Наредба за изискванията към някои частично или напълно дехидратирани млека, предназначени за консумация от човека

Чл. 1

С наредбата се определят изискванията към наименованията, състава, характеристиките, етикетирането, методите за вземане на проби и методите за анализ на някои частично или напълно дехидратирани млека, предназначени за консумация от човека.

Чл. 2

Наименованието “кондензирано високомаслено мляко” се използва за обозначаване на частично дехидратирано мляко, неподсладено, с масленост не по-ниска от 15 % от масата и с млечно сухо вещество не по-малко от 26,5 % от масата.

Чл. 3

Наименованието “кондензирано мляко” се използва за обозначаване на частично дехидратирано мляко, неподсладено, с масленост не по-ниска от 7,5 % от масата и с млечно сухо вещество не по-малко от 25 % от масата.

Чл. 4

Наименованието “кондензирано частично обезмаслено мляко” се използва за обозначаване на частично дехидратирано мляко, неподсладено, с масленост не по-ниска от 1 % от масата и по-ниска от 7,5 % от масата и с млечно сухо вещество не по-малко от 20 % от масата.

Чл. 5

Наименованието “кондензирано обезмаслено мляко” се използва за обозначаване на частично дехидратирано мляко, неподсладено, с масленост не по-висока от 1 % от масата и с млечно сухо вещество не по-малко от 20 % от масата.

Чл. 6

Наименованието “подсладено кондензирано мляко” се използва за обозначаване на частично дехидратирано мляко, подсладено с добавяне на захароза (полубяла, бяла или екстра бяла захар), с масленост не по-ниска от 8 % от масата и с млечно сухо вещество не по-малко от 28 % от масата.

Чл. 7

Наименованието “подсладено кондензирано частично обезмаслено мляко” се използва за обозначаване на частично дехидратирано мляко, подсладено с добавяне на захароза (полубяла, бяла или екстра бяла захар), с масленост не по-ниска от 1 % от масата и по-ниска от 8 % от масата и с млечно сухо вещество не по-малко от 24 % от масата.

Чл. 8

Наименованието “подсладено кондензирано обезмаслено мляко” се използва за обозначаване на частично дехидратирано мляко, подсладено с добавяне на захароза (полубяла, бяла или екстра бяла захар), с масленост не по-висока от 1 % от масата и с млечно сухо вещество не по-малко от 24 % от масата.

Чл. 9

Наименованието “сухо високомаслено мляко” или “високомаслено мляко на прах” се използва за обозначаване на напълно дехидратирано мляко с масленост не по-ниска от 42 % от масата.

Чл. 10

Наименованието “сухо пълномаслено мляко” или “пълномаслено мляко на прах” се използва за обозначаване на напълно дехидратирано мляко с масленост не по-ниска от 26 % от масата и по-ниска от 42 % от масата.

Чл. 11

Наименованието “сухо частично обезмаслено мляко” или “частично обезмаслено мляко на прах” се използва за обозначаване на напълно дехидратирано мляко с масленост не по-ниска от 1,5 % от масата и по-ниска от 26 % от масата.

Чл. 12

Наименованието “сухо обезмаслено мляко” или “обезмаслено мляко на прах” се използва за обозначаване на напълно дехидратирано мляко с масленост не по-висока от 1,5 % от масата.

Чл. 13

(1) Наименованията на млеката по чл. 2 - 12 се използват за търговско обозначаване единствено на продукти, които отговарят на изискванията на наредбата.

(2) Използването на алтернативни наименования на специфичните наименования на напълно и частично дехидратирани млека по чл. 2 - 12 се допуска на езиците и при условията съгласно приложение № 1.

Чл. 14

В продуктите по чл. 2 - 12 се допуска добавянето на витамини при спазване изискванията на Наредба № 23 за условията и изискванията за представяне на хранителната информация при етикетирането на храните (обн., ДВ, бр. 53 от 2001 г; изм. и доп., бр. 41 от 2005 г.) и на Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно влагането на витамини и минерали и на някои други вещества в храните (ОВ, L 404, 30.12.2006 г.).

Чл. 15

При производството на подсладените кондензирани млека по чл. 6 - 8 се допуска добавянето на лактоза в количество не по-голямо от 0,03 % от общата маса на крайния продукт.

Чл. 16

При спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно определяне на специфичните хигиенни правила за храните от животински произход (ОВ, Специално издание 2007 г., глава 03, том 56) консервирането на продуктите по чл. 2 - 12 се постига чрез:

1. топлинна обработка (стерилизация, UHT и други) - за млеката по чл. 2 - 5;

2. прибавяне на захароза - за млеката по чл. 6 - 8;

3. дехидратация - за млеката по чл. 9 - 12.

Чл. 16а

(1) Съдържанието на протеини в млякото може да бъде коригирано до минимално съдържание от 34 тегловни процента, изразено в обезмаслено сухо вещество, чрез добавяне и/или отнемане на млечни съставки, така че да не се измени съотношението на протеина на суроватката и казеина в коригираното мляко.

(2) Разрешените суровини с цел коригиране на протеините по ал. 1 са:

1. млечен концентрат;

2. млечен пермеат;

3. лактоза.

Чл. 16б

В дехидратираните млека се разрешава добавянето на витамини и минерали в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно добавянето на витамини и минерали и на някои други вещества в храната (ОВ, Специално издание 2007 г., глава 13, том 59), изменен от Регламент (ЕО) № 108/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. (ОВ, L 39, 2008).

Чл. 17

При етикетирането на млеката по чл. 2 - 12 се спазват изискванията на Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, приета с Постановление № 136 на Министерския съвет от 2000 г и условията по чл. 13.

Чл. 18

(1) При етикетирането на млеката по чл. 2 - 4, 6 и 7, както и по чл. 9 - 11 се нанасят данни за маслеността в процент от общата маса на крайния продукт.

(2) При етикетирането на млеката по чл. 2 - 8 се нанасят и данни за процента сух безмаслен остатък.

(3) Данните по ал. 1 и 2 се нанасят в близост до търговското наименование на продукта.

Чл. 19

(1) За млеката по чл. 9 - 12 етикетът трябва да съдържа указание за начина на разреждане или възстановяване, включително данни за съдържанието на мазнини на разредения или възстановения при спазване на указанията продукт.

(2) При етикетирането на млеката по чл. 9 - 12 се поставя надпис “не са предназначени за храна на кърмачета на възраст под 12 месеца”.

Чл. 20

(отменен)

При етикетирането на млеката по чл. 2 - 12 с добавени към тях витамини се нанасят данни относно количеството витамини съгласно Наредба № 23 от 2001 г. за условията и изискванията за представяне на хранителна информация при етикетирането на храните.

Чл. 21

Когато продукти по чл. 2 - 12 с единична маса, по-малка от 20 g, имат групова опаковка, данните по чл. 17 - 20 се нанасят само на груповата опаковка с изключение на наименованията по чл. 13, които се нанасят на индивидуалните опаковки на продуктите.

Чл. 22

Методите за вземане на проби за целите на химичния анализ на млеката по чл. 2 - 12 са посочени в приложение № 2.

Чл. 23

(1) Методите за анализ на състава на млеката по чл. 2 - 12, предназначени за консумация от човека, са посочени в приложение № 3.

(2) Когато са специфицирани алтернативни методи за еднократно изпитване, пробата може да бъде анализирана по който и да е от методите за анализ.

(3) В протокола от изпитване съгласно приложение № 3 се посочва използваният метод за анализ.

§ 1

По смисъла на наредбата:

1. “Частично дехидратирано мляко” е подсладен или неподсладен течен продукт, получен чрез частично отнемане на вода от пълномаслено мляко, от напълно или частично обезмаслено мляко или от смес на тези продукти, към което може да бъде добавена сметана, напълно дехидратирано мляко или и двете, като в крайния продукт добавеното напълно дехидратирано мляко не трябва да надвишава 25 % от масата от общото сухо млечно вещество.

2. “Напълно дехидратирано мляко” е изсушен продукт, в който водното съдържание е не повече от 5 % от масата на крайния продукт, получен чрез отстраняване на водата от пълномаслено мляко, от напълно или частично обезмаслено мляко, от сметана или от смес от тези продукти.

§ 1а

С наредбата се въвеждат разпоредби на Директива 87/524/ЕИО на Европейската комисия относно определяне методите на Общността за вземане на проби за химични анализи за контрола на консервирани млечни продукти (ОВ, бр. 306 от 1987 г.), Директива 79/1067/ЕИО на Европейската комисия относно определяне на методи на Общността за анализ за проверка на някои частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека (ОВ, бр. 327 от 1979 г.) и Директива 2001/114/ЕО на Съвета относно някои частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека (ОВ, бр. 15 от 2002 г.), последно изменена с Директива 2007/61/ЕО (ОВ, L 258, 2007).

§ 2

Наредбата влиза в сила от 1 юли 2004 г.

§ 3

Млеката по чл. 2 - 12, които се намират на пазара и са били етикетирани преди 1 юли 2004 г., могат да се продават до изчерпване на наличните количества, но не по-късно от 31 декември 2004 г.

§ 4

Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол.

§ 5

Наредбата се приема на основание чл. 4 от Закона за храните.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 13, ал. 2

Специфични наименования и изисквания към състава на някои частично или напълно дехидратирани млека

1. Датското наименование “kondenseret kaffeflшde” и немското наименование “kondensierte Kaffeesahne” се използват за обозначаване на продукта по чл. 2.

2. Английското наименование “evaporated milk” се използва за обозначаване на продукта по чл. 3 с масленост не по-ниска от 9 % от масата и с млечно сухо вещество 31 % от масата.

3. Холандското наименование “koffiemelk” се използва за обозначаване на продукта по чл. 3.

4. Френските наименования “lait demi-écrémé concentré” и “lait demi-écrémé concentré non sucré”, испанското наименование “leche evaporada semidesnatada”, холандските наименования “geëvaporeerde halfvolle melk” или “halfvolle koffiemelk” и английското наименование “еvaporated semi-skimmed milk” се използват за обозначаване на продукта по чл. 4 с масленост не по-ниска от 4 % от масата и не по-висока от 4,5 % от масата и с млечно сухо вещество не по-малко от 24 % от масата.

5. Френското наименование “lait demi-écrémé concentré sucré”, испанското наименование “leche condensada semidesnatada” и холандското наименование “gecondenseerde halfvolle melk met suiker” сe използват за обозначаване на продукта по чл. 7 с масленост не по-ниска от 4 % от масата и не по-висока от 4,5 % от масата и с млечно сухо вещество не по-малко от 28 % от масата.

6. Датското наименование “flØdepulver”, немскитe наименования “Rahmpulver” и “Sahnepulver”, френското наименование “crиme en poudre”, холандското наименование “room-poeder”, шведското наименование “gräddpulver” и финландското наименование “kermajauhe” се използват за обозначаване на продукта по чл. 9.

7. Френското наименование “lait demi-écrémé en poudre”, холандското наименование “halfvolle melkpoeder” и английските наименования “semi-skimmed milk powder” или “dried semi-skimmed milk” се използват за обозначаване на продукта по чл. 11 с масленост не по-ниска 14 % от масата и не по-висока от 16 % от масата.

8. Португалското наименование “leite em pу meio gordo” се използва за обозначаване на продукта по чл. 11 с масленост не по-ниска от 13 % от масата и не по-висока от 26 % от масата.

9. Испанското наименование “leche en polvo semidesnatada” се използва за обозначаване на продукта по чл. 11 с масленост не по-ниска от 10 % от масата и не по-висока от 16 % от масата.

10. Финландското наименование “rasvaton maitojauhe” се използва за обозначаване на продукта по чл. 12.

11. Малтийското наименование “halib evaporat” се използва за обозначаване на продукта по чл. 3.

12. Малтийското наименование “halib evaporat b’kontenut baxx ta'xaham” се използва за обозначаване на продукта по чл. 4.

13. Естонското наименование “koorepulber” се използва за обозначаване на продукта по чл. 9.

14. Естонското наименование “piimapulber” се използва за обозначаване на продукта по чл. 10.

15. Естонското наименование “väherasvane kondenspiim” се използва за обозначаване на продукта по чл. 4.

16. Естонското наименование “magustatud väherasvane kondenspiim” се използва за обозначаване на продукта по чл. 7.

17. Естонското наименование “väherasvane piimapulber” се използва за обозначаване на продукта по чл. 11.

18. Чешкото наименование “zahuštená neslazená smetana” се използва за обозначаване на продукта по чл. 2.

19. Чешкото наименование “zahuštené neslazené plnotucné mléko” се използва за обозначаване на продукта по чл. 3.

20. Чешкото наименование “zahuštené neslazené polotucné mléko” се използва за обозначаване на продукта по чл. 4 с масленост не по-ниска от 4 % и не по-висока от 4,5 % от масата.

21. Чешкото наименование “zahuštené slazené plnotucné mléko” се използва за обозначаване на продукта по чл. 6.

22. Чешкото наименование “zahuštené slazené polotucné mléko” се използва за обозначаване на продукта по чл. 7 с масленост не по-ниска от 4 % и не по-висока от 4,5 % от масата.

23. Чешкото наименование “sušená smetana” се използва за обозначаване на продукта по чл. 9.

24. Чешкото наименование “sušené polotucné mléko” се използва за обозначаване на продукта по чл. 11 с масленост не по-ниска от 14 % и не по-висока от 16 % от масата.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 22

Методи за вземане на проби от някои частично или напълно дехидратирани млека

I. Общи положения

1. Основни указания

2. Оборудване за вземане на проби

3. Съдове за вземане на проби

4. Техника за вземане на проби Съдовете за вземане на проби се затварят веднага след вземането на пробите.

5. Съхранение и транспортиране на пробите

II. Методи за вземане на проби от частично дехидратирани млека

1. Обхват и сфера на приложение Този метод е предназначен за вземане на проби за целите на химичния анализ на продуктите по чл. 2 - 8.

2. Оборудване Оборудването за вземане на проби трябва да отговаря на изискванията на раздел I, т. 2.

3. Процедура

III. Методи за вземане на проби от напълно дехидратирани млека

1. Обхват и сфера на приложение Този метод е предназначен за вземане на проби за целите на химичния анализ на продуктите по чл. 9 - 12.

2. Оборудване Оборудването за вземане на проби трябва да отговаря на изискванията на раздел I, т. 2.

3. Процедура

IV. Сонди за вземане на проби от напълно дехидратирани млека в големи количества

1. Видове сонди Тип А - дълга сонда - виж фиг. 5. Тип Б - къса сонда - виж фиг. 5.

2. Материали

3. Конструкция на сондите

4. Основни параметри Сондите трябва да отговарят на размерите, посочени в таблицата (с допустимо отклонение от 10 %): Размери (mm) Къса Дълга сонда сонда (тип А) (тип Б) Дължина на острието 800 400 Дебелина на метала на острието 1 - 2 1 - 2 Вътрешен диаметър на острието при върха 18 32 Вътрешен диаметър на острието при дръжката или основата 22 28 Широчина на отвора при върха 4 20 Широчина на отвора при дръжката или основата 14 14

5. Забележка при работа със сондите

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 23, ал.1

Методи за анализ на състава на някои частично или напълно дехидратирани млека, предназначени за консумация от човека Изпитване/продукт Метод 1 2 Определяне съдържанието на сухо вещество във: - неподсладено кондензирано високо- маслено мляко 1 - неподсладено кондензирано мляко 1 - неподсладено кондензирано частично обезмаслено мляко 1 - неподсладено кондензирано обезмаслено мляко 1 - подсладено кондензирано мляко 1 - подсладено кондензирано частично обезмаслено мляко 1 - подсладено обезмаслено кондензирано мляко 1 Определяне на влагата във: - сухо високомаслено мляко или високомаслено мляко на прах 2 1 2 - сухо пълномаслено мляко или пълномаслено мляко на прах 2 - сухо частично обезмаслено мляко или частично обезмаслено мляко на прах 2 - сухо обезмаслено мляко или обезмаслено мляко на прах 2 Определяне на масленото съдържание във: - неподсладено кондензирано високомаслено мляко 3 - неподсладено кондензирано мляко 3 - неподсладено кондензирано частично обезмаслено мляко 3 - неподсладено кондензирано обезмаслено мляко 3 - подсладено кондензирано мляко 3 - подсладено кондензирано частично обезмаслено мляко 3 - подсладено кондензирано обезмаслено мляко 3 - сухо високомаслено мляко или високомаслено мляко на прах 4 - сухо пълномаслено мляко или пълномаслено мляко на прах 4 - сухо частично обезмаслено мляко или частично обезмаслено мляко на прах 4 - сухо обезмаслено мляко или обезмаслено мляко на прах 4 Определяне съдържанието на захароза във: - подсладено кондензирано мляко 5 - подсладено кондензирано частично обезмаслено мляко 5 - подсладено кондензирано обезмаслено мляко 5 Определяне съдържанието на млечна киселина и лактати в: - сухо високомаслено мляко или високомаслено мляко на прах 6 - сухо пълномаслено мляко или пълномаслено мляко на прах 6 - сухо частично обезмаслено мляко или частично обезмаслено мляко на прах 6 - сухо обезмаслено мляко или обезмаслено мляко на прах 6 Определяне на фосфатазната активност във: - сухо високомаслено мляко или високомаслено мляко на прах 7 или 8 - сухо пълномаслено мляко или пълномаслено мляко на прах 7 или 8 - сухо частично обезмаслено мляко или частично обезмаслено мляко на прах 7 или 8 - сухо обезмаслено мляко или обезмаслено мляко на прах 7 или 8

I. Общи положения

1. Подготовка на пробата за анализ

2. Реактиви

3. Апаратура

4. Изразяване на резултатите

5. Протокол от изпитване В протокола от изпитването се посочват: използваният метод за анализ, получените резултати, всички подробности относно начина на работа, неспецифицирани в метода за анализ, или такива по избор, както и условията, които може да са повлияли на получените резултати. Протоколът от изпитването трябва да съдържа цялата информация за идентифициране на пробата.

II. Метод 1. Определяне съдържанието на сухо вещество

1. Обхват и сфера на приложение С този метод се определя сухото вещество в млеката по чл. 2 - 8.

2. За целите на това приложение “съдържание на сухо вещество в кондензираните млека” е сухото вещество, определено по този специфициран метод.

3. Принцип на работа Определено количество от пробата се разрежда с вода, разбърква се с пясък и се изсушава при температура 99 °С ± 1 °С. Получената след изсушаване маса е съдържанието на сухото вещество и се изчислява като процент от масата на пробата.

4. Реактиви Кварцов или морски пясък, обработен със солна киселина (размер на песъчинките от 0,18 mm до 0,5 mm, прекарани през сито 500 m и задържани в сито 180 m). В сушилнята се нагряват около 25 g от пясъка в продължение на 2 h (т. 5.3), както е описано в т. 6.1 - 6.3. Добавят се 5 ml вода, отново се нагрява в сушилнята за 2 h, охлажда се и се претегля. Разликата между двете маси не трябва да надвишава 0,5 mg. Ако е необходимо, пясъкът се обработва с 25 % разтвор на солна киселина в продължение на 3 дни, като от време на време се разбърква. Промива се с вода до изчезване на киселинната реакция или с промиваща вода, която няма свободни хлориди. Изсушава се при 160 °С, след което изпитването се повтаря.

5. Апаратура

6. Начин на работа

7. Изразяване на резултатите

8. Изчисляване на общо млечно сухо вещество и на сух безмаслен остатък.

III. Метод 2. Определяне съдържанието на влага (сушилна пещ 102 °С)

1. Обхват и сфера на приложение С този метод се определя загубата на маса при изсушаване на млеката по чл. 9 - 12.

2. За целите на това приложение “Съдържание на влага” е загубата на маса при сушене, както е определено по този специфициран метод.

3. Принцип на работа Остатъчната маса на изпитвателната проба се определя след изсушаване в сушилна пещ при атмосферно налягане и при температура 102 °С ± 1 °С. Загубата на маса се изчислява като процент от масата на пробата.

4. Апаратура

5. Начин на работа

6. Изразяване на резултатите

IV. Метод 3. Определяне на масленото съдържание в кондензирани млека (метод на Rose Gottlieb) 1.Обхват и сфера на приложение С този метод се определя масленото съдържание на млеката по чл. 2 - 8.

2. За целите на това приложение “Съдържание на мазнини в кондензирани млека” е съдържанието на мазнини, определено по този специфициран метод.

3. Принцип на работа Масленото съдържание се определя чрез екстрахиране на мазнините от амонячно-алкохолен разтвор на пробата посредством диетилов или петролев етер, изпаряване на разтворителите и претегляне на утайката. Изчислява се като процент от масата на пробата съгласно метода на Rose-Gottlieb.

4. Реактиви Всички реактиви трябва да отговарят на изискванията, определени при празната проба (т. 6.1). Ако е необходимо, реактивите се редестилират в присъствието на около 1 g млечна мазнина на 100 ml разтворител.

5. Апаратура

6. Начин на работа

7. Изразяване на резултатите

V. Метод 4. Определяне на масленото съдържание в сухи млека (метод на Rose-Gottlieb)

1. Обхват и сфера на приложение С този метод се определя масленото съдържание на млеката по чл. 9 - 12.

2. За целите на това приложение “Маслено съдържание” е съдържанието на мазнини, както е определено по съответния специфициран метод.

3. Принцип на работа Масленото съдържание се определя гравиметрично чрез екстрахиране на мазнината от амонячно-алкохолен разтвор на мляко посредством диетилов или петролев етер, изпаряване на разтворителите и претегляне на остатъка. Изчислява се като процент от масата на пробата съгласно метода на Rose-Gottlieb.

4. Реактиви Всички реактиви трябва да отговарят на изискванията, определени в празната проба (т. 6.1). Ако е необходимо, реактивите може да се редестилират в присъствието на около 1 g млечна мазнина в 100 ml разтвор.

5. Апаратура

6. Начин на работа

7. Изразяване на резултатите

VI. Метод 5. Определяне съдържанието на захароза (поляриметричен метод)

1. Обхват и сфера на приложение С този метод се определя съдържанието на захароза на млеката по чл. 6 - 8. Пробите не трябва да съдържат инвертна захар.

2. За целите на това приложение “Съдържание на захароза в подсладени кондензирани млека” е съдържанието на захароза, както е определено в съответния специфициран метод.

3. Принцип на работа Методът е изграден на принципа на инверсия на Clerget: Третирането на пробата с разредена киселина предизвиква пълна хидролиза на захарозата, но почти не влияе на лактозата и другите захари. Съдържанието на захароза се получава чрез промяната на силата на въртене на разтвора. Прозрачният филтрат на пробата (без мутаротация на лактозата) се получава чрез третиране с амонячен разтвор, последвано от неутрализация и избистряне, чрез последователно добавяне на разтвор от цинков ацетат и калиев хексафероцианат II. В част от филтрата захарозата се хидролизира по специфичен начин. Съдържанието на захароза се изчислява по изменението на оптическото въртене на филтрата вследствие на хидролизата на захарозата, като се използва подходяща формула.

4. Реактиви

5. Апаратура

6. Начин на работа

7. Изразяване на резултатите

VII. Метод 6. Определяне съдържанието на млечна киселина и лактати

1. Обхват и сфера на приложение С този метод се определят млечната киселина и лактатите, като млечна киселина, съдържащи се в млеката по чл. 9 - 12.

2. За целите на това приложение “Съдържание на млечна киселина и лактати в сухи млека” е съдържанието на млечната киселина и лактатите, изразени, както е определено по този специфициран метод.

3. Принцип на работа Мазнините, белтъчините и лактозата се извличат едновременно от пробата чрез добавяне на меден сулфат и калциев хидроксид с последваща филтрация. Посредством концентрирана сярна киселина и в присъствието на меден сулфат (II) млечната киселина и лактатите във филтрата се превръщат в ацетилдехид. Съдържанието на млечна киселина се определя колориметрично, като се използва p-хидроксидифенил. Съдържанието на млечна киселина и лактати се изразява в милиграми млечна киселина на 100 g сух безмаслен остатък.

4. Реактиви

5. Апаратура

6. Начин на работа

7. Изразяване на резултатите

VIII. Метод 7. Определяне на фосфатазната активност (модификация на Sanders и Sager)

1. Обхват и сфера на приложение С този метод се определя фосфатазната активност на млеката по чл. 9 - 12.

2. По смисъла на този метод “Фосфатазна активност на сухите млека” е показател за количеството на наличната активна алкална фосфатаза. Тя се изразява като количество фенол (mg), освободен от 1 ml възстановено мляко, както е описано в съответния специфициран метод.

3. Принцип на работа Фосфатазната активност на сухите млека се изразява със способността на фосфатазата да освобождава фенол от динатриевфенилфосфат. Количеството освободен фенол съгласно определените условия се определя чрез спектрометрични измервания на цвета, проявен с реактива на Gibb.

4. Реактиви

5. Апаратура

6. Начин на работа Предпазни мерки:

1-dup. Да се избягва прякото излагане на слънчева светлина.

2-dup. Всички стъклени съдове, запушалки и преносни материали трябва да бъдат идеално чисти. Препоръчва се да се изплакват и изваряват с вода или да се третират на пара.

3-dup. Да се избягва използването на пластмасови материали, тъй като те могат да съдържат фенол.

4-dup. Слюнката съдържа фосфатаза. Да се следи внимателно за замърсяване със следи от слюнка.

6.1. Подготовка на пробата

6.2. Определяне

7. Подготовка на стандартната крива

8. Изразяване на резултатите

IX. Метод 8. Определяне на фосфатазната активност (процедура на Aschaffenburg и Mьllen)

1. Обхват и сфера на приложение С този метод се определя фосфатазната активност на млеката по чл. 9 - 12.

2. По смисъла на този метод “фосфатазна активност на сухите млека” е показател за количеството на наличната активна алкална фосфатаза. Тя се изразява като количество p-нитрофенол (mg), освободен от 1 ml възстановена проба, както е описано в съответния специфициран метод.

3. Принцип на работа Възстановената проба се разрежда с буферен субстрат при pH 10,2, загрява се при температура 37 °C за 2 h. При тези условия цялата налична алкална фосфатаза в пробата освобождава p-нитрофенол в резултат на прибавения динатриев р-нитрофенил фосфат. Освободеният р-нитрофенол се определя чрез директно сравняване със стандартните цветни стъкла в прост калибратор чрез използване на отразена светлина.

4. Реактиви

5. Апаратура

6. Начин на работа Предпазни мерки:

1-dup. След използване епруветките трябва да се изпразнят, да се изплакнат с вода, да се измият с топла вода, съдържаща алкален миещ препарат, след което да се изплакнат с чиста топла чешмяна вода, накрая да се изплакнат с вода и да се подсушат. Пипетите трябва да се изплакнат със студена чешмяна вода веднага след употреба, последвано от изплакване с вода и подсушаване преди употреба.

2-dup. Запушалките на епруветките трябва да се изплакнат с топла чешмяна вода веднага след употреба, след което се изваряват във вода за 2 min.

3-dup. Разтворът на буферния субстрат (т. 4.2) може да остане стабилен най-малко един месец, ако се съхранява в хладилник при температура не по-висока от 4 °С. Нестабилността му се изразява с появата на жълто оцветяване. Макар че изпитването винаги се отчита спрямо вряща контрола, съдържаща същия разтвор на буферен субстрат, препоръчва се да не се използва разтворът, ако той дава отчитане на цвета повече от 10 mg при отчитане на 25 mm клетка в уред за сравняване със стандартен образец при използване на дестилирана вода в другата 25 mm клетка.

4-dup. За всяка проба трябва да се използва отделна пипета, като се избягва замърсяването й със слюнка.

5-dup. Пробата не трябва да бъде излагана на директна слънчева светлина.

6.1. Подготовка на пробата Разтварят се 10 g от продукта в 90 ml вода. Температурата на разтваряне не трябва да е по-висока от 35 °С.

6.2. Определяне

7. Изразяване на резултатите