Чл. 1
(1) С тази наредба се утвърждава медицински стандарт “Ендокринология и болести на обмяната” съгласно приложението.
(2) Дейността по ендокринология и болести на обмяната се осъществява при спазване на стандарта по ал. 1 и се изпълнява от всички лечебни заведения, в които се осъществява дейност по ендокринология и болести на обмяната.
Заключителна разпоредба
§ 1
Тази наредба се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
§ 2
Указания по прилагането на тази наредба се дават от министъра на здравеопазването.
§ 3
Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от Изпълнителна агенция „Медицински одит“, регионалните центрове по здравеопазване и органите на управление на лечебните заведения.
§ 4
За нарушение или неизпълнение на задълженията по тази наредба виновните лица се наказват по реда на Закона за лечебните заведения и Закона за здравето.
Заключителни разпоредби
Приложение 1 Приложение към член единствен Медицински стандарт “Ендокринология и болести на обмяната”
2а. Диагностични възможности на ендокринологично отделение/ендокринологична клиника II ниво Освен посочените за I ниво допълнително се извършва:
а) ехография на щитовидна жлеза при налична квалификация;
б) работа с остеоденситометър при налична квалификация;
в) ехография на гонадите при налична квалификация;
г) обучение на ендокринно болни относно хранителен и двигателен режим, вредни навици и други по съответните програми.
4.8. Структурата трябва да бъде осигурена с достъп до микробиологична лаборатория – в структурата на болницата или по договор.
5.8. Структурата трябва да бъде осигурена с достъп до микробиологична лаборатория – в структурата на болницата или по договор.
I. Определение Ендокринология и болести на обмяната (ендокринология) е профилна специалност на основната специалност “Вътрешни болести”. В тази специалност се изучават нарушенията в отделните жлези с вътрешна секреция, връзката помежду им, връзката на ендокринната система с централната нервна система, с другите органи и системи в организма, както и регулацията и нарушенията на метаболизма, диагностиката, диференциалната диагноза и терапевтичното поведение при отделните нозологични единици. Ендокринолог е лекар, който е придобил специалност по “Ендокринология и болести на обмяната” по реда на Наредба № 31 от 2001 г. за следдипломно обучение в системата за здравеопазването (ДВ, бр. 64 от 2001 г.).
II. Устройство и оборудване на помещения, в които се извършва ендокринологична дейност в лечебните заведения
1. Ендокринологичен кабинет (ЕК) в амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ Ендокринологичният кабинет е най-малката структура, която може да бъде самостоятелно звено или част от структурата на лечебното заведение за специализирана извънболнична помощ.
2. Клиника по ендокринология (КЕ), отделение или сектор по ендокринология към лечебно заведение за болнична помощ
III. Изисквания за персонала и за организацията на работа
1. Ендокринологичен кабинет в амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ
2. Клиника по ендокринология, отделение или сектор по ендокринология към лечебно заведение за болнична помощ
IV. Специфични права и задължения на ендокринно болния
1. Ендокринно болният има право да бъде запознат подробно с характера на заболяването си, както и за всички етапи от диагнозата и лечението си.
2. Ендокринно болният е длъжен:
3. Хоспитализиран болен в клиника/отделение по ендокринология се изписва при:
V. Изисквания за обем на диагностичните възможности при ендокринно болния
1. Диагностични възможности на ендокринологичен кабинет в амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ
2. Диагностични възможности на ендокринологично отделение към лечебно заведение за болнична помощ
3. Диагностични възможности за клиника по ендокринология към лечебно заведение за болнична помощ
VI. Професионални взаимоотношения между специалист по ендокринология и общопрактикуващ лекар (ОПЛ) Тук се разглеждат алгоритмите на поведение на ОПЛ и специалиста ендокринолог при отделните нозологични единици.
1. Захарен диабет - алгоритъм на поведение:
2. Тиреоидни заболявания - алгоритъм на поведение:
3. Паратиреоидни заболявания и болести на минералния костен обмен - алгоритъм на поведение:
4. Хипоталамо-хипофизарни заболявания и заболявания на надбъбречните жлези - алгоритъм на поведение:
5. Заболявания на половите жлези - алгоритъм на поведение:
6. Метаболитни нарушения - алгоритъм на поведение:
VII. Професионални взаимоотношения между специалисти по ендокринология от различните нива в зависимост от диагностичните възможности в ендокринологичен кабинет в амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ, в отделение по ендокринология и в клиника по ендокринология към лечебно заведение за болнична помощ
1. Захарен диабет Предхоспитализационен минимум:
2. Тиреоидни заболявания Предхоспитализационен минимум:
3. Паратиреоидни заболявания и болести на минералния костен обмен Предхоспитализационен минимум:
4. Хипоталамо-хипофизарни заболявания Предхоспитализационен минимум:
5. Заболявания на надбъбречните жлези Предхоспитализационен минимум:
6. Заболявания на половите жлези Предхоспитализационен минимум:
7. Заболявания с метаболитни нарушения Предхоспитализационен минимум:
VIII. Принципи за поведение на специалиста ендокринолог и медицинската сестра при спешни и животозастрашаващи състояния Спешни и животозастрашаващи състояния в ендокринологията са: диабетна кетоацидоза (кома), тежка хипогликемия (кома), хиперосмоларна кома, лактацидозна кома, тиреотоксична криза, хипотиреоидна кома, компресивен синдром при огромна гуша, тетания, екстремна хиперкалциемия, адисонова криза, екстремен хиперглюкокортицизъм, хипопитуитарна кома. Най-честите спешни и животозастрашаващи състояния в ендокринологията са диабетната кетоацидоза (кома) и хипогликемичните състояния (кома) и те са обикновено причината за започване на спешни диагностични (определяне на кръвната захар с наличния в ЕК глюкомер) и лечебни мероприятия (инфузионно лечение - физиологичен разтвор при кетоацидозна кома или глюкозен разтвор при хипогликемична кома; допълнително се прилага бързодействащ инсулин - в инфузионния разтвор, i.m. или s.c. при кетоацидозна кома или глюкагон s.c, i.m, i.v. при хипогликемична кома. При настъпване на спешно и животозастрашаващо състояние се прилага кардиопулмонална реанимация до предаването на болния на спешния екип или настаняването му в съответното отделение/сектор за интензивно лечение на КЕ/ОЕ.
1. Кардиопулмоналната реанимация е комплекс от клинико-терапевтични действия за възстановяване на преустановени основни жизнени функции: сърдечна дейност, дишане, функции на централната нервна система, и пациентът е в състояние на клинична смърт; кардиопулмоналната реанимация обхваща 3 основни етапа:
2. Дейностите, които ендокринологът и медицинската сестра извършат при спешни и животозастрашаващи състояния, са: