Към съдържанието
Правото

Наредба № 2 от 1 юли 2005 г. за условията и реда за оказване на медицинска помощ на чужденците, които не се ползват с правата на българските граждани

ДВ, бр. 57 от 2005 г. В сила Непроверен

Докладвай грешка
Всички редакции (2)

Глава 1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1

С тази наредба се уреждат условията и редът за оказване и заплащане на медицинска помощ на чужденци в случаите, когато те не се ползват с правото на достъпна медицинска помощ като българските граждани.

Чл. 2

По реда на тази наредба се оказва медицинска помощ и на чужденци, изпратени на лечение съгласно договори в областта на здравеопазването, страна по които е Република България.

Чл. 3

(1) Наредбата се прилага за чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно или преминават транзитно през страната.

(2) Тази наредба се прилага и в случаите, когато на лицата по ал. 1 е продължен срокът за краткосрочно пребиваване.

(3)

Чл. 4

(1) Наредбата не се прилага за чужденци или за лица без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България.

(2) Наредбата не се прилага и за лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или предоставено право на убежище.

(3) Наредбата не се прилага за чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление № 103 на Министерски съвет от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина (ДВ, бр. 48 от 1993 г.) и Постановление № 228 на Министерски съвет от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България (ДВ, бр. 42 от 1997 г.).

(4) Наредбата не се прилага и за лица, които пребивават в Република България и за които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността - наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание (обн., ОВ, L 149 от 1971 г. Специално българско издание от 2007 г.: гл. 05, т. 01, стр. 26 - 73) и Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета (обн., ОВ, L 74 от 1972 г. Специално българско издание от 2007 г.: гл. 05, т. 01, стр. 74 - 155).

Чл. 5

(1) Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България, както и лица с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на Закона за здравното осигуряване, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

(2) Медицинската помощ, оказана на лицата по ал. 1 от лечебни заведения, се заплаща по цени, определени от съответните лечебни заведения.

Чл. 6

(отменен)

(1) Оказването на медицинска помощ по чл. 45 от Закона за здравното осигуряване на чужденците по чл. 3, ал. 3, които са здравноосигурени, се заплаща от Националната здравноосигурителна каса.

(2) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване лицата по ал. 1 заплащат оказваната им медицинска помощ по цени, определени от съответните лечебни заведения.

Чл. 7

Лицата по чл. 3 заплащат стойността на предоставените им медицински услуги, които са свързани със:

1. осигуряване на кръв и кръвни продукти;

2. трансплантация на органи, тъкани и клетки;

3. извършване на имунизации и реимунизации.

Чл. 8

Допълнително поисканите услуги извън оказваната медицинска помощ, както и разходите за престой в лечебното заведение на допуснатите придружители на чужденци се заплащат по цени, определени от съответните лечебни заведения.

Чл. 9

(1) Медицинската помощ на чужденци от страни, с които Република България има сключени спогодби или договори за сътрудничество в областта на здравеопазването, се оказва по реда на тези спогодби.

(2) Министерството на здравеопазването обявява на интернет страницата си списък на действащите международни актове за сътрудничество в областта на здравеопазването между Република България и други страни.

Чл. 10

Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в страната или преминават транзитно през нея, когато влизат в Република България или преминават транзитно през нея, трябва да притежават медицинска застраховка или здравна осигуровка.

Чл. 11

(1) Лечението на членовете на дипломатическите, консулските и другите постоянни представителства на чуждите страни у нас и акредитираните към Министерството на външните работи на Република България постоянни представители и експерти на международни организации, на техните сътрудници и технически персонал и на членовете на семействата им се извършва съгласно сключените спогодби и договори.

(2) В случаите, когато няма сключени спогодби и договори или в тях не се уреждат условията за получаване на медицинска помощ, лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение.

Глава 2. УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

Чл. 12

(1) Чл. 12. (1) Медицински прегледи, изследвания и лечение на чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно или преминават транзитно през страната, се извършват във всички лечебни заведения.

(2) Имунизациите и реимунизациите на лицата по ал. 1 се извършват от имунизационните кабинети на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) и Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).

(3) Медицинските дейности, свързани с осъществяването на граничен здравен контрол и извършвани в районите на граничните контролно-пропускателни пунктове, се изпълняват от специализираните звена (екипи) на съответната РИОКОЗ.

Чл. 13

(1) Лечебните заведения определят начина и сроковете на заплащане на медицинската помощ.

(2) Лечебните заведения са длъжни да поставят на общодостъпни места в сградата на лечебното заведение информация относно:

1. цената на медицинските услуги;

2. случаите, когато лицата заплащат медицинска помощ;

3. начина и срока на заплащане на медицинската помощ.

Чл. 14

(1) Лекарят, приел чужденец по реда на тази наредба, е длъжен да му разясни информацията по чл. 13, ал. 2, както и да го уведоми за медицинската помощ, която ще му бъде оказана, и за периода на лечение.

(2) При постъпване в лечебното заведение за болнична помощ се изготвя предварителна сметка за стойността на лечението.

(3) Окончателната сметка за оказаната медицинска помощ се изготвя след приключване на лечението. В този случай се издава фактура за цялата стойност на лечението в три екземпляра - за болния, за касата и за счетоводството на лечебното заведение за болнична помощ.

Чл. 15

(1) Извънболничните медицински услуги се извършват след предварителното им заплащане в касата на лечебното заведение, РИОКОЗ и НЦЗПБ, за което се издава фактура в три екземпляра - за болния, за касата и за счетоводството на лечебното заведение.

(2) Номерът на фактурата по ал. 1 се записва в съответните амбулаторни книги.

Чл. 16

Не се заплащат лекарствата, консумативите и манипулациите, когато са приложени по повод на настъпили усложнения по вина на лечебното заведение.

Чл. 17

Лечебните заведения, в които се провежда болнично лечение на лицата по чл. 3, изпращат до съответната служба за административен контрол на чужденците допълнителна адресна карта за чужденци в срок 24 часа от постъпването им в лечебното заведение.

Чл. 18

(1) При изписване от лечебно заведение за болнична помощ на чужденец, който заплаща лечението си по реда на тази наредба, или след оказване на извънболнична медицинска помощ на такова лице се издава медицинско свидетелство, което съдържа:

1. изходящ номер и дата на издаване;

2. имената на лицето, възраст, от коя страна е, постоянен адрес и адрес на пребиваване в Република България;

3. дата на постъпване, дата на изписване, обективното състояние, резултатите от направените параклинични изследвания, диагноза и проведено лечение;

4. името на лекуващия или извършилия прегледа лекар.

(2) Медицинското свидетелство се подписва от ръководителя на лечебното заведение, началника на отделението и от лекуващия или извършилия прегледа лекар, като се вписват имената им и се подпечатва с печата на заведението. Медицинските свидетелства се подписват от лекарите по реда на извършените прегледи.

Чл. 19

(1) Медицинското свидетелство се издава на български език, написано на машина на бланка на лечебното заведение - на цял лист формат А4, като името и адресът на лечебното заведение се написват в горния край на документа.

(2) Медицинското свидетелство и фактурите по чл. 14, ал. 3 и чл. 15, ал. 1 се заверяват в Министерството на здравеопазването по искане на чужденеца.

Чл. 20

Ежегодно до 30 януари регионалните центрове по здравеопазване изпращат обобщено сведение за броя на лекуваните чужденци на територията на съответните райони по страни в Националния център по здравна информация.

Чл. 21

Рентгенографиите и описанието им се предават на чужденците, заплатили лечението си, срещу подпис, като копие от описанието се съхранява в лечебното заведение.

Чл. 22

(1) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статус.

(2) Чужденците, които не притежават медицинска застраховка, заплащат стойността на оказаната им спешна медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение.

(3) За оказана спешна медицинска помощ на чужденците по чл. 5, ал. 1 в лечебните заведения, с изключение на центровете за спешна медицинска помощ, ръководителят на лечебното заведение незабавно уведомява застрахователната организация, която е извършила застраховането на чужденеца или извършва посредническа дейност за такъв вид плащания. В уведомлението се посочват името на лицето, диагнозата, тежестта на заболяването и стойността на лечението в левове.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1

По смисъла на тази наредба “допълнително поискани услуги” са подобрени битови условия и обслужване, които са извън оказаната медицинска помощ и са свързани с престоя на пациента в лечебното заведение, като самостоятелна стая, телефон, телевизор, меню за хранене по избор и др.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2

Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на здравеопазването, министъра на външните работи и министъра на правосъдието.

§ 3

Наредбата се издава на основание чл. 83, ал. 4 от Закона за здравето и отменя Наредбата за лечение на чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 100 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 37 от 1997 г.; доп., бр. 83 от 1998 г.; изм., бр. 49 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 53 от 2001 г., бр. 64 от 2004 г.).

Заключителни разпоредби

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 9 Списък

(отменен)

а) При нещастни случаи и в случаи на внезапно възникнали заболявания договарящите се страни ще осигуряват на гражданите от другата страна, временно пребиваващи на тяхната територия, необходимата медицинска помощ в обем, достатъчен за завръщането на болния в родината му без опасност от влошаване на здравословното му състояние.

б) Разходите, свързани с предоставянето на медицинска помощ и с транспортиране на болния до родината, съгл. буква а) заплаща институцията от изпращащата страна, занимаваща се с медицински застраховки, която е извършила медицинската застраховка. В случаи, когато гражданите не са застраховани, всички разходи се заплащат от самите тях. УКРАЙНА (Споразумение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването на Украйна за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука - подписано на 25 септември 2002 г., в сила от датата на подписване) Страните осигуряват спешни медицински услуги на гражданите на всяка от страните по време на краткосрочното им пребиваване на територията на всяка от страните в съответствие със законодателството в тази страна. УНГАРИЯ (Спогодба между НРБ и Унгарската народна република за сътрудничество в областта на социалната политика - подписана на 30 юни 1961 г., в сила от 1 януари 1962 г.) Гражданите на едната от договарящите страни, които временно пребивават на територията на другата страна, при остри и спешни заболявания получават необходимите медицински обслужвания в натура и безплатно от съответния орган на страната, в която пребивават. Направените във връзка с това разходи не се възстановяват. (Административно споразумение по прилагане на Спогодбата между НРБ и Унгарската народна република за сътрудничество в областта на социалната политика от 30 юни 1961 г. - подписано на 26 февруари 1962 г., в сила от 1 януари 1962 г.) На гражданите на едната договаряща страна, когато пребивават на територията на другата, при остри и спешни заболявания се обезпечава лекарска помощ (общо и специално лечение, медикаменти, ортопедически средства - тяхното спешно сменяване или поправяне) от съответния осигурителен или централен орган, в необходимия размер. Направените във връзка с това разходи не се възстановяват между съответните компетентни органи на двете договарящи страни. Гражданите на едната договаряща страна, пребиваващи временно на територията на другата, могат да се възползват от медицинска помощ, посочена по-горе, въз основа на паспорт или друг документ, удостоверяващ самоличността, издаден от компетентните органи. ЧЕХИЯ (Спогодба между правителството на НРБ и правителството на Чехословашката република за сътрудничество в областта на здравеопазването - подписана на 19 септември 1959 г., в сила от 2 декември 1959 г.) Всяка от договарящите страни ще осигури на гражданите на другата договаряща страна, намиращи се на територията й, при внезапно заболяване необходимото лечение. Това лечение е безплатно. СЪРБИЯ И ЧЕРНА ГОРА. БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА. СЛОВЕНИЯ (Като правоприемници на Федеративна народна република Югославия) (Административно споразумение по прилагането на Конвенцията за социално осигуряване между НРБ и ФНРЮ - подписано на 9 юни 1958 г., в сила от 1 септември 1958 г.) Лицата, които в една от договарящите страни имат право на безплатно обезщетение в натура от осигуровката за случай на болест и майчинство (на безплатно ползване от превантивни и текущи грижи), ще получат тези обезщетения от съответния орган на договарящата страна, на чиято територия пребивават, според законодателствата на тази страна. Обезщетението в натура по осигуровката болест и майчинство (превантивни и текущи грижи) обхваща преди всичко превантивните грижи, грижи в случай на болест и злополука, помощ за майчинство, зъболечение, балнеолечение и др. подобни. Съставна част от превантивните и текущите грижи са и даването на лекарства, помощни уреди и ортопедически средства, както и обезпечаването на необходимите пътни и други разноски, постъпили във връзка с ползването от тази защита. Обезщетенията, изброени по-горе, се ползват в пълен размер от осигурените лица, които постоянно живеят на територията на другата договаряща страна. Временно пребиваващите ползват тези обезщетения само ако това пребиваване е във връзка със служебна работа. Осигурените лица, които временно се намират на територията на другата договаряща страна, но не във връзка със служебна работа, ще ползват обезщетение в натура за осигуровката за случай на болест и майчинство безплатно само в такъв размер, че да се отстрани опасността за живота им или повреда на здравето и да могат тези лица да се върнат колкото се може по-рано в собствената си страна. За да се осъществи отпускането на обезщетенията по-горе, осигуреното лице е длъжно да представи необходимите доказателства за това, че има право на безплатно ползване на тези обезщетения в собствената си страна (здравна книжка, удостоверение, че лицето е на работа, документ за право на пенсия или др. подобни). Разменени вербални ноти УНГАРИЯ (В сила от 21 февруари 1951 г.) Договаря всякакъв вид безплатно медицинско обслужване на всички служители на посолства, легации, консулства и търговски представителства, както и на членовете на техните семейства. Впоследствие чрез размяна на ноти, считано от 1 септември 1955 г., в тази категория са включени и официално командированите служители от двете страни. ПОЛША (В сила от 23 юни 1951 г.) Договаря взаимно безплатно лекуване на дипломатическия персонал и на членовете на техните семейства. СЪРБИЯ И ЧЕРНА ГОРА. РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ. БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА. МАКЕДОНИЯ (Като правоприемници на Федеративна народна република Югославия; нота между НРБ и ФНРЮ - в сила от 16 ноември 1955 г.) Договаря безплатно медицинско обслужване на дипломатическите и други служители (на военното и търговското представителство) на посолствата и на членовете на техните семейства и обслужващия персонал. ИРАК (В сила от 1 януари 1978 г.) Договаря безплатно медицинско обслужване на служителите на посолствата. МЕКСИКАНСКИ СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ (В сила от 20 юни 1979 г.) Договаря оказването на всякакъв вид безплатно медицинско обслужване на реципрочна основа на персонала на посолствата и на техните семейства.

Препратки от акта

  • pzr/para:3, ал. 1 препраща към чл. 83, ал. 4 от Наредба за лечение на чужденците в Република България

Препратки към акта

  • чл. 34, ал. 3 от Закон за здравното осигуряване препраща към чл. 1а, ал. 3

Докладвай грешка

Разминаване с „Държавен вестник“, липсващо изменение или грешка при разпознаването.