Закон за управление при кризи

Чл. 1

(1) Този закон урежда правомощията на държавните органи и органите на местното самоуправление, правата и задълженията на физическите и юридическите лица при управление при кризи.

(2)

(3)

(4) Законът не се прилага при обявяване на режим “положение на война”, “военно положение” или “извънредно положение” по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 2

(1) Криза по смисъла на този закон е промяна на установеното състояние на живот, обхванала територии, обекти, сектори и сфери на икономиката и обществения живот или околната среда, предизвикана от човешка дейност или природни явления, в резултат на която условията за съществуване и за осъществяване на дейност в променената среда са силно нарушени.

(2) При криза, възникнала на територията на друга държава, която има непосредствено отражение в страната, компетентните органи предприемат необходимите действия по реда на този закон, освен ако друго е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 3

(1) Управлението при кризи е комплекс от дейности на компетентните органи, насочени към предотвратяване възникването и развитието на кризи и тяхното овладяване.

(2) За осигуряване управлението при кризи се изгражда Национална система за управление при кризи.

Чл. 4

(1) Необходимите ресурси за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи се осигуряват от задължените по закона лица в съответствие с възложените им функции по този закон и нормативните актове, регламентиращи дейността им.

(2) Република България може да приеме помощ от други държави или от международни организации за овладяване и преодоляване на последиците от кризи.

Чл. 5

(1) Националната система за управление при кризи осигурява действията по предотвратяване, и овладяване на кризи на територията на страната или извън нея - при изпълнение на задължения, произтичащи от международни договори, по които Република България е страна.

(2) Националната система за управление при кризи се изгражда на централно и на териториално ниво.

Чл. 6

Националната система за управление при кризи включва:

1. органи за управление;

2. центрове за управление;

3. комуникационно-информационна система;

4. сили за реагиране при кризи.

Чл. 7

(отменен)

Националната система за управление при кризи отговаря на следните изисквания:

1. осигуряване на възможност за наблюдение, анализ и оценка на риска и на потенциално опасните обекти и дейности;

2. осигуряване на готовност за действие и способност за своевременно реагиране при кризи;

3. изграждане на единна комуникационно-информационна система, гарантираща ситуационна осведоменост в реално време;

4. ясно и точно определяне на задълженията на всички нива на управление;

5. ефективно използване на наличните ресурси за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи;

6. непрекъснатост на финансирането;

7. гарантиране на гражданския контрол;

8. оперативна съвместимост с Националната система за ранно предупреждение и Националната система за оповестяване;

9. оперативна съвместимост със системите за реагиране при кризи на НАТО, Европейския съюз и на други международни организации и държави, с които Република България има сключени международни договори;

10. единно ръководство на силите за реагиране при кризи при запазване на институционалната им принадлежност.

Чл. 8

Националната система за управление при кризи осигурява:

1. анализ и оценка на риска от възникване на кризи;

2. поддържане на готовност за действие при кризи;

3. обмен на информация;

4. ефективно използване на наличните ресурси;

5. координация на действията на силите за реагиране при кризи при запазване на организационната им принадлежност.

Чл. 9

(1) Управлението при кризи се осъществява от:

1. централните органи на изпълнителната власт;

2. териториалните органи на изпълнителната власт;

3. органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията.

(2) При осъществяване на правомощията си по този закон Министерският съвет се подпомага от Съвета по сигурността.

(3) На президента на Република България, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя се предоставя еднаква по обем и съдържание информация в случай на заплаха или възникнала криза на територията на цялата страна.

Чл. 10

Министерският съвет:

1. формира националната политика и осъществява общото ръководство на дейностите по управление при кризи;

2. изгражда и ръководи Националната система за управление при кризи;

3. взема решение за участие на невоенизирани формирования от Република България при кризи в други държави и оказване на хуманитарна помощ;

4. разрешава участието на чуждестранни или международни невоенизирани формирования при кризи на територията на страната;

5. обявява кризисно положение на територията на цялата страна или на част от нея и определя необходимите ограничения и мерки;

6. взема решение за мобилизация на гражданските ресурси;

7. взема решение за евакуация на хора и животни и за разсредоточаване на културни и материални ценности от застрашени райони;

8. приема Национален план за управление при кризи;

9. приема Национална програма и Годишен национален план за защита на критичната инфраструктура;

10. определя вида, условията и реда за създаване, използване и възстановяване на кризисни запаси от материални средства;

11. определя юридическите лица и едноличните търговци, на които с оглед на тяхната дейност на територията на страната възлага функции по планиране, подготовка и провеждане на дейности при кризи;

12. възлага разработването на методики за оценка на риска от възникване на кризи;

13. организира изграждането и използването на единна комуникационно-информационна система за управление при кризи;

14. организира изграждането на Национална система за ранно предупреждение и на Национална система за оповестяване и тяхното взаимодействие със съществуващите международни системи.

Чл. 11

Съветът по сигурността:

1. анализира степента на риска от възникване на кризи и предлага предприемането на превантивни мерки;

2. предлага на Министерския съвет обявяване на кризисно положение;

3. предлага на Министерския съвет участие в операции, различни от война, и в хуманитарни мисии;

4. изготвя годишен доклад за готовността на страната за действия при кризи и го внася в Министерския съвет.

Чл. 12

(1) При криза министър-председателят със заповед създава Национален кризисен щаб.

(2) Националният кризисен щаб се състои от министри, заместник-министри и други органи на изпълнителната власт.

Чл. 13

Националният кризисен щаб:

1. извършва анализ и оценка на обстановката, на състава и състоянието на силите за реагиране при кризи и на предприетите действия за овладяване на кризата;

2. организира и координира действията на министрите, органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, областните управители, кметовете на общини, на лицата по чл. 10, т. 11 за овладяване на кризата;

3. контролира изпълнението на задачите и прилагането на мерките за овладяване на кризата, възложени от Министерския съвет;

4. предлага на Министерския съвет провеждане на мобилизация на граждански ресурси, евакуация на хора и животни от застрашените райони и разсредоточаване на културни и материални ценности;

5. прави предложение пред Министерския съвет за вземане на решение за използване на кризисни запаси;

6.

Чл. 14

(отменен)

(1) Създава се Комисия за възстановяване и подпомагане при кризи към Министерския съвет. Комисията се ръководи и представлява от министър.

(2) Комисията за възстановяване и подпомагане при кризи координира дейността по заявяване на средствата за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи, разрешава отпускането им и контролира тяхното изразходване.

(3) Комисията за възстановяване и подпомагане при кризи се подпомага от Държавна агенция “Гражданска защита”.

(4) Съставът, дейността и организацията на работа на Комисията за възстановяване и подпомагане при кризи се определят с правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 15

(1) Министрите и органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията:

1. ръководят дейностите по управление при кризи съобразно нормативно определените им функции и компетентност;

2. организират разработването и утвърждават планове за управление при кризи в ръководената от тях сфера;

3. организират разработването и утвърждават Програма за защита на критичната инфраструктура в подчинените им структури и прилагането на мерките от Годишния национален план за защита на критичната инфраструктура;

4. създават и поддържат:

5. организират обучението в подчинените им структури за действия при кризи;

6. планират в бюджетите си финансови средства за дейностите по управление при кризи;

7. организират разработването на методики за оценка на риска от възникване на кризи в ръководената от тях сфера.

(2) Министри и органи по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията в съответствие с функциите им, възложени с нормативните актове:

1. създават сили за реагиране при кризи;

2. подготвят и осигуряват сили и средства за участие в прилагането на мерки за провеждане на операции на колективни системи за реагиране при кризи по линия на Европейския съюз, НАТО, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Организацията на обединените нации и други международни организации, в които Република България членува, или за оказване на помощ на други страни в изпълнение на международни договори, по които Република България е страна.

(3) При упражняване на правомощията си по този закон министрите и органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията могат да се подпомагат от съвети по сигурност и управление при кризи.

Чл. 16

Областният управител:

1. организира и ръководи управлението при кризи в областта;

2.

3. организира разработването и утвърждава план за управление при кризи за областта;

4. предоставя данни за изготвянето на Националния план за управление при кризи и на плановете на централните органи на изпълнителната власт;

5. организира разработването и утвърждава Програма за защита на критичната инфраструктура за областта; организира в рамките на областта прилагането на мерките от Годишния национален план за защита на критичната инфраструктура;

6. координира силите за реагиране при кризи и средствата за предотвратяване и овладяване на кризи на територията на областта;

7. организира и отговаря за обучението на областната администрация, за действия при кризи;

8.

9. оценява необходимостта и предлага на Министерския съвет мобилизация на гражданските ресурси за нуждите на областта;

10. създава организация за оповестяване при криза на територията на областта;

11. създава и поддържа:

12. планира финансовите средства за дейностите по управление при кризи в бюджета на областта;

13. представя в Министерския съвет ежегоден доклад за готовността на областта за действия при кризи.

14. предоставя данни за регистрите по чл. 25, ал. 1, т. 9.

Чл. 17

(1) При упражняване на правомощията си по този закон областният управител се подпомага от областен съвет по сигурност и управление при кризи, наричан по-нататък “съвета”.

(2) Съветът се състои от председател - областния управител, и членове - заместник областните управители, директорите на дирекции в областната администрация, директора на областната дирекция “Гражданска защита”, директора на центъра за спешна медицинска помощ и представители на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт.

(3) Поименният състав и редът за работа на съвета се определят със заповед на областния управител.

Чл. 18

Общинският съвет приема план за управление при кризи.

Чл. 19

Кметът на община:

1. организира и ръководи управлението при кризи в общината;

2.

3. организира и ръководи силите за реагиране при кризи и средствата за предотвратяване, и овладяване на кризи на територията на общината;

4.

5. осъществява мероприятията по мобилизацията на гражданските ресурси при кризи;

6. предлага на общинския съвет да приеме план за управление при кризи и предоставя данни за изготвянето на областния план за управление при кризи;

7. организира разработването и утвърждава Програма за защита на критичната инфраструктура за общината; организира в рамките на общината прилагането на мерките от Годишния национален план за защита на критичната инфраструктура;

8.

9.

10. създава организация за оповестяване при криза на територията на общината;

11. създава и поддържа:

12. организира и отговаря за обучението на общинската администрация и населението за действия при кризи;

13. планира финансовите средства за дейностите по управление при кризи в бюджета на общината;

14. представя на областния управител ежегоден доклад за готовността на общината за действия при кризи.

15. предоставя на областния управител данни за регистрите по чл. 16, т. 11

Чл. 20

(1) Дейността на кмета по този закон се подпомага от общински съвет по сигурност и управление при кризи, наричан по-нататък “съвета”.

(2) Съветът се състои от председател - кмета на общината, и членове - заместник-кметовете, началника на звеното за управление при кризи, представител на областната дирекция “Гражданска защита” и представители на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт.

(3) Поименният състав и редът за работа на съвета се определят със заповед на кмета на общината.

Чл. 21

(1) В администрацията на изпълнителната власт се създават звена за управление при кризи.

(2) Съставът и функциите на административните звена по ал. 1 се определят с устройствения правилник на съответната администрация.

Чл. 22

Лицата, които управляват или представляват юридическите лица и едноличните търговци по чл. 10, т. 11:

1. организират и ръководят дейностите по управление при кризи на територията, на която осъществяват дейността си;

2. разработват план за управление при кризи;

3. организират обучението на техния персонал за действия при кризи;

4.

5.

Чл. 23

Министерският съвет определя министрите, органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията и областните управители, които създават центрове за управление при кризи в звената по чл. 21, ал. 1.

Чл. 24

(1) В администрацията на Министерския съвет се създава Национален център за управление при кризи.

(2) При криза Националният център за управление при кризи се подпомага от междуведомствена експертна работна група, създадена със заповед на министър-председателя.

Чл. 25

(1) Националният център за управление при кризи:

1. подпомага Министерския съвет и Националния кризисен щаб във връзка с ръководството и координирането на действията на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, в процеса на управление при кризи;

2.

3.

4. извършва анализ и оценка на обстановката, изготвя предложения за прилагане на превантивни мерки, за провеждане на операции за реагиране при кризи, за координиране и съвместяване на плановете за операциите на силите за реагиране при кризи;

5. уведомява незабавно министър-председателя за възникнала криза и координира неотложните действия на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, до създаването на Национален кризисен щаб;

6. осигурява постоянен обмен на информация по управлението при кризи между заинтересованите институции;

7. осъществява съвместно с Министерството на външните работи взаимодействие със системите за реагиране при кризи на НАТО, Европейския съюз и на други международни организации, с които Република България има сключени международни договори;

8. организира разработването на Национална програма и Годишен национален план за защита на критичната инфраструктура;

9. поддържа:

(2) Структурата, дейността и организацията на работа на Националния център за управление при кризи се определят с Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

Чл. 26

(1)

(2) Националният център за управление при кризи и центровете за управление при кризи по чл. 23.

1. поддържат непрекъснато оперативно дежурство;

2. поддържат в постоянна готовност комуникационно-информационната система;

3. осигуряват наблюдение, анализ и оценка на обстановката;

4. изготвят прогнози за възникване и развитие на кризи;

5. осигуряват оповестяване при кризи;

6. осигуряват обмена на информация в процеса на управление при кризи;

7. създават и поддържат база данни, свързана с рискове и заплахи за възникване на кризи;

8. разработват планове за управление при кризи.

(3)

(4)

Чл. 27

(1) В органите за управление при кризи се изгражда комуникационно-информационна система за управление при кризи.

(2) Комуникационно-информационната система за управление при кризи се изгражда на база мрежите на далекосъобщителните оператори и на обособените информационни мрежи на Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, на другите централни и териториални органи на изпълнителната власт и на органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията. Комуникационно-информационната система се интегрира с Комплексната автоматизирана система за управление.

(3) Далекосъобщителните оператори предоставят с предимство на Националната система за управление при кризи далекосъобщителни услуги с необходимото качество.

(4) При обявено кризисно положение предоставените по ал. 3 услуги са за сметка на държавния бюджет.

(5) Условията и редът за предоставяне на далекосъобщителни услуги и заплащането им по ал. 3 и 4 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 28

За наблюдение, анализ и оценка на риска в органите за управление при кризи се изграждат и поддържат системи за ранно предупреждение.

Чл. 29

(1) Оповестяването в националната система за управление при кризи и на населението при заплаха или възникнала криза се извършва чрез:

1. Националната система за оповестяване - подсистема на комуникационно-информационната система за управление при кризи;

2. изградените комуникационни мрежи за спешни повиквания;

3. средствата за масово осведомяване.

(2) Органът за управление, който осъществява общото ръководство при криза, предоставя на населението информация за предприетите мерки.

(3) Редът и начинът за оповестяване по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 30

(1) При управлението при кризи, при необходимост, се използват комуникационно-информационните ресурси на Комплексната автоматизирана система за управление по ред, определен от Министерския съвет.

(2) Обменът на информация между центровете за управление при кризи се осъществява от Комуникационно-информационната система на Националната система за управление при кризи.

Чл. 31

(1) При криза за нуждите на Националната система за управление при кризи се използват и мрежите на пощенските оператори.

(2) Пощенските оператори осигуряват пощенски услуги с предимство.

(3) При обявено кризисно положение услугите по ал. 2 са за сметка на държавния бюджет.

(4) Условията и редът за предоставяне и заплащане на пощенските услуги се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 32

(1) При криза централните и териториалните органи на изпълнителната власт, органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, юридическите лица и едноличните търговци незабавно предоставят информация на центровете за управление при кризи. Такава информация се предоставя на центровете и периодично, и при поискване.

(2) Информацията по ал. 1 се използва само за целите на управлението при кризи.

Чл. 33

(1) Силите за реагиране при кризи извършват дейности за предотвратяване и овладяване на кризи.

(2) Сили за реагиране при кризи са:

1. структури на администрациите на органите на изпълнителната власт;

2. формирования на юридическите лица;

3. екипи на центровете за спешна медицинска помощ, на други лечебни заведения или на здравни заведения;

4. доброволни формирования по Закона за защита при бедствия.

(3) Министерският съвет определя органите на изпълнителната власт, в администрациите на които се създават сили за реагиране при кризи.

(4)

Чл. 34

Силите за реагиране при кризи осъществяват дейностите по предотвратяване, и овладяване на кризи в съответствие с функциите си, определени в този закон Закона за защита при бедствия и, в специални закони и подзаконови нормативни актове.

Чл. 35

(отменен)

(1) Доброволни формирования се създават при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.

(2) Органите за управление при кризи осигуряват обучението, подготовката и екипировката на създадените от тях доброволни формирования за действия при кризи.

Чл. 36

(отменен)

(1) Доброволец може да бъде всяко дееспособно физическо лице, навършило 18 години, което е сключило договор.

(2) Лицето може да придобие качеството доброволец независимо от трудовото или служебното му правоотношение.

(3) Правата и задълженията на доброволците се определят с наредбата по чл. 35, ал. 1 и със сключения от всеки доброволец договор.

(4) Доброволците се организират в доброволни формирования, за което им се издава удостоверение и се вписват в регистър.

(5) Условията и редът за подбор на доброволци се определят с наредбата по чл. 35, ал. 1.

Чл. 37

(отменен)

(1) За времето на изпълнение на договорните си задължения доброволците се считат в неплатен отпуск, който им се признава за служебен или трудов стаж.

(2) При условията на ал. 1 на доброволците се заплаща възнаграждение за сметка на държавния бюджет в размер, определен от Министерския съвет.

(3) Доброволците не са длъжни да изпълняват задълженията си в случаите, когато те или членове на тяхното домакинство са непосредствено засегнати от кризата.

Чл. 38

(отменен)

(1) За претърпяна телесна повреда при или по повод изпълнение на задълженията си доброволецът получава обезщетение при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет.

(2) При смърт на доброволец, настъпила при или по повод изпълнение на договорните му задължения, на преживелия съпруг, децата и родителите се изплаща обезщетение при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет.

Чл. 39

(отменен)

За сметка на държавния бюджет доброволците се:

1. застраховат срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на договорните им задължения;

2. осигуряват за всички осигурени социални рискове.

Чл. 40

(1) Органите за управление при кризи разработват:

1. годишен план;

2. план за управление при кризи.

(2) В годишния план се включват задачи и мероприятия по подготовката на органите за управление, силите за реагиране и средствата и поддържането им в готовност за реагиране при кризи.

(3) Планът за управление при кризи съдържа: прогноза за възможните рискове; характеристика на възможните последици; необходимите сили за реагиране при кризи и начините и средствата за предотвратяване, и овладяване на кризи; организацията на действията на органите за управление при кризи; реда и начина за оповестяване, както и други въпроси, свързани с управлението при кризи.

(4)

(5)

(6) Плановете за управление при кризи на юридическите лица и едноличните търговци по чл. 10, т. 11 се утвърждават от лицата, които ги управляват, след съгласуване с отрасловите министерства, съответно с общинския съвет по сигурност и управление при кризи.

Чл. 41

(отменен)

(1) Реагирането при кризи включва прилагането на превантивни мерки, мерки за реагиране при кризи и мерки за ликвидиране на последиците от кризи.

(2) Мерките за реагиране при кризи се прилагат от органите за управление при кризи, центровете и силите за реагиране при кризи.

Чл. 42

(1)

(2) Мерките за предотвратяване на кризи включват наблюдение, анализ и оценка на обстановката и риска, предупреждение и планиране на действията.

Чл. 43

(1) При повишаване на риска от възникване на криза или заплаха от развитие на криза органите за управление при кризи обявяват степени на опасност и свързаните с тях мерки, определени в акт на Министерския съвет.

(2)

Чл. 44

(отменен)

Мерките за реагиране при кризи включват: операции по издирване и спасяване, операции за защита на населението, хуманитарни операции, операции при възникване и разпространение на инфекции с висок медицински и епидемичен риск, аварийно-спасителни, пожарогасителни, антитерористични и специализирани полицейски операции, операции при нарушаване на държавната граница, въздушното и морското пространство на Република България, както и други операции, различни от война.

Чл. 45

(1) При заплаха от терористични действия или от употреба на оръжие за масово унищожение се планират и прилагат специални мерки за реагиране при кризи.

(2) Специалните мерки по ал. 1 включват: повишен обмен на информация, пресичане на нерегламентирано движение на хора и материали през границите, засилване на контрола върху разпространението на оръжия, изделия и технологии с двойна употреба, контрол на превоза и достъпа до ядрено гориво и радиоактивни материали, действия за осигуряване на въздушния и морския суверенитет на Република България, както и подготовка за ликвидиране на последиците от терористична дейност.

(3) При условията на ал. 1 като крайна мярка се употребяват сила и оръжие, съответстващи на заплахата. Решението се взема от органа, в чието подчинение са силите за реагиране, които действат съгласно утвърдени от него стандартни процедури.

Чл. 46

(отменен)

Областният управител ръководи действията по защита на населението, културните и материалните ценности и околната среда и по овладяването и ликвидирането на последиците при:

1. криза, възникнала или разпространила се на територията на две или повече общини от областта;

2. криза, възникнала и застрашаваща или разпространила се на територията на потенциално опасните обекти, включени в областния регистър, с изключение на случаите по чл. 48, т. 3.

Чл. 47

(отменен)

Действията при криза, възникнала на територията на две съседни общини, намиращи се на територията на различни области, се ръководят от областните им управители.

Чл. 48

(отменен)

Министерският съвет осъществява общото ръководство на дейностите по управление при кризи, когато:

1. кризата е възникнала или се е разпространила на територията на две или повече области, с изключение на случаите по чл. 47;

2. кризата е възникнала или се е разпространила в гранична за страната зона;

3. кризата е възникнала и застрашава или се е разпространила на територията на потенциално опасните обекти, включени в централния регистър по чл. 25, т. 9, буква “б”;

4. кризата е възникнала на територията на друга държава и засяга български граждани или територията на дипломатическите и консулските представителства на Република България;

5. извън случаите по т. 1 - 4, Съветът по сигурност към Министерския съвет направи предложение за това.

Чл. 49

(отменен)

Органите за управление при кризи непрекъснато информират висшестоящия им орган за възникналата криза, нейното развитие и предприетите мерки.

Чл. 50

(отменен)

(1) При необходимост силите за реагиране при кризи и средствата за овладяване и преодоляване на последиците от кризата могат да бъдат увеличени по искане на органа за управление при кризи и след разрешение на висшестоящия му орган.

(2) При недостиг на сили и средства се отправя искане за помощ към други държави или международни организации.

Чл. 51

(отменен)

(1) Силите за реагиране при кризи прилагат превантивни мерки и провеждат неотложни действия по предварително разработени планове.

(2) При участие в разрешаването на кризи извън страната силите за реагиране участват в провеждането на операции с цел прилагането на предварително планирани и договорени мерки в съответствие с исканията на другите страни.

Чл. 52

(отменен)

(1) Силите за реагиране при кризи:

1. прилагат превантивни мерки за непосредствена защита на населението и страната при заплаха от криза;

2. организират и осъществяват охраната на обектите и системите от критичната инфраструктура, на потенциално опасните обекти и на стратегическите и особено важните обекти;

3. участват в операции по чл. 44 и чл. 45, ал. 2;

4. оказват медицинска помощ, провеждат медицинска евакуация и лечение на пострадалите лица при криза;

5. прилагат противоепидемични мерки: при възникване и разпространение на инфекции с висок медицински и епидемичен риск; при възникване на епидемични взривове или епидемии; при преднамерено използване на биологични агенти за причиняване на вреда.

(2) Силите за реагиране участват в други операции, различни от война, при мандат от компетентните международни организации.

(3) При участие в операциите по ал. 2 националните контингенти се предоставят на разположение и изпълняват мисии в съответствие с условията на съответния международен договор и с договорените правила за използване на сила.

(4) Националното командване на контингентите по време на операциите по ал. 2 се осъществява от министерствата и ведомствата, към щата на които принадлежат контингентите.

Чл. 53

(1) Кризисно положение се обявява на територията на цялата страна или на част от нея при възникнала криза.

(2) Целта на обявяване на кризисно положение е прилагане на определените за този правен режим мерки, както и предоставяне на допълнителни ресурси за овладяване на възникналата криза.

Чл. 54

(1) Кризисно положение се обявява, съответно отменя, с решение на Министерския съвет.

(2)

(3) За начало на кризисното положение се приемат часът и денят на неговото обявяване, а за край - часът и денят на отменянето му.

(4) В решението по ал. 1 се определят ограниченията и мерките, които се въвеждат в района на кризата.

Чл. 55

(1) При обявено кризисно положение като защитна мярка може да се извърши евакуация на населението извън територията на застрашения район.

(2) При евакуация настаняването, изхранването, медицинското или битовото обслужване на населението се осъществяват от териториалния орган на изпълнителната власт, където е мястото на евакуиране.

Чл. 56

(1) При обявено кризисно положение, когато са застрашени културни или материални ценности, може да се извърши тяхното разсредоточаване.

(2) При разсредоточаване отговорност за съхраняването и опазването на културните и материалните ценности носи съответният териториален орган на изпълнителната власт.

Чл. 57

(1) При обявено кризисно положение като крайна мярка може да се обяви мобилизация на гражданските ресурси.

(2) Мобилизация по смисъла на този закон е комплекс от мероприятия за привличане и използване на гражданските ресурси за времето на действие на кризисното положение с цел овладяване на кризата.

Чл. 58

(1) На мобилизация подлежат всички пълнолетни и дееспособни граждани до 65-годишна възраст, както и техническите средства на физическите и юридическите лица.

(2) Не подлежат на мобилизация:

1. военнослужещите и гражданските лица от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната; държавните служители - от Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието; отсрочените лица и техника;

2. бременните, майките с деца до 7-годишна възраст и лицата, чието здравословно състояние не им позволява да изпълняват работата, за която се мобилизират;

3. служителите в центровете за спешна медицинска помощ и центровете по трансфузионна хематология;

4. служителите в Министерството на извънредните ситуации;.

5. служителите на Българския Червен кръст.

6. служителите в дипломатическата служба.

(3) Българският червен кръст изпълнява задълженията си при криза в съответствие със Закона за Българския червен кръст.

(4) Ползването на тези технически средства се заплаща при условия, по ред и в размери, определени в наредбата по ал. 5.

(5) Условията и редът за извършване на мобилизация, отчетът на гражданските ресурси, отсрочването на лица и техника както и за плащането на обезщетение в случаите по ал. 4 и чл. 59, ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 59

(1) Гражданите могат да бъдат мобилизирани по реда на този закон за работа в предприятия, учреждения и организации или участие при овладяване на кризи в населените места по настоящия им адрес, а с тяхно писмено съгласие - и в други населени места.

(2)

(3) Мобилизираните лица се осигуряват за сметка на държавния бюджет за всички осигурени социални рискове.

Чл. 60

(отменен)

При обявено кризисно положение юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да изпълняват с предимство поръчки за доставки или услуги на органите за управление при кризи.

Чл. 61

(1) Финансовото осигуряване на дейностите по управление при кризи се осъществява от държавния бюджет, от бюджетите на общините и от юридическите лица и едноличните търговци по чл. 10, т. 11 по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

(2) Разходите, извършени от допълнително привлечените сили и средства при кризисно положение, се възстановяват от държавния бюджет.

(3) Разходи от държавния бюджет, извършени за възстановяване на виновно причинени вреди при кризи, се възстановяват от причинителя на вредите по реда на гражданските закони.

Чл. 62

(1) Органите за управление при кризи планират в бюджетите си финансови средства за дейностите по управление при кризи.

(2) При обявено кризисно положение разходите на лечебните и здравните заведения за лечение на пострадалите лица се възстановяват от държавния бюджет.

Чл. 63

(отменен)

(1) Първата помощ, извеждането на пострадалите и медицинското обслужване при криза се осъществяват от лечебните и здравните заведения в страната, специализираните екипи на центровете за спешна медицинска помощ и доброволните формирования в съответствие с тяхната компетентност.

(2) При криза лечебните и здравните заведения се подпомагат в своята дейност от териториалните органи на изпълнителната власт и от териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт.

(3) При обявено от компетентния орган кризисно положение разходите на лечебните и здравните заведения за лечение на пострадалите лица се възстановяват от държавния бюджет.

(4) При виновно причинени вреди при криза се прилага чл. 61, ал. 3.

Чл. 63а

(1) Териториалните органи на изпълнителната власт предоставят неотложна помощ на всички пострадали физически лица при възникнала криза.

(2) Неотложната помощ се предоставя за:

1. изхранване и подслон на пострадалите лица, домашните и селскостопанските животни;

2. раздаване на облекло и битово имущество на пострадалите лица;

3. улесняване превоза на пострадалите лица в лечебни заведения или евакуацията им в места, където могат да се настанят;

4. предприемане на други необходими мерки.

Чл. 64

(1) За проверка на готовността на Националната система за оповестяване при криза и способността на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за действие в условията на криза се провеждат тренировки и учения по план, приложение към годишния план по чл. 40, ал. 1, т. 1.

(2) Разходите за провеждане на тренировки и учения са за сметка на държавния бюджет.

Чл. 65

(1) Възстановителните работи след криза се извършват от органите за управление и силите за реагиране при кризи в съответствие с функциите им, определени в този закон, в специални закони и подзаконови нормативни актове.

(2) При виновно причинени вреди при криза възстановителните работи се извършват от този, който ги е причинил, или са за негова сметка.

Чл. 66

(1) При криза териториалните органи на изпълнителната власт предоставят неотложна помощ на всички пострадали физически лица.

(2) Неотложната помощ се предоставя за:

1. изхранване и подслон на пострадалите лица, домашните и селскостопанските животни;

2. раздаване на облекло и битово имущество на пострадалите лица;

3. улесняване превоза на пострадалите лица в болници или организираното им извеждане в места, където могат да се настанят;

4. предприемане на други необходими мерки.

Чл. 67

(1) На пострадалите физически лица и на юридическите лица и едноличните търговци, които са претърпели имуществени вреди и които не могат със собствени средства и сили да преодолеят последиците от кризата, се предоставя възстановителна помощ.

(2) Когато лицата по ал. 1 имат право на застрахователно или друг вид обезщетение, те не получават възстановителна помощ.

(3) Възстановителната помощ на юридическите лица и едноличните търговци се предоставя съгласно Закона за държавните помощи.

(4) Министерският съвет определя с наредба размера на помощта по ал. 1, както и условията и реда за предоставянето й.

Чл. 68

Средствата за помощите се осигуряват от държавния бюджет, от общинските бюджети и от хуманитарни помощи.

Чл. 69

(1) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт в рамките на своята компетентност и упълномощените от тях длъжностни лица осъществяват постоянен контрол върху обектите на юридическите лица и едноличните търговци по чл. 10, т. 11.

(2) Органите по ал. 1 извършват проверка след писмено уведомяване на ръководителя на съответния обект.

(3) Ръководителите на обектите, подлежащи на проверка, са длъжни да осигурят достъп на органите по ал. 1 и на упълномощените от тях длъжностни лица и да им оказват съдействие при изпълнение на служебните им задължения.

Чл. 70

(1) При извършване на проверка длъжностните лица са длъжни да:

1. се легитимират със служебна карта и заповед за извършване на проверката;

2. отразяват точно резултатите от проверката;

3. не разгласяват и не разпространяват информация, станала им известна при или по повод извършване на проверката.

(2) При извършване на проверката длъжностните лица имат право да изискват документи, сведения и справки.

(3) За извършената проверка се съставя протокол.

Чл. 71

(1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за предотвратяване и отстраняване на негативните последици от тях, органите по чл. 69, ал. 1 могат да налагат принудителни административни мерки.

(2) Принудителните административни мерки са:

1. задължителни предписания за предотвратяване на нарушения по този закон;

2. спиране изпълнението на актове или на конкретни действия, с които се създава опасност от възникване на криза;

3. запечатване на обекти или съоръжения, които могат да създадат опасност или са довели до възникване на криза и които са създадени и използвани в нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове и указанията на органите за управление при кризи.

Чл. 72

(1) Заповедта за налагане на принудителни административни мерки се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение, освен ако съдът не постанови друго.

Чл. 73

(1) На физическите лица, едноличните търговци или юридическите лица, които нарушат разпоредбите на този закон или издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове по прилагането му, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.

(2) На физическите лица, едноличните търговци или юридическите лица, които не изпълнят задължително предписание по чл. 71, ал. 2, т. 1 се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.

(3) На физическите лица, едноличните търговци или юридическите лица, които не изпълнят разпореждане на орган за управление при кризи, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.

(4) Длъжностно лице, което не изпълни задължения, произтичащи от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, или не изпълни нареждане на орган за управление при кризи, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а ако от това са причинени вреди на голям кръг от хора, на значителни територии, на околната среда или на публичната инфраструктура - с глоба в размер от 2000 до 5000 лв.

(5) Ръководител на обект, който не изпълни задължения, произтичащи от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, или не изпълни разпореждане на орган за управление при кризи, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв., а ако от това са причинени вреди на голям кръг от хора, на значителни територии, на околната среда или на публичната инфраструктура - с глоба в размер от 2000 до 5000 лв.

Чл. 74

Юридическите лица или едноличните търговци, които не изпълнят с предимство поръчка за доставка или услуга на органите за управление при кризи, се наказват с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 75

(1) На физическите лица, които без уважителни причини не предоставят на орган за управление при кризи технически средства, необходими за овладяването й, се налага глоба от 2000 до 5000 лв.

(2) На едноличните търговци или юридическите лица, които без уважителни причини не предоставят на орган за управление при кризи технически средства, необходими за овладяването й, се налага имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 76

Актовете за констатиране на нарушения по този закон се съставят от длъжностни лица, упълномощени от органите по чл. 69, ал. 1.

Чл. 77

Наказателните постановления се издават от органите по чл. 69, ал. 1 или от упълномощени от тях длъжностни лица.

Чл. 78

Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1.

2. “Риск” е вероятността за настъпване в определен период от време на прогнозирано събитие, оказващо негативно въздействие върху населението, територията, околната среда, културните и материалните ценности.

3. “Оценка на риска” е процес, използван за определяне на приоритетите в управлението на риска чрез оценяване и сравняване на нивото на риска спрямо предварително определени стандарти, целево (приемливо) ниво на риска или други критерии.

4. “Наблюдение” е способ за установяване отклоненията на рисковите фактори от нормата.

5. “Обект” е всяко организационно или икономически обособено образувание на централните и териториалните органи на изпълнителната власт или на предприятията на юридическите лица и едноличните търговци.

6.

7.

8. “Критична инфраструктура” е система от съоръжения, услуги и информационни системи, чието спиране, неизправно функциониране или разрушаване би имало сериозно негативно въздействие върху здравето и безопасността на населението, околната среда, националното стопанство или върху ефективното функциониране на държавното управление.

9. “Защита на критичната инфраструктура ” са програмите, дейностите и съвместните инициативи, прилагани от централните и териториалните органи на изпълнителната власт, от органите на местното самоуправление и от юридическите лица и едноличните търговци по чл. 10, т. 11.

10. “Граждански ресурси” са всички човешки, материални и други ресурси и услуги, които са необходими за предотвратяване, и овладяване на кризата.

11. “Формирование” е структурна единица на силите за реагиране при кризи, комплектувана с личен състав, оборудване и имущество за изпълнение на функциите си по този закон.

12. “Евакуация” е организирано извеждане на хора и животни от застрашени райони и обекти и настаняването и осигуряването им на безопасно място.

13. “Разсредоточаване” е организирано изнасяне на културните и материалните ценности от застрашени райони и преместването и опазването им в безопасни места.

14.

15.

16.

17. “Операции, различни от война” са широк спектър от операции на силите за реагиране, предназначени за предотвратяване и разрешаване на конфликти, за поддържане на мира и за реагиране при кризи.

18. “Запечатване на обекти или съоръжения” е принудително прекратяване на работата и на достъпа до тях.

§ 2

Министрите внасят в Министерския съвет предложения за изменения и допълнения на устройствените правилници на ръководените от тях министерства в съответствие със закона в двумесечен срок от влизането му в сила.

§ 3

В срок два месеца от влизането в сила на закона органите по чл. 45, ал. 3 приемат стандартни процедури за прилагане на специалните мерки по чл. 45, ал. 2 от силите за реагиране при кризи.

§ 4

При разработване на проектобюджета за 2006 г., както и на тригодишната бюджетна прогноза (2006 - 2008 г.) централните и териториалните органи на изпълнителната власт се съобразяват с финансовите ангажименти по този закон, като необходимите им финансови средства се осигурят за сметка на преструктуриране (намаляване) на средствата за другите разходи.

§ 5

В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11 от 2005 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 16, ал. 1 т. 8 се изменя така: “8. дeрекция “Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка;”. 2. Член 125г се изменя така: “Чл. 125г. Дирекция “Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка”: 1. разработва и поддържа плана за привеждане на МВР в готовност за работа във военно време, плана за мобилизация, военновременния план и плана на министерството за управление при кризи; 2. планира участието на МВР в отбраната на страната; 3. организира изграждането и експлоатацията на системите от пунктове за управление на министерството и поддържането им в оперативна и техническа готовност за използване; 4. разработва и предлага за утвърждаване проекти на военновременни структури и щатове, съобразно функциите на МВР във военно време; 5. организира и контролира създаването и поддържането на кризисни и военновременни запаси на МВР; 6. планира, разпределя и отчита финансовите средства по отбранително-мобилизационната подготовка и организира съставянето на военновременния проектобюджет на МВР; 7. организира и контролира дейността на оперативните дежурни центрове и части за поддържане готовността на министерството за оповестяване при привеждането му в готовност за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение; 8. подпомага дейността на ръководството на МВР за управление на силите и средствата на министерството при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение; 9. планира, организира, ръководи и контролира мобилизационната подготовка и провеждането на мобилизацията в структурните звена на МВР; 10. организира и провежда подготовката на ръководния състав на МВР за управление на силите и средствата на министерството при привеждане в готовност за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение; 11. планира, организира, ръководи и контролира подготовката на структурните звена на МВР за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение; 12. осъществява взаимодействието на МВР с други държавни органи по въпросите на готовността за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение; 13. контролира готовността на структурните звена на МВР за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение; 14. при привеждане в готовност за работа във военно време изпълнява планираните мероприятия, въвеждането в действие на военновременните план и бюджет, организира работата на пунктовете за управление и тяхната охрана и отбрана; 15. организира, ръководи и контролира дейността на структурните звена на МВР при планирането, разходването и отчитането на финансовите средства за реагиране при кризи и изготвя обобщен отчет на изразходваните средства при кризи от МВР, подлежащи на възстановяване от държавния бюджет.”

§ 6

В чл. 44 ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28, 45 и 119 от 2002 г., бр. 69 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 11 се изменя така: “11. организира и ръководи управлението при кризи в общината;”.

2. Създава се нова т. 12: “12. председателства съвета по сигурност и управление при кризи;”.

3. Досегашните т. 12 - 16 стават съответно т. 13 - 17.

§ 7

В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г.; бр. 8 от 1999 г. - Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г.; изм. и доп., бр. 67 от 1999 г., бр. 64 и 81 от 2000 г., бр. 99 от 2001 г.; попр., бр. 101 от 2001 г.; изм., бр. 95 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 7, ал. 2 т. 6 се изменя така: “6. “Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка”.”

2. В чл. 31, ал. 1:

§ 8

В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 144 т. 2 се изменя така: “2. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи;”.

2. В чл. 157, ал. 1 се създава нова т. 7: “7. за времето на обучение и участие в доброволните формирования за реагиране при кризи.”

3. В чл. 218:

§ 9

В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 62:

2. В чл. 77:

§ 10

В Закона за държавните резерви и военновременните запаси (обн., ДВ, бр. 9 от 2003 г.; попр., бр. 37 от 2003 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 2:

2. В § 1 от допълнителната разпоредба:

§ 11

В Закона за далекосъобщенията (ДВ, бр. 88 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 39 и 40 се отменят.

2. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 12: “§ 12. Навсякъде в закона думите “от невоенен характер” се заличават.”

§ 12

В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 12 навсякъде думите “от невоенен характер” се заличават.

2. В § 1 от допълнителната разпоредба т. 24 се отменя.

§ 13

(1) Законът за подпомагане при обществени бедствия (обн., ДВ, бр. 304 от 1948 г.; попр., бр. 308 от 1948 г.; изм., Изв., бр. 17 от 1955 г.; ДВ, бр. 63 от 1976 г.) се отменя.

(2) Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание на отменения закон по ал. 1, запазват действието си до приемането на актовете по § 14.

§ 14

(1) Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

(2) Министерският съвет в срок шест месеца от влизането в сила на закона приема правилник за неговото прилагане.

(3) Министерският съвет в срок шест месеца от влизането в сила на закона приема наредбите по чл. 10, т. 15, чл. 29, ал. 3, чл. 35, ал. 1, чл. 58, ал. 5, чл. 62, ал. 7 и чл. 67, ал. 4 и правилника по чл. 14, ал. 4.

(4) Министерският съвет в срок шест месеца от влизането в сила на закона внася в Народното събрание законопроекти за изменения в съответните закони, произтичащи от разпоредбите на този закон.