(1) Когато при внос, износ или транзитно преминаване на пратки с животни при проверките на ГИВП в Република България се установи нарушаване на изискванията на Регламент (ЕО) № 1/2005, официалният ветеринарен лекар с разпореждане налага една от мерките по чл. 23 от същия регламент, като разходите за изпълнението й са за сметка на лицето, отговорно за пратката.
(2) Когато за изпълнение на мярка по ал. 1 е необходимо временно животните да престоят, в разпореждането се посочва най-близкият пункт за почивка, разполагащ със свободен капацитет за престой на животните, като разходите са за сметка на лицето, отговорно за пратката.
(3) Когато в случаите на ал. 1 се наложи мярка по чл. 23, параграф 2, буква „г“ от Регламент (ЕО) № 1/2005, се прилагат изискванията на чл. 219а и 219б.
(4) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП издава разпореждане за умъртвяване или евтаназия на животните, когато:
1. пратката с животни по ал. 1 представлява опасност за здравето и/или живота на хората, и/или животните, и/или
2. се констатира наличие на обстоятелство по чл. 179, ал. 3, и/или
3. няма никакъв друг начин за отстраняване на нарушенията на изискванията за хуманно отношение към животните.
(5) Умъртвяването или евтаназията се извършват при спазване на изискванията за хуманно отношение към животните, като разходите са за сметка на лицето, отговорно за пратката.