Към съдържанието
Правото

Наредба № 17 от 17 ноември 2005 г. за ветеринарномедицинските изисквания към карантинните депа за събиране за износ на едри и дребни преживни животни

ДВ, бр. 95 от 2005 г. В сила Непроверен

Докладвай грешка

Раздел 1. Общи положения

Чл. 1

(1) С тази наредба се уреждат ветеринарномедицинските изисквания към карантинните депа за събиране за износ на едри и дребни преживни животни (ЕПЖ и ДПЖ), реда за регистрирането им и необходимата ветеринарномедицинска документация за осъществяване на износа.

(2) В депата по ал. 1 се извършват клинични прегледи и диагностични изследвания на животните, предназначени за износ, съгласно изискванията на страната, за която се изнасят.

Раздел 2. Регистрация и контрол на карантинните депа

Чл. 2

(1) Партидите ЕПЖ и ДПЖ, предназначени за износ, се събират в карантинни депа, регистрирани по реда на тази наредба.

(2) Регистрация на карантинно депо се извършва при спазване на следните условия:

1. разстоянието от други животновъдни обекти и от млеко- и месопреработвателни предприятия е най-малко 50 m и е с капацитет, който разрешава да се събират не по-малко от 40 едри преживни животни и 100 дребни;

2. оградено е с ограда, която не позволява преминаването на домашни и/или диви животни;

3. водоснабдено е с питейна вода и е електрифицирано;

4. осигурено е помещение за съхранение на фураж и съоръжения за хранене на животните, позволяващи едновременно хранене на всички животни;

5. има само един вход за вкарване и изкарване на животни, оборудван с дезинфекционна площадка за автомобили и хора;

6. осигурено е помещение за съхранение на дезинфекционни материали;

7. изградена е рампа за товарене и разтоварване на животни;

8. сключен е договор с ветеринарен лекар за ветеринарномедицинско обслужване на животните в депото;

9. осигурена е стая за ветеринарния лекар по т. 8 за водене и съхранение на изискваната документация, както и хладилник за съхраняване на проби;

10. отговаря на хигиенните изисквания за отстояние от населените места съгласно Наредба № 7 от 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (ДВ, бр. 46 от 1992 г.).

Чл. 3

(1) За регистрация на карантинното депо собственикът подава до генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) заявление, в което посочва вида животни, които ще събира, и към което прилага:

1. съдебно решение за регистрация и удостоверение за актуално състояние на търговеца или документ за самоличност, ако е физическо лице;

2. документ за собственост (или договор за наем) на депото;

3. договор с ветеринарен лекар за ветеринарно обслужване на животните в депото;

4. документи за платени такси по чл. 7 от Тарифата за таксите, които се събират от НВМС по Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(2) В срок до 3 дни от подаване на заявлението по ал. 1 генералният директор на НВМС със заповед определя комисия, в която включва:

1. началник-отдел “Здравеопазване на животните” от съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС);

2. началник-сектор “Здравеопазване на животните” от съответната РВМС;

3. главен експерт в сектор “Здравеопазване на животните” от съответната РВМС.

(3) В случай че някое от лицата по ал. 2 отсъства, в комисията се определя лице, което го замества.

(4) При установяване на несъответствия с изискванията по чл. 2 към депото и/или към документацията комисията писмено уведомява заявителя и дава срок за отстраняването им. В този случай сроковете по ал. 5 и 6 спират да текат.

(5) В срок 5 дни от определянето й комисията по ал. 2 представя становище до генералния директор на НВМС с предложение за регистрация или отказ.

(6) В срок до 14 дни от подаване на заявлението генералният директор на НВМС въз основа на становището по ал. 5 вписва карантинното депо в регистър и издава удостоверение за регистрация по образец или мотивирано отказва вписването.

(7) Отказът по ал. 6 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

(8) Всяко регистрирано депо получава индивидуален регистрационен номер.

Чл. 4

(1) В НВМС се води регистър на карантинните депа, който съдържа:

1. името на собственика (търговеца) или наемателя;

2. вида животни;

3. местонахождението на карантинното депо;

4. индивидуалния регистрационен номер на депото.

(2) Във всяка РВМС се води регистър на получилите удостоверение по чл. 3, ал. 6 карантинни депа на нейна територия, съдържащ данните по ал. 1.

(3) Собственикът е длъжен в 7-дневен срок от настъпване на промени във вписаните обстоятелства да уведоми директора на РВМС за вписването им в регистъра.

Чл. 5

(1) Всяко регистрирано карантинно депо се контролира от ветеринарен лекар, определен със заповед на директора на РВМС, на чиято територия се намира.

(2) Лекарят по ал. 1 издава ветеринарномедицински здравни сертификати, с които се експортират заготвените партиди животни.

Чл. 6

(1) След изнасяне на всяка партида животни помещението се почиства и дезинфекцира.

(2) Вкарването на друга партида животни се допуска най-малко 3 дни след извършената дезинфекция по ал. 1.

(3) Не се допуска заготвяне и събиране на партиди животни за износ преди изнасянето на заготвени и събрани партиди животни на друг собственик.

Чл. 7

(1) Регионалната ветеринарномедицинска служба извършва контрол на дейността на карантинните депа, намиращи се на нейната територия.

(2) При извършване на контрола по ал. 1 инспекторите от РВМС имат право на достъп до депото и до водената в него документация по всяко време.

(3) При констатиране на нарушения и пропуски в дейността на карантинните депа в зависимост от вида и тежестта им инспекторите:

1. дават предписания и определят срок за отстраняване на нарушенията;

2. правят предложение за временно спиране на дейността до отстраняване на нарушенията;

3. правят предложение за отнемане на удостоверението за регистрация и заличаване от регистъра.

(4) При извършване на контрола ветеринарните инспектори се легитимират със служебни карти.

Чл. 8

(1) Генералният директор на НВМС със заповед:

1. спира дейността на карантинното депо до отстраняване на нарушенията, в случай че не са изпълнени в срок предписанията по чл. 7, ал. 3, т. 1;

2. заличава регистрацията на карантинното депо и обезсилва издаденото удостоверение при доказани системни или груби нарушения в дейността на депото или по заявление на собственика.

(2) Мерките по ал. 1 се отразяват в регистрите по чл. 4, ал. 1 и 2.

(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Раздел 3. Изисквания и диагностични изследвания на животните и документация, водена в карантинните депа

Чл. 9

В карантинните депа се допускат само животни, които са:

1. идентифицирани с индивидуални ушни марки;

2. придружени от ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване, в което са описани индивидуалните номера на животните, издадено от ветеринарномедицински специалист в мястото на закупуване;

3. придружени със здравна книжка (паспорт) - за едрите преживни животни.

Чл. 10

Собственикът на карантинно депо:

1. води дневник, в който вписва:

2. съхранява дневник, в който ветеринарният лекар, обслужващ депото, вписва информацията по чл. 11, т. 3;

3. води списък на работещите в карантинното депо;

4. уведомява определения по чл. 5 ветеринарен лекар най-малко 48 h преди да извърши износа на животни.

Чл. 11

Обслужващият ветеринарен лекар по чл. 3, ал. 1, т. 3 :

1. извършва проверка за идентичност и клиничен преглед на постъпващите животни в депото;

2. взима и изпраща проби за лабораторен анализ и извършва диагностични изследвания съгласно даваните гаранции в придружаващия стоката ветеринарномедицински сертификат;

3. при третиране на животните с ветеринарномедицински продукти с карентен срок вписва в дневника по чл. 10, т. 2 диагнозата, датата на лечение, наименование на ветеринарномедицинския препарат и карентния срок за мляко и месо.

Раздел 4. Издаване на здравен ветеринарномедицински сертификат

Чл. 12

(1) Ветеринарният лекар по чл. 5, ал. 1 при получаване на информация от собственика на депото за предстоящ износ на животни:

1. посещава депото и извършва:

2. издава здравен ветеринарен сертификат по образец, с който се експортират животните;

3. присъства на товаренето на животните и контролира спазването на изискванията на Наредба № 4 от 2000 г. за ветеринарномедицинските изисквания за хуманно отношение към животните по време на транспорт (ДВ, бр. 16 от 2000 г.).

(2) Сертификатът по ал. 1, т. 2 се издава непосредствено преди товаренето на животните.

Чл. 13

Разходите, свързани с ветеринарното обслужване на депата, лабораторнодиагностичните изследвания и по уведомяването на съответните ветеринарни служби, са за сметка на собственика на депото.

Допълнителна разпоредба

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. “Заготвена партида животни” са животните, на които са извършени всички необходими за износа им диагностични изследвания и прегледи.

2. “Ветеринарномедицински специалист” е лице, притежаващо диплома за ветеринарен лекар или ветеринарен техник.

3. “Карентен срок” е времевият интервал между последното приложение на ВМП върху животни при нормални условия на употреба и клането им или получаването на хранителни продукти от тях, който гарантира, че в животинските продукти не се съдържат остатъчни субстанции от ВМП в количества, превишаващи максимално допустимите стойности.

Заключителни разпоредби

§ 2

Тази наредба се издава на основание § 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

§ 3

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в “Държавен вестник”. Министър: Н. Кабил

Препратки към акта

  • Няма.

Докладвай грешка

Разминаване с „Държавен вестник“, липсващо изменение или грешка при разпознаването.