Чл. 1
Ратифицира Европейската конвенция за международно признаване на присъди, съставена в Хага на 28 май 1970 г. и подписана от Република България на 9 октомври 2003 г. в София, със следните декларация и резерва: Декларация по чл. 19, ал. 2: “В съответствие с чл. 19, ал. 2 от конвенцията Република България декларира, че молбите и придружаващите ги документи трябва да бъдат преведени на български език.” Декларация по чл. 61, ал. 1: “В съответствие с чл. 61, ал. 1 от конвенцията Република България си запазва правото: а) да откаже изпълнение на присъда, ако тя се отнася до религиозно престъпление (Приложение I, буква “а”); б) да откаже изпълнение на присъда за деяние, което според българското законодателство се наказва само от административен орган (Приложение I, буква “b”); в) да откаже изпълнение на европейско съдебно решение по наказателно дело, постановено на дата, когато съгласно българското законодателство наказателното производство спрямо правонарушението, санкционирано с решението, било прекратено по давност (Приложение I, буква “с”); г) да откаже изпълнение на задочно издадени присъди или наказание, наложено с ordonnaces penales (Приложение I, буква “d”); д) да откаже прилагането на чл. 8 от конвенцията, когато има първична компетентност върху извършеното деяние, и да признае в тези случаи само равнозначност на всички действия, извършени в молещата държава, които спират или прекратяват давностните срокове (Приложение I, буква “е”).”