случаите на ПС с извънгабаритна дължина (например с изключение на леки автомобили и ПС за превоз на пътници с малка пътниковместимост), чиито електронни блокове за управление и свързаната с тях електропроводна система са разположени предимно в средната им част, контролната точка (виж т. 5.4) може да бъде установена или по дясната, или по лявата страна на ПС. Тази контролна точка трябва да се намира в средата на надлъжната ос на ПС или в точка върху едната от страните на ПС, избрана съвместно от производителя и техническата служба след извършено проучване на схемата на разположението на електрическите системи и електрическото опроводяване. Това изпитване може да се извърши само ако физическата конструкция на изпитвателната камера предоставя условия за това. Местоположението на антената се вписва в протокола от изпитване.

5-dup2. Тип, положение и ориентиране на устройството за генериране на полето

5.1. Тип на устройството за генериране на полето

5.2. Височина и разстояние на измерването

5.3. Разполагане на антената по отношение на ПС

5.4. Контролна точка

5.5. Когато е взето решение за подлагане на въздействието на излъчването на задната част на ПС, контролната точка се избира по начина, описан в т. 5.4. След това ПС се установява в положението, при което предната му част е обърната навън от антената и се разполага така, че все едно същото е било завъртяно в хоризонталната плоскост на 180 ° около централната си точка, т.е. по начин, при който разстоянието от антената до най-близко разположената точка от външната повърхност на корпуса на ПС остава постоянно. Това е показано на фиг. 5.

6-dup2. Изисквания по отношение на изпитването

6.1. Диапазон на честотите, продължителност, поляризация Превозното средство се подлага на въздействието на електромагнитното излъчване в диапазона на честотите от 20 до 1000 MHz.

7. Генериране на необходимата напрегнатост на полето

7.1. Методология на изпитването

7.2. Контур на напрегнатостта на полето

7.3. Камерен резонанс Когато описаните в т. 7.2.1 условия не са изпълнени, изпитванията не трябва да се провеждат при честотите на камерния резонанс.

7.4. Характеристики на генерирания изпитвателен сигнал

Приложение 3 Списък са данни № ... във връзка с ЕО одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост (Директива 72/245/ЕИО), последно изменена с Директива 2009/19/ЕО

Списък с данни № ...... в съответствие с Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост Раздел I 0.* Обща информация

0.1. Марка1 (търговско наименова- ние на производителя): .............

0.2. Тип: .............

0.5. Наименование2 и адрес на производителя: .............

0.7. В случай на компоненти и отделни технически възли, местоположение и начин на поставяне на маркировката за одобряване: .............

0.8. Адрес(-и) на монтажния(-те) завод(-и): .............

1. Този ЕМВ се одобрява в качеството му на компонент/отделен технически възел3 .............

2. Ограничения по отношение на експлоатацията и условията за монтаж: ............. Раздел II Описание на ЕМВ, избран за представителен за типа: ............. Раздел III Съпоставим(-и) изпитвателен(-ни) протокол (-и), предоставени от производителя или от одобрена/акредитирана техническа служба за целите на съставянето на сертификата за одобряване на типа. * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на Европейския съюз. 1 Име, под което производителят представя себе си при продажбата на превозни средства. 2 Името на лицето, което иска одобрението на типа и е отговорно пред ИА “АА”. 3 Излишното се задрасква.

Приложение 4 Допълнение към сертификата за одобряване на типа № ..... по отношение на ЕО одобряване на типа на електрически/електронен монтажен възел в съответствие с Наредба № 91 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост (Директива 72/245/ЕИО, последно изменена с Директива 2006/28/ЕО)

ОБРАЗЕЦ максимален формат: А4 (210 x 297 mm) Сертификат за одобряване на типа Печат на ИА “АА” Информация, отнасяща се до(1): - одобряване на типа - изменение на одобряването на типа - отнемане на одобряването на типа - отказ за одобряване на типа за тип компонент/отделен технически възел(1) в съответствие с Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост Номер на одобряването на типа: ........................... Основание за изменението: Раздел I 0.1.* Марка2 (търговско наименова- ние на производителя): .............

0.2. Тип и общо(-и) търговско(-и) описание(-я): .............

0.3. Начини за идентификация на типа, ако се маркира на превозното средство/компонент/ отделен технически възел1 i : .............

0.3.1. Местоположение на тази маркировка: .............

0.4. Категория на превозното средствоii: .............

0.5. Наименование3 и адрес на производителя: .............

0.7. В случай на компоненти и отделни технически възли, местоположение и начин на поставяне на маркировката за одобрение: .............

0.8. Име и адрес(-и) на монтаж- ния(-те) завод(-и) ............. Раздел II

1. Допълнителна информация (където е приложимо): виж раздел III

2. Техническа служба, която отговаря за провеждане на изпитванията: .............

3. Дата на протокола от изпитване: .............

4. Номер на протокола от изпитване: .............

5. Забележки (ако има): виж раздел III .............

6. Място: .............

7. Дата: .............

8. Подпис: .............

9. Прилага се индексът на техническото досие, депозирано при одобрява- щия орган, който може да се получи при поискване. Раздел III Допълнителна информация за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел в съответствие с Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост

1-dup. Допълнителна информация (където е приложимо): .............

1.1. Номинално напрежение на електрическата инсталация: .............

1.2. Този ЕМВ може да се използва при всеки тип превозно средство със следните ограничения: .............

1.3. Този ЕМВ може да се използва единствено при следните типове превозни средства: .............

1.4. Използваният(-те) метод(-и) за изпитване и обхванатите честотни диапазони за определяне на устойчивост- та на въздействието на смущаващи електромагнит- ни въздействия са (точно да се посочи използваният метод от част III на приложение № 9): .............

1.5. Одобрена/акредитирана лаборатория (по смисъла на тази наредба), отговаряща за провеждане на изпитванията: .............

5-dup. Забележки: ............. * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на Европейския съюз. 1 Излишното се задрасква. 2 Името, под което производителят представя себе си при продажба на превозни средства. 3 Името на лицето, което иска одобрението на типа и е отговорно пред ИА “АА”. i Ако начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, предмет на настоящия сертификат за типово одобрение, такива знаци се представят в документацията чрез символа: “?” (например ABC??123???). ii Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни средства и техните ремаркета.

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 23, ал. 3

Част 1 Образец ЕО маркировка за одобряване на типа Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя

1. ЕО маркировката за одобряване на типа показва, че ЕМВ е получил ЕО сертификат за одобряване на типа в Република България (е34) съгласно изискванията на тази наредба (03) с базов номер на ЕО одобряване 0148. Използваните цифри имат само илюстративна стойност.

2. Височината на символите на номера е a/3, където а і 6 mm.

3. Правоъгълникът, ограждащ номера, е с размери: дължина, равна на “а”, и височина, равна на 2a/3.

4. Поредният номер се поставя под правоъгълника с означение “е34”. Част 2 Отличителни номера на държавите - членки на ЕС ЕО сертификати за одобряване на типа запазват действието си на територията на Република България, когато имат нанесен отличителен номер на някоя от посочените държави членки: 1 - за Германия; 2 - за Франция; 3 - за Италия; 4 - за Холандия; 5 - за Швеция; 6 - за Белгия; 7 - за Унгария; 8 - за Чехия; 9 - за Испания; 11 - за Великобритания; 12 - за Австрия; 13 - за Люксембург; 17 - за Финландия; 18 - за Дания; 20 - за Полша; 21 - за Португалия; 23 - за Гърция; 24 - за Ирландия; 26 - за Словения; 27 - за Словакия; 29 - за Естония; 32 - за Латвия; 36 - за Литва; 49 - за Кипър; 50 - за Малта.

19. за Румъния;

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 27

Техническите изисквания към превозните средства по отношение на електромагнитната съвместимост

1. Технически изисквания към широколентовото електромагнитно излъчване от ПС, оборудвани с двигатели с принудително запалване

1.1. Метод за измерване Създаваното от представителното за типа си ПС електромагнитно излъчване се измерва с помощта на описания в част I на приложение № 7 метод при което и да е от определените разстояния за разполагане на антената. Разстоянието се избира от производителя на ПС.

1.2. Еталонни допустими стойности за широколентовото електромагнитно излъчване от ПС

2. Технически изисквания към теснолентовото електромагнитно излъчване от ПС

2.1. Метод за измерване Създаваното от представителното за типа си ПС електромагнитно излъчване се измерва с помощта на описания в част II на приложение № 7 метод при което и да е от определените разстояния за разполагане на антената. Разстоянието се избира от производителя на ПС.

2.2. Еталонни допустими стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване от ПС

3. Технически изисквания към устойчивостта на ПС на въздействието на електромагнитно излъчване

3.1. Метод за изпитване Устойчивостта на представителното за типа си ПС на въздействието на електромагнитно излъчване се изпитва по метода, описан в част III на приложение № 7.

3.2. Еталонни допустими стойности за устойчивост на ПС

Приложение 7 Приложение № 7 към чл. 28, ал. 1

Част I Метод за измерване на излъчваните широколентови електромагнитни излъчвания от превозните средства

Приложение 8 Приложение № 8 към чл. 29

Техническите изисквания към електрически/електронни монтажни възли по отношение на електромагнитната съвместимост

1. Технически изисквания към широколентовите електромагнитни смущения, генерирани от електрически/електронни монтажни възли (ЕМВ)

1.1. Метод за измерване Създаваното от представителния за типа си ЕМВ електромагнитно излъчване се измерва с помощта на описания метод в част I на приложение № 9.

1.2. Еталонни допустими стойности за широколентовото електромагнитно излъчване от ЕМВ

2. Технически изисквания към теснолентовите електромагнитни смущения, генерирани от ЕМВ

2.1. Метод на измерване Създаваното от представителния за типа си ЕМВ електромагнитно излъчване се измерва с помощта на метода, описан в част II на приложение № 9.

2.2. Еталонни допустими стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване от ЕМВ

3. Технически изисквания към устойчивостта на ЕМВ на въздействието на електромагнитно излъчване

3.1. Метод(и) на изпитване Устойчивостта на представителния за типа си ЕМВ на въздействието на електромагнитно излъчване се изпитва по един от методите, описани в част III на приложение № 9.

3.2. Еталонни допустими стойности за устойчивост на ЕМВ

Приложение 9 Приложение № 9 към чл. 30

Част I Метод за измерване на излъчваните широколентови електромагнитни излъчвания от електрическите/електронните монтажни възли

1. Общи изисквания

1.1. Измервателни уреди

1.2. Метод за изпитване Изпитването е предназначено за измерване на широколентовите емисии, излъчвани от ЕМВ.

2. Представяне на резултатите Резултатите от измерванията се посочват в dB μV/m (μV/m) за честотната лента с ширина 120 KHz. Ако действителната ширина на честотната лента В (изразена в KHz) на измервателния уред се различава от 120 KHz, получените стойности в ?V/m трябва да бъдат приведени към ширина на лентата 120 KHz чрез умножаване с коефициента 120/В.

3. Място за провеждане на измерванията

3.1. Изпитвателният участък трябва да удовлетворява изискванията, посочени в публикация № 16-1 (93) на Международния специален комитет по радиосмущения (МСКРС) (виж фиг. 1).

3.2. Измервателното оборудване, изпитвателният бокс или превозното средство, в което е разположено измервателното оборудване, трябва да бъдат извън границите, посочени във фигура 1.

3.3. Изпитванията могат да се провеждат в затворени помещения, ако може да бъде доказана корелацията между получените в затвореното помещение резултати и резултатите, получени в открития участък. Затворените помещения за изпитването могат да не удовлетворяват изискванията по отношение на размерите от фиг. 1, с изключение на изискванията по отношение на разстоянието между антената и изпитвания ЕМВ и височината на антената (виж фиг. 2 и 3).

3.4. Външна среда За да се гарантира, че никакъв външен шум или сигнал с достатъчна амплитуда не би оказал съществено влияние върху измерванията, преди и след основното изпитване се извършва измерване по отношение на външните условия. При двете измервания стойността на външния шум или на сигнала трябва да бъде с най-малко 10 dB по-ниска от контролните нива, посочени в т. 1.2.1 от приложение № 8, с изключение на случаите, в които става въпрос за целенасочени външни теснолентови предавания.

4. Състояние на ЕМВ в хода на изпитването

4.1. Изпитваният ЕМВ трябва да бъде в нормално работно състояние.

4.2. Измерванията върху ЕМВ не трябва да се провеждат по време на дъжд или други валежи или до 10 min след прекратяването на дъжда или валежите.

4.3. Условия на изпитването

4.4. Захранването към изпитвания ЕМВ се подава посредством физерна линия (ФЛ) 5 ?H / 50 ?, която е електрически свързана със заземената повърхност. Захранващото електрическо напрежение се поддържа в границите ± 10 % от номиналното работно напрежение на системата. Възможните пулсации на напрежението трябва да бъдат по-малки от 1,5 % от номиналното работно напрежение на системата, измерено върху контролния извод на ЕС.

4.5. Ако изпитваният ЕМВ се състои от повече от един блок, съединителните кабели в идеалния случай представляват електропроводната система, предназначена за използване върху превозното средство. Ако такава няма, дължината на свързването между електронния блок и ФЛ трябва да бъде 1500 ± 75 mm. Всички кабели трябва да бъдат свързани към съответните елементи по начин, максимално близък до реалните условия, като за предпочитане е да се използват реални консуматори и изпълнителни устройства. Ако за осигуряването на подходящи условия за работа на изпитвания ЕМВ се изисква допълнително оборудване, трябва да се направи корекция с оглед на неговото влияние върху нивото на измерваните смущения.

5. Тип, положение и ориентиране на антената

5.1. Тип на антената Допуска се използването на всякакви линейно поляризирани антени, при условие че могат да бъдат стандартизирани в съответствие с изискванията, предявявани по отношение на контролните антени.

5.2. Височина и разстояние на измерването

5.3. Ориентиране и поляризация на антената В точката за измерването показания трябва да се снемат както при хоризонтална, така и при вертикална поляризация на антената.

5.4. Показания на уредите Максималното от двете показания, отчетени (в съответствие с т. 5.3) при всяка от фиксираните честоти, се приема за основно показание по отношение на честотата, при която е било извършено измерването.

6. Честоти

6.1. Измервания Измерванията се провеждат в честотния диапазон 30 - 1000 MHz. Счита се с достатъчно високо ниво на вероятност, че даден ЕМВ удовлетворява зададените пределни стойности в рамките на целия честотен диапазон, ако същите са удовлетворени при следните 13 честоти от диапазона, т.е.: 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 380, 450, 600, 750 и 900 MHz. Ако в хода на изпитването пределното ниво бъде превишено, трябва убедително да се докаже , че това е свързано със смущенията, предизвикани от ЕМВ, а не от фоновото излъчване.

6.2. Допустими отклонения Фиксирана честота (MHz) Допустимо отклонение (MHz) 45, 65, 90, 120, 150, 190 и 230 ± 5 280, 380, 450, 600, 750 и 900 ± 20 Допустимите отклонения се отнасят до посочените честоти и са предназначени за вземане под внимание на възможното влияние на сигналите, предавани при номиналните фиксирани честоти или близки до тях честоти в хода на измерването. Хоризонтален участък, в който няма повърхности, отразяващи електромагнитни вълни Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 1. Граници на участъка за изпитване на електрически/електронен монтажен възел Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 2. Схема на разположението на изпитвателното оборудване за определяне на излъчваните от ЕМВ електромагнитни излъчвания (общ план) Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 3. Разположение на изпитвателното оборудване за определяне на излъчвани от ЕМВ електромагнитни излъчвания във вертикална равнина Част II Метод за измерване на излъчваните теснолентови електромагнитни излъчвания от електрическите/електронните монтажни възли

1-dup. Общи изисквания

1.1. Измервателни уреди

1.2. Метод за изпитване

2-dup. Представяне на резултатите Резултатите от измерванията се посочват в dB μV/m (μV/m).

3-dup. Място за провеждане на измерванията

3.1. Изпитвателният участък трябва да удовлетворява изискванията от публикация № 16-1 (93) на Международния специален комитет по радиосмущения (МСКРС) (виж фиг. 1 към част I).

3.2. Измервателното оборудване, изпитвателният бокс или ПС, в което е разположено измервателното оборудване, да са извън границите, посочени във фиг. 1 към част I.

3.3. Изпитванията могат да се провеждат в затворени помещения, когато може да бъде доказана корелацията между получените в затвореното помещение резултати и резултатите, получени в открития участък. Затворените помещения за изпитването могат да не удовлетворяват изискванията по отношение на размерите от фиг. 1 към част I, с изключение на изискванията по отношение на разстоянието между антената и изпитвания ЕМВ и височината на антената (виж фиг. 2 и 3 към част I).

3.4. Външна среда За да се гарантира, че никакъв външен шум или сигнал с достатъчна амплитуда не би оказал съществено влияние върху измерванията, преди и след основното изпитване се извършва измерване по отношение на външните условия. При двете измервания стойността на външния шум или на сигнала да е с най-малко 10 dB по-ниска от контролните нива, посочени в т. 2.2.1 от приложение № 8, с изключение на случаите, в които става въпрос за целенасочени външни теснолентови предавания.

4-dup. Състояние на ЕМВ по време на изпитванията

4.1. Изпитваният ЕМВ е в нормално работно състояние.

4.2. Измерванията върху ЕМВ не се провеждат по време на дъжд или други валежи или до 10 min след прекратяването на дъжда или валежите.

4.3. Условия на изпитването

4.4. Захранването към изпитвания ЕМВ се подава посредством фидерна линия (ФЛ) 5 ?H/50 ?, която е електрически свързана със заземената повърхност. Захранващото електрическо напрежение се поддържа в границите ± 10 % от номиналното работно напрежение на системата. Възможните пулсации на напрежението да са по-малки от 1,5 % от номиналното работно напрежение на системата, измерено върху контролния извод на ЕС.

4.5. Ако изпитваният ЕМВ се състои от повече от един блок, съединителните кабели в идеалния случай представляват електропроводната система, предназначени за използване върху ПС. Когато такава няма, дължината на свързването между основния блок и ЕС да е 1500 ± 75 mm. Всички кабели да са свързани към съответните елементи по начин, максимално близък до реалните условия, като за предпочитане е да се използват реални консуматори и изпълнителни устройства. Ако за осигуряването на подходящи условия за работа на изпитвания ЕМВ се изисква допълнително оборудване, да се направи корекция с оглед на неговото влияние върху нивото на измерваните смущения.

5-dup. Тип, положение и ориентиране на антената

5.1. Тип на антената Допуска се използването на всякакви линейно поляризирани антени, при условие че могат да бъдат стандартизирани в съответствие с изискванията, предявявани по отношение на контролните антени.

5.2. Височина и разстояние на измерването

5.3. Ориентиране и поляризация на антената В точката за измерването показания да се снемат както при хоризонтална, така и при вертикална поляризация на антената.

5.4. Показания на уредите Максималното от двете показания, снети (в съответствие с т. 5.3) при всяка от фиксираните честоти, се приема за основно показание по отношение на честотата, при която е било извършено измерването.

6-dup. Честоти

6.1. Измервания Измерванията се провеждат в честотния диапазон 30 - 1000 MHz. Диапазонът се разделя на 13 ленти. Във всяка лента може да се извърши проверка при една фиксирана честота, за да се потвърди, че наложените изисквания са удовлетворени. За потвърждаване на факта, че ЕМВ удовлетворява изискванията от това приложение, техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитването, извършва проверки за по една точка във всяка от следните 13 честотни ленти: 30-50, 50-75, 75-100, 100-130, 130-165, 165-200, 200-250, 250-320, 320-400, 400-520, 520-660, 660-820, 820-1000 MHz. Когато в хода на изпитването пределното ниво бъде превишено, трябва убедително да се докаже , че това е свързано със смущенията, предизвикани от изпитвания ЕМВ, а не от фоновото излъчване.

6.2. Когато в рамките на първоначалния етап, който може да бъде проведен в съответствие с описанието от т. 1.3, нивото на излъчваните теснолентови смущения за всяка от посочените в т. 6.1 ленти е с най-малко 10 dB по-ниско от контролното ниво, се счита, че ЕМВ удовлетворява изискванията от това приложение по отношение на съответната честотна лента. Част III Метод за изпитване за определяне на устойчивостта на електрическите/електронните монтажни възли на въздействието на електромагнитното излъчване

1-dup2. Общи изисквания

1.1. Измервателни методи

2-dup2. Представяне на резултатите За изпитванията, описани в това приложение, стойностите на напрегнатостта на полето се посочват във V/m, а индуктираният ток в mA.

3-dup2. Място за провеждане на измерванията

3.1. Изпитвателната установка да може да генерира необходимия изпитвателен сигнал в диапазоните на честотите, дефинирани в това приложение. Изпитвателната установка трябва да удовлетворява изискванията на националното законодателство по отношение на излъчването на електромагнитни сигнали.

3.2. Измервателното оборудване се разполага извън камерата.

4-dup2. Състояние на ЕМВ по време на изпитването

4.1. Изпитваният ЕМВ трябва да бъде в нормално работно състояние. Той трябва да бъде разположен така, както е посочено в това приложение, освен ако за отделните изпитвателни методи не са предвидени различни схеми за разполагане.

4.2. Захранването се подава към изпитвания ЕМВ с помощта на електрически заземена захранваща фидерна линия (ФЛ) (5 ?H/50 ?). Напрежението на електрозахранването се поддържа в границите ± 10 % от номиналното работно напрежение на системата. Пулсациите на напрежението да са по-малки от 1,5 % от номиналното работно напрежение на системата, измерено върху контролния извод на ЕС.

4.3. В етапа на калибрирането да е в наличност цялото допълнително оборудване, необходимо за осигуряване на работата на изпитвания ЕМВ. В хода на калибрирането допълнителното оборудване да се намира на разстояние не по-малко от 1 m от контролната точка.

4.4. За гарантиране на възпроизводимостта на резултатите от измерването оборудването, което генерира изпитвателния сигнал, и начинът за неговото разполагане трябва да удовлетворяват изискванията, които се прилагат по отношение на всеки отделен етап от калибрирането (т. 7.2, 7.3.2.3, 8.4, 9.2 и 10.2).

4.5. Ако изпитваният ЕМВ се състои от повече от един блок, в оптималния вариант трябва да се използва електропроводната система на ПС. Ако такива няма, дължината на разстоянието между електронния блок за управление и ЕС да е 1500 ± 75 mm. Всички кабели да са свързани към съответните елементи по начин, максимално близък до реалните условия, като за предпочитане е да се използват реални консуматори и изпълнителни устройства.

5-dup2. Диапазон на честотите, продължителност

5.1. Измерванията се провеждат в диапазона на честотите 20 - 1000 MHz.

5.2. За потвърждаване на факта, че ЕМВ удовлетворява(т) изискванията от това приложение, изпитванията се провеждат с до 14 фиксирани честоти в рамките на дадения диапазон, т.е.: 27, 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 380, 450, 600, 750 и 900 MHz. Под внимание се взема времето за сработване на изпитваното оборудване, като продължителността на изпитването да е достатъчна, за да може изпитваното оборудване да реагира в нормални условия. Във всички случаи продължителността да не е по-малка от 2 s.

6-dup2. Характеристики на генерирания изпитвателен сигнал

6.1. Максимален размах на обвивката Максималният размах на обвивката на изпитвателния сигнал трябва да бъде равен на максималния размах на обвивката на немодулираната хармонична вълна, средноквадратичната стойност на която е определена в т. 3.2 от приложение № 6 (виж фиг. 6 към приложение № 7, част III).

6.2. Форма на вълната на изпитвателния сигнал Изпитвателният сигнал да е радиочестотна хармонична вълна, амплитудно модулирана от хармонична вълна с честота 1 KHz при дълбочина на модулацията m равна на 0,8 ± 0,04.

6.3. Дълбочина на модулацията Дълбочината на модулацията m се определя съгласно формулата: максимално отклонение на обвивката - - минимално отклонение на обвивката m = –––––––––––––––––––––––––––––––– максимално отклонение на обвивката + + минимално отклонение на обвивката

7. Изпитване в отворена електромагнитна камера

7.1. Метод за изпитване Методът за изпитване предполага подлагане на въздействието на полета с конкретни стойности на напрегнатостта на електропроводната система, свързваща компонентите на ЕМВ.

7.2. Измерване на напрегнатостта на полето в отворената електромагнитна камера При всяка от избираните изпитвателни честоти към електромагнитна камера се подава мощност с определено ниво за генериране на необходимата напрегнатост на полето в зоната за изпитването в отсъствие на изпитвания ЕМВ, измерва се нивото на подаваната мощност или друг параметър, непосредствено свързан с подаваната мощност и необходим за целите на определянето на характеристиките на полето, и резултатите се отбелязват. Тези резултати се използват в хода на изпитването за одобряване на типа, освен ако промените в средствата или оборудването не наложат необходимост от повтаряне на тази процедура. По време на тази фаза на калибриране сензорът за измерване на напрегнатост на полето се разполага под токопровеждащия проводник, центриран в надлъжно направление, във вертикално направление и в напречно направление. Електронният блок на измервателя да се намира възможно най-далеч от надлъжната ос на електромагнитната камера.

7.3. Разполагане на изпитвания ЕМВ

8. Изпитване за определяне на устойчивостта на ЕМВ в условията на свободно поле

8.1. Метод за изпитване Методът дава възможност за изпитване на електрическите/електронните системи на превозното средство чрез въздействието върху ЕМВ с генерирано от антена електромагнитно излъчване.

8.2. Описание на изпитвателния стенд Изпитването се провежда върху стенд във вътрешността на полуекранирана камера, чиято екранирана част стига до горната повърхност на стенда.

8.3. Тип, положение и ориентиране на устройството за генериране на полето

8.4. Генериране на необходимата напрегнатост на полето; методология на изпитването

8.5. Контур на напрегнатостта на полето

9. Изпитване в коаксиална ТЕМ камера

9.1. Метод за изпитване В коаксиалната ТЕМ камера (напречни електромагнитни колебания) се генерира еднородно поле между вътрешния проводник и корпуса (заземена повърхност). Камерата се използва за изпитване на ЕМВ (виж фиг. 9).

9.2. Измерване на напрегнатостта на полето в коаксиалната ТЕМ камера

9.3. Размери на коаксиалната ТЕМ камера За запазване на еднородността на полето в коаксиалната ТЕМ камера и гарантиране на възпроизводимостта на резултатите от измерването размерът на изпитвания обект да не е по-голям от една трета от вътрешната височина на камерата. Препоръчваните размери на коаксиалната ТЕМ камера са показани на фиг. 10 и таблицата.

9.4. Проводници за подаване на електрозахранването, предаване на сигналите и осигуряване на контрола Коаксиалната ТЕМ камера трябва да е снабдена с изходен панел, който да притежава необходимия брой екранирани изводи. Проводниците за подаване на електрозахранването и предаване на сигналите, идващи откъм изходния панел в стената на камерата, да са съединени непосредствено с изпитвания обект. Външните елементи, например сензорите и елементите за подаване на електрозахранването и осигуряването на контрола, могат да бъдат съединени:

10. Изпитване чрез директно индуктиране на ток

10.1. Метод за изпитване Методът предвижда провеждане на изпитване за определяне на устойчивостта на въздействието на излъчването чрез непосредствено индуктиране на токове в електропроводната система с помощта на токов индуктор. Токовият индуктор представлява съединителна скоба, през която минават кабелите на изпитвания ЕМВ. Изпитванията за определянето на устойчивостта на въздействието на излъчването могат да се провеждат при изменяне на честотата на индуктираните сигнали. Изпитваният ЕМВ може да се разположи върху заземената повърхност, както е посочено в т. 8.2.1, или върху ПС в съответствие със спецификацията му.

10.2. Калибриране на токовия индуктор преди началото на изпитването Токовият индуктор се инсталира в калибровъчно закрепващо приспособление. В хода на сканирането на изпитвателния диапазон на честотите се контролира нивото на мощността, необходима за достигане на параметрите на тока, посочени в т. 3.2.1 от приложение № 8. Този метод се прилага за калибриране на системата за непосредствено индуктиране на тока в рамките на зависимостта между подаваната мощност и необходимото ниво на тока в етапа до провеждане на изпитването, като именно тази подавана мощност се подава към токовия индуктор след неговото съединяване с изпитвания ЕМВ с помощта на кабелите, използвани в хода на калибрирането. Контролируемата мощност, подавана към токовия индуктор, представлява подаваната мощност.

10.3. Разполагане на ЕМВ по време на изпитването Когато ЕМВ се разполага върху заземената повърхност, както това е посочено в т. 8.2.1, всички кабели се свързват към съответните елементи по начин, максимално близък до реалните условия. За предпочитане е да се използват реални консуматори и изпълнителни устройства. Както при монтираните върху превозното средство ЕМВ, така и при монтираните върху заземената повърхност ЕМВ токовият индуктор обхваща всички проводници от електропроводната система на разстояние 150 ± 10 mm от всеки елемент (сензори и изпълнителни устройства), свързан към електронния блок за управление (ЕБУ), както е показано на фиг. 8.

10.4. Проводници за електрозахранване, предаване на сигналите и осигуряване на контрола Когато изпитваният ЕМВ се разполага върху заземената повърхност, както е посочено т. 8.2.1, електропроводната система се съединява между фидерната линия (ФЛ) и основния електронен блок за управление (ЕБУ). Електропроводната система да минава успоредно по края на заземената повърхност най-малко на 200 mm от този край. Електропроводната система съдържа проводника на електрозахранването, който се използва за съединяване на акумулаторната батерия на ПС със съответния ЕМВ, и втория проводник, ако такъв се използва върху ПС. Разстоянието между ЕБУ и фидерната линия (ФЛ) е 1,0 ± 0,1 m или е равно на дължината на електропроводната система между ЕБУ и акумулаторната батерия върху ПС, ако тя е известна; във всеки случай се използва по-късото от двете разстояния. Ако се използва електропроводната система на ПС, всички проводници с тази дължина се насочват по протежение на заземената равнина, но перпендикулярно спрямо края на заземената повърхност. В противен случай проводниците на изпитвания ЕМВ, които са с тази дължина, се свързват към фидерната линия.